Р Е Ш Е Н И Е
339/16.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията ГД № 24/2020 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.П.Д., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете В. Х.Т., срещу Х.Т.Х., в която са предявени, в условията на първоначално, обективно,
кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва: 1/чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на малолетно дете на ищцата; 2/чл.
127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при
майката; 3/чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични
отношения на детето с бащата; 4/чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на
бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетното дете, чрез майката в
размер на 200 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/чл. 149, ал. 2 СК, за
осъждане на ответника да плати на детето, издръжка за минал период от 05.01.2019 г. до
05.01.2020 г., т. е. обща сума в размер на 960 - /деветстотин и шестдесет/
лева, както и в условията на алтернативност - ако ответникът признае, че
договорената месечната издръжка за минал период е в размер на 160 - /сто и
шестдесет/ лева, и че я е плащал на две части от по 80 - /осемдесет/ лева,
искът да се счита предявен, считано от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г. за сумата
от по 160 - /сто и шестдесет/ лева, т. е. за общ размер 960 - /деветстотин и
шестдесет/ лева.
Ищцата твърди, че са съжителствали с ответника, около три години, през който
период е родено и детето – В. Х.Т.. Поради сериозни неразбирателства са се
разделяли като двойка, но в името на детето майката се е връщала при ответника.
В края на месец януари 2017 г. майката потърсила баща си, за да я прибере от
съвместно обитаваното с ответника жилище, находящо се в гр. Д., ***. От тогава
родителите живеели разделени като първоначално, предвид ниската възраст на
детето, са се разбирали относно режима на лични контакти на детето с бащата, но
с израстването на детето отношенията им във връзка с това се обтегнали. Майката
твърди, че работи по трудов договор и реализира месечен доход около минималната
работна заплата. Благодарение помощта на своята майка и приятели, успявала да
полага необходимите грижи за сина си. Твърди се, че ответникът
е в работоспособна възраст и работи като служител в спедиторска компания в гр.
Д., живее в собствено жилище, продал е земеделски земи, от които получил добър
доход, както и, че няма други деца или заболявания, които да водят до разход от
реализирания от него месечен доход, поради което има възможност да заплаща
издръжка за детето в поискания размер. Намира, че размерът на претендираната издръжка е съобразен,
както с възможностите на ответника, съответно грижите, които майката полага,
така и с възрастта и нуждите на детето. Твърди, че ответникът подпомага майката
в отглеждането на детето като плаща месечна издръжка от 160 лв. на две вноски
от по 80 лв.. Счита че предложения режим на лични контакти на бащата с детето е
съобразен с начина, по който бащата до момента се е срещал с детето, както и то
самото е привикнало. Моли съдът да постанови решение, с което на ищцата да бъдат предоставени
упражняването на родителските права и да бъде определено местоживеенето на
малолетното дете при нея. Предлага да бъде определен режим на лични контакти на
ответника с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца,
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка нечетна
година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26
декември /с преспиване/; всяка четна Нова година от 18.00 часа на 30 декември
до 18.00 часа на 01 януари с преспиване; 30 - /тридесет/ дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и периода следва да е
предварително уточнен между родителите до 30 май на съответната година. При
изпълнение на режима на лични контакти на детето с бащата, същото да бъде
вземано и връщано от/в дома, който обитава с майката. Ответникът да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, чрез неговата майка
и законен представител по банкова сметка, *** - /пето/ число на текущия месец,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите
основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка.
Претендира се издръжка за малолетното дете за периода от 05.01.2019 г. до
05.01.2020 г. на обща стойност от 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева. Алтернативно,
ако ответникът признае, че договорената месечната издръжка за минал период е в
размер на 160 - /сто и шестдесет/ лева, и че я е плащал на две части от по 80 -
/осемдесет/ лева, то моли искът да се счита предявен, считано от 05.08.2019 г.
до 05.01.2020 г. за сумата от по 160 - /сто и шестдесет/ лева, т. е. за общ
размер 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева. Претендира разноски.
Въпреки предоставената
му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не
е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта
и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават
същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема,
че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В открито съдебно заседание ищцата лично
и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Прави искане съдът
да се произнесе с неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.
Съдът, след като взе предвид допуснатите
и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Родителите
на В. Х.Т., роден на *** г. /удостоверение за раждане л. 6/, не са имали сключен
граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство имат едно дете. Детето посещава детска градина «***» в гр. Ш.
/служебна бележка л. 7/.
От представения Трудов договор /л. 9/ се
установя, че майката получава основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв.,
а от представената Служебна бележка - че е в неплатен отпуск от 23.04.2020 г.,
поради създалото се извънредно положение в страната и невъзможността друг да се
грижи за детето.
От приетият
по делото Социален доклад се установява, че в момента основните грижи за детето
полага майката, която задоволява потребностите му от
ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира
сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и
битови условия, както и че притежава необходимия родителски капацитет да се
грижи за детето. При отглеждането на детето е подпомагана от майка си.
Заключението в социалния доклад е, че майката осъзнава
своите задължения и отговорности като родител за задоволяване на базисните и
емоционални потребности на детето си. В интерес на
детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на
психически и емоционално стабилна личност.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход рег. № 5182/27.03.2020 г., се установява, че в периода от една година
назад майката е осигурявана върху доход от 600 лв., а ответника - върху доход 1445
лв.
От свидетелските показания на В. В., без родство със страните, се установява, че страните
са разделени от три години, като през този период основни грижи за детето
полага майката, като бащата подпомагал с 70-80 лв. периодично, но не постоянно.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда
следните правни изводи:
Относно искането за
постановяване на неприсъствено решение: От една страна съгласно разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239,
ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите
ги доказателства. В този смисъл в настоящото производство формално са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
предявените искове: ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК и не е
представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се
яви в съдебното заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства
в тази връзка (чл. 238, ал.1 ГПК); с определението на съда на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.
239, ал. 1 ГПК). С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните парични
задължения. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил
незаинтересованост към настоящото производство, т. е. същият не може да черпи
права от собственото си бездействие. От друга страна по арг. чл. 239, ал. 4 ГПК
постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване /неприсъственото
решение не се мотивира, в него само се посочва, че е постановено въз основа на
предпоставките за издаване на такова решение и именно защото не съдържа
констатации за спорното право, то не подлежи на обжалване/, докато съгласно разпоредбата
чл. 127, ал. 2, изр. 2 СК, решенията на първоинстанционния съд по тези искове
подлежат на обжалване по общия ред. В случая тази законова разпоредба се явява
специална спрямо разпоредбите на ГПК, от където съдът извежда, че постановяване
на неприсъствено решение по такива искове е недопустимо, поради което следва да
бъде постановен съдебен акт по общия ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството
по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които
засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права,
а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт
е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и
в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно,
за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със
закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената
му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът
е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да
е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими
данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските
права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно искът за предоставяне на
родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства,
които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с
оглед интересите на детето - това са:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под
упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се
разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита
и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката
отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения
постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат
да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират
изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от
съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай е налице желание от
страна на майката да полага грижи за детето си осигурявайки необходимите битови
и материални условия за неговото отглеждане и възпитание. В тази насока е
положителното становища на Д „СП“- Шумен. Детето познава своите родители и въпреки раздялата е привързано и
към двамата. В интерес на детето е да получава обичта, вниманието и подкрепата
на двамата родители, защото така ще се развие като пълноценна личност. Според
данните от доклада, детето живее с майка си и тя полага грижите за него след
раздялата. Жилищните условия в дома й са добри. Детето посещава детска градина
в гр. Шумен. Физически и психически е в добро здравословно състояние, не се
наблюдава изоставане във възрастовото му развитие, за него следи личният му
лекар. Създадена е спокойна среда за неговото развитие. Близките на майката
декларират готовност да подпомагат майката при отглеждането на детето. Съдът
намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност
майката да полага грижи за детето или които да опровергаят родителските й
качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката,
неговата възраст, възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от
съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката, като определя местоживеене на детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно
предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на бащата. Съдът намира, че на бащата следва да бъде определен
режим на лични контакти както следва: всяка първа и трета събота и неделя в
месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка
нечетна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа
на 26 декември /с преспиване/; всяка четна Нова година от 18.00 часа на 30
декември до 18.00 часа на 01 януари с преспиване; 30 - /тридесет/ дни през
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и периода следва
да е предварително уточнен между родителите до 30 май на съответната година.
При изпълнение на режима на лични контакти на детето с бащата, същото следва да
бъде вземано и връщано от/в дома, който обитава с майката.
Относно иска за издръжка в
полза на детето: Размерът на издръжката,
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите
на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за
възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В
Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото
на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. Относно размера на издръжката съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител,
както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания,
които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се
твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите
т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що
се отнася до нуждите на детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си
нужди от храна, облекло, няма данни заболяването от което страда да обуславя
наличие на специфични потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка
в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ
размер на месечна издръжка в размер на 350 лв., като ответника следва да поеме
по – голяма част от нея в размер на 200 лв., считано от датата на влизане на
решението в сила, с падеж пето число на месеца за който се дължи. Останалата
част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето
следва да се поеме от майката. С оглед
изложеното съдът намира искът предявен от ищцата за издръжка в полза на детето
дължима от бащата за основателен.
По отношение на търсената издръжка за
минал период, съдът съобразява, че искът е предявен на 06.01.2020 г., поради
което периодът от една година назад се счита от 06.01.2019 г. Съобразно
констатациите, че раздялата между родителите е настъпила преди три години и
грижите по отглеждането на детето са осъществявани от майката, претенцията за
присъждането на издръжката за минал период, се явява основателна и следва да
бъде уважена в размер, съответстващ на потребностите на детето за изминалия
период – по 160.00 лв. месечно. По делото се установи, с оглед изявленията на майката,
че бащата е плащал през процесния период суми за издръжка на детето в размер на
80 лв. Ето защо следва да се присъди издръжка за минало време, в размер на 160.00 лв. считано от 06.01.2019
г. до 06.01.2020 г. - датата на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда., като от общия размер
на издръжката за минало време следва да се приспадне платената от ответника за
посочения период сума в размер на 80 лв. месечно, като да бъде осъден за плати общо
960 лв.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът,
с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години, а относно искът, с правно основание чл. 149 СК, таксата е в размер на 4
% върху присъдената сума, но не по-малко от 50 лв.. В процесния случай в тежест
на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, общо сумата 338 лева и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и
държавна такса, е основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на
325 лв., за което има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 47/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В частта
относно присъдената издръжка съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, на основание 242, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването на родителските
права върху детето В. Х.Т., с ЕГН: **********, роден на *** г. на
В.П.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето му при нея на
посочения адрес.
Определя режим на лични контакти на
бащата Х.Т.Х.,
ЕГН **********, с детето В. Х.Т., с ЕГН: **********, роден на *** г., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя в месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя /с преспи***ане/; всяка нечетна година на Коледните празници от 10.00
часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна
Нова година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари с
преспиване; 30 - /тридесет/ дни през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск и периода следва да е предварително уточнен между
родителите до 30 май на съответната година. При изпълнение на режима на лични
контакти на детето с бащата, същото следва да бъде вземано и връщано от/в дома,
който обитава с майката.
Осъжда Х.Т.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***
да плаща в полза на детето В. Х.Т., с ЕГН: **********, роден на *** г. месечна
издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, чрез майката В.П.Д., с ЕГН **********,
с падеж пето число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба –
06.01.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по банкова
сметка в „ОББ“ АД с IBAN *** В.П.Д., на основание чл. 127 ал.2 във
вр. с чл. 142 СК.
Осъжда Х.Т.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***
да плати в полза на детето В. Х.Т., с ЕГН: **********, роден на ***г. чрез
майката В.П.Д., с ЕГН **********, сумата от 960,00 лв. /деветстотин и шестдесет
лева/ представляваща издръжка за периода от 06.01.2019 г. до 06.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 06.01.2020 г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 127 ал.2 във вр. с чл. 149 СК.
Осъжда Х.Т.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза В.П.Д., с ЕГН **********, разноски в производството в размер на 325,00 (триста двадесет и пет) лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Осъжда Х.Т.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 338,00 (триста тридесет
и осем)
лева, държавна
такса по исковете за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и
сумата 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:……………….