Присъда по дело №1179/2012 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към НОХД  № 1179/2012 год. по описа на ВТРС

Великотърновска районна прокуратура е повдигнала обвинения срещу подсъдимите А.Р.О., Г.А.Й. и О.М.А., както следва:

Срещу подсъдимия А.Р.О., затова, че на 28.01.2012 г., в гр.***, ул.Христо Донев № 1, отнел чужди движими вещи - мъжка кожена чантичка за колан с намиращите се в нея банкноти на стойност 48 лева, мобилен телефон марка „Нокиа 7900”, мобилен телефон марка „Самсунг Д510” и електронна карта за дигитален тахограф от владението на собственика С.Г.А., от гр.***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, всички вещи на обща стойност 374.00 лева, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и случаят е маловажен - престъпление по чл.195 ал.4 пр.1, вр. ал.1,т.2, вр. 194, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия Г.А.Й., затова, че на 28.01.2012г., в гр.***, ул.Христо Донев №1, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с О.М.А., от гр. ***, умишлено причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и оток на меките тъкани на главата в двете слепоочни области, довело до стесняване на очната цепка на дясното око, виене на свят, болки при дишане и движение на снагата и болки при движени във външната глезенна става на С.Г.А., от гр.***, което му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания за период от 12-15 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК.

И срещу подсъдимия О.М.А., затова, че на 28.01.2012г., в гр.***, ул.Христо Донев №1, в съучастие като извършител с Г.А.Й., от гр. ***, умишлено причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и оток на меките тъкани на главата в двете слепоочни области, довело до стесняване на очната цепка на дясното око, виене на свят, болки при дишане и движение на снагата и болки при движени във външната глезенна става на С.Г.А., от гр.***, което му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания за период от 12-15 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди -  престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Представителят на ВТРП подържа повдигнатите обвинения, като моли съда за налагане на съответни наказания, съобразно проведеното по делото съкратено съдебно следствие.  

            Подсъдимите се признават за виновни и правят пълни самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК.

            Защитникът им също не оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на минимални наказания.

            Граждански иск не е предявен.

            Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимите и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:

            На 28.01.2012 г. пострадалият С.Г.А., от гр.***, отишъл в заведение „Кока-кола”, находящо се в гр.***, на ул. Христо Донев, в кв. Бузлуджа, където се срещнал със свой познат и двамата започнали да се черпят. По-късно в заведението влязла компания, в която били подсъдимите А.Р.О., Г.А.Й., О.М.А. и свидетелите М.М. и Г.К., които седнали на съседна маса. Пострадалият С.А. познавал подсъдимия О.А., на когото две-три седмици преди това бил направил забележка, защото вдигал шум и повръщал в тоалетната на заведението. След като употребили известно количество алкохол, подсъдимият А. предложил на другите от компанията му да набият св.А., за да си отмъсти за пререканието, което имал с него. Подсъдимият Й. се съгласил и по-късно, когато пострадалият А. излязъл от заведението и отишъл до намиращ се наблизо магазин, за да си закупи цигари, А. и Й. го последвали, като подсъдимият Й. го попитал колко е часа и незабавно след това го ударил с юмрук в лицето, в резултат на което А. паднал на земята. Подсъдимите Й. и А. започнали да удрят А. с ръце и крака, като при падането на земята от А. изпаднала и хвръкнала встрани мъжка кожена чантичка за колан, с намиращите се в нея банкноти на стойност 48 лева, мобилен телефон марка „Нокиа 7900”, мобилен телефон марка „Самсунг Д510” и електронна карта за дигитален тахограф. Подсъдимият А.О. бил свидетел на случващото се и забелязал изхвърчалата встрани чантичка, незабелязано я взел, след което избягал. Впоследствие продал мобилен телефон марка „Нокиа 7900” на св.М.Я., който го е предал доброволно и телефонът е върнат на собственика му А..

            От назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че на С.Г.А. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и оток на меките тъкани на главата в двете слепоочни области, довело до стесняване на очната цепка на дясното око, виене на свят, болки при дишане и движение на снагата и болки при движени във външната глезенна става, което му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания за период от 12-15 дни.

            По описания начин от обективна и субективна страна тримата подсъдими са осъществили посочените по-горе престъпни състави.

            От субективна страна деянията са извършени от тримата виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

            От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите е видно, че О. и А. не са осъждани, а Й. веднъж е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, като има и още две предходни условни осъждания.   

За извършените престъпления НК предвижда наказания – лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба от сто до триста лева за престъплението по чл.195, ал.4, пр.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал.1 от НК и лишаване от свобода до 3 години за престъплението по чл.131, ал. 1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а с редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК по отношение на непълнолетния към него момент Й. до две години. Според направените пълни самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и проведеното съкратено съдебно следствие, с оглед последиците по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи наказания и на тримата подсъдими при условията на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като в случая е безспорно, че разпоредбата на чл.55 от НК се явява по-благоприятна за тях. Налице са многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – изключително млада възраст, добросъвестно процесуално поведение, направени самопризнания и критично отношение към извършеното, ниска стойност на предмета на престъплението кражба, изключително тежко социално, семейно и материално положение, а само по отношение на подсъдимите О. и А. и чисто съдебно минало. Поради това, съдът им наложи наказания при условията на чл.55, ал.1, т.2, б .”б” и б. „в” от НК – по отношение на О., след като определи измежду алтернативно предвидените за извършеното от него престъпление наказания „пробация” по вид, замени същото с глоба и му наложи такава в размер на 200.00 лева, а по отношение на Й. и А. замени предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация, като им наложи такива със следните пробационни мерки и срокове: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година по отношение на Й. и „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месец с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”  за  срок от шест месеца по отношение на А.. 

Присъдиха се и направените по делото разноски, които подсъдимите да заплатят  по сметка на ВТРС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: