РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№540/29.3.2022г.
гр. Пловдив, 29.03.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 167 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Обжалвано е
Решение № 1873 от 02.11.2021 г., постановено по АНД № 5603/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, ІІ н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 16-003212/01.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Пловдив, с което на "АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Увалиев“ №
1, вх. Б, ет. 1, представлявано от управителя П.Й.Г.и съдебен адрес:***, офис *,
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/ за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 415,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.
Касационният
жалбоподател „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД моли да се отмени решението като
незаконосъобразно и да се отмени
обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.
Ответникът
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител
юр. Бойкинска, оспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Стоянова, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за
допустима, а по същество за неоснователна.
От
фактическа страна, в хода на въззивното производство е установено, че на 21.05.2021г.
на строителен обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в гр.
Пловдив на ул. "Радецки" № 25 е извършена проверка от служители на
"Инспекция по труда" гр. Пловдив. В момента на проверката на обекта 9
човека от работещите са отведени за разпит в ІІІ-то РПУ - Пловдив. При
проведения разпит лицата са обяснили, че работят от няколко дни на обекта, но
нямат сключени трудови договори. На 26.05.2021г. в дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив
лицето А.М.Х., от името на всички 9 човека е декларирал, че са започнали работа
на обекта на 12.05.2021г., с работно време от 8ч. до 17ч. с почивен ден неделя.
Управителят на „Астра билдинг груп“ ЕООД им е заплащал възнаграждение от 50 лв.
на ден на човек. Сред 9-те лица е Н.Н.Б., който е
работил на обекта като общ работник, при установени елементи на трудово
правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключил трудов договор в писмена форма.
Събрани са
свидетелските показания на актосъставителя и е отказано събирането на
допълнителни гласни доказателствени средства с мотив, че събирането им ще
затрудни и забави производството и поради изясняването на спорните факти.
За да
потвърди оспорваното наказателно постановление, районният съд е приел,че
нарушение има и не са налице обстоятелства за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Констатирано е още, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Обсъдена е правната квалификация на
нарушението, размерът на наложеното наказание, както и възраженията във връзка
с наличието на сключен граждански договор.
Решението е правилно.
Според чл.
1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа ( чл.
61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови
разпоредби следва, че, за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор,
сключен в писмена форма между него и съответния работодател. Няма съмнение, с
оглед данните по делото, че, в случая, към момента на установяване на нарушението
не е сключен трудов договор. От друга страна, макар и да се твърди, че
работният резултат е престиран по гражданския договор, в попълнената
декларация, както и в разговора на актосъставителя с работника по време на
проверката, видно от свидетелските показания, се потвърждава извода, че към момента на
проверката Б. е извършвал работа с определено трудово възнаграждение 50 лева на
ден и работно време от 8 до 17ч. Несъмнен е от тук и изводът, че на посочената
дата са осъществени признаците на трудово правоотношение.
За да е
налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието
на редица белези, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е
налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/ служителят
да работи при фиксирани работно време, място и характер на работа, работникът/
служителят да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и
работникът/ служителят да изпълнява задълженията си с материали, предоставени
му от работодателя. Наличието на такива безспорно се установява от събраните по
делото доказателства.
Относно
възражението, че лицето А.Х.е декларирал обстоятелства, отнасящи се до всички 9
лица и недопускането до разпит на лицето Н. Б., настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. Действително, Х.се е явил в дирекция „ИТ“ – гр.
Пловдив на 26.05.2021г. и е представил копия на лични карти на всички 9 лица,
но лицето Н. Б. е разпитано на 21.05.2021г. от разследващ полицай при ІІ-ро РУП
– гр. Пловдив и е посочило идентични обстоятелства като декларираните от Х., а
именно, че е работил на строителен обект „събаряне на сграда“ в гр. Пловдив, в
близост до сградата на ТП на НОИ – гр. Пловдив и не е подписал трудов договор.
Тези обстоятелства
са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,
включително разпита на актосъставителя, разпита на Б.
от разследващ полицай, декларацията на Х.пред ДИТ – гр. Пловдив и отразеното в
АУАН. Затова и при така изяснените несъмнено елементи на фактическия състав на
нарушението, липсата на събрани допълнителни гласни доказателствени средства не
е процесуално нарушение, което да е довело до неизясняване на фактите, а от тук
и да е основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Не се
установяват пороци и в съдържанието на наказателното постановление. Последното
съдържа съществените обстоятелства, при които е установено и извършено
нарушението, в съответствие с отразената в АУАН фактическа обстановка.
При тази
фактическа и правна установеност настоящият състав намира за безспорно, че в
конкретния случай в отношенията между дружеството жалбоподател и лицето Н. Б. са проявени
елементите на трудово правоотношение – установени са работно време и място,
уговорено е трудово възнаграждение. Опитите на жалбоподателя за всяване на
съмнения относно безспорно установената фактическа обстановка не са достатъчни,
за да се обоснове незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление. При проявени елементи на трудово правоотношение, разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов
договор, така че, дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това
следва да е след изпълнение на задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто е дружеството нарушител по смисъла на § 1 от КТ/.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил издаденото наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /в приложимата му редакция/,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет
лева/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № № 1873 от 02.11.2021 г., постановено по АНД № 5603/2021г. по
описа на Пловдивски районен съд, ІІ н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 16-003212/01.07.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА "АСТРА
БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Петър Увалиев“ № 1, вх. Б, ет. 1, представлявано от управителя П.Й.Г.и
съдебен адрес:***, офис * да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“
сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: