Решение по дело №1146/2012 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 567
Дата: 6 ноември 2012 г. (в сила от 29 ноември 2012 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20125510101146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   ........

                                                 гр.Казанлък, 06.11.2012 год.

 

                        В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря...........................Х.К.……...................................................и в присъствието на прокурора...............Антония Спасова…..……… …………................като разгледа докладваното от съдията............................гр.дело №1146 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

                Искът е за лишаване от родителски права с правно основание чл.132 ал.1 от СК.

  Ищецът твърди, че детето М.Й. С., с ЕГН-********** е с родители: майка А.А.А. и баща Й.С.М.- починал на 04.11.2011г. На 21.06.2011г. в ДСП гр.Гурково отдел „Закрила на детето” постъпил устен сигнал от Т.С. – социален работник, че детето М. живеела при лоши битови условия. Бащата Й.С.М. на 84 год. го държал вързано през деня, тъй като поради напредналата си възраст не бил в състояние да полага адекватни грижи за детето. Майката А.А.А. не полагала грижи за детето и често отсъствала от дома си. При извършеното социално проучване установили, че майката системно отсъствала от къщи. На 21.06.2011г. социален работник от ОЗД при ДСП-Гурково посетил дома на детето и установил, че майката отсъства, детето било завързано за леглото, облечено само по чорапогащи и блуза, мръсно и в неугледен вид, а бащата съобщил, че тя напуснала дома предната вечер, не се е прибирала и често отсъствала безпричинно. Хигиенно-битовите условия на живот в жилището били крайно лоши- разхвърляно, непочистено, от стаята се носила зловонна миризма на урина и изпражнения. По данни на съседите детето прекарвало повече от времето си вързано, а когато не било вързано ходило у тях да си иска храна. С цел запазване живота и здравето на малолетната М.Й. С. била предприЕ.спешна мярка за закрила и със заповед №ЗД02-0008/23.06.2011г. то било настанено в ДМСГД „Мария Луиза” в с.Бузовград. При постъпването в ДМСГД детето е било с неглежиран външен вид, със сериозно нервно-психично изоставане и липса на социално развитие. Счита, че връщането на детето в биологичното семейство би било пагубно за психиката, развитието и потенциала му. Поведението на майката, отношението й към малолетното дете и получената информация от ДМСГД „Мария Луиза” с.Бузовград за липсата на заинтересованост от нея счита, че е създадена ситуация на опасност за живота и развитието на детето. Моли съда да постанови решение, с което ответницата А. А. А., с ЕГН-********** да бъде лишена от родителски права спрямо детето М.Й. С., с ЕГН-**********.

             Ответницата не е подала в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба  макар, че с получаване на съобщението й е указано правото и съдържанието, което трябва да съдържа отговора на исковата молба, както и последиците от неподаването на отговор в едномесечния срок. В съдебно заседание твърди, че семейството се издържало от миньорската пенсия на бащата на детето и получаваните от нея помощи, че е полагала грижи за малолетната Марийка, както и че при отсъствието й от дома за него се грижел бащата Й.М..

.

                 Представителят на Районна прокуратура изразява становище искът да бъде уважен, предвид на това, че майката не е полагала дължимите се грижи за детето.

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

                Детето М.Й. С., с ЕГН-********** е родено на *** год. в гр.Казанлък, от майка А.А.А. с ЕГН-********** и баща Й.С.М. с ЕГН-***********, починал на на 04.11.2011 г.  /удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт №27/05.11.2011 г./. Съгласно формуляр от 21.06.2011 г. в ДСП-Гурково е постъпил сигнал от социален работник на О”СЗ”, че майката А.А. не полага грижи за детето М., а бащата Й.М. връзва детето с въже и го отглежда при лоши хигиенно-битови условия. Представен е социален доклад от 28.06.2011 г.

             От показанията на св.Т.С. се установява, че сигналът до ОДЗ при ДСП-Гурково бил подаден след като съседи на бащата Й.С.М. споделили, че последният връзвал детето за леглото. При посещението на социални работници в жилището на родителите детето било вързано за леглото и много мръсно.

          Ведно от заповед №ЗД02-0008/23.06.2011 г. на ДСП-Гурково спрямо детето М.Й. С. е предприета мярка за закрила - временно настаняване в ДМСГД „Мария Луиза” с.Бузовград. С влязло в сила решение №378/25.07.2011 г. постановено по гр.д.№1533/2011 г. по описа на РС-Казанлък малолетната М.е настанена по съдебен ред в специализираната институция до навършване на седемгодишна възраст-до 22.02.2016 г. като съдът е приел, че тя е дете в риск по смисъла на ЗЗДетето, защото родителите й не са изпълнявали качествено родителски грижите с което се е създала реална опасност за здравето и живота на детето.

            От показанията на св.Е. Г.- психолог се установява, че малолетната М. постъпила в дома на 23.06.2011 г. в неугледно състояние: мръсна, със засъхнали фикалии и урина, с изключително мръсна рокля, със сплъстена коса, черна и въртяла главата си през цялото време. При опит за разговор детето използвало основно цинизми, дистанцирало се в единия край на игровата площадка, не комуникирало с децата и стояло сама. М. нямала познания за околната действителност, имала около 50 думи речников запас, нямала усвоени движения при ползване на лъжица при хранене, приемала основно хляб и кисело мляко и отказвала другата храна като непозната за нея, нямала навици за обслужване и самообслужване, всяка баня била придружена с писъци от страх от водата. След настаняването в дома майката посещавала М., но стояла на разстояние от детето, говорела му цинизми, не го прегръщала, не проявявала ласки. да се опита да я прегърне, без да покаже някаква ласка /”… Колкото пъти съм я питала за баща й, никога не говореше за него, мълчеше. Избягвах да питам „къде е майка ти”, защото ми отговаряше по този начин, по който Ви казах, с цинизми...Децата на около две години и половина имат един речников запас от 1000 до 2000 думи, което при нея изобщо не може да се каже. Не знам дали и 50 думи е имало натрупани като запас. На тази възраст децата могат да разкажат случка с 4-5 изречения….Това дете не беше виждало нито камиончета, нито други играчки.......Първия път майката носеше някакъв салам, от който даде парченце на М., а останалия тя си го изяде. Не съм убедена кога беше, но мисля, че точно тогава това с цинизмите - в момента в който посегна да пипне детето, то не беше  прегръдка на майка, а само погали детето по бедрото, в посока към половия орган, с думите „какво прави мойта малка /цинизъм/”. Правени са й забележки и от мен и от директорката, да не се държи по този начин с детето и да говори така с него, защото няма да й позволим да се среща с него. Никога не е питала мен или да е говорила с доктор какво е състоянието на детето.. Майката я интересува единствено да порасне детето, защото каза „кога ще пораснеш М., че да ходим двете по мъже” и все в този смисъл говори на детето. Споделих пред директора на отдела, че единия път беше дошла с трима мъже и съвсем цветущо обясняваше кой за какво е, че единия давал пари, че другия - друго…Наложи се полицай да я изгони, защото тогава имаше хора. Опита се да удари социалната работничка по дупето и полицаят я изгони… Считам, че няма силна емоционална привързаност, която е необходима между майка и дете на тази възраст, тъй като за времето, когато ответницата е осъществявала контакти с детето, между тях липсваха действия сочещи емоционална топлота и привързаност, прегръдки, целувки, разговори – напр. ”искаш ли да си ходим”, ”как си”. Всичко това сочи, че майката е отсъствала често от къщи и няма изградена необходимата връзка между нея и детето..” св.Г./.

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Разпоредбата на чл.125 от СК регламентира освен основното задължение на родителите да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование, за личните и имуществените му интереси, да осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението на детето. Когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка или в тежки случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, той може да бъде лишен от родителски права - чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като видовете действия са различни с оглед личността, възрастта и потребностите на детето. В настоящия случай детето М. е на три години, възраст в която се нуждае от пълноценни родителски грижи и топлина. От раждането до две години и четири месеца малолетното дете е живяло в семейната среда на родителите си, но спрямо него не са полагани адекватни на възрастта му родителски грижи, поради което по съдебен ред то е настанено в специализирана институция до навършване седемгодишна възраст. Установи се, че майката трайно е пренебрегвала родителските си задължения към детето като знаейки за напредналата възраст и трудна подвижност на другия родител системно е оставяла М. на грижите му, в резултат на което детето е било връзвано за леглото в жилището. Установи се, че детето М. е било неглижирано както по отношение на външния му вид- крайно занемарени облекло и лична хигиена, не създадени хранителни навици и не осигурена подходяща за възрастта му питателна храна, така и по отношение на социалното и интелектуалното развитие- у детето липсват речников запас, познания за околния свят, умения и комуникативност. Ответницата не изтъква каквато и да е основателна причина, поради която не е обгрижвала детето. За осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето родителят е следвало да проявява и съвкупността от стъпки, които не могат да се сведат единствено до обикновено виждане като контакт с детето. Преди всичко родителят следва да общува с детето като проявява действия, сочещи на емоционална топлота и привързаност- прегръдки, целувки и разговори, за да може да му осигури базата за необходимата емоционална връзка и практически да покаже грижата си към него. Установи се, че майката като единствен родител е виждала детето, но не е проявявала емоционална привързаност и загриженост към него, а поведението й при срещите им е показател за липсата на родителски капацитет, на морални и нравствени качества, необходими за правилното му развитие. Съдът намира, че ответницата е проявявала и проявява безотговорност към детето като не е полагала и не полага дължимите родителски грижи и издръжка на детето, а поведението й представлява опасност за личността и възпитанието на малолетната М. поради което формалното притежание на родителските функции е нецелесъобразно. Налице са основанията на чл.132 ал.1 от СК за лишаване на ответницата от родителските права спрямо детето М.. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

               Съгласно разпоредбата на чл.134 от СК при лишаване от родителски права съдът определя: -издръжка на детето, ако не е присъдена и -мерки относно личните отношения между родителя и детето. Предвид възрастта на детето и нуждата му от емоционално общуване с майката и обстоятелството, че М. е настанена в институция съдът намира, че ответницата следва да го вижда в ДМСГД с.Бузовград всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 12 часа.

              Лишаването от родителски права не означава освобождаване на родителите от задължението им да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца- арг.чл.151 ал.3 от СК. По делото няма доказателства за доходите на ответницата, но тъй като тя е в трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Предвид изложеното и по арг.на чл.142 и чл.143 ал.2 от СК ответницата дължи и следва да заплаща на детето М.Й. С., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 73 лв., считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

             Ответницата следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд на основание чл.78 ал.6 от ГПК 40 лв. държавна такса за предявеният иск и 105.12 лв. държавна такса за постановената издръжка.

               Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

              ЛИШАВА от родителски права А.А.А., с ЕГН-********** *** по отношение на детето М.Й. С., с ЕГН-**********.

                ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между майката А.А.А., с ЕГН-********** и детето М.Й. С., с ЕГН-********** както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 12 часа в ДМСГД с.Бузовград.

               ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето М.Й. С., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 73 лв., считано от постановяване на решението до навършване пълнолетието на детето или настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

                 ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 145.12 лв. държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

               След влизане в сила на решението, заверени преписи да се изпратят на Община Николаево за вписване в регистъра по чл.136 от СК и на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Казанлък съгласно чл.136, изр.второ от СК.

 

 

                                                                                            Районен съдия: