№ 741
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110127854 по описа за 2022 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
106888/27.05.2022 г., предявена от М. Д. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т.
П., със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Банат № 11-13, офис 5 против
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 87.
Ищецът твърди, че на 08.11.2021 г., около 11:30 часа, в гр. София, на
кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Христо Силянов, водачът на лек
автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ – В. А. В., предприел маневра ляв завой,
като отнел предимството на лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА,
управляван от водача М. Д. Д., в резултат от което между двата автомобила
било реализирано ПТП, при което пострадал водачът на лек автомобил Форд
Фокус, рег. № СВ7793НА - М. Д. Д.. Поддържа, че в резултат на
реализираното ПТП, водачът на лек автомобил Форд Фокус, рег. №
СВ7793НА - М. Д. Д., получил мозъчно сътресение със синини в областта на
челото и слепоочието. Посочва, че във връзка с получената травма му било
предписано да не се натоварва с четене и гледане на телевизия. Поддържа, че
1
получените в резултат на процесното ПТП травми се отразили на психичното
състояние на ищеца, като същият бил отчужден от приятелите си и нормалния
си начин на живот, в резултат от силните болки в главата, които изпитвал
ежедневно в продължение на месеци. Ищецът твърди още, че във връзка с
процесното ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1824404 от 08.11.2021 г.
по описа на ОПП-СДВР и на виновния за реализиране на проишествието
водач бил съставен АУАН сер. В № 041108. Посочва, че към датата на
реализиране на процесното ПТП /08.11.2021 г./ „Гражданската отговорност“
на автомобилистите на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
Ауди, рег. № СВ8675КХ, включително на водача В. А. В., била застрахована
при ответното дружество. Твърди, че пред ответното дружество е образувана
преписка по щета във връзка с отправено от ищеца искане за заплащане на
застрахователно обезщетение, по която бил постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, моли, съдът да се произнесе с решение, с
което да осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца М.
Д. Д., сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, в резултат от причинени травматични
увреждания, вследствие от ПТП, реализирано на 08.11.2021 г., около 11:30
часа, в гр. София, на кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Христо
Силянов, по вина на водача на лек автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ – В. А.
В., чиято „Гражданската отговорност“ на автомобилистите е била
застрахована при ответното дружество към датата на проишествието, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от заявяване на искане
за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество
/04.05.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата
молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът не оспорва и изрично признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /08.11.2021 г./, сключено между ответното дружество и
2
собственика на лек автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ. Оспорва се
механизмът на реализиране на процесното ПТП, описано в исковата молба.
Оспорва се вина за реализирането на проишествието да има водачът на лек
автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ
Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка се сочи, че водачът
на лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА е управлявал автомобила
без поставен предпазен колан, като по този начин значително е допринесъл за
получените увреждания, както и че при правилно поставен предпазен колан,
от страна на водача на лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА,
вредите или не биха настъпили, или щяха да бъдат в значително по-лека
степен.
Оспорва се, че твръдените от ищеца увреждания се намират в пряка
причинно-следствена връзка и са следствие от процесното проишествие.
Сочи се, че по делото не е представена медицинска документация, от
която да се установява, че на ищеца са били проведени медицински прегледи
и/или изследвания в твърдяната в исковата молба дата на реализиране на
инцидента /08.11.2021 г./.
Оспорва се, че оздравителният процес е бил продължителен.
Оспорва се претенцията и по размер, като се излагат съображения, че
ищцовата претенция е силно завишена.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /08.11.2021
г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил Ауди, рег. №
СВ8675КХ е била застрахована при ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
3
относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с
противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се предполага –
чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане. Ответникът следва да докаже и
възражението си за съпричиняване, т.е., че увреденият е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите.
В настоящия случай не се спори по делото, че към датата на
реализиране на процесното ПТП /08.11.2021 г./ гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ, включително на водача
В. А. В. е била застрахована при ответното дружество.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.11.2021
г., около 11:30 часа, лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ8675КХ се движил
в гр. София, по бул. „Ломско Шосе“, с посока на движение от ул. „Христо
Силянов“ към ул. „Стражица“ и на кръстовището с ул. Стражица, водачът
предприел маневра за завой наляво, като не пропуснал и реализирал ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват
събраните по делото доказателства, в това число от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП № 1824404/08.11.2021 г., съставен от дежурен
ПТП, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, който е посочил, че на 05.03.2019 г. е
посетил мястото на ПТП. В Констативния протокол, като обстоятелства и
причини за ПТП, е посочено, че на 08.11.2021 г., около 11:30 часа, лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ8675КХ се движил в гр. София, по бул.
„Ломско Шосе“, с посока на движение от ул. „Христо Силянов“ към ул.
„Стражица“ и на кръстовището с ул. Стражица, водачът предприел маневра за
завой наляво, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се
лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА.
4
По делото е представено и приобщено към доказателствения материал
Наказателно постановление № 21-4332-023919 от 23.11.2021 г., издадено от
СДВР, отдел „Пътна полиция“ по отношение на В. А. В., ЕГН **********, с
което на последния, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 08.11.2021 г., около 11:30
часа, лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ8675КХ се движил в гр. София,
по бул. „Ломско Шосе“, с посока на движение от ул. „Христо Силянов“ към
ул. „Стражица“ и на кръстовището с ул. Стражица, водачът предприел
маневра за завой наляво, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите В. А. В. и Борислав Николаев Георгиев.
Разпитан по делото свидетелят В. А. В. заявява, че управлява
автомобил марка Ауди А6, с рег. № СВ8675КХ. Посочва, че на процесната
дата управлявал автомобила по бул. Ломско шосе в гр. София с посока от кв.
Надежда към кв. Триъгълника. На бул. Ломско шосе, на светофар, решил да
извърши маневра за ляв завой, като пресякъл двойна непресечена линия, т.е.
извършил маневрата на място, на което не беше разрешено нейното
извършване. Посочва, че в платното за насрещно движение имало спрял
автомобил с включени аварийни светлини, който потеглил докато свидетеля
В. извършва маневрата за ляв завой и между двата автомобила бил
реализиран удар. Посочва още, че за управлявания от него лек автомобил
Ауди А6, с рег. № СВ8675КХ, ударът настъпил в предната средна част на
автомобила, респективно, че за другия автомобил, ударът настъпил в
предната лявата част. Заявява, че след реализиране на удара, водачът на
другия участващ в проишествието автомобил заявил, че има оплаквания,
поради което дошла линейка и го откарала в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“.
Посочва, че от органите на КАТ му съставили акт, но не си спомня за какво
нарушение по Закона за движение по пътищата. Посочва още, че не е
възприел отворени въздушни възглавници и на двата автомобила, че не е бил
с поставен предпазен колан и че не е получил травматични увреждания във
връзка с процесното ПТП.
Разпитан по делото свидетелят Борислав Николаев Георгиев, заявява,
5
че знае за пътен инцидент, реализиран на 08.11.2021 г. с участието на ищеца
М. Д. Д.. Посочва, че малко след проишествието ищецът изпратил снимка във
вайбър групата, в която двамата членували, като написал, че си е ударил
главата. На следващия ден ищецът бил на работа, като бил омърлушен и
пребледнял. По-късно същия ден била извикана линейка и ищецът бил
закаран по спешност в болница, тъй като му прилошало и е изгубил съзнание
за момент. Посочва, че ищецът престоял в болницата около три дни, след
което бил в отпуск поради временна неработоспособност за период от две
седмици. След като се върнал на работа не се чувствал добре и не можел да
изпълнява в пълнота служебните си задължения. Минало поне месец, докато
се възстанови. Той ми заяви, че започва да се чувства по-добре. След
инцидента ищецът доста време не искал да шофира. Оплаквал се от гадене и
болки в главата.
По делото е прието заключението на вещо лице по допусната и
изготвена в производството автотехническа експертиза, което не е оспорено
от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следния механизъм на ПТП: на 08.11.2021 г., около
11:30 часа, лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ8675КХ се движил в гр.
София, по бул. „Ломско Шосе“, с посока на движение от ул. „Христо
Силянов“ към ул. „Стражица“ и на кръстовището с ул. Стражица, водачът
предприел маневра за завой наляво, като не пропуснал и реализирал ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил Форд Фокус, рег. № СВ7793НА. Като
причина за реализиране на произшествието в заключението на вещото лице е
посочено именно поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.
№ СВ8675КХ, който е предприел извършването на маневра за завой наляво,
без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил Форд Фокус, рег. №
СВ7793НА. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице
посочи, че ударът е настъпил в лявата лента за водача на автомобил Форд,
като лекият автомобил Форд е бил ориентиран успоредно спрямо осевата
линия, което предполага, че се е движел известно време преди удара.
Неговото движение е било първо и след това водачът на лекия автомобил
Ауди е предприел завой наляво, тъй като, ако лек автомобил Форд беше
тръгнал непосредствено преди удара, то същият е щяло да настъпи в дясната
част на лек автомобил Форд. Вещото лице посочи още, че при правилно
6
поставен колан не следва главата да стигне волана, но от значение е как е
разположена седалката, като допълва, че в случай, че седалката на водача е
била разположена близо до волана, то може, дори при правилно поставен
колан, главата да се удари във волана. В тази връзка вещото лице пояснява, че
всеки един колан до сработването се отпуска 4-7 см., като главата има около
10 см. движение, така че ако седалката е близо до волана, то главата на водача
може да се удари във волана.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на
процесното ПТП М. Д. Д. е претърпял Контузия на главата – мозъчно
сътресение. Установява се, че констатираните при пострадалия увреждания са
с характер да реализират критериите на медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството СМЕ се
установява по делото, че уврежданията, констатирани при ищеца след
процесния пътен инцидент могат да се получат при установения по делото
механизъм на ПТП и са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Установява се още, че след травми като получените от ищеца при процесния
пътен инцидент, болките и страданията, съпроводени с временни
функционални смущения са налице до около 20-25 дни след получаването им.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.12.2022 г. вещото
лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-медицинска
експертиза посочи, че много рядко се стига до по - продължителни
главоболия след периода от 20-25 дни, като те следва да се констатират с
клинични прегледи, за каквито няма данни по делото, и не са представени
медицински документи, удостоверяващи наличие извършването на такива
прегледи. Вещото лице посочва още, че съгласно неврологичния статус от
епикризата във ВМА, при ищеца няма тежки симптоми на световъртеж или на
някаква отпаднала симптоматика, която да налага придружител или помощ от
придружител, като в тази връзка посочва, че със затруднение, отчитайки
възможното главоболие или отпадналост като симптоми на мозъчно
сътресение, ищецът би следвало да е могъл и сам да задоволява ежедневните
си нужди. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се установи още, че мозъчното сътресение при ищеца е получено
7
по индиректен механизъм от въздействие на възникнали след рязко спиране
на автомобила високоенергийни инерционни сили, поради което и
настъпването на увреждането не би могло да се предотврати единствено от
правилно поставен предпазен колан, но с оглед ограничението в движението
на тялото от колана, се намалява амплитудата на движение на главата, поради
което и се получава по-леко травмиране.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45,
ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗД “Бул Инс” АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява М. Д. Д..
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и
отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата
страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, който е продължил около месец /доказване за по-дълга
продължителсност на възстановителния процес не е проведено по делото/;
отражението, което инцидентът е проявил върху психическото състояние на
8
пострадалия и върху социалния му живот; възрастта на М. Д. Д. към датата на
ПТП – 33 г.; както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на М. Д. Д.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 3 000 лева. Определянето на по-голямо по
размер обезщетение, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г.
по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ
т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59
от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по
т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
9
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на
предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М.
Д. Д. е неоснователно. В отговора на исковата молба е направено възражение,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото
към момента на реализиране на процесното ПТП не е бил с поставен
обезопасителен колан. От заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установи още, че мозъчното сътресение при
ищеца е получено по индиректен механизъм от въздействие на възникнали
след рязко спиране на автомобила високоенергийни инерционни сили, поради
което и настъпването на увреждането не би могло да се предотврати
единствено от правилно поставен предпазен колан, но с оглед ограничението
в движението на тялото от колана, се намалява амплитудата на движение на
главата, поради което и се получава по-леко травмиране. При изслушването
си пред съда, вещото лице по допуснатата в производството съдебно-
медицинска експертиза изрично посочи, че и при правилно поставен
предпазен колан да се получат процесните увреждания. Същевременно
съдъта намира, че коланът не би могъл да предпази шията от индиректно
инерционно травмиране при „камшикообразно“ движение на главата и не би
могъл да предотврати травмиране на свободно подвижни крайници, като
същевременно и сътресението на главния мозък не е задължително контактна
травма и може да се получи като инерционно увреждане, без удар на главата.
От гореизложеното се налага извод, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че с поведението си ищецът е
допринесъл за реализирането на вредоносния резултат.
10
Действително в показанията си пред съда свидетелят В. заяви, че в
момента, в който вече бил започнал извършването на маневрата за завой
наляво, възприел спрял автомобил с включени аварийни светлини, намиращ
се в платното за насрещно движение, който, докато свидетелят В. извършвал
маневрата за ляв завой, другият автомобил потеглил, при което настъпул удар
между двата автомобила. Същевременно, обаче, възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат в този смисъл не е наведено от
ответника, поради което и при спазване на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът не може да се произнася по такова ненаведено от страната възражение.
В тази връзка следва да се посочи и обстоятелството, че настоящият съдебен
състав не кредитира показанията на свидетеля В. в горепосочените части,
доколкото същите не само не се подкрепят от останалия събран в
производството доказателствен материал, но и изрично се опровергават от
останалите събрани в производството доказателства, в това число и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза. В проведеното по делото
открито съдебно заседание вещото лице посочи, че ударът е настъпил в
лявата лента за водача на автомобил Форд, като лекият автомобил Форд е бил
ориентиран успоредно спрямо осевата линия, което предполага, че се е
движел известно време преди удара. Неговото движение е било първо и след
това водачът на лекия автомобил Ауди е предприел завой наляво. Т.е. водачът
на лек автомобил Ауди е възприел насрещно движещия се лек автомобил
Форд Фокус и независимо от горното е решил да извърши маневра за ляв
завой без, да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил
Форд Фокус и на място, на което извършване на маневрата за ляв завой не е
била разрешена.
Следователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр, чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан до размера от
3000 лева.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск с правно основание
11
чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде уважен за сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на причинени
травматични увреждания от ПТП, реализирано на 08.11.2021 г., по вина на
водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ8675КХ, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП, била застрахована при ответника.
Върху главницата от 3000 лева, следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /27.05.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските
в производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 150 лева, за заплатен депозит за вещо лице по САТЕ в
размер на 200, за заплатен депозит за вещо лице по СМЕ в размер на 250 и
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца в настоящото производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между М. Д. Д. и адвокат Т. П., страните са уговорили,
че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично
е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на същата
разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. Същевременно съгласно
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът
съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
12
предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото производство
по гр.д. № 27854/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се
определи възнаграждение размер от 1800 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът ********, със седалище и адрес на управление:
**********************, следва да заплати в полза на ищеца М. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ********************, сумата от 120 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът ********,
със седалище и адрес на управление: **********************, следва да
заплати в полза на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, с адвокатски №
********** и адрес: гр. София, ул. Банат № 11, офис 5, сумата от 360 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца М. Д.
Д. безплатна правна защита и съдействие в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответното дружество своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в настоящото производство като са представени и
доказателства за тяхното извършване.
От ответника се претендират разноски за заплатен депозит за вещо
лице по САТЕ в размер на 200 лева, за заплатен депозит за вещо лице по СМЕ
в размер на 200 лева, за заплатен депозит за призоваване на свидетел в размер
на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 200 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
********************, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника ********, със седалище и адрес на управление:
**********************, сумата от 544,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление:
********************** да заплати в полза на М. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: ********************, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, в резултат от причинени травматични увреждания,
вследствие от ПТП, реализирано на 08.11.2021 г., около 11:30 часа, в гр.
София, на кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Христо Силянов, по вина
на водача на лек автомобил Ауди, рег. № СВ8675КХ – В. А. В., чиято
„Гражданската отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при
ответното дружество към датата на проишествието, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 27.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен
размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление:
********************** да заплати в полза на М. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: ********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
120,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление:
********************** да заплати в полза на адвокат Т. И. П., ЕГН
**********, с адвокатски № ********** и адрес: гр. София, ул. Банат № 11,
офис 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 360,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца М. Д. Д. безплатна правна защита и
съдействие в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ********************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника ********, със
седалище и адрес на управление: **********************, сумата от 544,00
14
лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15