Решение по дело №14157/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3886
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Росен Димитров
Дело: 20211100114157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3886
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100114157 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
вр. с чл. 34 ЗЗД, предявен от А. З. Г., ЕГН ********** против Н. Г. И., ЕГН **********, за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 42 478.12 лева, представляваща
5/16 части от общия размер на платената по обявен за недействителен за посочените 5/16
части с влязло в сила Решение от 02.10.2017 г. по гр.д.№ 3885/2013 г. по описа на СГС, ГО,
13 състав договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от
11.10.2011 г. , №161, том I, рег. № 4283, дело №148/2011 г. на нотариус Д.Т., рег. №187 при
НК, район на действие СРС.
Предявен е при условията на евентуалност иск със същото правно основание за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 21 239.06 лева, представляваща 1/2
от сумата 42 487.12 лева, платена на посоченото по-горе отпаднало основание.
Ищцата твърди, че при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, район Красно село,
ул."******* ет. 1, ответницата Н. Г. И. е действала формално лично от свое име и в
качеството на пълномощник на своята майка Г. Г. Г., съгласно пълномощно от 28.04.2011 г.
с нотариална заверка на подписите, рег. № 1262/28.04.2011 г. и с нотариална заверка на
съдържанието с № 1263, том I, акт № 35 на нотариус О.К., рег. № 178 при НК, район на
действие РС — Берковица. Съгласно описаното пълномощно Н. И. е овластена от майка си
изрично и с правото да получи продажната цена по сделката по своя банкова сметка.
Вписаната в нотариалния акт цена за имота в размер на общо 135 930 лева е платена
от ищцата с няколко последователни превода по банковата сметка, чиито единствен титуляр
е ответницата.
Излага в исковата молба, че с влязло в сила Решение от 02.10.2017 г. по дело
№3885/2013 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е обявен за недействителен за 5/ 16 ид. ч.
договора за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт от
11.10.2011 г. , № 161, том I, рег. № 4283, дело № 148/2011 г. на нотариус Д.Т., рег. № 187
при НК, район на действие СРС. Със същото решение е унищожено на основание чл. 31, ал.
1вр. с чл. 44, ал. 1 33Д и пълномощното от 28.04.2011 г. с нотариална заверка на подписите ,
1
рег. № 1262/28.04.2011 г. и с нотариална заверка на съдържанието с №1263, том I, акт № 35
на нотариус О.К., рег. № 178 при НК, район на действие РС — Берковица.
Ищцата твърди също, при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния
иск, че ответницата Н. И. е дъщеря на другия продавач по частично обявената за
недействителна сделка — Г. Г. Г., починала на 05.05.2015 г. ,и в качеството си на неин
наследник по закон отговаря за връщане на 1/2 ид.ч. от сумата 42 478.12 лева.
Моли съдът да постанови решение,с което да уважи главния иск,евентуално при
отхвърлянето му да уважи евентуалния такъв.Претендира разноски.
Ответникът Н. Г. И. оспорва предявения главен иск като недопустим с твърдения, че
не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по него. Излага възражения, че с
влязлото в сила решение, на което се позовава ищцата, не само че е обявен продажба на за
частично недействителен договорът за покупко-продажбата на недвижимия имот, но е
уважен и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с което владението на 5/ 16 ид.ч. от имота е
предадено на другия наследник Ю.Г.С. , брат на ответницата Н. И.. Във връзка с изложеното
ответната страна, изтъква, че Ю.С. е материално -- правно легитимиран да отговаря за
връщане 5/ 16 части от продажната цена.
При същите доводи изтъква, че искът е неоснователен. Излага и съображения, че ако
съдът намери ответницата да е легитимирана да отговаря по исковете, то тази отговорност
евентуално се свежда до размера на 1/2 ид.ч. от претендираната сума, за която би отговаряла
в качеството си на наследник на починалата си майка Г. Г..
Не оспорва, че е налице влязло в сила решение с което е обявен за недействителен за
5/16 ид. ч. договора за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален
акт от 11.10.2011 г. , № 161, том I, рег. № 4283, дело № 148/2011 г. на нотариус Д.Т. и е
унищожено на основание чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 44, ал. 1 33Д пълномощното от 28.04.2011 г. с
Нотариална заверка на подписите, рег. № 1262/28.04.2011 г. и с Нотариална заверка на
съдържанието с №1263, том I, акт № 35 на Нотариус О.К., рег. № 178 при НК, район на
действие РС - Берковица
Заявява искане за присъждане на разноски.
Доказателствата са писмени.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
доказателства по делото и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че с влязло в сила
Решение от 02.10.2017 г. по 3885/2013 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав и Решение № 1770
от 12.07.2019 г. по в.гр.д. № 737/2018 г. на САС, е обявен за недействителен за 5/16 ид.ч.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, район Красно село, ул.*******, ет. 1, обективиран в нотариален акт от
11.10.2011 г. , № 161, том I, рег. № 4283, дело № 148/2011 г. на нотариус Д.Т., рег. №187 при
НК, район на действие СРС, както и е унищожено на основание чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 44, ал.
1 33Д пълномощното от 28.04.2011 г. с нотариална заверка на подписите, рег. №
1262/28.04.2011 г. и с нотариална заверка на съдържанието с № 1263, том I, акт № 35 на
нотариус О.К., рег. № 178 при НК, район на действие РС — Берковица,по силата на което Г.
Г. Г. е упълномощила Н. Г. И. да участва от нейно име по горната сделка.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдението на ищеца в
исковата молба, че А. З. Г. е заплатила покупната цена на процесния имот в размер и по
начин, описани в нотариалния акт, като всички плащания са извършени по банковаи сметки
на Н. Г. И., на които сметки тя е единствен титуляр,а също , че сумата от 95 000 лв., която е
преведена по банкова сметка завършваща с последни четири цифри 5320/извлечение на л.18
от делото/, е с единствен титуляр Н. Г. И.
2
При така установеното от фактическата страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от 33Д вр. с чл. 34 ЗЗД,за
връщане на отпаднало основание на сумата от 42 487.12 лева, представляваща 5/16 части от
платената продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,който договор
на основание чл.42,ал.2 ЗЗД е обявен за недействителен в следствие унищожаването на
пълномощното,с което Н. Г. И. е представлявала Г. Г. Г..
Спецификите на относителния характер на недействителността по чл. 42,ал.2 ЗЗД се
крият преди всичко в особеностите на юридическия факт, който я поражда /отказа на
мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно действие във
времето висящо недействителния договор/. Касае се за поначало валидни сделки, които
обвързват страните по тях до момента на влизане в сила на решение, с което е уважен иск по
чл. 42,ал.2 ЗЗД.
На практика няма спор относно порочното пълномощно, частично недействителната
сделка, а също факта на плащанията по нея- общо 135 930 лв., част от които платени преди
сделката- 13593 лв., в деня на сделката-27337 лв. /с две вносни бележки/ и след сделката
чрез банков кредит- 95 000 лв., както и това, че горните суми са постъпили по сметки чиито
единствен титуляр е била Н. Г. И..
Въпросът е дали Н. Г. И. като пълномощник или упълномощителят Г. Г. /респективно
наследниците й/ дължи връщане на даденото от купувача по недействителния договор.
Когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т.
е. - прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания и съобразно чл. 36,
ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради
това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена изключително в
интерес на мнимо представлявания. Именно поради това и предвид факта,че поради
обратното действие на унищожаването на упълномощителната сделка /съответно и
мандатния договор/, както и установяването със сила на пресъдено нещо между страните по
настоящото дело, че договорът за покупко -продажба е сключен без представителна власт,
не би могло да се приложат разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД и чл. 292, ал. 1 от ЗЗД
следва да се счита, че цената по договора не е получена от пълномощник на продавача,
поради което за последния не е възникнало задължение да връща продажната цена.
Това задължение в пълна степен възниква за мнимия пълномощник Н. Г. И. като
последната следва да върне на продавача 5/16 части от продажната цена или сумата от
сумата 42 478.12 лева,за която сума е установено,че ответницата е получила по банков
път,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба24.11.2021 год. до
окончателното й изплащане.
С оглед произнасянето на съда по главния иск такова не следва да има по предявения
евентуален иск .
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
от за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение,а също и разноските за такса и
адвокатски хонорар за обезпечителното производство в размерите претендирани по списъка
по чл.80 ГПК или общо за сумата от 6390 лв.Претендираните адвокатски възнаграждения
според съда не са прекомерни предвид правната и фактическа сложност на делото.Тези
възнаграждения са около 35% над установените минимални такива , не носят белега на
3
прекомерност и не следва да се намаляват.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН ********** адв. Б. Б.-А.а - САК, със служебен адрес: гр.
София, бул. ******* да заплати на А. З. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. *******
ет. ******* чрез адв.П. А. сумата от 42 487.12 лева, представляваща 5/16 части от целия
размер на платената продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт от 11.10.2011 г. , №161, том I, рег. №4283, дело №148/2011 г.
на нотариус Д.Т., рег. №187 при НК, район на действие СРС, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на исковата молба- 24.11.2021 г. до окончателното й
изплащане,както и разноски в общ размер от 6390 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр.София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4