№ 233
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501647 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20220114 от 08.12.2020 г. по гр.д.№ 6426 по описа за 2021
г. на СРС, Второ ГО, 66-ти състав е частично уважен, предявеният от „Т.С.“
ЕАД срещу Б. Д. Д., иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от името на ответника пред СРС - Б. Д.
Д..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца по чл.422,
ал.1 ГПК са били уважени срещу ответника /пред СРС/, както и в частта за
разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение и
главно във връзка с приложението на института на погасителната давност.
Претендират се разноски.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявеният иск.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, депозира отговор
1
по въззивната жалба в който излага становище за неоснователност на
същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Н.И.“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на 13.12. 2021 г. на адв.Н. като
пълномощник на ответника Б. Д. Д., а въззивната жалба е подадена на 20.12.
2021 г.
Ответникът Б. Д. Д., обаче, е починал още на 03.07.2021 г., т.е. още
преди СРС да изготви доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение №
20162827 от 26.07.2021 г.
Настоящата инстанция след служебно извършена проверка установи
смъртта на ответника Б. Д. Д.. Затова и на основание чл.227 ГПК
наследниците по закон бяха конституирани по делото с нарочно определение,
четено на 28.03.2022 г. На наследниците по закон беше връчен препис от
постановеното срещу техния наследодател съдебно решение. С нарочно
молба от 15.03.2022 г. конституираните по реда на чл.227 ГПК заявиха пред
съда изрично и писмено, че поддържат подадената от името на техния
наследодател въззивна жалба.
Настоящата инстанция намира, че е налице правен интерес от
обжалване поради което въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика съдът по всяко време
на висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната
правоспособност на страните.
В случая това не е сторено, тъй като ответникът е починал след
2
подаване на отговор по исковата молба от негово име, преди изготвяне на
доклада по чл.140 ГПК, както и преди съдебното заседание, на което е даден
ход на устните състезания, и обжалваното решение е постановено с негово
участие.
Следователно обжалваното решение е постановено срещу лице, което е
изгубило своята правосубектност поради настъпилата смърт.
Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така
и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато
страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице
пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с
нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е
постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания
(вж. - решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС,
решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение №
16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г.
по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. №
3011/2017 г., ІІ г. о. ,РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 29.10.2018 Г. ПО ГР. Д. № 3789/2017 Г., Г. К.,
ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 60096 ОТ 26.11.2021 Г. ПО ГР. Д. № 3869/2020 Г., Г. К., ІІ Г.
О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 02.03.2022 Г. ПО ГР. Д. № 997/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС, РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 15.04.2022 Г. ПО ГР. Д. № 1877/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 50181 ОТ 13.10.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3885/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и
др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229,
ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване
на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване
на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна,
починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като
такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва
произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227
ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е
процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо.
Този порок не може да бъде саниран от настоящата инстанция – ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3
При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално
недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника , вече с
участието на процесуалните му правоприемници и постановяване на съдебен
акт по съществото на спора с участието на правосубектните ответници.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат определени при
новото разглеждане на спора.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20220114 от 08.12.2020 г. по гр.д.№ 6426 по описа
за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 66-ти състав в частта в която е уважен,
предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Д. Д., иск по чл.422, ал.1 ГПК, както и в
частта за разноските.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на друг състав на
СРС, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след
смъртта на ответника, вече с участието на процесуалните му
правоприемници, вкл. и постановяване на съдебен акт по съществото на спора
с участието на правосубектните ответници.
Решението е постановено при участието на „Н.И.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5