Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести март през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния П. ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа докладваното
от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 125 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Червенобрежки районен съд
от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 599/2018 г., е признато за установено
по предявения от „****“ АД, със седалище гр. С., против СД „**********“ гр. Ч.,
иск за установяване съществуването на вземания за сумата от 4868,92 лв. –
главница, сумата от 192,03 лв. – мораторна лихва за периода от ** г. до ** г.,
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението
ответникът СД „****“ е осъден да заплати в полза на ищеца сторените от него
деловодни разноски по заповедното и по исковото производство в общ размер на
900,44 лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение от „***“ гр. Ч., представлявано от управителя Б.П.. С
жалбата е наведен довод, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, в
резултат на които ответникът е бил лишен от възможност да се защити и да
докаже, че представител на дружеството няма намеса в манипулирането на
измервателните уреди. Въззивникът счита за неправилни изводите на съда,
изведени въз основа на събраните гласни доказателства. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение.
Ответникът по въззивната жалба „***” АД гр. С. счита същата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез
пълномощника юрк. С.Т.. Подробни
съображения са изложени в представената писмена защита по делото.
Като взе предвид данните по делото и доводите
на страните, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира, че въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и
при наличие на правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с
оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
Видно е от данните по делото, че в
полза на „***“ АД, като заявител в заповедно производство, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ** от ** г.
по ч.гр.д. 403/2018 г. на Червенобрежки районен съд за следните
суми: сумата от 4868,92 лв. – главница,
сумата от 192,03 лв. – мораторна лихва за периода от ** г. до ** г., и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
направените разноски в заповедното производство. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от дължима сума на клиент за ел.енергия, фактурирана с ф-ра
№ **/** г. Постъпило е възражение срещу заповедта от длъжника СД „***“ гр. Ч.,
с оглед на което районният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което е сторено в указания срок.
По делото е безспорно установено, че ответното
дружество е абонат на „***“ АД с партида № *** за доставката на електроенергия в имота
на дружеството в гр. Ч., № **, главен
път **, обект – административна сграда и складове.
От събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства и въз основа приетото заключение на
вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ** г. е извършена проверка на трафопост,
който захранва обект на ответното дружество в гр. Ч., представляващ
административна сграда и складови помещения. Проверката е била извършена от
служители на „***“ АД, в присъствието на свидетели – представители на Федерацията
на потребителите и в присъствието на полицейски органи. Проверката е установила
промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване на ел.проводник
към захранващ ел.таблото кабел, който
проводник е бил проследен под земята и е било установено, че същият излиза в
близост до сграда, намираща се до портала на обекта и захранва с електричество
същата сграда. Установено е било, че в резултат на така извършената промяна в
схемата на свързване спрямо ел.схемата на работа на електромера на потребителя
консумираната ел.енергия не се отчита. След приключването на проверката е било
прекъснато захранването с присъединения кабел.
За резултатите от проверката е бил съставен
констативен протокол № **/** г., подписан от присъстващите лица, в т.ч. и представител на
ответното дружество.
По силата на чл. 83, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ред. ДВ бр. 35/2015 г., в сила от 15.05.2015 г./, устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени както в наредби, така и в правила за измерване на количеството
ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Съгласно действащата към момента на проверката в
конкретния случай разпоредба на чл. 48, ал. 2 от Правилата за измерването на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, когато при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване, предвидената в ал. 1 на същата
разпоредба корекция се извършва от оператора само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който протокол
следва да отговаря на изискванията по чл. 47 и да е съставен в присъствието на
органите на полицията и подписан от тях.
Такъв е и настоящият случай, тъй като при извършена от оператора
проверка е установена неправомерна манипулация върху схемата на свързване
електромера на ответното дружество, препятстваща отчитането на потребената електрическа
енергия. Съставеният за целта констативен протокол отговаря на изискванията на
чл. 47 от ПИКЕЕ и същият е подписан от полицейски орган, присъствал при съставянето
му.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилни изводи
на първоинстанционния съд досежно установена консумация на неотчетена
електрическа енергия, по съображения, че измервателните устройства са на ищеца
и по делото не е установено разбиване вратата на трафопоста, нито унищожаване
на пломби, за да се предполага външна намеса от страна на представители на
ответника. Въз основа на доказателствата
по делото в случая се налага категоричен извод, че се касае за до промяна в схемата на свързване,
в резултат на която консумираната
ел.енергия от потребителя не се отчита от СТИ.
С оглед констатациите при проверката е била извършена корекция на
сметката на абоната, като е доначислена сумата
от 4 868,92 лв. /с ДДС/ за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия. В тази връзка ищецът е изпратил
писмо на абоната заедно с издадена данъчна
фактура за доначислената сума.
Съгласно приетото по делото заключение на
вещите лица по назначената комплексна експертиза,
дължимата от абоната сума е изчислена по реда, предвиден в ПИКЕЕ, съответно за
„небитов потребител”, като са били съобразени приложимите цени на ел.енергия
съобразно решение № Ц-19/01.07.2017 г.
на КЕВР.
Предвид гореизложените съображения,
се налага извод, че ищецът е извършил корекция в сметката на ответното дружество,
като потребител на електрическа енергия,
правомерно и при наличието на нормативно регламентирано основание за
това.
Следва да бъде посочено също така, че във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия правото на доставчика да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Нормативно предвидената възможност за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия се основава на
въведени обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, като доставчикът е освободен от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното
количество електроенергия, а в тежест на потребителя е, при оспорване на
установените по този ред данни, да ангажира доказателства за установяване на
потребеното количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта
електроуреди и режима на използването им, каквото доказване в случая не е
проведено от страна на ответника.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд приема, че предявеният по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Обжалваното решение на
Червенобрежки районен съд е правилно и подлежи на потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и
при този изход на процеса следва да й бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от 23.11.2018 г. на Районен съд гр. Червен
бряг, постановено по гр.д. № 599/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СД „***“, със седалище гр. Ч., ЕИК ***,
да заплати на „***” АД, със седалище гр. С., ЕИК ***, сумата 100 лв., представляваща разноски по делото във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на член-съдия Рени Г.: Считам, че обжалваното решение следва да бъде
отменено, като следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което
да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК от Н. Б. срещу *** АД гр.С..
Безспорно
е, че е имало нерегламентирано
въздействие върху СТИ, спазена методиката за определяне на количеството
ел.енергия, както и че е предвидена възможност за извършване на едностранни
корекции на сметки на потребители за минал период.
Съгласно
чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на
електроразпределителното дружество, поради което последното има задължение да
осигури правилното и точно функциониране, да констатира своевременно грешката в
измерването или неизмерването, като в този смисъл е и чл.9, ал.2 ПИКЕЕ (отм.).
В
процесния случай е установено, че СТИ се е намирало извън границите на имота на
потребителя, като ел.таблото е било монтирано на стълб извън имота на
потребителя.
Съгласно
чл.9, ал.4 от ПИКЕЕ (отм.) страната, която купува електрическа енергия, няма
право да преустройва, ремонтира или заменя елементи на средствата/системите за
търговско измерване, както и да нарушава пломба, знак или друго контролно
приспособление, поставени от съответния мрежови оператор, от оторизиран
държавен орган или упълномощени от него длъжностни лица.Това задължение обаче
на потребителя следва да бъде доказано от дружеството във всеки конкретен
случай, което и носи доказателствената тежест.
Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане.В хода на настоящето производство
електроразпределителното дружество не е ангажирало никакви доказателства за
виновно действие от страна на въззивницата като страна по договора за продажба
на електрическа енергия, рефлектирало върху функционирането на средството за
търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия,
с оглед на доказателствената тежест.
Няма
доказателства, че въздействието върху СТИ е осъществено от или със знанието на
въззивника като страна по договорното правоотношение.
В този
смисъл приемам, че санкционният характер на корекционната процедура изключва
приложимостта й при недоказана от
дружеството вина на потребителя, като непредвидена изрично от закона
форма на обективна отговорност за вреди, тъй като обективната отговорност е
изключение и следва да бъде изрично законово предвидена.
Съгласно
чл.18, т.1 от ПИКЕЕ (отм.) средствата за измерване трябва да са защитени чрез
пароли, ключове, пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран
достъп до тях на неоторизирани лица.Във всеки конкретен случай следва да се
докаже реализиран такъв достъп само от страна на потребителя с оглед на
корекционните процедури.
Чл.съдия: