№ 6046
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110204101 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Л. К. С. против наказателно
постановление № СОА 23-РД-11-53/11.01.2023г. на заместник кмет на Столична община,
направление „ Транспорт и градска мобилност“ , с което на основание чл. 178д от ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200,00 лева
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП. Развива подробни съображения, че
нарушението не е извършено виновно, тъй като в посочения участък е липсвало поставена
пътна маркировка, че се касае за място определено за паркиране на МПС, обслужващо хора
с трайни увреждания. Посочва, че е пенсионер и наложената санкция се явява непосилна, с
оглед размера на получаваната от нея пенсия. Намира, че при определяне на санкцията АНО
не е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Моли да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа изцяло
депозираната жалба и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Зам. Кмет на СО, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален
представител с изложени доводи по същество. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 18.04.2022г. около 11:10
часа жалбоподателят паркирала л.а „Пежо“, модел „206“ с рег. № Са 2713 ММ на бул.
„Патриарх Евтимий“ № 75 на място определено за хора с трайни увреждания обозначено с
пътен знак Д 21, Т 17 и т. 18. Посоченото обстоятелство било възприето от св. С.М.Н. , на
длъжност „Инспектор контрол паркиране“ , който изготвил констативен протокол и
съответния брой фотоснимки и постановил принудителното преместване на автомобила, тъй
като намерил, че е налице нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП. При извършената на
място проверка на автомобила било установено, че същият не е обозначен по съответния
ред, удостоверяващ правото на водача да паркира в обсега на посочените паркоместа.
За така констатираното нарушение била наложена глоба с фиш серия СО №
8007960/18.04.2022г.
Жалбоподателката обжалвала съставения фиш, като с Определение № 3001/06.10.2022г.
постановено по НАХД № 7934/2022г. по описа на СР, НО, 100 състав производството било
прекратено, а жалбата изпратена в Столична община по компетентност.
На 05.12.2022г. св. Герасимов, в присъствието на св. С.М. съставил против Л. К. С. АУАН
№ 003440/05.12.2022г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4 от
ЗДвП. Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата.
Жалбоподателят не се възползвала от правото си да впише възражения върху бланката на
АУАН.
Възражение по така съставения АУАН било депозирано в срока по чл. 44 от ЗАНН, като
било направено искане за сключване на споразумение с АНО.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № СОА 23-РД-11-53/11.01.2023г. на заместник кмет на Столична община,
направление „ Транспорт и градска мобилност“ , с което на основание чл. 178д от ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200,00 лева
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Атанас Симеонов Герасимов и С.М.Н. , както и останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения
непосредствен разпит на свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в
акта фактически положения. Показанията им са подробни и вътрешно балансирани, поради
което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по
еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не
налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
2
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените
доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Във връзка с направените от страна на жалбоподателя възражения по делото са представени
схема на организацията на движението в участъка, както и изготвените фотоснимки във
връзка с принудителното премества на автомобила. Видно от така приобщените по делото
писмени доказателства на ул. „Патриарх Евтимий“ № 75 са обособени 2 броя места за
паркиране на превозни средства обслужващи лица с трайни увреждания, като същите са
обозначени посредством п.з Д 21. По делото няма спор относно посочените обстоятелства.
Възраженията на жалбоподателя, че поставената в участъка маркировка е почти изцяло
изтрита са основателни. В тази насока, обаче следва да се отбележи, че същата не е
задължителна при наличие на поставена сигнализация с пътни знаци, която категорично се
установи, че е налична. Липсата на положена хоризонтална маркировка в участъка не
дерогира задължението на водачите на МПС да съобразяват поведението си с поставената
вертикална сигнализация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложените по
административно наказателната преписка заповеди .
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
3
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Съгласно разпоредбата на чл.98 (2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е
забранено: 4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) на места, определени за
хора с трайни увреждания;
По делото не се спори, че в посочения участък – ул. Патриарх Евтимий са обособени 2 броя
места за паркиране на превозни средства обслужващи лица с трайни увреждания, като
същите са обозначени посредством п.с Д 21. Категорично се доказа и че автомобилът на
жалбоподателката е бил паркиран на посоченото място, доколкото това обстоятелство е
било обективирано в констативен протокол преди неговото репатриране към наказателен
паркинг. В тази насока са и изготвените по случая фотоснимки.
В хода на проведеното съдебно следствие не бяха събрани доказателства опровергаващи
тези събрани от АНО.
Изложеното води до извода, че нарушението е извършено от обективна страна.
По отношение на субективната страна на нарушението съдът кредитира твърдението на
жалбоподателката, че не е видяла маркировка в участъка, поради което приема, че същото е
извършено непредпазливо.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В практиката на СЕС е застъпено разбирането, че "санкционните мерки по национално
законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има
предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
отношение на преследваните цели". Принципът за пропорционалност/съразмерност е
4
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен по см. на чл. 5, § 4
от ДЕС. В този контекст СЕС е уточнил, че строгостта на санкцията трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, включително и като гарантира реално възпиращ
ефект, като същевременно се съблюдава основния принцип на пропорционалност (вж.
решения A. Accept, С-81/12, ЕU: С: 2013: 275, т. 63 и LCL Le Credit L., С-565/12, ЕU: С:
2014: 190, т. 45). При положение, че съдът намери, че тази санкция (дори и в минималния
предвиден размер) се явява явно непропорционална, то по силата на примата на
европейското право и с оглед установената практика на СЕС (решение по дело С-263/11)
следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на установен
принцип на европейското право.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАНН при определяне на наказанието,
административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В конкретния случай това не е било сторено, като не е съобразена нито възрастта на
нарушителя, нито имотното му състояние, нито тежестта на извършеното нарушение.
С разпоредбата на чл.189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Подобно законодателно решение, обаче поставя нарушителите на нормите на ЗДвП в
по-неблагоприятно положение от други лица извършили нарушения и дори престъпления, с
оглед приложимостта на нормата на чл. 9 от НК. Подобни нееднакво третиране е в
противоречие с принципите на правото, както националното, така и европейското.
Наложената санкция не съответства на принципа за пропорционалност и надхвърля
необходимото за постигане на целите на ЗДвП. Налице е непропорционалност на
наказанието и явна несправедливост, което е в противоречие и с практиката на Съда на
Европейския съюз. Доколкото видът и размерът на санкцията е стриктно определен от
закона и не е в компетенциите на съда да променя или изменя така определената от
законодателя санкция, то същата ще следва да се отмени по силата на примата на
европейското право и с оглед установената практика на СЕС /решение по дело С-263/11/
като не се приложи нормата от националното право, противоречаща на установения
принцип на европейското право.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА 23-РД-11-53/11.01.2023г. на заместник кмет
на Столична община, направление „ Транспорт и градска мобилност“ , с което на основание
5
чл. 178д от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200,00 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6