Решение по дело №147/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700147
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 156

 

Гр. Разград, 25 октомври 2022 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                               

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….  разгледа докладваното от съдията дело № 147 по описа за 2022 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на АПК  във вр. чл.107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на „Автогара Разград“ ЕООД, гр. Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2398/15.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - Варна,  с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото в нея моторно превозно средство, собственост на дружеството, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

          В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са били налице посочените в нея фактически основания, поради което наложената ПАМ се явява незаконосъобразна. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът по делото е депозирал писмено становище, в което сочи, че оспорената заповед е издадена в съответствие със закона и преследваната от него цел, поради което моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявената жалба.

Разградският административен  съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства сочат, че на 15.06.2022 г. в гр. Варна служители на РД „АА” – Варна извършили проверка на автобус марка „Фолксваген“, с рег. № Р9323КР, категория М2, собственост на „Порше Лизинг БГ“ЕООД- клон Русе и „Автогара Разград“ ЕООД, гр. Разград, с който се извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна  линия от името на „Евро Нилюфер“ООД. След справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установило, че за посоченото МПС няма редовно издадено заверено копие на Лиценз №10375 на Общността за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на превозвача. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва неправомерен  обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвтП и срещу водача е съставен АУАН №320728/15.06.2022 г.

Въз основа на отразените в него констатации и приложените писмени доказателства е издадена оспорената ЗППАМ, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП е постановено  временно спиране от движение на посоченото моторно превозно средство, собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

          Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП и приложената Заповед № РД-01-553/23.11.2021г., с  която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил директорите на РД „АА“ да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са изложени фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно е приложен и материалният закон.

Според чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца в случаите, когато с него се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.

По правило автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка в чл. 6, ал. 1 и чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП императивно е посочено, че тези превози могат да се извършват само от превозвачи, които притежават съответния лиценз и с моторни превозни средства, които са вписани в регистъра към него и за които има издадени заверени копия от съответния лиценз.

В този смисъл са и разпоредбите на чл. 4, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 г. според които международните автобусни превози на пътници се извършват при наличие на лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка.Те издават на притежателя оригинал на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, и заверени копия от него, чийто брой съответства на броя на превозните средства, използвани за международен превоз на пътници, с които разполага притежателят на лиценза, независимо дали са изцяло негова собственост или се използват на друго основание и по-специално съгласно договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг.

В случая е безспорно установено, че превозът на пътници се извършва от името на „Евро Нилюфер“ ООД с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП към издадения на превозвача Лиценз на Общността №10375 и за което няма издадено заверено копие на лиценза. Това противоправно поведение съставлява административно нарушение по  чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП.

Обстоятелствата, че МПС е вписано в регистъра към Лиценз №10900 на Общността за международен автобусен превоз на пътници, издаден на „Автогара Разград“ ЕООД  и за него има издадено заверено копие от този лиценз са неотносими към спора. В чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11) изрично е посочено, че лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват. Следователно те могат да се ползват единствено и само от превозвача, на чието име са издадени и е недопустимо произтичащите от това права да се прехвърлят на друго физическо или юридическо лице.

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган  за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и  процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения срок.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и  на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Автогара Разград“ ЕООД, гр. Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2398/15.06.2022г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: /п/