№ 20152
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110168008 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени установителни искове ,по реда на чл. 422 от ГПК, с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника В. С. К., ЕГН ********** за
следните суми: 209.40 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
307931/30.04.2019 г., сключен между В. С. К. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законна лихва
от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането и 198.97 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 21.08.2019 г. до 02.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 62512/2021 г. по описа
на СРС, 65 състав.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочва, че на 02.11.2020 г. между
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия), по силата на което вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу В. С. К., произтичащи от
Договор за паричен заем № 307931 от 30.04.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Моли съдът да връчи на ответника приложено към исковата молба заверено копие
от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „Сити Кеш“
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/307931 от
10.11.2020 г.
Ищецът твърди, че на 30.04.2019 г. ответникът е сключил с „Сити Кеш“ ООД
договор за паричен заем 307931/30.04.2019 г., по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 700 лева, представляваща главница и чиста стойност на
заема. Погасителните вноски, които ответникът се задължил да изплаща на „Сити Кеш“
ООД съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя, като годишният процент на разходите по заема бил
1
фиксиран за срока на кредита и съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия било
уговорено, че същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя.
Договорено било договорната лихва по заема да бъде в размер на 66.72 лева, а общата
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 766.72 лева, която заемателят се
задължил да върне на 21 броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 36.51 лева, в
срок до 24.09.2019 г. На основание Общите условия, действащи по време на сключване на
процесния договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 198.97 лева за
периода от 20.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 13.10.2022год. ищеца посочва ,че претендираната главница
от 209,40лв. е дължима за периода 20.08.2019год. до 24.09.2019год.
Претендираната лихва за забава в размер на 198,97лв. е формирана за периода на
забава от 21.08.2019год. до 02.11.2020год. в размер на 179,93лв. и за периода от
02.11.2022год. до 02.11.2021год. в размер на 19,04лв. .Обезщетението за забава е в размер на
законната лихва и е начислено върху непогасената главница на основание чл.86 от ЗЗД.
Ответникът В. С. К. в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор. В
заповедното производство е депозирал в срок възражение ,в което е оспорил дължимостта
на сумата от 198,97лв. ,както и разноски за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения Договор за паричен заем № 307931 сключен на 30.04.2019 г. със
„Сити кеш” ООД към искане № 370834 от 30.04.2019год. е видно, че посоченото дружество
е отпуснало в полза на ответника заем в размер на 700лв., при уговорен между страните
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите
(ГПР) 49,89 %.
Съгласно чл. 3 от договора и приложения към него Погасителен план, заемът
подлежи на връщане на 21 броя седмични вноски, 2 по 5,45лв. и 19 по 39,78лв., като датата
на първата вноска е 07.05.2019год. ,а последното плащане е на 24.09.2019год.
Доколкото падежите по всяка една погасителна вноска са настъпили към настоящия
момент,а така също и към датата на която е депозирано заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл.410 от ГПК, то следва, че в тежест на ответника е възникнало
задължение да върне дължимата главница в размер на 700 лв.
Ответникът – заемател е заявил , че с полагането на подписа си удостоверява, че
надлежно е получила заемната сума в размер на 700 лв. и се задължава да заплати на
заемодателя – "Сити Кеш" ООД, сумата от 766,72лв./ с договорената лихва в общ размер от
66,72лв./ в сроковете и условията, описани в договора, в приложения погасителен план и
Общите условия към договора за заем.
Договорът за заем е сключен на основание отправено от ответника искане за заем от
30.04.2019год.
Договорено е обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и заплащане
на разходи за събиране на просрочените вземания при неизпълнение на задължението на
заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски. В чл. 8 от договора страните са
уговорили, че в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, заемателят дължи на заемодателя "Сити Кеш" ООД неустойка в размер на 346,28
лв., с начин на разсрочено плащане съгласно приложение № 1 към договора. Неразделна
част от договора са погасителният план и общите условия, подписани от страните.
От приложения към делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
2
от 02.11.2020 г. и приложение № 1 от 02.11.2020г. към него е видно, че процесните вземания
са цедирани в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Ответникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на уведомлението
като приложение към исковата молба, което обстоятелство следва да се съобрази от съда по
чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС,
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 62512/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
Съдът, като съобрази, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника и
същия в срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК , а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно отношение между цедента и ответника, по силата на което цедентът е предал
в заем процесната сума, а ответникът се е задължил да е върне в уговорения размер, както и
придобиването на процесните вземания по договор за цесия, както и уведомяването на
ответника за договора за цесия от цедента или от негов представител.
Съдът намира, че между ответницата и "Сити Кеш" ООД са възникнали валидни
правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страните са
договорили ГПР в размер на 49,89%, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. С подписването на договора за паричен заем ответника е удостоверил , че е получил
сумата в размер от 700 лв. в брой. Предвид липсата на оспорване на положения върху
документите подпис, съдът намира, че "Сити Кеш" ООД е отпуснал исканата в молбата за
сключване на договор за паричен заем сума, с което е изпълнил задълженията си по
договора.
Предвид признанието на ищеца, обективирано в исковата молба и заявлението по
чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че ответникът е заплатил по договора дължимата
главница за периода от 07.05.2019год. до 13.08.2020год. ,като е изпаднал в забава за
вноските с падеж от 20.08.2019год. до 24.09.2019год. Изчислени от съда вноските от № 16
до № 21 по погасителния план възлизат на 232,21лв.,но съдът не може да се произнесе свръх
петитум.
От страна на ответника ,чиято е доказателствената тежест не са представени
доказателства ,че е изпълнил задължението си .
По задължението за мораторна лихва.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора при забава на плащане на някоя от погасителните
3
вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава, която в случая претендира от ищеца в размер на 198,97лв.
Предвид ,че съдът прие, че ответникът е изпаднал в забава с плащането на
погасителните вноски за периода 20.08.2019год. до 24.09.20199год. ,то същия дължи
обезщетение в размерна законната лихва от деня ,следващ настъпването на падежа на всяка
една от неплатените вноски до датата на депозиране на заявлението в съда – 02.11.2021год.
Ето защо обезщетение за забава на главниците /неплатените вноски/ следва да се
начисли за периода от 21.08.2019год. до 02.11.2021год. като изчислено от съда с електронен
калкулатор възлиза на 50,48лв. / 8,49лв. за периода 21.08.2019год. до 02.11.2021год. върху
главницата от 37,98лв. ; 8,42лв. за периода 28.08.2019год. до 02.11.2021год. върху
главницата от 38,27лв. ; 8,35лв. за периода 04.09.2019год. до 02.11.2021год. върху
главницата от 38,57лв. ; 8,48лв. за периода 11.09.2019год. до 02.11.2021год. върху
главницата от 38,87лв.;8,41лв. за периода 18.09.2019год до 02.11.2021год. върху главницата
от 39,17лв. и 8 ,33лв. за периода 25.09.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от
39,35лв./
Ето защо, следва да се приеме, че в тежест на ответната страна са възникнали
задължения за следните суми: 209,40 лв. – главница и обезщетение за забава в размер на
50,48 лв. върху неплатените погасителни вноски за периода от 21.08.2019год. до
02.11.2021год.
Искът за обезщетение за забава в размерна законната лихва с правно основание
чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли за разликата от 50,48лв. до пълния предявен размер от
198,97лв.
По разноските :
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК
съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход на спора право за разноски възниква за двете страни.
Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК : 25 лева държавна такса
за заповедното производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от
47,72лв.
За исковото производство ищеца доказва разноски в размер на 175лв. ,от които :
75лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди
сумата от 111,36 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. К. ,с ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“ ,бл.217,вх.В,ет.6,ап.62 ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ет. 2, офис 4 сумата
в размер на 209.40 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
4
307931/30.04.2019 г., сключен между В. С. К. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законна лихва
от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 50,48 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 02.11.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. №
62512/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.86 от ЗЗД за
разликата от уважената част от 50,48лв. до пълния предявен размер от
198,97лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 02.11.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. С. К. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“
,бл.217,вх.В,ет.6,ап.62 ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,72лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 111,36 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5