Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7062 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени при условията на активно субективно съединяване
искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищците М.С.М., И.М.Н., В.И.Н., К.А.Б. твърдят,
че са собственици на поземлен имот, намиращ се в село Петърч, община
Костинброд, Софийска област, с площ от 16218 кв.м., находящ се в строителните
гранции на населеното място, предназначен за стопански двор, съставляващ УПИ
ХХХIХ по действащия план на с. Петърч, Софийска област, ведно с построения
в имота „Краварник-Комплекс“, както и на съседния поземлен имот с площ от 542
кв. м. в строителните граници на населеното място, съставляващ УПИ XLII по кадастралната карта на
„Стопански двор“, одобрена с протокол на комисия по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ от
21.07.1994 г., ведно с построената в имота стопанска сграда /бивша Ветеринарна
лечебница – I-34/ със застроена площ 92 кв.м. На
11.03.2016 г. между ищците като собственици на посочените недвижими и ответника Н.Г.Д. като изпълнител бил сключен
Договор, с който изпълнителят се задължил да иницира и извърши промяна в
действащия регулационен и застроителен план за имота съгласно скица- проект,
изразяваща се в следното: съществуващите
УПИ ХХХI и УПИ XLII да бъдат разделени на четири парцела, а именно новообразувани УПИ ХХХI с площ 6625 кв.м., в който да попада Хале 2 и навеса без частта за
изграждане на административна сграда 2; УПИ LXV с площ от
6408 кв.м., в който да попада Хале 1; УПИ
LXVI с площ 2296 кв.м. и УПИ LXVII с площ от 1526 кв.м. съгласно Проложение № 8 и
скица- проект, Приложение № 9 към договора. Съгласно чл. 3А от договора
изпълнителят се задължил да изпълни СМР за Хале 1, Административна сграда 1,
Административна сграда 2 и двор на имота, които били подробно описани в т. 3.1
до 3.22 от Договора, подробно описани в исковата молба, представляващи Етап I. Страните се договорили, че възложителят ще съгласува и приема
изпълнените работи след съставяне на необходимите строителни актове и протоколи
/чл. 5 от Договора/, като са придвидили, че възложените по договора СМР се
считат за окончателно приети от Възложителя с подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол без възражения /чл. 22, ал. 4 от договора/. Същият
протокол по чл. 22, ал. 4 от договора е основание за приключване и на
съответния етап на договорените СМР, ведно с изпълнението и на останалите
изисквания по чл.8 – предоставянето от Изпълнетиля на Възложителя на всички
изисквани от закона и съответните държавни служби документи, които да му
послужат за указоняване на Хале 1, Административни сгради 1 и 2 и ограда. В
изпълнение на задълженията си по чл. 10 от Договора, ищците предоставили имота
на изпълнителя при подписването на договора, екземпляри /копия/ от одобрения
инвестиционен проект, както и от останалата необходима съпътстваща документация
за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на строителството, вкл. и
издадените Разрешения за строеж за извършването на преустройството на сградите
и за масивната ограда. Изпълнителят се задължил да изпълни възложеното в
сроковете, посочени в чл. 4 от договора, като за Етап 1 бил договорен срок до
30.08.2017 г. /чл. 21 от Договора/. Съгласно чл. 22, ал. 1 в случаите на
забавено изпълнение на възложеното от първия етап от изпълнението, включително
случаите, когато забавата е поради причини на отстраняване на некачествено или
неточно изпълненение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на
1500 евро на месец, а ако забавата продължи повече от шест месеца- неустойката
е 3000 евро на месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че неустойките за
забава за отделните етапи се дължат отделно една от друга.
На 30.10.2018 г. ищците
били поканени за приемане на изпълнените до този момент СМР на обекта, включени
в Етап 1. Поради множеството констатирани забележки по изпълнението страните
подписали протокол, по силата на който се споразумяли ищците да представят
своите възражения в двудневен срок, считано от 30.10.2018 г., а становището на
изпълнителя относно възраженията следвало да се представи в 7-дневен срок,
считано от получаването им. Ищците депозирали възражения в кантората на
упълномощен от изпълнителя адвокат с подробно посочени забележки по качеството
на изпълнението на възложените СМР, които включвали, както възражения по
отношение общото некачествено изпълнение на възложеното, така и конкретно по
всяка една от дейностите, описани в договора. В представено от изпълнителя
становище се презнавало, че е налице неизпълнение по част от констатираното от
ищците, като се декларирало че към датата на приемане на първи етап от
възложените дейности същите ще бъдат отстранени. Изпълнителят връчил покана на
ищците за приемане на Етап 1 от извършеното строителство, но след извършен
оглед било констатирано, че не са били отстранени посочените забележки. Ищците твърдят, че считано от 31.08.2017г.
изпълнителят е в забава за изпълнение на своите задължения по надлежно
предаване на дейностите, включени в Етап 1 от договора. По изложените съображения
молят ответника да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 36000,00 евро,
представляваща предвидената в чл. 22, ал. 1 от Договора неустойка за забава за
периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. в размер на 3000,00 евро месечно за
всеки месец забава, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Ответникът Н.Г.Д.
счита, че исковете са неоснователни. Поддържа, че неустойката за забава,
уговорена в чл. 22 от договора се дължи след като възложените по договора СМР
са приети от възложителите с подписване на двустранен приемо- предавателен
протокол без възражения съгласно чл. 22, ал. 4 от договора. Подписан
двустранно- приемо- предавателен протокол бил изрично предписана и договорена
предпоставка за търсене на неустойка, като такъв протокол не бил подписан от
ищците. Ответникът релевира възражения за нищожност на целия договор от
11.03.2016 г., както и на клаузата за неустойка по чл. 22, ал. 1 от договора.
Конкретно поддържа нищожност на договора поради липса на основание /чл. 26, ал.
2, т. 4 ЗЗД/, тъй като липсвала конкретно уговорена престация в полза на всяка
от страните като абсолютна стойност. Възложителят поел обещание с клаузата на
чл. 3Б от договора в замяна на описаните в договора СМР да прехвърли
собственост върху несъществувщ имот, а описаните в договора СМР, за които
изпълнителят поел задължение да извърши не били остойностени, и липсвала обща
стойност на престацията. В този смисъл твърди, че сключения договор бил нищожен
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/ и поради
невъзможен предмет /чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД/. Уговорената в чл. 22, ал. 1
неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като била
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функици и
целяла да обогати едната страна, а именно възложителите по договора. В договора
нямало уговорена цена на СМР и абсолютна стойност на работите, поради което неустойката
нямала обезпечителна функция, и не съществувала реална база, върху която да
бъде изчислена, а именно недовършените или лошо изпълнените СМР. В този смисъл
липсвала каквато й да било обезщетителна функция на неустойката. Отделно от
изложеното ответникът релевира и възражение за забава на кредитора, тъй като същият
не дал необходимото съдействие и не изпълнил договорното си задължение по чл. 9
от договора, а именно да предаде на изпълнителя инвестиционния проект и
изскуемите строителни книжа. Ответникът твърди също така, че ищеца М. М.създавал
пречки за ответника да изпълни договорентие СМР, като подавал жалби срещу него
в прокуратура, МВР за извършване на незаконно строителство. Ответника релевира
в условията на евентуалност възражение за прекомерност на неустойката. По изложените съображения моли исковете да
бъдат отхварлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че на 11.03.2016 г. страните са сключили договор, с който ищците като възложители, и собстевници на УПИ ХХХIХ с площ от 16309 кв. м. и на
УПИ XLII с площ от 543,70 кв.м. по плана на с. Петърч, Община Костинброд, ведно
с построения в имота „краварник- комплекс“, представляващ масивна сграда са
възложили на ответника Н.Г.Д. като
изпълнител следните дейности: да инициира да бъде разделена функицонално и
документално съществуващата сграда на две сгради – Хале 1 и Хале 2 и двете със
застроени площи от по 1500 кв.м., обозначени в Приложение № 8 към Договора; да
инициира и да извърши промяна на действащия регулационен и застроителен план за
имотите, предмет на договора, съгласно Скица – проект, представляваща
Приложение № 9 към договора, изразяваща се в разделяне на съществуващите две
УПИ на четири парцела, а именно – новообразуван УПИ
ХХХIХ с площ 6625 кв.м., в който да попада Хале 2 и навеса без частта за
изграждане на административна сграда 2; УПИ
LXV с площ от 6408 кв.м., в който да попада Хале 1; УПИ LXVI с площ 2296
кв.м. и УПИ LXVII с площ от 1526 кв.м., както и да извърши СМР за Хале 1,
Административна сграда 1, Административна сграда 2 и в двора на имота, подробно
описани в т. 3.1 до т. 3.24 от Договора. В клаузата на чл. 4 от договора е предвидено,
че възложените видове СМР ще бъдат изпълнени на два етапа, както следва- Етап 1
– Хале 1, вход и достъп до Хале 1, Администартивна сграда 1 и вход и достъп до
нея, Административна сграда 2, изцяло изграждане на оградата с всички врати,
съгласно Приложение № 8, изграждане на електро /Хале 1, Административна сграда
1, Административна сграда 2, дворно осветление, дворна врата 1/, питейна вода и
бунар, изграждане на септична яма, който етап обхваща работите от т. 3.1. до
3.14, по т. 3.16, т. 3.17, т. 3.19, т.
3.20 и т. 3.22 от договора. Етап 2 обхваща останалата част от двора /полагане
на армиран бетон, изграждане на бордюри откъм западната страна, борд откъм
южната страна, подкранов път/ и видове работи по т. 3.15, т. 3.18, т. 3.23 и т.
3.24 от договора.
Съгласно чл. 3Б от договора в замяна на извършването на описаните в чл.
3 А СМР от изпълнителя възложителят ще прехвърли на изпълнителя собствеността
върху новообразуваното УПИ ХХХIХ с площ 6625 кв.м., съгласно скицата- проект по т.
2.2 от Преамбюла /Приложение № 9/, в село Петърч, община Костинброд, Софийска
област, заедно с Хале 2 /съгласно т. 2.1. от Преамбюла/, във вида, в който се
намира към датата на сключване на настоящия договор, с прилежащия му навес, без
частта за изграждане на Административна сграда 2 /която остава в Хале 1 и
прежащия му парцел/ съгласно скицата – проект за разделение, приложение №9 и
приложение 8 от договора. Прехърлянето на описаните имоти ще се осъществи след
направа на СМР за Хале 1 и вход и достъп до него, двете административни сгради,
пдохода към първата административна сграда, ограда с врати и изграждане на
електро, питейна вода и бунар, изграждане на септична яма- етап едно – точки от
3.1. до 3-13, т. 3.16, т. 3.17, т. 3.19,
т. 3.20. и т. 3.22 от чл. 3 от договора.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно
– техническа експертиза се установява, че за обект „Цех за студена обработка на
метали – преустойство на съществуващ краварник в ПИ ХХХIX с
местонахождение с. Петърч, общ. Костинброд“ е била изготвена и одобрена
изискуемата се строителна документация, въз основа на която са били издадени
Разрешение за строеж № 116/21.06.2007 г. и Разрешение за строеж №
157/25.07.2007 г. След извършена справка в техническия архив при Община
Костинброд вещото лице е констатирало, че в архива се съхранява одобрен на
17.08.2016 г. от Главния архитект на Община Костинброд Екзекутивен проект за
обект: „Цех за студена обработка на метали – преустойство на съществуващ
краварник в ПИ ХХХIX, с. Петърч, общ. Костинброд“ по всички части. Върху отделните чертежи
от екзекутивните проекти на ръка е записано „Строител: /Г.Д./“ и е положен
подпис над името. След оглед на имота вещото лице е констатирало, че
преобладаващата част /над 90%/ от договорените видове работи, включени в Етап 1
са изпълнени на място, като по видовете работи, включени в Етап 2 от договора
не е работено. В заповедната книга на обекта, от 16.03.2009 г. е записано че
строежът ще се изпълнява по стопански начин от собстевниците като строител, за
технически ръководител на обекта е записан стр. техник М.М. /ищец по делото/.
Установено е, че е бил сключен договор за техническо ръководство на строеж №
1/11.03.2016 г. между ответника като възложител и С.К.като изпълнител, с който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши техническо ръководство
на строеж пета категория, като е посочено Разрешение за строеж № 157/25.07.2007
г., издадено от главния архитект на Община Костинброд. Лицето С.К.обаче не е
вписан в Заповедната книга на обекта, като лице, назначено за технически
ръководител на порцесния обект, поради което СТЕ дава заключение, че надлежно
назначеното лице за технически ръководител на процесния обект е лицето,
записано в Заповедната книга като техничски ръководител, а именно М.М.. СТЕ
констатира, че в обекта са налични участъци с некачествено изпълнение, така
както са описани във възраженията на възложителите съгласно протокол за СМР от
30.10.2018 г. Тези некачествено изпълнени СМР в отделни участъци от обекта не
отговарят на строителните правила и норми за качествено изпълнение на същите,
поради което следва да бъдат отстранени, като към деня на огледа не е извършено
отстраняване на посочените във възраженията на ищците видове довършителни
работи на обекта. Описаните недостатъци в изпълнението на СМР на обекта са
отстраними недостатъци и след отстраняването им, ще бъде възможно приемането на
работите от Етап 1 на обекта. СТЕ е дало заключение, че няма данни по време на
действие на Договора от 11.03.2016 г. да са били съставяни Актове и Протоколи,
съгласно Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Вещото лице също така е конаститарало, че към договора няма
изготвена количествено- стойностна сметка относно договорените СМР, в която да
са отразени количества и стойности, не са съставени актове – образец № 19, № 12
ил № 7, в които да са упоменати по видове и количество извършените видове СМР.
От допълнителното заключение на
СТЕ се установява, че с одобрения на 15.05.2007 г. инвестиционен проект било
предвидено извършването на преустойство и смяна на предназначението на
съществуващи сгради, като не е предвидено изграждането на нови сгради. Предмет
на проекта са два броя халета, административна сграда и изграден между халетата
и пред административната сграда покрит навес. Били съставени Акт обр. 7 от
30.04.2009 г. и Акт обр. 14 от 19.05.2009 г., които се отнасяли до изпълнение и
приемане на СМР по покривно покритие с метални столици и ЛТ ламарина върху
съществуващата ст. бет. конструкция на изградения навес между двете халета и
пред административната сграда. Бил съставен Акт обр. 10 от 30.06.2009 г. за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който било
отбелязано, че строежът се спира поради необходимост от уточняване на
инвестиционните намерения на възложителите /относно сроковете и начина на
изпълнение на строежа/. Вещото лице е направило извод, че съставените Акт обр. 7,
Акт обр. 14 и Акт обр. 10, които се отнасят за части от строежа „Цех за студена
обработка на метали – преустройство на съществуващ краварник“ са съставени и
подписани от изискващите се лица съгласно Наредба № 3/2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството.
Разпитаната
по делото свидетелка Н.С.П., която е управител на „Агропромпроект“, ООД,
заявява, че представляваната от нея фирма е изготвила проекта за промяна на
предназначение на краварник в Цех за студена обработка на метали, в с. Петърч.
Сочи, че проектът бил изготвен през 2006 г. След това представляваното от нея дружество
изготвило екзекутиви за същия обект през 2016 г., като сочи, че И.Н. бил
възложител на този обект, а Г.Д. бил представен като „строител“ на обекта.
От свидетелските показания на св. Н.Г.Д.- К., преценени с оглед на всички други данни по делото, които съдът кредитира
като последователни, подробни и непротиворечиви, се установява, че строителството
в с. Петърч започнало през 2016 г. Бащата на свидетелката Г.Д. основно се занимавал с обекта в с. Петърч,
като той го финансирал, наемал стоители, плащал на работниците и закупувал
материали. Баща й решил да предостави работата на сина си – ответника по
делото, който подписал процесния договор. Св. К. знае, че съгласно уговорките
едното хале следвало да попада в отделен имот и нейния брат да получи имота с
това хале. Нейния брат - ответника по делото се оплаквал, че нямало документи и
се строяло само по скици от договора, като през 2018 г. започнал да търси
документите. Споровете в строителството били свързани около недостатъци, както и
прекомерните и нови изисквания на възложителя, които били извън договора.
Разпитания по делото свидетел С.И.К., заявява,
че е участвал в СМР на обекта Цех за студена обработка на метали. Имали
уговорка с Н.Д. свидетелят да стане „технически ръководител“. СМР започнали
през лятото на 2015 г., като се работило по скици, които били изпращани по
имейл, както и по устни указания. Св. К.не е виждал заповедна книга на обекта.
След като обекта бил построен, се установило, че следва да бъде изготвена
строителна документация. Св. получил документацията в общината, но се оказало
че има екзекутивна документация, която поискали, но г-н М. отказал да я
предостави. През 2019 г. била проведена среща с г- н М., за да бъде предаден
ообекта и тогава събрали екип, за да изготви документацията.
От свидетелските показания на Н.С.Н. се
установява, че в изпълнение на професионалните си ангажименти като „инженер -
геодезист“ извършвала дейности в стопанския двор на с. Петърч, община
Костинброд, като извършила трасиране на имотните граници, проектиране на
ограда, заснемане на целия терен за бъдещо проектиране и накрая регулация за
обединяване на три имота, които били собственост на г-н М. и г-нИ./ищци по
делото/. Г-н М. и г-н Г.Д. имали идея да се раздели този голям имот помежду им.
През 2018 г. двамата се събрали в дома на г-н М. и решили съвместно да направят
ПУП за обединавянае на парцелите, а не за делба. Това било наложено от
обстоятелството, че не може да се изготвят строителни книжа за едно от халетата
поради надвишаване на параметрите на застрояване. Г-н Д. и г-н М. се ангажирали
да изготвят проект за промяна на ПУП.
Не е спорно също така, че с влязла в сила
заповед № 17-222 от 10.07.2018 г. на Кмета на Община Костинброд е одобрено
изменение на ПУП – плана за регулация за парцели XLII, XLI и ХХХIХ и тяхното обединяване в един общ поземлен
имот /парцел/ ХХХIХ.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Установено е по
делото, че на 11.03.2016 г. страните по
делото са се обвързали от договор, съгласно който ответникът е
поел задължението да раздели функционално и документално съществуващата в
притежавания от ищците парцел масивна сграда „краварник - комплекс“ в две
отделни сгради – Хале 1 и Хале 2 със застроена площ от по 1500 кв.м. и да
извърши описаните в договора СМР от т.
3.1 до т. 3.24, разделени на два етапа - Етап 1 и Етап 2, в съответните
срокове, уговорени в чл. 4 от договора, като в замяна на извършените СМР една
от сградите, а именно Хале 2 във вида й към
датата на сключване на договора с прилежащия му навес, ведно с новообразуван
парцел с площ от 6625 кв.м. ще му бъдат прехвърлени от възложителите – ищците
по делото след направа на СМР, включени в етап 1.
Спорен в настоящото производство е въпросът за действителността
на клаузата за неустойка, уговорена между
страните в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора в случай на забавено изпълнение на възложеното, включително в
случаите когато забавата е поради причини на отстраняване на некачествено или
неточно изпълнение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка, както следва: в случай на забава в изпълнението на
първия етап от изпълнението /чл. 4 от договора/ до 30.08.2017 г. – изпълнителят
дължи неустойка в размер на 1500 евро на месец, а ако забавата продължи повече
от шест месеца неустойката е 3000 евро на месец.
Като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението
на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД
е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната
функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от
необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за
неустойката не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Неустойката
може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение. Страните по един
договор могат да уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както
и мораторна неустойка за забавено изпълнение, за частично изпълнение и
неустойка за лошо изпълнение.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора като са посочени
примерно изброени критерии с възможност да се използват и други критерии с
оглед конкретните факти и обстоятелства за всеки един отделен случай. Според указанията в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г.,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване на примерно изброените критерии като
естество и размер на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на
задължението с други, различни от неустойката, правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношение
между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. В решението
е признато служебно правомощие на съда да следи за съответствието на клаузата
за неустойка с добрите нрави и принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, предвид значимостта им за действителността на
договора и на отделните негови клаузи.
Преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка между
страните по чл. 22, ал. 1 от договора е в разрез с
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е
съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение – забава в задължението
за извършване на строително- монтажните
работи,
нито с възможните вреди от неспазването на срока. Уговорената неустойка има подчертано санкционен
характер и присъждането й, както и поддържа ответника,
би довело до несправедливия правен резултат собствениците на имота да се обогатят многократно повече над това, което биха получили при изпълнение
изцяло на договора. С оглед изложеното и при съобразяване указанията в
горецитираното тълкувателно решение, съдът намира, че уговорената неустойка в
чл. 22, ал. 1 от договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
При преценката за
противоречието на клаузата на чл. 22, ал. 1 от
договора за неустойка на добрите
нрави към момента на сключване на договора съгласно т. 3 от ТР № 1 от
15.06.2010 година по т. д. 1/2009 година на ОСТК, съдът съобразява на първо
място обстоятелството, че уговорката е за неустойка само за забава при
изпълнение на строително- монтажните работи от страна на изпълнителя по договора, т. е.
за мораторна неустойка. В този смисъл преценката се свежда до това доколко
уговорената неустойка за забава, продължила повече от шест месеца, съответства
на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В разглеждания
случай неустоечната клауза не е обвързана със стойността на недовършените СМР,
какъвто е защитимия интерес на възложителя при договор за СМР. При това
положение дори и за забавяне при изпълнението на част от възложените
строително-монтажни работи, изпълнителят дължи целия размер на неустойката,
като в същата не се отчита забавената част от възложените СМР. Следователно и за незначително
забавяне при изпълнението на част от възложените строително-монтажни работи, уговорката дава право на възложителите да получат същата неустойка, която се дължи и при пълно неизпълнение или изобщо
неизпълнението на тези СМР, които са некачествени /частично неизпълнение/,
което сочи, че клаузата не преследва присъщите на неустойката функции, тъй като
не държи сметка за вида неизпълнение и засегнатия от него интерес на кредитора
– възложител, а поставя изпълнителя в по-неблагоприятно положение от това
изобщо да не бе изпълнил никаква част от договора, в който случай не би
ангажирал никакъв ресурс. Съотношението между размера на
уговорената неустойка за забава на изпълнителя не съответства на очакваните
вреди за възложителя от това неизпълнение и
осигурява възможност на възложителя да получи освен изградените обекти, макар и
със забава и неустойка в значителен размер. С оглед горното
тази клауза поставя изпълнителя в неравностойно положение спрямо възложителите и неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В
конкретния случай размерът на уговорената неустойка по чл. 22, ал. 1 от
договора в размер на 3000,00 евро на месец надвишава
многократно приетото за справедливо в практиката обезщетение за единица
забавено изпълнение, като към датата на подаване на исковата молба неустойката възлиза на близо
100000,00 евро. Така договорения месечен размер сочи на несправедливо по съдържание
съглашение, което не може да бъде оправдано с оглед предназначението му да
стимулира страните за своевременно изпълнение. В тези параметри неустойката, не
само че надвишава многократно обезпечителната си функция за претърпени от
забавата вреди, но не представлява и допустима наказателна санкция за виновното
поведение на ответника, след като създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на
ищците.
При наличие на забава за изработката в срок само на част от възложените
работи, а не на целия
етап, неустойката би имала обезщетителна и наказателна
функция, когато се начислява само върху стойността на изпълнените със
закъснение работи, защото така ищецът би се обезщетил именно за вредите от
забавата да се изработят в срок съответните работи, а изпълнителят би се
санкционирал именно за забавеното изпълнение на тези работи. В процесния случай
съдът намира, че нито вида на задължението, което тази неустойка обезпечава,
нито съотношението между нейния размер и очакваните за възложителя евентуални
вреди от неизпълнението, не отговарят на нейната цел да обезпечи изпълнението и
да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Налице
е само санкционната й функция, целяща да накаже неизправната страна по договора. Така
уговорена, същата води до създадена още при сключване на договора възможност за
несправедливо обогатяване на кредиторите. Съотношението между
размера на същата и очакваните евентуални вреди прави уговорената неустойка
недействителна. Същевременно липсват доказателства за ищците да са настъпили
вреди от забавата. Действително, при уговорена неустойка размера на вредите не е необходимо да бъдат
доказвани, но
по делото липсват твърдения за реално причинени вреди и
техния евентуален размер. От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява, че над 90%
от договорените видове работи, включени в Етап 1 по договора, са изпълнени на
място от ответната страна като изпълнител. Ищците не излагат твърдения и не ангажират доказателства за стойността на неизвършените работи, а неоснователно поддържат, че е налице забавено изпълнение
на цялата работа по
Етап 1, както и че са налице некачествено извършени СМР по договора. В този смисъл закъснителната
неустойка не е съобразена по никакъв начин с размера на очакваните вреди, които
възложителите биха претърпяли от срочното изпълнение на задължението на
изпълнителя по договора за изработка, като уговорена по този начин клаузата
излиза извън характерните за нея обезщетителни функции.
Следва да се отбележи, че в случай на неизпълнението,
водещо до отпадане на интереса на
изправната страна от изпълнението въобще /непълно и/или с
недостатъци/, то на нейно разположение са
както възможностите по чл. 265 ЗЗД, така и възможността да развали договора с всички
последствия от това разваляне.
Ето
защо, при отчитането на трите, посочени функции на неустойката, в тяхната съвкупност, както и при съобразяване с
основните правни принципи, като необходимостта от пропорционалност, съразмерност, съотносимост на
неустойката с въобще възможния, максимален размер на вредите от частично
неизпълнение, то следва да се отрече действителността
на
договорната клауза на чл. 22, ал. 1, на която
конкретната претенция за неустойка, се основава.
С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка не следва да се обсъждат останалите възражения на ответника за отсъствие на основания за
начисляване на пертендираната
неустойка за забава.
Предвид
гореизложеното предявените при условията на активно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3250,00
лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.М., ЕГН **********, И.М.Н., починал на 28.02.2023 г. в хода на
производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от М. И.Н., ЕГН **********,
В.И.Н., ЕГН ********** и
К.А.Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 16, адв. С. срещу
Н.Г.Д., ЕГН **********,***, адв. Р., искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36 000 евро /тридесет и шест хиляди евро/,
представляваща неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от сключен между страните
на 11.03.2016 г. договор за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2020
г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН **********, М. И.Н., ЕГН **********, В.И.Н., ЕГН ********** и К.А.Б., ЕГН **********, да заплатят на Н.Г.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството
пред СГС в размер на 3250,00 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: