№ 76 / 20.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2020 година
г. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът А.И. xxx твърди в исковата молба, че на 17.10.2018 година станал законен собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8., представляващ а. находящ се в г. М. у. 9. е. 3. а. 8., посредством покупко – продажба, удостоверена с НОТАРИАЛЕН АКТ 166, том ІV, рег.номер 7093. дело номер 298 от 2018 година, вписан в служба по вписванията с входящ регистрационен номер 5664 от 17.10.2018 година като Акт номер 69. том 15, дело номер 2349. партидна книга 21883. Твърди, че при паркирането на личния си автомобил в двора на сградата, още, когато станал собственик, му било споменавано от съсобственици, случайно засичайки се, че дворът е частна собственост и няма право да ползва паркинга, изграден като разчертани места за паркиране. Поддържа и това, че в апартамента не се живее постоянно, но неговите родители възнамеряват да заживеят там и си пренасят багаж с техният личен автомобил на части в продължение на месеци, докато премине зимния сезон. На 17.03.2019 година те решили да пренощуват за първи път в апартамента и в кьсния следобед паркирали автомобила си на отреденото в общата част (двора) място за паркиране номер осем, предвидено в инвестиционния проект. Поддържа и това, че между 19:00 и 20:00 часа на същата дата получил обаждане от майка си, че имат спор със съседа Д.И.Б., който заявил, че притежава няколко на брой места за паркиране от двора, за неговия автомобил и автомобила на неговата съпруга Н.И.Б., включително и място номер осем, и че има договор за покупко - продажба между него и Фирма ,,С. О. гр. Монтана. Ищецът твърди, че майка му го помолила да отиде на адреса и да се разбере с Д.И.Б. и след което той се озовал там и го извикал да излезе от жилището си, за да каже какви претенции има. Твърди и това, че ответникът му обяснил, че е дал шест хиляди лева на Фирма ,,С. О. гр.Монтана в замяна на няколко места за паркиране от двора, включително и осмото място, за което има договор, който не видял. Поддържа, че му показал копие от НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване право на строеж, с който Л. П. Д. учредила правото на строеж на Фирма „С. О. гр.М. като строителят станал собственик на построената сграда и двора към нея и поради това продал части от него отделно от самостоятелните единици. Твърди, че на диалога между него и Д.И.Б., присъствал и Р. Г., съпруг на А. П. Д. и зет на Л. П. Д., живущ в а. седем на същия адрес. Ищецът поддържа, че при проверка направена от него в интернет сайта на Имотния Регистър на Република България, се оказало, че осмото място за паркиране не принадлежи към никой а. за разлика от други места, вписани в ИР с ведно право на ползване.
Ищецът твърди, че на въпросното осмо място винаги има спрели автомобили, собственост на Д.И.Б. и Н.И.Б., като по този начин ответниците буквално били завзели частта от общата вещ все едно я притежават и той като собственик на осми а., находящ се в г. М. улица Клокотница 9. е. 3. не може да упражня правото си да използва вещта по предназначение. Ако няма паркирали в даден момент и паркира той или неговите родители, ще възникнат неприятни спорове, които искал да избегне.
Ищецът поддържа и това, че местата за паркиране са обособени в незастроената част на двора, като реални части от него. Поддържа, че ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. са завзели частта, предвидена за неговия а. от общата вещ, с което нарушавали правото му на ползване на вещта и да си служи с нея по предназначение с тяхните действия. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото му като собственик на а. осми в жилищната сграда, находяща се на адрес: г. М. у. № 9 с идентификатор 48489.8..349.1.8. по плана на г. М. да си служи с общата вещ по предназначение, която представлява място за паркиране номер 8. и да осъди Д.И.Б. и Н.И.Б. да не завземат частта, предвидена за неговия а. от общата вещ.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д.И.Б. и Н.И. xxx са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърдят, че видно от Нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 7093. дело 298 от 2018 година на Нотариус Бисерка П., ищецът А.И. А. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8. по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. с адрес гр.М. ул.,, Клокотница“ № 9. е. 3. а. 8., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8..349. с предназначение - жилище, а. с площ от 58 квадратни метра, ведно с прилежащите части към него 5,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържат, че според чл.38, ал.1 ЗС общите части в етажна собственост биват такива по естеството си или по предназначение. По естеството си, по необходимост, общи са ония части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда. Такива са земята, върху която е построена сградата, всички конструктивни носещи елементи на сградата - основи, външни и общи стени, покрив и др. Не такова е положението за други общи части, без които съществуването на сградата е възможно. Такива са портиерското жилище, дворът - земята от парцела извън сградата, и др. Твърдят, че за общите части по предназначение няма пречка да се даде друго предназначение и да се ползват не като общи части, а по друг начин. Такова е положението на двора. Дворът може да придобие статута на обща част към етажната собственост, само, ако всички етажни собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част. Заявяват, че дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Поддържат, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата - жилище, а. и притежава идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не е собственик и не притежава част от поземления имот, в който е построена сградата, както и няма придобито паркомясто. Твърдят, че е неоснователно твърдението на ищеца, че след като той е собственик на а. осми, то същият следва да си служи и ползва паркомясто осем, което е замислено и отредено за собственика на а. номер осем в инвестиционния проект. Поддържат, че съгласно приложените от ищеца доказателства е предвидено изграждане в сградата на четиринадесет жилища, четири гаражни клетки, а в дворното място изграждане на десет броя паркоместа. Няма законово изискване за наличие на идентичност и съответствие между номера на жилището и номера на паркомястото, а и това би противоречало на свободния избор и договаряне между страните. В инвестиционния проект е предвидено изграждане на паркоместа, но това не означава, че паркомясто с номер осем ще обслужва а. номер осем. Ответниците поддържат, че не са извършили действия, с които да пречат ищецът да упражнява свои права. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените разноски в производството.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е от приложения към исковата молба Нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 7093. дело 298 от 2018 година на Нотариус Бисерка П., ищецът А.И. А. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8. по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. с адрес гр.М. ул.,, Клокотница“ № 9. е. 3. а. 8., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8..349. с предназначение - жилище, а. с площ от 58 квадратни метра, ведно с прилежащите части към него 5,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Няма спор между страните, че ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. са собственици на ап.4 от същата сграда.
От приложения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж № 15, том ХV, рег.№ 23398, дело № 2374 от 2006 година, е видно, че Л. П. Д. е учредила на „С. О. право на строеж за следния недвижим имот: правото да построи и да стане собственик на четириетажна жилищна сграда с гаражи и принадлежащи осем паркоместа, която да бъде построена съобразно одобрен архитектурен проект в поземлен имот № 48489.8..349. находящ се в г. Монтана по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД -18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК,с административен адрес: у. № 9. целият имот с площ от 625 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 173. пл.№ 1203. при граници и съседи: 48489.8..350, 48489.8..351, 48489.8..352, 48489.8..347, 48489.8..348 и 48489.8..337, а по документ за собственост пл.№ 1203 в кв.173 по плана на г. М. с площ от 610 кв.м., незастроен, при граници и съседи: улица, Бойко Тодоров и от две страни общински имоти, с изключение на обектите, за които учредителят запазва право на строеж.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.109 от ЗС е предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота правото на собственост се нарушава с неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем. За основателността на иска следва да бъде доказано: че ищецът е собственик на имота, действието, което препятства упражняване правото на собственост, авторът на това действие и в какво се състои нарушението.
Ищецът твърди в исковата молба, че като собственик на а. осми в жилищната сграда, описана по – горе, ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. му пречат да си ползва място за паркиране номер 8., поради което и моли съда да ги осъди да не завземат частта за паркиране, предвидена за неговия а..
Действително ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата – а. № 8. и притежава идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не е собственик и не притежава част от поземления имот, в който е построена сградата, както и няма придобито паркомясто. Неоснователно е твърдението на ищеца, че след като е собственик на а. номер осем, той същият следва да си служи и ползва паркомясто осем, което според твърденията му е замислено и отредено в инвестиционния проект за собственика на а. номер осем. Съгласно представения одобрен инвестиционен проект е предвидено изграждане в сградата на четиринадесет жилища, четири гаражни клетки, а в дворното място изграждане на десет броя паркоместа. Няма законова изискване за наличие на идентичност и съответствие между номера на жилището и номера на паркомястото, а и това би противоречало на свободния избор и договаряне между страните. В инвестиционния проект е предвидено изграждане на паркоместа, но това не означава, че паркомясто с номер осем ще обслужва а. номер осем.
Наред с гореизложеното общите части в етажна собственост биват такива по естеството си или по предназначение. По естеството си, по необходимост, общи са ония части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда. За общите части по предназначение няма пречка да се даде друго предназначение и да се ползват не като общи части, а по друг начин. Такова е положението на двора. Той може да придобие статута на обща част към етажната собственост само ако всички етажни собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС, само, когато е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.
Твърденията на ищеца, че ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. му пречат да си ползва отреденото му място за паркиране номер 8., останаха недоказани в хода на съдебното производство. По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, че на същия като собственик на а. осми в жилищната сграда, му е предоставено в собственост място за паркиране номер 8.. Не се установи и ответниците с поведението си да препятстват по някакъв начин ищеца да упражнява правото си на собственост, което е единствено върху а. 8., ведно с прилежащите части към него 5,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Следователно от събраните по делото доказателства не се установяват неоснователни действия от страна на ответниците, което да ангажира отговорността му по чл.109 ЗС. По тези съображения съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 200,00 лева - реализирани разноски по делото.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против Д.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx иск с правно основание чл.109 от ЗС – да бъдат осъдени ответниците да не завземат частта, представляваща паркомясто номер осем, предвидено за ищеца като собственик на а. осми в жилищната сграда, находяща се на адрес: г. М. у. № 9 с идентификатор 48489.8..349.1.8. по плана на г. Монтана.
ОСЪЖДА А.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и Н.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от 200,00 /двеста/ лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :