Присъда по дело №10/2025 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 21 от 09.04.2025г. на КжРС
по НЧХД № 10/ 2025г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу Е. М. И. за това, че на 25.03.2023г. в
гр.Кърджали, разгласил позорно обстоятелство за В. Д. М. от гр.К., че при изпълнение на
служебните си задължения консумира алкохол, като клеветата е разпространена устно при
обаждане на Единен европейски номер 112- престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2
вр.чл.147 ал.1 от НК.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане
граждански иск от В. Д. М. срещу подсъдимия Е. М. И. за сумата от 5000лв.,
представляваща причинени неимуществени вреди от престъплението извършено на
25.03.2023г., ведно със законната лихва от 25.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Представителят на тъжителя моли съда да уважи подадената тъжба като признае
подсъдимия Е. М. И. за виновен в извършване на престъпление, за което е предаден на съд,
както да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер и да се присъдят
направените от тъжителя разноски за настоящото дело. Счита, че от събраните по делото
доказателства ставало ясно, че разгласените позорни обстоятелства от подсъдимия са
сведени до знанието на трети лица и те са рефлектирали върху тъжителя. Установило се по
безспорен начин, че деянието е осъществено от обективна страна. Освен това подсъдимият в
достатъчна степен е конкретизирал В. М., въпреки че не го е назовал по име, то описанието
с което го конкретизирал в достатъчна степен сочи към него. Безспорно било и субективното
отношение на дееца към извършеното от него деяние с пряк умисъл и при знание, че
изложените обстоятелства са неверни, но въпреки това ги е съобщил и то многократно.
Тъжителят изразява съгласие с казаното от адвоката му.
Подсъдимият Е. И. не се признава за виновен и не дава обяснения. В лична
защита и при последна дума той не признава обвинението и отрича да е обвинявал в нещо
тъжителя. Защитникът в ход по същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да
признае деецът за невиновен по повдигнатото обвинение като им се присъдят и направените
по делото разноски. Твърди, че разпоредбата на чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НК е отменена и би
трябвало в случая да се приложи чл.2 ал.2 от НК. По същество на спора настоява, че от
събраните по делото доказателства не се установи по един безспорен и категоричен начин от
обективна и субективна страна подсъдимият да е извършил престъплението, което му е
повдигнато и поддържано с тъжбата на В. М.. Действително Е. И. бил употребил голямо
количество алкохол в инкриминираната нощ, но в нито едно телефонно обаждане на ЕЕН112
не е наклеветил и не е посочил, че именно В. М. е употребил алкохол и е пиян. По
отношение на твърдението, че подсъдимият е съзнавал неистинността на неговите
твърдения, то свидетелите установяват, че действително И.Х. е пиел кока- кола от бутилка, а
и е било тъмно, поради което не е имал възможност да види какво точно течност се
употребява.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Е. М. И., роден на **********г. в
гр.К., живущ в гр.К., български гражданин, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Тъжителят В. Д. М. със Заповед рег.№ ********г. е преназначен като държавен
служител на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали.
Свидетелите Р. Х. и И.Х. заедно с тъжителя М. били на работа нощна 12 часова
1

смяна от 24.03.2023г. до 25.03.2023г. с патрулен автомобил „О.А.“ с рег.№ ********, и
тримата като полицейски служители в Районно управление- Кърджали. След полунощ на
25.03.2023г. те били изпратени от ОДЧ на сигнал подаден от подсъдимия Е. И. в гр.К.на
ул.Хр. Д. Когато пристигнали на место тримата полицейски служители били посрещнати от
дееца И. пред блока, който им обяснил, че искал да подаде жалба срещу дружеството, което
им доставяло ток, тъй като нямали такъв във входа. По този повод подсъдимият И. бил
отведен с патрулния автомобил управляван от тъжителя В. М., до Районно управление-
Кърджали. По пътя до там свидетелят И.Х. стоял на предната седалка до водача, зад него се
намирала свидетелката Р.Х., а до нея на задната седалка се намирал дееца Е. И.. При
пристигането в сградата на РУ- Кърджали на последния били предоставени лист и химикал,
за да подаде жалбата, която искал, но след няколко минути, той напуснал сградата без да
напише желания от него сигнал. През това време тъжителят се намирал в приемната, а
полицейските служители- в коридора. След като деецът И. напуснал сградата на РУ-
Кърджали се обадил на ЕЕН 112, където в периода от 00,27ч. до 01,44ч. подал много на брой
сигнали, че тримата полицаи, които били изпратени по негов сигнал, били пияни и пиели
алкохол в полицейския автомобил. По този повод дежурният Кр. Ан. съобщил за случилото
се на началника на РУ- Кърджали, който разпоредил тези служители да бъдат тествани за
употреба на алкохол. Поради това свидетелят Ан. извикал по радиостанция тъжителя М. и
неговите колеги от патрула- Р. Х. и И.Х., да дойдат в сградата на РУ- Кърджали. Там бил
извикан и свидетелят Е. Н., който тази вечер бил на работа в сектор „Пътна полиция“-
Кърджали, който изпробвал и тримата си колеги с техническо средство „Дрегер“ за употреба
на алкохол, което отчело отрицателен резултат за всички. След това всички продължили да
изпълняват служебните си задължения до приключване на смяната им. Сутринта на
25.03.2023г. при събирането на новата и старата смяна в сградата на РУ- Кърджали станало
известно на всички колеги намиращи се там за събитията от през нощта включително и че
тримата полицейски служители- В. М., Р. Х. и И.Х., били тествани за употреба на алкохол по
повод подаден сигнал срещу тях, че били пияни по време на работа. В следващите
двайсетина дни продължили подигравките, подмятанията и подвикванията по повод
употреба на алкохол към тези трима полицаи от техните колеги.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от свидетелските показания
на Р. Х., Р.К., Кр. Ан., Е. Н., И. Д. и Ю. В.; от писмените доказателства- писмо от ЕЕН 112 от
09.10.2023г., Заповед № ********г., типова длъжностна характеристика, график за месец
март 2023г. в РУ- Кърджали, писмо изх.№ 194700-4834/ 09.07.2023г., както и от
вещественото доказателство представляващо диск от запис на сигнали подадени на ЕЕН 112.
Прочее по делото не бяха представени каквито и да било доказателства, които да оборят
тези факти, поради което настоящата съдебна инстанция им даде вяра.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Клеветата може да се определи като умишлено
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на
извършено от него престъпление. А непосредственият обект на деянието клевета са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човек в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. Обвинението по делото е
по първата хипотеза като изпълнителното деяние се изразява в довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Формата на довеждане до знанието на трето лице може да бъде
различна. Това позорно обстоятелство представлява твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да
накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо
поведение на жертвата, което е укоримо от гледна точка на морала. Може да се касае за
прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви.
Възможно е също така позорното обстоятелство да изразява отрицателни качества на
жертвата, които характеризират негативно личността. За да е осъществен състава на
2

клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско. Това
престъпление е резултатно, което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е
узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. На
последно място клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия,
защото съответните твърдения се отправят пред трето лице. Субект на клеветата може да
бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна тя е престъпление, което може
да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът
трябва да съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство, както и неговата му
неистинност.
В настоящият казус е повдигнато обвинение по първата алинея на престъпление
клевета с квалифициращ признак разпространена устно. На база събраните доказателства и
характеристика на деянието, описани по- горе, се установи следното: В конкретният случай
подсъдимият Е. И. с действията си покрива признаците на изпълнителното деяние, тъй като
с подадените сигнали на ЕЕН 112 той е довел до знанието на служителя приел обаждането
позорното обстоятелство, че тъжителят В. Д. М. при изпълнение на служебните си
задължения като полицай към РУ- Кърджали по време на работата си консумира алкохол.
Формата на довеждане до знанието на третото лице, а именно служителя на ЕЕН 112 е
станало именно чрез подаване на сигнал по телефона адресиран до него. Безспорно е, че
това твърдение „консумира алкохол по време на работа“ е позорно обстоятелство, тъй като
представлява факт свързан с личността на тъжителя М., с който се обосновава отрицателен
извод за начина на изпълнение на служебните му задължения в органите на МВР. По
естеството си тази оценка накърнява неговото добро име в обществото, поради което е
укоримо от гледна точка на морала.
От обективна страна позорното обстоятелство- да е употребявал алкохол на
25.03.2023г. когато изпълнява служебните си задължения, е неистинско, тъй като не се
доказа от събраните по делото доказателства този факт да е осъществен, защото още същата
вечер той е изпробван за това с техническо средство, което е отчело нулев резултат.
На следващо място налице е и престъпния резултат, с който се характеризира
престъплението клевета, а именно едно трето лице- служител на ЕЕН 112, а след това и
свидетелят Кр. Ан., са узнали за направеното клеветническо твърдение, тъй като последният
е уведомил дежурния офицер, както и началника на РУ- Кърджали, по повод на което
последният е разпоредил незабавна проверка за употреба на алкохол на наклеветените
полицейски служители. Съставомерността по т.2 от чл.148 ал.1 от НК също е налице, тъй
като деянието е извършено разпространена по друг начин, а именно устно чрез обаждане на
ЕЕН 112.
От субективна страна престъплението се характеризира с евентуален умисъл.
При извършване на престъплението деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното настъпване, тъй
като с подаването на сигналите на ЕЕН 112, то подсъдимият И. е дал възможност да
настъпят последиците от него, а именно да наклевети полицейския служител М.. По това
обвинение е налице този елемент, защото деецът И. е извършил деянието съзнавайки
позорния характер на разгласеното обстоятелство, както и неговата неистинност. Всичко
това обосновава изразеното в умисъл психическо състояние на подсъдимия към
извършеното от него престъпление при това съзнавайки престъпния характер на описаното
в подадения от него сигнал до ЕЕН 112, в който твърди, че тъжителят В. М. употребява
алкохол по време на работа. Той е бил длъжен и е могъл да провери изнесените факти.
Настоящата инстанция не приема твърденията на защитата, че подсъдимият не е
бил наясно какво е пиел полицаят И.Х., защото именно това не извинява неговото
поведение, тъй като той е бил длъжен да провери фактите преди да реши да ги оповести
подавайки сигнал на ЕЕН 112.
3

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.148 ал.2 от НК- глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и
обществено порицание, като същото е извършено умишлено, а също и че подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди
от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание. При оценка на степента на обществена опасност-
типична; и след отчитане наличието на смекчаващи обстоятелства- трудово и семейно
ангажиран, големия период от време изминал от деянието, както и липсата на отегчаващи
такива, намира, че едно административно наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно глоба в размер на 1100 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По гражданския иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че
са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият Е. И. е
длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалия В. М. в резултат на виновно
и противоправно престъпно поведение извършено на 25.03.2023г. по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2
вр.чл.147 ал.1 от НК. Претендираното обезщетението за претърпени неимуществени вреди
трябва да съответства на тежестта и характера на извършено. В настоящият казус е налице
засягане на обективната чест и достойнството на тъжителя, а именно неговия авторитет и
обществената оценка както в работата, така и извън нея. Предвид на изразеното и отчитане
на неудобството от настъпилия дискомфорт в неговия душевен мир, отчитане и проблеми
при изпълнение на служебните си задължения от психологическо естество, при съобразяване
на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалия, който е
конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 2000.00лв.,
представляващ причинени от престъплението извършено на 25.03.2023г. неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.03.2023г. до окончателното
им изплащане, като отхвърли иска до пълния му предявен размер от 5000лв. като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че когато подсъдимият бъде
признат за виновен следва да възстанови направените по делото разноски на частния
тъжител, съдът му ги присъди- 2322лв., от които 1500лв. за адвокатска защита, 12лв за
държавна такса, 10лв.- за държавна такса за справка за съдимост и 800лв.- за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция. Останалите разноски също възложи на дееца
представляващи сумата от 80лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданският
иск, които да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали.
Бе постановено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство-
диск изпратен от ЕЕН 112 да остане по делото, както и да се уведоми ЕЕН 112 за
отпадналата необходимост от съхранение на поисканата информация предоставена с рег.№
*****
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно
убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
4

Номер на акта:	21
Дата:	9 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия:	Здравка Запрянова

Дело:	20255140200010
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 януари 2025 г.

Присъда по дело №10/2025 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите