Мотиви
към присъда по НЧХД №2220 по описа за 2020 год. на ШРС
Делото е образувано на основание постъпила в съда
тъжба от И.М.М., с ЕГН********** срещу подсъдимия Б.А.И.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен
за извършено от него престъпление от
частен характер, наказуемо по чл.131,
ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. В диспозитивната част на тъжбата
е посочено, че подсъдимият на 30.05.2020 год. в с.Царев брод, област Шумен
причинил на И.М.М., с ЕГН********** *** лека телесна повреда, която й е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че
деянието и извършено по особено мъчителен за пострадалата начин.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от по 3000 лева, представляваща претенция за обезщетение
на причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление.
В съдебно заседание тъжителката се явява лично и с
упълномощен повереник, като поддържат предявеното с тъжбата обвинение и
предявения граждански иск и в пледоарията си излагат подробни мотиви в тази
насока.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като излага своя защитна версия по обвинението. Изразява съжаление
за случилото се.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.А.И. живеел на семейни начала с
лицето Н. М., която е бивша снаха на тъжителката. По повод изтеглен от М. и
сина на тъжителката банков кредит, подсъдимият осъществил телефонен разговор
със свидетеля С.М., който е син на тъжителката. Поводът на разговора била
договорка кой и по какъв начин ще заплаща вноските по кредита.
Тъй като свидетелят М. отказал да постигнат
някаква договорка, подсъдимият решил да отиде в дома му, за да се разберат
лично. Между двамата възникнал скандал,
като двамата се канели да се сбият. В този момент пострадалата влязла в стаята и се опитала да
предотврати сбиването между двамата, при което хванала подсъдимия за рамото, за
да го помоли да си тръгне. Замахвайки
към пострадалата подсъдимият й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. След
удара по тъжителката последвали няколко физически удара и между подсъдимия и
свидетеля М.. След като И. се изплъзнал, минал през отворения прозорец и избягал навън, като мобилният му телефон
останал вътре в къщата.
Бил извикан екип на РУ – Шумен, като след
пристигане на полицейските служители, тъжителят отново се върнал в къщата на
пострадалата. Била извикана линейка, с помощта на която М. била откарана в ЦСМП
– гр.Шумен.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: част от показанията на подсъдимия И., който в съдебно
заседание дава подробни обяснения в своя защита, като се признава за виновен,
но счита, че е бил провокиран от
пострадалата, от разпитаните в съдебно
заседание свидетели – С.С.М. и А.М.А., а също и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №44/2021 год., която дава заключение, че на тъжителката
И.М.М. са били причинени следните травматични увреждания: едно кръгловидно
кръвонасядане в областта на междувеждието, с вертикално ивицовидно охлузване на
кожата в центъра; контузия на носа, изразяваща се в кръвонасядане на дясно
крило на носа, петнисто охлузване на гърба на носа срединно и в ляво, фрактура
на носните кости върхово, без разместване; контузия на лявата очна ябълка,
изразяваща се в кръвонасядане на горния и на долния клепач на лявото око и на лявото
подочие, умерено към силно изразен травматичен оток на подочието, подлигавичен
кръвоизлив с тъмночервен цвят на лявата очна ябълка вътрешно от ириса;
кръвонасядане на лявата скула и на лявата буза под нея до нивото на левия устен
ъгъл, обхващащо и лявата назолабиална гънка; кръвонасядане на горния и долния
клепач на дясното око и на дясното подочие с леко изразен травматичен оток на
подочието; кръвонасядане на дясната скула и на част от дясната буза, достигащо
до дясната назолабиална гънка и завършващо над десния устен ъгъл и плитко
охлузване на кожата на брадичката в ляво на площ 0.9/0.6 см, които са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че
установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начина, съобщен
от пострадалата, а именно при нанасяне на удар с ръка.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите
С.С.М. и А.М.А., доколкото същите са присъствали на инцидента и показанията им
почиват на техни преки наблюдения и възприятия за случилото се. Независимо от
факта, че и двамата свидетели се намират в близки роднински отношения с
тъжителката, показанията им са непредубедени, непротиворечиви, последователни,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. А с оглед на изложеното съдът намира, че същите следва
да бъдат кредитирани изцяло.
По отношение дадените от подсъдимия обяснения
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият
признава, че лично е ударил тъжителката с юмрук в лицето. Тази част от
обясненията му кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен
материал и с изготвената и приета в хода на съдебното производство
съдебно-медицинска експертиза. В същото време обаче в частта, в която
подсъдимият заявява, че е бил нападнат и провокиран от тъжителката, показанията
му са изолирани, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и има
характер на негова защитна версия по обвинението, поради което и не следва да
бъде кредитирана.
Като прецени обсъдените по-горе доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Б.А.И. *** причинил на И.М.М., с
ЕГН********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в едно кръгловидно
кръвонасядане в областта на междувеждието, с вертикално ивицовидно охлузване на
кожата в центъра; контузия на носа, изразяваща се в кръвонасядане на дясно
крило на носа, петнисто охлузване на гърба на носа срединно и в ляво, фрактура
на носните кости върхово, без разместване; контузия на лявата очна ябълка,
изразяваща се в кръвонасядане на горния и на долния клепач на лявото око и на
лявото подочие, умерено към силно изразен травматичен оток на подочието,
подлигавичен кръвоизлив с тъмночервен цвят на лявата очна ябълка вътрешно от
ириса; кръвонасядане на лявата скула и на лявата буза под нея до нивото на
левия устен ъгъл, обхващащо и лявата назолабиална гънка; кръвонасядане на
горния и долния клепач на дясното око и на дясното подочие с леко изразен
травматичен оток на подочието; кръвонасядане на дясната скула и на част от
дясната буза, достигащо до дясната назолабиална гънка и завършващо над десния
устен ъгъл и плитко охлузване на кожата на брадичката в ляво на площ 0.9/0.6
см, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1, от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се изразява
в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия са
причинени травматични увреждания, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което по смисъла на чл.130, ал.1 от НК следва да
бъде квалифицирано като лека телесна повреда.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че нанасяйки удара в
областта на лицето на пострадалия може да предизвика определени травматични
увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал
настъпването им.
По отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение и
по-конкретно относно квалификацията по чл.131, ал.1, т.5 от НК, изразяващо се в
нанесена на тъжителя телесна повреда по особено мъчителен за пострадалия начин,
съдът намира, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да
ангажират отговорността на подсъдимия за деяние по тази правна квалификация. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съгласно константната съдебна
практика на ВКС се приема, че особено мъчителен е начин, който причинява на
жертвата изключителни страдания – като телесна повреда, причинена чрез рязане
на части от тялото на жертвата, чрез използване на средства, които причинявате
особено тежки страдания на жертвата, преживените страдания носят белезите на
изключителност, необичайност и душевни страдания, които са неприсъщи за
обикновено настъпилата телесна повреда. В настоящия случай от доказателствата
по делото не се установяват такива действия на подсъдимия и такива душевни
страдания от страна на пострадалата, които да са изключителни и да налагат
извод, че деянието се отличава с особена мъчителност, отличаващи го от
останалите подобни случаи на такъв вид телесна повреда. Както се установява от материалите по делото
и по-конкретно от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите С.С.М.
и А.М.А. подсъдимият е нанесъл един единствен удар с юмрук по лицето на
пострадалата. Поради всичко изложено съдът с присъдата си оправда подсъдимия по
първоначално повдигнатото му с тъжбата обвинение, че е извършил деянието при
условията на чл.131, ал.1, т.5 от НК, а именно по начин, особено мъчителен за
пострадалия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, съдът прецени: Степента
на обществена опасност на деянието, която преценява като висока – касае се за
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота, но изразяваща се в множество травматични увреждания. Степента на
обществена опасност на подсъдимия съдът преценява като висока с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същият е многократно осъждан за различни престъпления, като последното му
осъждане е било за деяние, извършено една година преди настоящото. По
настоящото дело подсъдимият дава подробни обяснения, като се признава за
виновен, макар и излагайки своя защитна версия. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние,
както и готовността му да се извини на пострадалата. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът взе предвид и подбудите за извършване на
деянието, криещи се в отказа на свидетеля М. за доброволно уреждане на
възникналите между тях финансови отношения, свързани с изтегления от свидетеля М.
и бившата му съпруга кредит.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия И., като наказанието бъде определено при
отчитане както на отегчаващите, така също и на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че доколкото отчетените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то същите не могат
да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, счете за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание при приложение на втората
алтернатива, предвидена в разпоредбата на чл.310, ал.1 от НК, а именно –
пробация чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години при периодичност 2 /два/ пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
/две/ години. При определяне вида на пробационните мерки и техния срок съдът
взе предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и че по отношение на подсъдимия е било наложено наказание
пробация, но след извършване на деянието, предмет на настоящото производство,
поради което не може да се направи извод, че така определеното наказание не е
изиграло своята роля. В този смисъл съдът намери основание за кумулиране на
наказанията по двете присъди и на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия Б.А.И. измежду наложените му наказания с настоящата присъда и с Определение
№96/09.06.2020 год., с което е било одобрено споразумение по НОХД №964/2020
год. по описа на ШРС, влязло в сила на 09.06.2020 год. в размер на най-тежкото
от определените наказания, а именно пробация чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 2 /две/ години при периодичност 2 /два/ пъти седмично
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/
години.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието по НОХД №964/2020
год. по описа на ШРС.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
По отношение на предявения в съдебно заседание и
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на тъжителката
И.М.М. за неимуществени вреди, съдът като прецени степента на причинените на
пострадалата болки и страдания, вследствие на нанесената на същата лека телесна
повреда, като съобрази и заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза в тази
насока, счете за справедливо да уважи същия за сумата от 2000 лева и да го
отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан. При обсъждане на гражданския
иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици,
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия И., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на
подсъдимия, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да
се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да
се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума
на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършено то, интензитета на нанесените на
пострадалия удари и допълнителните последствия за здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
размер 2000 лева /две хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и
страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на
деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях. В останалата си част до
пълния предявен размер съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането, а именно – 30.05.2020 год. до окончателното
изплащане на тази сума.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителката И.М.М. и сумата от 312 лева /триста и дванадесет
лева/, представляваща направени деловодни
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като имайки предвид,
че упълномощения от същата адвокат й е указал безплатна правна помощ осъди
подсъдимия да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1 от
ЗА на упълномощения адвокат на тъжителката – адв.В.П. от ШАК сумата от 1040 лева /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.13, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди
подсъдимия Б.А.И. да заплати в полза на
държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 80 /осемдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По този начин и с такова наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: