Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 256 24.06.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав91
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №50
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.И.К. от с. Кирилово против Ревизионен акт №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019
год., издаден от М.Й.Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.
И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №667/22.11.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Пловдив, с който ревизионен акт е ангажирана
отговорността на жалбоподателят по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Цеко
транс“ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год.
в общ размер на 553 042.91 лв., от които главница в размер на 404 701.00 лева и
лихви в размер на 148 341 лв. към 02.09.2019 год. С решението е потвърден и
ревизионния акт, в частта, в която на К. са вменени и задължения по ЗКПО за
корпоративен данък за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в общ
размер на 198.36 лв. от които главница в размер на 147.23 лева и лихви към 02.09.2019
год. в размер на 51.13 лв. В жалбата обаче, не се съдържат оплаквания за така
установения данък, а и не е налице изрично волеизявление за отмяната ревизионния
акт в тази му част, поради което съдът приема, че предмет на разглеждане е
ревизионния акт, в частта, в която са установени задължения на И.И.К. в
качеството му на управител на „Цеко транс“ЕООД за ДДС за периода 01.01.2016
год. – 30.04.2016 год.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй
като същият е съставен по време, когато той е бил в Затвора Стара Загора и не е
могъл да представи каквито и да е било документи, тъй като същите са били иззети
от органите на МВР Пазарджик. Това е обстоятелство е било изтъкнато от негова
страна в хода на ревизията, но органите на НАП не са ги изискали по надлежният
ред. Грешно е прието, че е знаел за липсата на реалност на осъществените
доставки и умишлено е подал некоректни СД по ЗДДС. В съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител адв. И., излага доводи за погасяването на
задълженията по аргумент от чл.739, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.168, т.6 от ДОПК, тъй като дружеството е заличено още през 2018 год. В представената по
делото писмена защита от процесуалният му представител адв. Я.Ж.И., се твърди,
че в ревизионният акт не са установени всички законови предпоставки от чл.19,
ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на К.. Излага съображения, че не е
налице втората предпоставка, а именно подаването на некоректни данни –
напротив, същият е подавал справки декларации, в които не е установено да е
отразявал некоректни данни. По отношение на третият елемент, счита, че не е
налице формиран извод на приходната администрация по отношение на момента, от
който е настъпила не възможността да бъдат събрани публичните задължения. Този
момент от съществено значение за да се ангажира отговорността на жалбоподателят
в качеството му на управител на търговското дружество. Не на последно място,
счита, че е задължително да е налице и субективният елемент за да се ангажира
отговорността, а който в настоящия случай не е налице, тъй като справките декларации
са били подавани от упълномощеното лице М.М.. Ревизионният акт се базира изцяло
на констатациите от предходни ревизионни актове на дружеството, без да е
направен анализ на тяхната законосъобразност. Влезлият в сила ревизионен акт не
се ползва с презумпцията за законосъобразност, поради което счита, че е било
необходимо коментар по същество на установените задължения. Твърди също така,
че не е налице установената причинно-следствена връзка между поведението на
управителя и несъбираемостта на публичните задължения. Не са събрани
доказателства за невярно деклариране на обстоятелства в подаваните СД. Не е
изследвано имущественото състояние на дружеството, като не е съобразено, че
дружеството не притежава имущество върху което да бъде насочено принудителното
изпълнение. Изложеният в ревизионният акт общ извод, че укритите от И.К. факти
и обстоятелства са свързани с неиздаването на фактури за продажби на услуги и
неначисляване на ДДС не е основан на конкретни твърдения и доказателства. В РА
са и изложени фактически обстоятелства за наличието на хипотезите по чл.19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК. Изложени са оплаквания, че заповедта за възлагане на
ревизията не е надлежно издадена. По подробно изложени в писмената защита
съображения е направено искане за уважаване на жалбата и отмяната на процесният
Ревизионен акт №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., потвърден с Решение №667/22.11.2019
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
Ревизионен акт №Р-16001619001233-091-001/ 02.09.2019 год. е правилен и
законосъобразен.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 19.11.2018 год. е
издаден ревизионен акт №Р-16002418000778-091-001 от М.Й.Л.и М.Д.К. /лист
2238-2241/, с който са установени задължение по чл.19 от ДОПК на И.И.К., с
който са потвърдени установените задължения в ревизионен доклад
№Р-16002418000778-092-001 от 04.10.2018
год., издаден от М.Д.К. и Ф.Р.К. /лист 2247-2254/. Така издаденият ревизионен
акт е обжалван от И.И.К., по повод на която жалба е постановено Решение
№102/21.02.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив /лист 2430-2434/,
с което решение е отменен ревизионният акт и е върната преписката за издаването
на нова възлагателна заповед, извършването на нова ревизия и издаване на нов
ревизионен акт, с цел правилото и мотивирано определяне на задълженията на
лицето, с оглед изложените съображения в решението и насоките дадени в него.
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16001619001233-020-001 от 28.02.2019 год., издадена от М.Й.Л.
на длъжност Началник на сектор /лист 2441/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И.И.К. от с. Кирилово, в
качеството му на управител в „Цеко транс“ЕООД, с ЕИК ********* за установяване
отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „Цеко транс“ЕООД.
Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност
за корпоративен данък за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год.; отговорност
за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 год. - 30.04.2016 год.
Извършването на ревизията е възложено на Н. И. П. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и на С.С.А. – старши инспектор по приходите.
Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на
ЗВР, което е станало на 12.03.2019 год. /лист 2442/. Със заповед за изменение
на ЗВР №Р-16001619001233-143-001/11.06.2019 год. е определен срок за
приключването на ревизията 12.07.2019 год. /лист 2427 от делото/, като същата е
връчена лично на жалбоподателя на 24.07.2019 год. Заповедта за възлагане на
ревизия и заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство,
са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му
квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в
съответното длъжностно качество. В хода на ревизионното производство е
депозирана молба от К. за спиране на ревизионното производство /лист 2415/, по
повод на която е постановено решение за отказ за спиране
№Р-16001619001233-104-001/25.03.2019 год. от М.Л. /лист 2409-2410/, потвърдено
с определение №921/08.05.2019 год., постановено по адм. дело №1261/2019 год. по
описа на Административен съд Пловдив /лист 2402/.
В
хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз
основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от
данъчно задълженото лице и от трети лица; присъединени са доказателства и извършени
са справки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства, са подробно описани в ревизионния доклад.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със
ЗВР ревизиращ екип – Н. И. П. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и С.С.А. - старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ №Р-16001619001233-092-001/26.07.2019 год. /лист 10-25/. С
Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на
ревизираното лице И.И.К. в качеството й на управител на „Цеко транс“ЕООД да бъде
установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Цеко транс“ЕООД
- по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год. в общ размер на 553
042.91 лв., от които главница в размер на 404 701.00 лева и лихви в размер на 148
341 лв. към 02.09.2019 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 01.01.2015
год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 198.36 лв. от които главниците 147.23
лева и лихви към 02.09.2019 год. в размер на 51.13 лв. Ревизионният доклад е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от Н. И. П. и от С.С.А., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото.
По
отношение на вменените задължения, са направени констатации, въз основа на
които е прието, че отговорността на И.И.К. следва да бъде ангажирана в
посочения размер, поради това, че е
укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите и публичният изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат
събрани установените задължения за данъци.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че
ревизираното лице – И.И.К. е управител в „Цеко транс“ЕООД, считано от
31.12.2015 год., като същият е постъпил в Затвора Стара Загора на 20.05.2016
год. за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, с начало на
наказанието 12.05.2016 год.
С
протокол №1575285/11.07.2019 год. /лист 1974-1975/ са присъединени документи,
от данъчното досие на „Цеко транс“ЕООД, съхранявани в НАП - РА №Р-22220616003923-092-001/19.01.2017
год. /лист 1980-1983/ неразделна част от който е РД №Р-22220616003923-092-001/21.11.2016
год. /лист 1984-1999 от делото/, както и РА
№Р-22220616003206-092-001/05.12.2016 год. /лист 1708-1713/ неразделна част от
който е РД №Р-22220616003206-092-001/26.10.2016 год. /лист 1718-1735 от делото/.
Не се спори, че тези РА не са били обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила.
Констатирано е, че „Цеко транс“ЕООД има публични задължения по ЗДДС по ЗКПО.
С
писмо изх. №С-190022-178-0021230/10.07.2019 год. /лист 74/, на Б.Й.– главен
публичен изпълнител, са представени постановления за налагане на обезпечителни
мерки, издадени срещу „Цеко транс“ЕООД от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП гр. София, удостоверяващи предприетите обезпечителни мерки и действия по
принудително изпълнение. Не е налична информация обаче, каква част от тези
вземания са събрани, респективно какво остава за събиране и какви публични
задължения остават към деня на изготвяне на ревизионният доклад. Следва да се
отбележи, че изпратените постановления са от 2016 год., а за пълнота на
изложението, е необходимо да се има в предвид, че с Решение №620/22.03.2018
год., постановено по търговско дело №9276/2016 год. по описа на Софийски
градски съд, е прекратено производството по несъстоятелност на „Цеко транс“ЕООД
и е заличено търговското дружество от търговският регистър. В контекста на
това, съдът намира, че изложените аргументи на адв. И. за погасяването на
задълженията по аргумент от чл.739, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.168, т.6 от ДОПК, са неоснователни. Разпоредбата на чл.168, т.6 от ДОПК, предвижда че
публичното задължение се погасява, след разпределение на постъпленията от
осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако
други лица отговарят за публичното задължение. В случая не е налице каквото и
да е било осребряване на имуществото на дружеството, за да е налице посочената
законова хипотеза. Дори и да се приеме обаче, че това е така, то същото не
представлява пречка за издаване на ревизионен акт по ред на чл.19, ал.1 и ал.2
от ДОПК, по аргумент от чл.21, ал.2 от ДОПК.
Въз основа на това в РД
е направена констатация, че публичният
изпълнител е извършил всички възможни действия по ДОПК с цел събиране на
задълженията на дружеството, но въпреки това дългът не погасен. Всъщност в хода
на производството не са представени доказателства и не е установено по
безспорен начин, че към датата на издаване на ревизионният акт, са налице
непогасени публични задължения на дружеството „Цеко транс“ЕООД, на което
жалбоподателят е бил управител. Налагането на предварителните обезпечителни
мерки, предполага наличието на непогасени публични задължения към датата на
налагането им, но не води до извода, че такива са налице близо три години след
това.
Въз
основа на анализ на събраните по преписката доказателства, органите по
приходите са направили изрична констатация в РД, че хипотезата на чл.19. ал.1
от ДОПК е приложима в конкретния случай по отношение на И.И.К., в качеството му
на управител на дружеството.
Заключението
на органите по приходите е, че отговорността на ревизираното лице следва да
обхване дължимите и невнесени от „Цеко транс“ЕООД задължения по ЗКПО и ЗДДС,
установени с РА №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год. и представляващи
задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год. в общ
размер на 553 042.91 лв., от които главница в размер на 404 701.00 лева и лихви
в размер на 148 341 лв. към 02.09.2019 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за
периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 198.36 лв. от
които главниците 147.23 лева и лихви към 02.09.2019 год. в размер на 51.13 лв. Ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице лично на 05.09-2019 год.
В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение
срещу констатациите в РД.
Въз
основа на съставения Ревизионен доклад №Р-16001619001233-092-001/26.07.2019 год.
и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от М.Й.Л. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019
год. /лист 4-8 от делото/, с който по отношение на И.И.К., в качеството му на управител
в „Цеко транс“ЕООД, е установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за
задължения на „Цеко транс“ЕООД, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2016
год. до 30.04.2016 год. в общ размер на 553 042.91 лв., от които главница в
размер на 404 701.00 лева и лихви в размер на 148 341 лв. към 02.09.2019 год. и
по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.
в общ размер на 198.36 лв. от които главниците 147.23 лева и лихви към 02.09.2019
год. в размер на 51.13 лв. С ревизионния акт, след преценка на извършените при
ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са
потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД
фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по
видове и периоди. С оглед на това, издателите на РА са обосновали, че е
доказано и наличието на причинна връзка между поведението на И.К. и несъбраните
публични вземания на „Цеко транс“ЕООД, поради това, че е укрил факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите и
публичният изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани
установените задължения за данъци. Ревизионният акт е издаден чрез ИС„Контрол“
като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М.Л.
и от Н. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител.
Ревизионният
акт е връчен на И.И.К. на 05.09.2020 год. по електронен път, видно от
приложената разписка за електронно връчване/лист 41 от делото/.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, И.И.К. е обжалвала издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив на 19.09.2019
год. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, Офис Пазарджик с вх.№70-00-11408/19.09.2019
год., а в дирекция „ОДОП“ на 26.09.2020 год. /лист 60 - 61/.
С
Решение №667/22.11.2019 год. Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /лист 47 - 53 от делото, постановено в
60 дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и
след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА №Р-16001619001233-091-001
от 02.09.2019 год., издаден спрямо И.И.К., в качеството му на управител в „Цеко
транс“ЕООД, за установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год.
в общ размер на 553 042.91 лв., от които главница в размер на 404 701.00 лева и
лихви в размер на 148 341 лв. към 02.09.2019 год. и по ЗКПО за корпоративен
данък за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 198.36
лв. от които главниците 147.23 лева и лихви към 02.09.2019 год. в размер на 51.13
лв.. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния
закон. С решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени
констатациите на ревизиращите органи, че от събраните доказателства се явява
установено по несъмнен начин, че И.К. в „Цеко транс“ЕООД е имал качеството на управител
към периода на ревизията, което е основание за възникване на отговорността. С
оглед на това решаващият орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността
на ревизираното лице като съдружник в „Цеко транс“ЕООД за непогасените
задължения на дружеството.
Решение
№667/22.11.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено И.И.К. на 30.12.2020
год. /лист 56 от делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., на основание
чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването
на РА №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., потвърден с Решение №667/22.11.2019
год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна:
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали. В случая Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001619001233-020-001 от
28.02.2019 год., е издадена от М.Й.Л. на длъжност Началник сектор в отдел
„Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на
заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001619001233-020-001 от 31.05.2019 год. и Заповед за изменение на
ЗВР № Р-16001619001233-020-002 от 11.16.2019 год., са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – М.Й.Л..
Възложената
ревизия на И.И.К. е извършена от определените със ЗВР №Р-16001619001233-020-001
от 31.05.2019 год. органи по приходите – Н. И. П. на длъжност главен инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/ и С.С.А. – старши инспектор по
приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16001619001233-092-001/26.07.2019
год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16001619001233-091-001 от 02.09.2019 год. е издаден от М.Л. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията на И.И.К. и от Н. П. на длъжност главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за
възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като
са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените
по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за отказ за спиране на
ревизионното производство, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад
№Р-16001619001233-092-001/08.08.2019 год. и РА №Р-16001619001233-091-001 от 02.09.2019
год., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R в делото/. От представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са
налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
На
първо място съдът намира, че е неоснователно оплакването за ненадлежното
издаване на заповедта за възлагане на ревизията. Същата отговаря на законовите
изисквания за съдържание, като е посочено и правното основание за извършване на
ревизията, посочено е дружеството по отношение на което са установени публични
задължения и на което жалбоподателя е управител, както видовете задължения и
съответно периода за който са дължими. В хода на провелото се ревизионно
производство е осигурено участието на жалбоподателя, като му е дадена
възможност за представяне на доказателства и писмени документи, а връчването на
РД, РА и съответно решението, с което този ревизионен акт е потвърден, са
извършени при спазването на процесуалните правила, предвидени в ДОПК. Следва да
се отчете, че в този период К. е бил в Затвора и не е можел да представи
надлежните документи, но такива са изискани и приложени по надлежния ред,
включително и тези иззети от органите на МВР
Пазарджик.
Ревизията
е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите
органи на 17.12.2019 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства. В хода на ревизията органите
по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на
които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
При изследване на материалната
законосъобразност съдът съобрази следното:
С оспорения
РА №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., е установена отговорност на И.И.К.
за задължения на „Цеко транс“ЕООД за ДДС и ЗКПО на основание чл.19 ал.1 от ДОПК,
както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год. в общ
размер на 553 042.91 лв., от които главница в размер на 404 701.00 лева и лихви
в размер на 148 341 лв. към 02.09.2019 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за
периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 198.36 лв. от
които главниците 147.23 лева и лихви към 02.09.2019 год. в размер на 51.13 лв.
С
разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които
по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В
ал.2 на чл.19 от ДОПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е предвидено, че
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи
отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14,
т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат
на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1.
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорността
по чл. 19 ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество
лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до
невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено
лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт,
с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна
проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен
акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за
наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в
различните хипотези на тази разпоредба. Съответно, установяването на тези
предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди, които следва да са в
обхвата на ревизията.
С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен
случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за
данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет
на съдебна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на
предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК.
Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение като главница.
Кумулативно необходимите предпоставки по ал.1 на
чл. 19 ДОПК са: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или
управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, към момента за който са
установени публичните задължения за последното, 2. да е налице поведение на
това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или, 3.
да е налице причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за
събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/, 4. невъзможност за събиране на публични вземания -
данъци и ЗОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е
налице безспорна установеност на всички елементи на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК.
Налице е първият елемент от фактическия състав на
отговорността – безспорно е установено, че в ревизирания период жалбоподателят И.И.К.
е бил управител на търговското дружество. По силата на чл.141, ал.2 от ТЗ
управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи
дейността му. Това формира и представата му относно сключването и изпълнението
на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми.
С разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК е
създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които
са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл.14, т.1 и 2 от ДОПК). Несъмнено
главният длъжник е от категорията на тези по чл.14, т.1 от ДОПК, тъй като
задължението му за данъци е установено надлежно с посочения ревизионен акт.
Ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на
задълженията по ЗКПО и тези по ЗДДС. Действително в този период, К. е
упълномощил М.М. да го представлява пред органите на НАП, а всички СД са били
подавани чрез регистрацията на К.. Съдът споделя извода на органите по
приходите, че упълномощаването на трето лице не води от отпадане на
отговорността на му.
Налице е и вторият елемент – бездействие от страна
на управителя за включването на всички сделки в съответните декларации за
сключените сделки, респективно дължимият ДДС, както и декларирането на ползван
данъчен кредит, по сделки между свързани лица, за които е прието, че липсват
реални доставки. Видно от приложеният ревизионен доклад на дружеството „Цеко
транс“ЕООД, дружеството действително е било регистрирано по ЗДДС. Съдът обаче не
приема извода на ответника, че с не декларирането на всички сделки, респективно
на дължимият ДДС е налице поведение, което да води до не събирането на
дължимият данък. Не декларирането води единствено и само до не установяването
на дължимият ДДС в предвидените от закона срокове.
Не е налице обаче, третият задължителен елемент от
фактическия състав е да е налице невъзможност за събиране на публичните
вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Като доказателство за обективната несъбираемост на
задълженията от главния длъжник „Цеко транс“ЕООД с Булстат ********* са получени
постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени срещу „Цеко
транс“ЕООД от старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София,
удостоверяващи предприетите обезпечителни мерки и действия по принудително
изпълнение. Не е налична информация обаче, каква част от тези вземания са
събрани, респективно какво остава за събиране и какви публични задължения
остават към деня на изготвяне на ревизионният доклад. Следва да се отбележи, че
изпратените постановление са от 2016 год., поради което и не може да се приеме,
безрезервно че публичните задължения са в този размер и към 02.09.2019 год. –
датата на издаване на ревизионният акт. Всъщност не е изискана информация в
тази насока от страна на проверяващите за размера на задълженията по
изпълнителното дело от публичният изпълнител, което съдът намира за процесуално
нарушение, тъй като не се установява дали същите са погасени или не,
респективно ако са погасени по някакъв път /наложени са запори на банковите
сметки/, както и да е установено от публичният изпълнител, че тези задължения
са трудно събираеми или несъбираеми.
В хода не ревизионното производство е получена
информация, че дружеството има открита банкова сметка, ***.
Не е налице и четвъртият задължителен елемент от
фактическия състав: да е налице причинно-следствена връзка между поведението на
лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски.
Видно от събраните по изпълнителното дело
доказателства, „Цеко транс“ЕООД е притежавало МПС, имало е и открити банкови
сметки. Не всички плащания са били извършвани в брой, като няма данни да са
извършвани разпоредителни действия от страна на жалбоподателят, с които да се
намалят активите на дружеството с цел невъзможността да се съберат публичните
задължения. Както и по-горе бе изтъкнато не включването на всички сделки в
подадените справки декларации, нямат отношение към липсата на активи на
дружеството, респективно осребряването ми за покриване на публичните му
задължения. Същите имат отношение само за установяването на размера на тези
задължения.
Несъответствието на декларираното от И.И.К. с
действителното е проява на укриване, но това укриване е относимо към
дължимостта на данъци от дружеството, но не и към тяхното събирането.
Последното обосновава и липсата на причинна връзка между не отчитането на
всички извършени от дружеството продажби, съответно – действията на К. по
декларирането им, и невъзможността за събиране на задълженията на юридическото
лице по РА, доколкото тези действия са насочени към препятстване на
установяването на публичните задължения на търговеца, а не към събирането на
такива.
Не е реализиран данъчният фактически състав на чл.19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се
реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на
органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание
за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по
приходите, настоящият състав намира за ненастъпили и недоказаните факти от
описания фактически състав.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква
съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и неплащането
на задълженията за данъци на представляваното дружество. В
съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението
на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Или иначе
казано, поведението на третото лице следва да е единствената причина за
неплащането на публичните вземания, като отговорността му по чл.19, ал.1 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имущество, т.е. отговорността не покрива априори всички
възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в
резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени.
Както
беше посочено, материалноправните условия по чл.19, ал.1 от ДОПК следва да са
налице кумулативно – при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19,
ал.1 от ДОПК е неприложима. Наличието на тези предпоставки изисква
установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и
не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на
лицата, посочени в чл.19, ал.1 от ДОПК, а от субективна страна извършените
действия от тези лица да са насочени към неплащане на публичните вземания.
Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за задълженията за
данъци, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която
отговорност ще се реализира по реда на чл.108 и сл., във вр. с чл.21, ал.1 от ДОПК.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, тежестта на установяване и
доказване в съдебното производство наличието на всички елементи от
правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК фактически състав, е на
органите по приходите, за което на ответника са дадени съответните указания със
съдебно разпореждане.
Съдът
приема, че нито са установени, нито доказани елементите от правопораждащия
фактически състав по чл.19, ал.1 от ДОПК за реализиране отговорността на И.И.К.
в качеството му управител на „Цеко транс“ЕООД за задълженията на „Цеко транс“ЕООД
за данъци.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., потвърден с Решение №667 от 22.11.2019 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
в оспорената част за установени задължения по ЗДДДС, се явява издаден при
неправилно приложение на чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.И.К. от с. Кирилово Ревизионен акт
№Р-16001619003115-091-001/02.09.2019 год., издаден от М.Й.Л. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №667 от 22.11.2019
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността
на И.И.К. по чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на „Цеко транс“ЕООД, ЕИК *********
по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2016 год. в общ размер на
главниците 404 701.00 лева и лихви в размер на 148 341 лв., като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: