М О Т И В И
към присъда по НОХД N 489 по описа за 2010 год. на Варненския
районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
По отношение на подс. М.С.М.
–ЕГН **********,***, от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по
чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.06.2009 г. в гр. Варна,
причинил две средни телесни повреди на Н.И.Ч., изразяващи се в: счупване на
черепната основа и разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е създало реална
комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са
обусловили проникващо нараняване в черепната кухина; и контузия на мозъка с
изразен мозъчен оток, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живота му.
В съдебно заседание бе
предявен гр.иск от пострадалия от деянието Н.И.Ч., чрез адв. И., срещу
подсъдимия М.С.М., за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди,
в размер на 5500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането.Гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане, а Ч.,
лично и чрез пълномощника му адв. И., бе конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител.
Представителят
на ВРП в хода на съдебните прения изразява становище, че в хода на съдебното
следствие не са събрани категорични и безспорни доказателства в подкрепа на
предявеното на подсъдимия М. обвинение за извършено престъпление по чл.129ал.1
от НК и не поддържа възведеното обвинение.Прокурорът счита, че извършеното от
подсъдимия съгласно заключението на експертите се квалифицира като деяние по
чл.130ал.1 от НК и моли за произнасяне по реда на чл.287 ал.5 от НПК.
Процесуалният представител
на гр. ищец и частен обвинител се присъединява
към становището на представителя на ВРП и моли за произнасяне в хипотезата на
чл.287ал.5 от НПК за престъпление по чл.130ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия моли М. да бъде
оправдан, като счита, че не е доказано същият да е извършил както деяние по
чл.129ал.2вр.ал.1 от НК, така и по чл.130ал.1 от НК.Визират се противоречия в
свидетелските показания, както и липсата на спомен за определени факти и
обстоятелства, касаещи предмета на делото.Твърди се, че в настоящото
производство не е доказано подсъдимият да е нанесъл удар на пострадалия, като
се изразява становище, че пострадалият е предизвикал създалата се
ситуация.Предвид горното се иска подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският
иск да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения във връзка с предявеното
обвинение, като не се възползва от правото си на последна дума, тъй като в
последното с.з., подсъдимият, редовно призован не се яви, без да посочи
уважителни причини и защитникът му депозира изрична молба от М. разглеждането
на делото да продължи в негово отсъствие, съдът даде ход на делото, разгледа го
и постанови присъдата си.Съдът прецени, че не са налице пречки от процесуален
характер за даване ход на делото в последно с.з., тъй като за деянието, предмет
на наказателното производство, към датата на извършването му се е предвиждало
наказание лишаване от свобода до пет години, поради което присъствието на
подсъдимия в с.з., предвид разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК не е задължително
и такава е била изричната му воля.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През м. юни 2009 г. гр. ищец Ч. работел като сервитьор в ресторант „Стара
къща" в КК „Златни пясъци".На 02.06.2009 г. същият бил на работа в
ресторанта и около 22.00ч. му се обадила св.Б. с която пострадалият бил във
фактическо съжителство, която му съобщила, че се намира в дома на св. В.В.,***, ателие 6 в гр.Варна и празнуват рожденния му ден. След
като приключило работното му време, гр. ищец Ч. също посетил дома на св.В., в който, освен
домакина и св.Б. се намирали св.М.С., св.Д.С., св. И.П. и Сашо, който в последствие
напуснал дома на рожденника.В последствие към компанията се присъединил и подс.
М., като празнуващите употребявали алкохол- ракия и бира.
След полунощ, на 03.06.2009 г. свид. В. и П. слезли до кварталния
магазин за покупки. В този момент компанията на празнуващите останала в състав
гр. ищец Ч.,*** и подс.М.. Св. Д. С. бил в съседна стая и се опитвал да спи.
Първоначално св.Б.,*** и св.М. С. разговаряли,
но този разговор прераснал в разгорещен спор, в който подсъдимият не участвал.Конфликтът
се задълбочил, като в един момент гр.
ищец Ч. *** се изправили един срещу друг в близост до масата, продължавайки да
спорят на висок глас, като в този момент в стаята влязъл и св.Д.С., който чувал
разправията от съседната стая.С влизането си св.Д.С. нанесъл удар на
пострадалия и го повалил на земята.След падането на пострадалия на земята, по
гръб, братята М. и Д. Симеонови
продължили да му нанасят удари в областта на главата.В един момент
преустановили нанасянето на удари, направили опит да вдигнат гр. ищец от земята
и в този момент, без каквато и да било причина, подсъдимият взел бутилка от
ракия и с нея нанесъл удар в дясната тилна част на главата на пострадалия.От
удара бутилката се счупила, като от главата на гр. ищец потекла кръв.Един от
братята бутнал св.Б. върху пострадалия и тя паднала.В последствие гр. ищец бил
изведен от дома на В., като св.Б. уведомила последния по телефона, че е
възникнал конфликт.
Св. В. и св.П. веднага се върнали в квартирата, срещнали се с
пострадалия и св.Б., която им разказала какво се е случило в квартирата, като описала
действията както на двамата братя, така и действията на подсъдимия. При опита
да влезе в дома си, св.В. установил, че вратата е заключена.Стоящите отвън пред
вратата започнали да блъскат, но вратата не била отключена. Св.П., с автомобила
си транспортирал свид. Ч., който бил придружаван и от св.Б. до Спешен център
при МБАЛ „Св. Анна" АД - Варна, където му била оказана спешна медицинска
помощ, а сутринта пострадалият бил хоспитализиран за провеждане на лечение.
След като св.В. успял да влезе в квартирата
си, от двамата братя Симеонови потвърдили разказаното от св.Б..
В следствие на случилото се в Първо РПУ бил
подаден сигнал и на место били изпратени св.И. и св.Д., които обаче, при
пристигането си не установили нарушаване на обществения ред, което отразили и в
нарядния дневник.
В хода на ДП били проведени
разпознавания на подсъдимия по снимка от
свидетелите Р. Б. и Ч..*** посочил подс.М.
като лицето, присъствало на рожденния ден на В. в , а Б. разпознала подсъдимия
като лицето, нанесло удара със стъклената бутилка в главата на Ч..
В хода на ДП била назначена
и изготвена СМЕ, в заключението на която
се сочи, че на 03.06.2009 г. Н.И.Ч. е получил следните травматични увреждания:
разкъсно - контузна рана по окосмената част на главата, контузия на мозъка с
изразен оток, счупване на черепната основа с разкъсване на дясната тьпанчева
мембрана. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, вкл. със стъклена
бутилка в областта на главата. Контузията на мозъка с изразен мозъчен оток е
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на
тъпанчевата мембрана и счупването на черепната основа са създали реална
комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са
обусловили проникващо нараняване в черепната кухина.В първоначалната експертиза
не се коментира дали разкъсването на дясната тъпанчева мембрана е обусловило
затруднение във функцията на слуха на дясното ухо.
След проведен консулт на Ч.
със специалист УНГ и изготвена аудиограма е била назначена допълнителна съдебно
-медицинска експертиза с цел
установяване на наличие на затруднение във функцията на слуха на дясното ухо на
Ч. в причинно следствена връзка с получените от него травматични увреждания на 03.06.2009
г., в заключението на която се сочи, че при проведения консулт с УНГ специалист
и от представената аудиограма се установява неврит на слуховия нерв двустранно.
Не са установени данни за нарушение във функцията на слуха на дясното ухо. При
проведения преглед при специалист УНГ е дадено мнение, че най-вероятно неврита
на слуховите нерви се е развил в причинно - следствена връзка с травмата на
главата. В заключение вещото лице сочи, че имайки предвид, че травмата на
черепната основа е в дясната половина, а при прегледа е установен двустранен
неврит на слуховите нерви не следва да се приема категорична причинно -
следствена връзка на същия с черепно - мозъчната травма.
В съдебно заседание, вещото
лице, изготвило експертизите в хода на ДП изцяло поддържа дадените заключения,
като излага аргументи защо е приело наличието на съответните увреждания и
описва механизма, по който счита ,че се е получило счупването на черепната
основа и разкъсването на дясната тъпанчева мембрана.По отношение на удара с
бутилка вещото лице сочи, че раната е установена в дясната теменна област, а
черепната основа е в противоположната страна.Сочи се в с.з., че не може да се
определи при кое падане е получено увреждането на черепната основа, но се сочи,
че това увреждане е различно от разкъсно-контузната рана.Счита се, че
счупването на черепната основа се е получило индиректно, при падане и излага
съответните мотиви да приеме този механизъм.По отношение на неврита вещото лице
сочи, че би могъл да приеме, че същият е в резултат на травмата единствено ако
е констатирано намаление на слуха на дясното ухо.
В хода на досъдебното производство са били назначени съдебно - психиатрични
експертизи по отношение на св. Б.,*** Ч. и подс. М.М..
От заключението на същите
се установява, че свидетелите Б. и Ч. не страдат от психично заболяване. Не са
налице данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества. Към
03.06.2009 г. двамата са били в състояние на обикновено алкохолно опиване,
могли са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си, същите са в състояние да дават достоверни показания, както и да участват
пълноценно в наказателното производство.
От заключението на съдебно
- психиатричната експертиза по отношение на М.С.М. се установява, че същият не
страда от психично разстройство. Към момента на извършване на деянието на
03.06.2009 г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека
степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
С оглед обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи тройна СМЕ с участието на
двама съдебни медици и неврохирург.
В заключението на тройната експертиза
на първо място се сочи, че проследени хронологично медицинските данни по делото
са следните: На 02 срещу 03.06.09 г. Н.Ч. е участвал в битов инцидент,
при което е бил съборен на земята, получил няколко удара с ръце по главата и
лицето, удар с бутилка по главата в дясно, от което се е получила разкъсно-контузна
рана в дясна теменно-тилна област.Посочено е, че няма категорични свидетелски данни дали при
това е наранил главата си в пода.
От 3-ти до 8-ми юни 2009 г. той е бил на лечение
в неврохирургия, където е поставена диагноза: контузия на мозъка, счупване на
черепната основа, травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана.
Компютър-томографията не е установила травматични увреждания на черепа и
мозъка, а само дифузен мозъчен оток.
На 5.6.09 г. е освидетелстван от
съдебен лекар, който е установил единствено хирургически обработена
разкъсно-контузна рана на главата в дясно.
На 8.06.09 г. ушният специалист д-р П.
установил травматично разкъсване на дясна тъпанчева мембрана, гнойно възпаление
на дясното ухо и данни за двустранен неврит на слуховите нерви.
На 16.6.09 г. Н.Ч. е бил опериран -
тимпанопластика в ушна к-ка „Белмонд", където отново диагнозата е била:
травматично разкъсване на дясна тъпанчева мембрана.
При тези данни вещите лица приемат, че
на 03.06.2009 г. Н.И.Ч. -22 г. е получил следните механични
увреждания:
1. Контузно-разкъсна рана в дясна
теменно-тилна част на главата.
2. Несигурни данни за счупване на черепната основа и
контузия на мозъка.
3/ Травматично разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана.
В заключението на тройната СМЕ вещите
лица сочат, че от медицинските документи е видно, че външно се установява
единствено разкъсно-контузна рана на главата в дясно, която е резултат на удар
с твърд ръбест предмет, какъвто е и стъклената бутилка. В тази насока свидетелските
показания са напълно еднопосочни и достоверни от медицинска гледна точка. Други
видими механични увреждания не са описани нито в неврохирургия, нито при съдебномедицинското
освидетелстване. Раната е получена от директен удар в дясната
слепоочно-теменно-тилна област на главата със стъклената бутилка.
За травматичното разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана се сочи, че може да се получи по два механизма: при директен
удар в областта на ухото - напр. с шамар. Вторият механизъм е при счупване на
черепната основа.
Визират се и два механизма на
евентуално счупване на черепната основа:
1/ - вследствие на директния удар с
бутилка, при което се получава ивица на пукване на костта, която да започва от
мястото на травмата и достига до основата на черепа. Такава ивица не е
наблюдавана и трудно би могла да бъде пропусната при рентгенологичното и
компютър-томографското изследване.
2. Вторият механизъм е падане и травма
със значителна сила в тилната област на главата, при което в следствие на
деформацията на черепа може да се получи директно счупване на основата му. В
делото липсват данни за такава травма. Няма видими морфологични доказателства (ожулвания,
кръвонасядания и пр.) за травма на главата от падане и удар в подлежащата
настилка. Няма и свидетелски данни в тази насока.
В
заключението се сочи, че липсата на преки и категорични данни за
счупването на черепната база е основание да считаме нейното счупване за
несигурно.
В с.з. вещите лица изцяло
поддържат даденото заключение, като излагат подробни и категорични мотиви защо
приемат липсата на категорични данни за счупване на черепната основа, като
освен горното се аргументира и становището, че евентуалното счупване на
черепната основа не е в причинно-следствена връзка с нанесеният удар с бутилка
в теменната област.Визира се и липса на морфологични белези за сериозен удар
при падане в резултат на който да се получи счупване на черепната основа.Потвърждава
се наличието на мозъчна травма , като се сочи, че мозъчният оток може да е
следствие и от удара с бутилка, но такъв оток обуславя временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Вещите лица уточняват, че не може категорично да се
каже, дали мозъчният оток е резултат от удара с бутилка или от друго
въздействие, тъй като може да се получи и от удари в областта на главата с ръце
.За травматичното разкъсване на дясната тъпанчева мембрана се уточнява, че
най-често такова увреждане е резултат от директен удар върху външното ухо или
бъркане с остър предмет, като за последното липсват данни.Отново се аргументира
липсата на факти, които да са в подкрепа на извод за счупване на черепната
основа.Уточнява се, че клиничните лекари са действали правилно при поставянето
на първоначалната диагноза , като при всяко съмнение, с оглед гарантиране
здравето на пациента, се поставя по-тежка диагноза.Предвид гореизложеното
вещите лица сочат, че не се констатират данни за проникващо нараняване в черепната
кухина.Сочи се, че не е възможно увреждането на ухото да се получи в следствие
на удара с бутилка, тъй като механизмът на получаване на това увреждане е друг.
При изслушването на вещите лица в с.з. се установи , че
същите не са били запознати с част от медицинските документи, с които разполага пострадалия, поради което
бе назначена допълнителна тройна СМЕ.
В
заключението на допълнителната тройна СМЕ се сочи, че от направените
консултации не се е установило счупване на черепната основа, а само на външната
стена на мастоидния израстък в дясно. Последното би могло да доведе до
разкъсване на тъпанчевата мембрана и изтичане на кръв от дясното ухо.
По отношение на увреждането на дясната
тъпанчева мембрана се сочи, че в първоначалните и в допълнителните материали се
установавят следните данни за слуха:
На 2/3.6.09 г. - инцидент.
На 8.6.09 г. (преди операцията) -
намаляване на слуха на дясно ухо до 50 децибела и на ляво ухо - до 16 децибела.
На 16.6.09 г. - операция
тимпанопластика.
На 11.8.09 г. - намаляване на
слуха в дясно до 24 децибела и на ляво ухо - до 13 децибела.
На 16.2.11 г. - намаляване на слуха в дясно до
20 децибела и на ляво ухо - до 8 децибела.
Няма
аудиограма месец след инцидента, след 2 месеца отслабването на слуха е малко -
до 24 децибела.
Посочена е и консултация от доц. Недев:
"От предоставените ми документи установявам, че пациентът Н.И.Ч. е имал
травматична руптура на дясна тъпанчева мембрана и е претърпял успешно
оперативно лечение. Данни за двустранен неврит на слуховия нерв липсват.
Липсват и данни за намаление на слуха след проведеното лечение."
Предвид горното вещите лица приемат, че
в резултат на разкъсването на дясната тъпанчева мембрана няма отслабване на
слуха (45 и повече децибела) на дясно ухо.
В съдебно
заседание вещите лица поддържат даденото допълнително заключение, като по
отношение на мастоидния израстък
се уточнява, че същият е свързан с кухината на средното ухо и от там се приема,
че при едно счупване на външната стена на този израстък трябва да има кървене,
което да се прехвърли в средното ухо и от там в ушния канал.За счупването на
този израстък вещите лица сочат, че е нужно директно въздействие на сила върху
външната му стена, като считат, че не може категорично да се каже, че същото е
довело до разкъсване на тъпанчевата мембрана.За удара с бутилка се сочи, че
раната е доста по-нагоре и няма как този удар да достигне до посочения израстък,
респективно не се приема, че счупването на мастоидният израстък е следствие от
ударът с бутилката.Сочи се, че такова счупване би могло да се получи от удари с
ритник и юмрук.По отношение увреждането на тъпанчевата мембрана вещите лица
уточняват, че няма никаква морфология и основание да се приеме трайно
отслабване на слуха.За мозъчния оток се сочи, че има данни за такъв, но за
контузия на мозъка, огнища не са били открити по време на
компютърно-томографското изследване и няма и други морфологични белези в тази
насока.Сочи се категорично, че в случая няма проникващо нараняване в черепната
кухина, а по отношение на разкъсно-контузната рана се сочи, че същата е
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът не кредитира показанията на гр.
ищец Ч. единствено в частта, в която същият сочи, че е получил счупване на
черепната основа, тъй като в тази им част показанията на Ч. не кореспондират
със заключенията на тройните СМЕ.В останалата им част съдът напълно кредитира
показанията на пострадалия, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с показанията на св.б. в кредитираната от съда част, както и със
заключенията на СМЕ, кредитирани от съда и с останалите кредитирани от съда
гласни доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на св.Б. единствено в частта,
в която същата първоначално заяви, че гр. ищец първоначално е паднал върху
стол, тъй като в тази им връзка показанията на свидетелката са
непоследователни, в хода на проведена очна ставка същата сочи, че по скоро е
бутнал стол, а и тези твърдения са изолирани и не подкрепени от никакви други
доказателства.В останалата им част съдът напълно кредитира показанията на св.Б.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви , кореспондиращи с показанията
на гр.ищец, на свидетелите В. и П., със заключението на тройните СМЕ и частично
със заключенията на СМЕ, изготвени в хода на ДП, частично с обясненията на
подсъдимия и показанията на св.М. и Д. Симеонови в кредитираните от съда части.
Съдът не кредитира показанията
на св.В. единствено в частта, в която същият сочи, че св.Д.С. му се е обадил за
инцидента, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са несигурни, а и
противоречат на категоричните показания на св.Б..Съдът не кредитира и първоначалните показанията на св.В., че не
помни дали Д.С. е нанасял удари, тъй като в последствие разказва, че е чул, че
и двамата братя са нанасяли удари.В останалата им част съдът напълно кредитира
показанията на св.В., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с показанията на св.Б. и с всички останали кредитирани от съда
писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.П. единствено в частта, в която същият
сочи, че св.Б. и св.Ч. са пристигнали заедно в дома на св.В., тъй като
свидетелят сам заявява, че не е сигурен и в тази им част показанията на
свидетеля не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства.В останалата им част съдът напълно кредитира показанията на св.П.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
показанията на св.Б. *** и с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства.
Съдът приема за
достоверни твърденията на св.И. и Д., че нямат спомен за посещението си на
адреса на св.В., предвид изминалият дълъг период от време и предвид
отразяването в нарядния дневник, че не е констатирано нарушение на обществения
ред.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелите М. и Д. ***. и тези, дадени от М.С. в хода на ДП, прочетени в
с.з. в частта, в която се сочи, че пострадалият е посегнал да нанесе удар на
св.М.С., че св.Д.С. не е упражнявал
никаква физическа сила спрямо пострадалият, както и в частта, касаеща броя на
нанесените удари на гр. ищец, тъй като в тази им част показанията на свидетеля
не кореспондират с показанията на св.Б. в кредитираната от съда част, с
показанията на св.П. и В., които макар да не са очевидци, непосредствено след
случилото се са възприели чрез преразказ на очевидци какво се е случило, като
дори подсъдимият визира удари, нанесени от св.Д.С.. В останалата им част съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички гласни доказателства, кредитирани от
съда.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия единствено в частта, в която същият сочи, че са празнували рожденият
ден на св.В. в неговата квартира, че в определен момент в стаята са останали
единствено той, гр. ищец, св.М.С. и св.Б., че е възникнал конфликт между
пострадалия и св.М.С., че в стаята е влязъл и св.Д.С. и пострадалият е бил
повален на земята с нанасяне на удари в последствие и от двамата братя, че е
бил подаден сигнал в полицията след като пострадалият е бил изведен навън,
както и че е имало блъскане по вратата, тъй като същата е била заключена, тъй
като в тази им част обясненията на подсъдимия напълно кореспондират с
останалите кредитирани от съда гласни доказателства.В останалата им част съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, касаещи неговото участие в инцидента и
ги приема за защитна теза, тъй като същите коренно противоречат на
кредитираните от съда гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира
заключенията на изготвените в хода на ДП, съдебно психиатрични експертизи,
изготвени в хода на ДП, като обективни и компетентни.
Съдът не кредитира
заключението на изготвената в хода на ДП СМЕ в частта, в която се сочи, че на
пострадалият са били причинени контузия на мозъка, обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота и счупване на черепната основа, което ведно
с разкъсването на тъпънчевата мембрана е създало реална комуникация между
външната среда и черепната кухина и в този смисъл са обусловили проникващо
нараняване в черепната кухина, тъй като в тази му част заключението на вещото лице
коренно противоречи на заключението на изготвените по делото тройни СМЕ, не констатиращи увреждания с такива медико-биологични
характеристики.В останалата му част съдът кредитира заключението на тази
експертиза, тъй като същото не противоречи на изготвените по делото тройни СМЕ.
Доколкото и тройната СМЕ не
констатира наличие на трайно затруднение на слуха на пострадалия, което да е в
причинно-следствена връзка с причинените увреждания, предмет на настоящото
производство, съдът кредитира заключението на допълнителната СМЕ, изготвена в
хода на ДП.
Съдът напълно кредитира
изготвените по делото тройни СМЕ,като компетентни и безпристрастни, защитени
убедително от вещите лица в съдебно заседание.
Съдът не кредитира единствено медицинските
документи, в които са отразени като получени увреждания счупването на черепната
основа и контузията на мозъка, тъй като в с.з. се установи, че такива
увреждания не са били причинени на гр. ищец.Останалите писмени доказателства са
кредитирани от съда, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Предвид гореизложеното съдът
не споделя становището на защитника на подсъдимия, че не се е доказало
наличието на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК тъй като във
всички приети по делото експертизи е дадено заключение, че на гр. ищец Ч. е
била причинена разкъсно-контузна рана в дясна теменно-тилна част, която е
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Именно за това
увреждане медиците са категорични, че е резултат от удара с бутилка, а от
всички кредитирани от съда гласни доказателства се установява, че ударът с
бутилката е бил нанесен именно от подс.М.. По отношение на травматичното разкъсване на дясната тъпанчева мембрана и счупването на мастоидният израстък не се доказа
безспорна пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия и последвалите увреждания, тъй като
безспорно се установи ,че и свидетелите М. и Д. Симеонови са нанасяли удари в
областта на главата на пострадалия, които биха могли да доведат до тези
увреждания.
След изготвянето и приемането на
тройните СМЕ се установи, че на 03.06.2009г. на гражданският ищец не са били
причинени счупване на черепнта основа и разкъсване на дясната тъпанчева
мембрана, което да създаде реална комуникация между външната среда и черепната
кухина и в този смисъл да обуслови проникващо нараняване в черепната кухина; и
контузия на мозъка с изразен мозъчен оток, която да обуслови разстройство на здравето, временно
опасно за живото му, поради което становището, че предявеното обвинение по чл.
129ал.2вр.ал.1 от НК е недоказано напълно се споделя от съда.
Към дата на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Описаната фактическа обстановка се установи
от дадените в с.з. показанията на гр.ищец Ч., св.Б., св.В., св.П.,*** в
кредитираните от съда части и от тези, дадени от св.М.С. в хода на ДП в
кредитираните от съда части, частично от обясненията на подсъдимия М., частично
от съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на ДП и от допълнителната
такава, от тройните СМЕ изготвени в с.з., от трите СПЕ, изготвени в хода на ДП,
справка за съдимост и от останалите кредитирани писмени материали, приобщени
към доказателствата по делото.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като на
03.06.2009 г. в гр. Варна, причинил лека телесна повреда на Н.И.Ч., изразяваща
се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, обусловена от
контузно-разкъсна рана в дясна теменно-тилна част, поради което, предвид
изрично направеното искане от страна на процесуалният представител на частният
обвинител за произнасяне с присъда за това деяние, съдът призна подсъдимият за
виновен.
На осн. чл. 304 от НПК съдът оправда подс.М.
по първоначално възведеното обвинение за извършено деяние по чл. 129 ал. 2
вр. ал. 1 от НК, за това да е причинил
на Н.И.Ч.: две средни телесни повреди, изразяващи се : счупване на черепнта
основа и разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, което е създало реална
комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са
обусловили проникващо нараняване в черепната кухина; и контузия на мозъка с
изразен мозъчен оток, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живото му, тъй като такива увреждания не се доказа да са били причинени на
пострадалия.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие - посегателство
срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до причиняване на две
средни телесни повреди.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл ,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, нанасяки удари на
пострадалия и е желаел тяхното настъпване.
Като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на
подсъдимия и младата му възраст към момента на извършване на деянието.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства не се установиха.
Причините за извършване на деянието са
незачитане на обществения ред и правото на телесна неприкосновеност на
гражданите.
Съдът, определяйки
наказанието с оглед разпоредбите на чл.54
от НК прецени, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание, съобразено
с наличието единствено на смекчаващите вината обстоятелства.В този смисъл съдът
счита, че предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, целите
на наказанието, съгл. чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат, ако на подсъдимият
бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, определено
при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът наложи наказание в минимален размер, с
оглед възрастта на подсъдимия, като
счита, че предвид липсата на други противообществени прояви до момента, се
касае за инцидентна проява на противоправно поведение и наказание в
горепосочения размер би било необходимо и достатъчно за оказване на нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие. Съдът намира, че целите на
специалната и генерална превенция ще бъдат постигнати, без да се налага подсъдимият да бъде изолиран от
семейството си и от обществото, поради което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Относно гражданският иск :
Като взе предвид факта на авторство на деяние и вината на подсъдимия, съдът
счита предявеният от гр.ищец Н.И.Ч. граждански иск за доказан по основание. С
извършеното деяние, подсъдимият М. е причинил на гражданския ищец твърдяните от
него нематериални вреди и на основание чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да
възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Относно обезщетението,
което се претендира, съдът счита , че искът е завишен по размер. Съдът, като
взе предвид болките и страданията, претърпени от пострадалия, както предвид
липсата на доказателства, че разкъсно-контузната рана е довела до някакви
усложнения, поради което да е бил нужен по-дълъг възстановителен период ,
счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен в размер на 1500лв.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата. В частта от 1500 лева до размера на 5500лева
искът бе отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: