ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1381
Пловдив, 12.02.2024 г.
Административният съд - Пловдив - V Състав, в закрито заседание в състав:
Председател: |
СТОИЛ БОТЕВ |
Членове: |
ТАТЯНА
ПЕТРОВА |
Като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 2034 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 2034 по описа за 2023 год. и взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Зора“ № 11,
представлявано от председателя Л.А.Ч., депозирана чрез адв. А.Б., против
Заповед № 22Ю-РОА-50 от 20.01.2023г. на Кмета на район „Южен“ при община
Пловдив, с която на основание чл.46, ал.1, т.5 от ЗМСМА, във вр. с чл.31, ал.3
от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община
Пловдив е наредено на ОП „Градини и паркове“ да извърши премахване на дървесна
растителност намираща се на ул. „Коматевско шосе“ № 139-б, В гр. Пловдив и
падналата дървесна маса да се заприходи в склада на ОП „Градини и паркове“.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта, като издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила и в противоречие на материалния закон.
По отношение наличието на правен интерес в жалбата е направено позоваване на
чл.120 от Конституцията на РБ и чл.147 от АПК, като е изложено, че правният
интерес за сдружението е налице и по силата на Решение на КС № 21 от 1995г. По
същество се твърди, че оспорената заповед е общ административен акт, че е
издадена в нарушение на чл.66 от АПК и без мотиви. Изложени са и аргументи, че
заповедта не е вътрешноведомствен акт и се иска нейната отмяна.
Настоящият съдебен
състав е дал ход на делото , събирал е доказателства и на 12,01,2024г. е обявил
делото за решаване.
Съдът като обсъди
данните по преписката и становищата на страните намира, че жалбата за
недопустима, тъй като с процесната заповед на Кмета на район „Южен“ при община
Пловдив, с която на основание чл.46, ал.1, т.5 от ЗМСМА, във вр. с чл.31, ал.3
от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община
Пловдив е наредено на ОП „Градини и паркове“ да извърши отсичане на дървета, а
падналата дървесна маса да се заприходи в склада на ОП „Градини и паркове“ не е
общ административен акт, както твърди жалбоподателя, а вътрешноведомствен.
Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за
актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации,
подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или
законни интереси на граждани или юридически лица. В случая заповедта е с
адресат ОП „Градини и паркове“, на което е наредено да отсече процесните видове
дървета намиращи се в гр.Пловдив , като падналата дървесна маса да се заприходи
в склада на ОП „Градини и паркове“. От приложената по преписката Санитарна
експертиза / л. 50/ за състоянието на дървесен екземпляр, съставена на
18,01,23г. се установява, че премахването е наредено с оглед физиологичното
състояние на дърветата, като възраст и със силно увредена структура на корени,
ствол и корона, със силно намалени физико-механични свойства; с налични
множество сухи клони в короните на дърветата.
Според решение №
10811 от 08.11.2023г. по адм. дело № 6625/2023г. на ВАС, заповедта на Кмета (в
случая на район „Южен“ на Община Пловдив) не е с правно основание чл. 63 ал. 2 ЗУТ, а е с посочено в него правно основание чл.46 ал.1 т.5 от ЗМСМА и чл.31,
ал.3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на
община Пловдив, според която писмено разрешение за резитба, премахване или
преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска
собственост се издава само в случаите по чл.31, ал. 2, т.1, т.2 и т.4 от кмета
на общината или упълномощените от него лица, въз основа на изготвен констативен
протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на
общината или упълномощените от него лица. Посоченото правно основание
кореспондира и с текстовата част на оспорената заповед, в която е посочено, че
заповедта се издава и въз основа на санитарна експертиза . Според цитираното
решение на ВАС, съдът контролира издадения административен акт съобразно
отразените в него правни и фактически основания и съдържание.
Както посочва и
жалбоподателят, общинско предприятие „Градини и паркове“ към Община Пловдив е
създадено с Решение № 212, взето с протокол № 14 от 24.07.1997 г. на Общински
съвет - Пловдив, на основание чл.52 и следващите от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ и Наредбата за създаване, управление и контрол върху
дейността на общинските предприятия на община Пловдив по глава VI от Закона за
общинската собственост. Съгласно чл.7 от Правилника за устройството и дейността
на Общинско предприятие „Градини и паркове“ към Община Пловдив, дейността му се
координира и контролира от кмета на община Пловдив или от определен от него
заместник-кмет, съобразно Закона за общинската собственост, Наредбата за
създаване управление и контрол върху дейността на общинските предприятия на
община Пловдив по глава VI от Закона за общинската собственост и относимото
законодателство. А съгласно чл.52 от ЗОС, общинското предприятие е
специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги,
финансирани от общинския бюджет. След като общинското предприятие е звено на
общината, чиято дейност се координира и контролира от кмета на община Пловдив,
и след като с процесната заповед кмета на район „Южен“ (упълномощен със Заповед
№ 19ОА-2834 от 28.11.2019г. на кмета на Община Пловдив) нарежда на ОП „Градини
и паркове“ да отсече процесните дървета, които според физиологичното им
състояние очевидно застрашават живота и здравето на гражданите, то тези
отношения са вътрешни (към звено на общината) и не засягат права и не създават
задължения за трети лица. Оспорената заповед не засяга правната сфера на лица
извън ОП „Градини и паркове“ по визирания в чл.2, ал.2, т.3, пр.2 от АПК начин.
Срещу действията на преките адресати на решението защитата се осъществява по
реда на раздел I на гл. XV от АПК „Защита срещу неоснователни действия и
бездействия на администрацията“. Очевидно е, че целта за която е издадена
оспорената заповед е именно защита и опазване живота и здравето на гражданите,
вкл. и предотвратяване възникването на имуществени вреди, доколкото посочените
дървета са с увредена структура на корени, ствол и корона, със силно намалени
физико-механични свойства, както и с налични множество сухи клони в короните им.
Ноторно известни са честите случаи, в които сухите клони и дървета нанасят
щети, както и немалкото пострадали граждани. С оглед целта за която се издава
заповедта от съществено значение е бързината на извършване на действията от
страна на ОП „Градини и паркове“, при констатиране на дървета със силно
намалени физико-механични свойства.
Съгласно чл.63,
ал.2 от ЗУТ, дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение
могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение
от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за
състоянието на дървото. Тази разпоредба обаче е различна от разпоредбата на
чл.31, ал.3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система
на община Пловдив, посочена като правно основание в оспорената заповед и
препращаща към чл.31, ал.2, т.1, т.2 и т.4. Безспорно разрешението на кмета на
общината по чл.63, ал.2 от ЗУТ е общ административен акт, но той касае
премахване на декоративни дървета и дървета с историческо значение извън
случаите: при изграждането на нови или реконструкция на съществуващи общински
озеленени площи; при изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена
растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура; и
при строителство, преустройство, реконструкция и ремонти на сгради, пътища и
обекти на техническата инфраструктура и при доказана невъзможност за
запазването на дълготрайната и декоративна растителност.
На следващо място
дори и да се приеме, че все пак процесната Заповед на Кмета на район „Южен“ при
община Пловдив е общ административен акт настоящият съдебен състав счита, че
Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ не доказва наличието на правен
интерес по смисъла на чл.147, ал.1 във връзка с чл.184 от АПК. Според чл.147,
ал.1 от АПК, правото да оспорят административния акт имат гражданите и
организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него, или за които той поражда задължения. Сдружение с
нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ е вписано в регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел воден от Агенцията по вписванията към министъра на
правосъдието и е организация по определението на §1, т.2 от ДР на АПК.
В жалбата си
оспорващото сдружение се позовава на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република
България и счита, че за него е налице непосредствен правен интерес да оспори
заповедта, но общата клауза за обжалваемост на административните актове пред
съдилищата, възприета в чл.120, ал.2 от Конституцията не изключва наличието на
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
обжалването им. Според т.1 от решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния
съд по конституционно дело № 18/1995г. (на което е направено позоваване в
жалбата), чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България урежда правото на
съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове,
които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да
засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е
необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно
обжалване. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни
последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира
неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно
засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или
ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или
разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административния акт.
Според чл.2, ал.1
от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и
могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в
обществена или в частна полза. Видно от справката в Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, една от целите свързани с предмета на сдружението „Аз
обичам Пловдив“ е извършване на активни и ефективни дейности в полза на
обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда, опазването
на историческите, културните и туристически райони. Настоящият съдебен състав
намира, че с оспорената заповед, която е издадена с цел защита и опазване
живота, здравето и имущественото на гражданите, не се препятства
осъществяването на целите на сдружението, нито се създават задължения към него
като юридическо лице с нестопанска цел. Такова особено и конкретно засягане на
права и законни интереси на сдружението или на негови членове не се и твърди в
жалбата. Твърденията са за общо засягане на конституционни права на гражданите,
но не и за това, че със заповедта се засягат права, свободи или законни интереси
или се пораждат задължения за членуващите в сдружението, непосредствено
породени от дейността на сдружението. Според Конституционния съд във всички
случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни
административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице
засягане на техни права или законни интереси. Според решение № 5 от
17.04.2007г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2006г.,
заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Защитата на
материалните права на членовете на сдружението, обхванати от предмета и целите
му не следва да се смесва с упражняването на жалба пред съд от самото
сдружение. Не се установява засягане на права и интереси на членовете на
Сдружението с оспорената заповед.
Нещо повече, не
става ясно по какъв начин премахването на процесните дървета със силно намалени
физико-механични свойства, които безспорно са опасни за живота, здравето и
имуществото на гражданите и общината ще нанесе щета на сдружението и по какъв
начин това ще доведе до удовлетворяване на интереса му. Не се и твърди в
жалбата тези дървета да са засадени от членове на сдружението. Сдружението не е
и правен субект извършващ, поддържането и изграждането на общинските зелени
площи, съответно - не е сред адресатите на обжалваната заповед. Следователно
обжалването на заповедта не е насочено към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни
правни резултати за самото сдружение.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят не доказва
наличието на правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 във връзка с чл.184 от АПК, поради което жалбата му е недопустима на основание чл.159, т.4 във връзка
с чл.184 от АПК и като такава следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението си от 12,01,24г. с което е даден ход на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Зора“ № 11,
представлявано от председателя Л.А.Ч., против Заповед № 22Ю-РОА-50 от
20.01.2023г. на Кмета на район „Южен“ при община Пловдив, с която на основание
чл.46, ал.1, т.5 от ЗМСМА, във вр. с чл.31, ал.3 от Наредбата за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив е наредено на ОП
„Градини и паркове“ да извърши премахване на дървесна растителност намираща се
на ул. „Коматевско шосе“ № 139-б, в гр. Пловдив и падналата дървесна маса да се
заприходи в склада на ОП „Градини и паркове“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 2034/2023 г. по описа на Административен съд -
Пловдив.
ОСЪЖДА Сдружение с
нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Зора“ № 11, представлявано от председателя Л.А.Ч.
да заплати на Община Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: |
|
Членове: |