МОТИВИ по НЧД № 962/2017г. на
СГС, НК, 21 състав
Производството
е по реда на чл.457 ал.2-5 от НПК.
Постъпило
е предложение от Главния прокурор за произнасяне на съда по въпроси, свързани с
изпълнение на присъда от 19.10.2015г. по дело № 601 Hv 3/15z на Областен съд за
наказателни дела Виена, потвърдена и влязла в сила с решение на Върховния
областен съд на провинция Виена
от 21.01.2016г. по дело № 23 Bs
377
по отношение на българския гражданин Д.Й.И..
Пред
съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са налице
основанията за уважаване предложението на Главния прокурор и решаване на
въпросите във връзка с изпълнението на присъдата, като предлага да се наложи
наказание лишаване от свобода в размера, определен от чуждия съд, при
първоначален строг режим, като се приспадне изтърпяното наказание и предварително
задържане.
Защитникът
на осъденото лице пледира да се приспособи присъдата на чуждия съд, като на неговия
подзащитен бъде определено наказание лишаване от свобода, но по възможност в по-нисък
размер.
Осъденото
лице Д.Й.И. се присъединява към становището на неговия
защитник.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства и приложимият закон намери следното:
Осъденото
лице Д.Й.И. е роден на *** година в гр.Ш., българин, български
гражданин, ЕГН: **********.
С
присъда от 19.10.2015г. по дело № 601 Hv 3/15z на Областен съд за
наказателни дела Виена, потвърдена и влязла в сила с решение на Върховния
областен съд на провинция Виена
от 21.01.2016г. по дело № 23 Bs
377,
българският гражданин Д.Й.И., роден на *** година,
в гр.Ш., ЕГН ********** е
осъден на осем години лишаване от
свобода за престъпления по §§ 142
ал.1, 143 втори и по § 99 ал.1 от НК на Република Австрия, съответстващи на
престъпления по чл.199 ал.1 т.3 р.1 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 и
чл.142а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Във
връзка с така наложеното наказание от чуждия съд и проведена процедура по
предаване на лицето на българските власти, същият е изтърпял наказание и е бил
задържан, без прекъсване, считано от 29.12.2014
година до произнасяне на настоящото определение.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от чуждата страна
документи с предложението на Главния прокурор, както и тези, изискани
допълнително от съда.
Настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице
са основанията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица и НПК за приемане на
изпълнението на присъдата на чуждия съд спрямо българския гражданин Д.Й.И..
По
отношение на престъпленията, за които е бил осъден Д.Й.И. по по §§ 142 ал.1, 143 втори и по § 99 ал.1 от НК
на Република Австрия – същите съответстват на престъпления по чл.199 ал.1 т.3 р.1 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 и чл.142а ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България. От фактическите
обстоятелства, които са изложени в чуждата присъда, е налице основание да се
приеме посочената по-горе правна квалификация, включително и досежно
квалифициращите обстоятелства. По отношение на грабежа, тъй като е придружен с
тежка телесна повреда – загуба на слезката, а досежно противозаконното лишаване
от свобода, тъй като е било съпроводено с опасност за здравето на пострадалата
– травма на гръдния кош и корема, счупвания от шесто до девето ребро, контузия
на дебелото черво с кървене на жлъчния мехур, скъсване артерията на далака с
последващо обширно кървене в коремната кухина. За тези престъпления по
българския закон са предвидени наказания лишаване от свобода по-високи от
наложеното.
Налице
са условията за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния чуждестранен
съд спрямо осъдения Д.Й.И. по Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл.462 от НПК, доколкото е
ратифицирана и действа и за Република България и за Република Австрия.
Постъпили са формално изискуемите документи, българската държава е обвързана с
правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава, с
оглед на което настоящият съд няма компетентност да оправдае осъденото от
чуждите власти лице и да го освободи или пък да измени същото. В този смисъл е
неоснователно направеното от защитата искане за намаляване размера на
наложеното наказание, тъй като настоящият съд не разполага по закон с такива
правомощия.
За
извършеното престъпление е наложено наказание, което влиза в рамките и на
съответния текст на българския наказателен кодекс.
Съгласно
чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и “б “от ЗИНЗС
с оглед наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се определи
първоначален „строг режим“ за изтърпяване на това наказание. Съдът намира, че в
случая, имайки предвид обстоятелството, че наложеното наказание е повече от пет
години лишаване от свобода, както и че не са били изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено ефективно наказание лишаване от свобода,
режимът следва да бъде именно такъв, какъвто е определен.
Съгласно
чл.457 ал.5 от НПК съдът трябва да приспадне от така определеното наказание лишаване от
свобода в размер на осем години предварителното задържане и изтърпяно
наказание, считано от 29.12.2014 година
до влизане в сила на настоящото определение.
По
отношение на искането за приспадане на положения от осъдения труд в чуждата
държава, макар и да се констатира, че такъв е налице, следва да бъде
отбелязано, че това е невъзможно, тъй като отново би довело до коригиране
размера на наказанието, а както вече стана дума, това е от изключителната
компетентност на чуждата държава и българският съд по никакъв начин не може да
променя размера на наложеното наказание, дори и чрез приспадане на упражнявана
от осъденото лице трудова дейност.
По
изложените съображения съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.