Решение по дело №11684/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети март две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                       

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 11684 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** срещу Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД  за установяване съществуване на вземане в размер на 28,11 лв. (двадесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща незаплатена такса по Договор за телекомуникационни услуги от 22.09.2016 г., сключен между длъжника Б.С.Б. и БТК ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземане, обективирана във фактури, както следва: по фактура № ********** от 01.03.2017 г., за сумата от 8,15 лв., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.,; по фактура № ********** от 01.04.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017 г.; по фактура № ********** от 01.05.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5332/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се, че на 22.09.2016г. между „БТК" ЕАД и Б.С.Б. е сключен Договор за телекомуникационни услуги. С договора са предоставени мобилни услуги за телефонен номер ********** с абонаментен план „Vivacom I - Traffic S". Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. Поради незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключи договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп" ООД по силата, на който дружеството цесионер придоби вземанията по всички горепосочени фактури. „СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило уведомление до Б.С.Б. на основание чл. 99, ал.З от Закона за задълженията и договорите. На 26.08.2019г. „СГ Груп" ООД прехвърли всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К." ЕООД. „СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 г. е изпратило уведомление по пощата до Б.С.Б. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Правният интерес от специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило възражение, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява становище. В производството по чл.410 от ГПК е подал възражение, в което твърди, че не е сключвал договор с БТК.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

            По частно гражданско дело № 5232/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 28,11 лв. (двадесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща незаплатена такса по Договор за телекомуникационни услуги от 22.09.2016 г., сключен между длъжника Б.С.Б. и БТК ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземане, обективирана във фактури, както следва: по фактура № ********** от 01.03.2017 г., за сумата от 8,15 лв., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.,; по фактура № ********** от 01.04.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017 г.; по фактура № ********** от 01.05.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски 25 лв. за дж.такса и 300 лв., адвокатско възнаграждение.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

В случая не следва да се постановява неприсъствено решение, тъй като длъжникът редовно е подал възражение по чл.414 от ГПК.

Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че „БТК“ ЕАД и Б.Б., са сключили договор № 701128110822092016-38340788 от 22.09.2016г., по силата на който операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги, чрез предпочитан номер: ********** при месечен абонамент план „Vivacom I - Traffic S" в размер на 9.99 лв. с ДДС.

По делото са представени месечни сметки № **********,12223586340, ********* издадени за възникналото задължение.

Ответникът е релевирал единствено възражение в производството по чл.410 от ГПК, че не е сключвал договор с „БТК“ ЕАД.

Видно от представените по делото доказателства, на 16.10.2018г. е сключен договор за цесия, по силата на който „БТК“ ЕАД е прехвърлил възмездно на „С.Г.ГРУП“ ООД вземанията си, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 /чл. 2 „А“ и сл. вр. чл. 1.1/, ведно с обезпеченията, привилегиите, другите им принадлежности и изтекли лихви. Видно от представено по делото л.70, от Приложение №1 е посочено прехвърлено вземане за сумата от 53,06 лв. на Б.Б. по издадени фактури № № **********,12223586340,********* и № ********** .

При сключване на договора за цесия от 16.10.2018г. цесионерът „С.Г.Груп“ ООД е поел задължение до пълното изплащане на цената на прехвърлените вземания да извършва каквито и да е юридически и/или фактически действия, с които да прехвърля (цедира) вземания, предмет на настоящия договор на трети лица. В случай, че направи такова прехвърляне, цесионерът дължи обезщетение на цедента в размер на 10 % от стойността на вземанията /чл. 4.3/.

Плащането на цената по възмездния договор за цесия от 16.10.2018г. съставлява изпълнение на поето от цесионера „С.Г.Груп“ ООД задължение, а неизпълнението му е скрепено със санкция – заплащане на компенсаторна неустойка.

Страните са уговорили, че „БТК“ ЕАД ще придобие вземанията автоматично с изтичане на срока от 60 месеца, без да са необходими допълнителни съгласия от страна на кое да е лице.

Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че носител на вземания по процесния договор от 22.09.2016г., считано от 16.10.2018г., е „С.Г.ГРУП“ ООД.

На 26.08.2019г. е сключен договор за цесия, с който „С.Г.ГРУП“ ООД е прехвърлило на „Е.Ф.К.“ ЕООД възмездно вземанията си от физически и юридически лица, надлежно индивидуализирани по основание и размер в Приложение № 1 – „Списък на вземания“, неразделна част от него.

В представеното приложение № 1 към договора за цесия от 26.08.2019г., в позиция л. 34, са посочени вземания вземане за сумата от 28,11 лв. на Б.Б. по издадени фактури № № **********,12223586340 и №********* .

Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно от това съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването, а изявлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е обективирано в условията на евентуалност в исковата молба. В този смисъл изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.

Доколкото в случая липсват твърдения за  плащане,  то следва да се приеме, че прехвърлянето има действие спрямо ответника.

Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че носител на вземанията, е „Е.Ф.К.“ ЕООД, поради което предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, като основателни следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението доколкото не са погасени от ответника  Б.Б..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 25 лева и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение или общо 325 лв.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 246.45 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата от 28,11 лв. (двадесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща незаплатена такса по Договор за телекомуникационни услуги от 22.09.2016 г., сключен между длъжника Б.С.Б. и БТК ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземане, обективирана във фактури, както следва: по фактура № ********** от 01.03.2017 г., за сумата от 8,15 лв., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.,; по фактура № ********** от 01.04.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017 г.; по фактура № ********** от 01.05.2017 г., за сумата от 9,98 лв., за отчетен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5332/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата 246.45 лева (двеста четиридесет и шест лева и 45 стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5332/2020 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :