Решение по дело №53/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа Решение № 138/08.01.2024г., постановено по адм.дело № 3090/2023г., по описа на ВАС, Седмо отделение, с което е обезсилено Решение № 38/02.02.2023г., постановено по адм.дело № 1015/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалба на В. С. С., срещу прилагането на принудителна административно мярка /ППАМ/, на основание чл.26, ал.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив – принудително блокиране на ППС, ул.“Кръстью Пастухов“ с/у №12а, марка „Опел Астра“ с ДК № [рег. номер], с водач В. С. С., със скоба № 38, инкорпорирана в констативен протокол за принудително блокиране сер. 0110300/20.09.2022г., издаден от П. Н. К. и Х. Т. М. – блокиращ екип при ОП “Паркиране и репатриране“ Община Пловдив.

В жалбата се посочва, че ПАМ е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Оспорва се посоченото нарушение, а именно паркиране на МПС на нерегламентирано за това място. Сочи се, че общината не е осигурила достатъчно паркоместа за хора с увреждания, чрез което е дерогирала равнопоставеността им, в нарушение на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Прави се искане приложената ПАМ, материализирана в констативен протокол за принудително блокиране сер. 0110300/20.09.2022г. /КП/ да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на поискания от ответниците адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован – не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответниците - П. Н. К. и Х. Т. М. – блокиращ екип при ОП “Паркиране и репатриране“ Община Пловдив - редовно призовани, не се явяват. Процесуалния им представител моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендират разноски, съгласно представен списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2022 г. в 09,52 часа чрез КП от блокиращ екип 2, в състав П. К. и Х. М. била приложена ПАМ, на основание чл.26, ал.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив / Наредбата / – принудително блокиране на ППС на бул. „Кръстю Пастухов“ 12а, марка „Опел Астра“, цвят – черен, с ДК № [рег. номер], с водач жалб. С., със скоба № 38. Били направени 5 бр. снимки на паркираното МПС. Видно от последните, автомобила е бил паркиран на пътното платно, до тротоар, непосредствено преди действието на наличния пътен знак Д-21. На предното табло на автомобила била поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания.

След заплащане с касов бон № 7876 автомобила бил отблокиран. Жалб. С. вписал в КП, че плаща, но не е съгласен.

Съгласно Приложение №1 от Наредбата ул. „Кръстю Пастухов“ попада в списъка на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране /Синя зона/. Видно от схема – копие от генерален план за организация на движението в района на ул. „Кръстю Пастухов“ № 12а, гр. Пловдив, посока ул. „Д-р Г.М. Д.“ са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 „Синя зона“, посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства.

Със Заповед № 12ОА680/23.03.2012г. кмета на община Пловдив определили ОП“ПР“ за звено на община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на община Пловдив, при спазване правилата на действащите законови и подзаконови нормативни актове, както и действащите административни актове. Било наредено определените от директора на предприятието служители на ОП“ПР“ да използват техническо средство за принудително задържане „скоба“ на ППС, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от ОбС-Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Определил размера на разхода по прилагане на техническо средство да се утвърждава от ОбС-Пловдив, а заплащането, установяване и контрола на действителното времетраене на принудителното задържане да се извършва съгласно утвърдена от директора на ОП“ПР“ инструкция, която последният следва да изготви и утвърди в посочен в заповедта срок.

Със Заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. кмета на община Пловдив определил длъжностни лица от ОП“ПР“ да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ на ППС, посочени в Глава III, Раздел I и Раздел II от Наредбата, както и да съставят КП за принудително блокиране на ППС, вкл.ответниците, на длъжност „скобар“.

С допълнително споразумение № 132/30.05.2022г. към трудов договор № 39/14.10.2015г., считано от 01.05.2022г. ответника П. К. бил назначен от длъжност „скобар“ на длъжност контрольор, автомобилен транспорт. Видно от посоченото в трудовия договор П. Кирков е бил назначен на длъжността шофьор, автокран в ОП“ПР“.

С допълнително споразумение № 30/30.05.2022г. към трудов договор № 66/05.12.2011г., считано от 01.05.2022г. ответника Х. М. бил назначен от длъжност „скобар“ на длъжност контрольор, автомобилен транспорт. Видно от посоченото в трудовия договор Х. Минков е бил назначен на работа в ОП “Охрана и сигнализация“ – отдел „Репатриране“, като такелажник.

Видно от таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, на 22.09.2022г. ответниците, на длъжност контрольори автомобилен транспорт при ОП“ПР“ - „синя зона“ са изпълнявали служебните си задължения.

С писмо изх. № 0023-3444/24.06.2022г. МТСП-АХУ е съгласувала без забележки проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

С оглед на тази проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване, същият е съобразен с целта на закона.

Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган – блокиращ екип при ОП“ПР“. Съгласно чл. 99, ал. 1–3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието; местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респективно всеки собственик на път/ администрацията, управляваща пътя по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя/администрацията, управляваща пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, т.к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Под „длъжностни лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя по принудително блокиране и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. Вярно е, че с допълнителните споразумения към трудовите договори на Х. Минков и П. Кирков е посочено, че считано от 01.05.2022г. същите са преназначават на длъжността контрольор автомобилен транспорт, но от последните и от таблицата за явяване на работа е видно, че същите са с място на работа направление „ПП“ – синя зона, част от организационната структура на ОП“ПР“, съгласно посоченото в Правилник на ОбС-Пловдив за устройството и дейността на ОП“ПР“ и при липсата на данни за промяна съдържанието на Заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г., настоящия съдебен състав счита, че ПАМ е приложена от компетентни длъжностни лица, независимо, че е променено наименованието на заеманата длъжност, при неналичие на доказателства да са преминали в друга структура на ОП“ПР“ отнемаща правомощията им по прилагането на ПАМ - принудително блокиране чрез „скоба“.

Според разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

Разпоредбата на чл. 10 от Наредбата регламентира, че на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона“) в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа. Таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране. За паркиране в „Синя зона“ се заплаща цена в размер определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на електрически превозни средства (ЕПС), паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. Обхватът на „Синя зона“ се определя от Общински съвет-Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в зоната, се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия генерален план за организация на движението в гр. Пловдив. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е посочено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“.

По делото не се спори, че ул. „Кръстю Пастухов“ попада в границите на зона за платено паркиране, съгласно Приложение № 1 от Наредбата и схема-копие на генерален план. Не е спорно и, че жалб. С. притежава и е била поставена на предното табло на автомобила карта за паркиране за хора с увреждания. По делото обаче от представения снимков материал се установява безспорно, че жалбоподателя е паркирал собственото си МПС на място, което не е било обозначено с пътен знак Д-21, следователно за него важи правилото, визирано в разпоредбата на чл.15, ал.8 от Наредбата, поради което законосъобразно е наложена процесната ПАМ. Съгласно чл. 101 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци от група „Д“ се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията. Процесния автомобил е бил паркиран преди действието на пътен знак Д-21.

По делото не са налице доказателства, от които да се направи обоснован извод, че община Пловдив не е осигурила достатъчно паркоместа за хора с увреждания. Видно от данните по делото ОП“ПР“ е осигурила в обхвата на зоната за платено паркиране – „синя зона“ 247 паркоместа за безплатно паркиране до 3 часа за автомобили, обслужващи хора с увреждания. Практически е невъзможно да се определи дали те са достатъчни или не, тъй като трафика не е константна величина и не може да се предположи в конкретния ден колко МПС ще бъдат паркирани на специално обозначените с пътен знак Д-21 места. В оспорения административен акт не се твърди, че автомобила е бил разположен на пътното платно по начин, пречейки или създавайки опасност за останалите участници в движението, поради което така наведения довод се явява несъстоятелен. Съдът намира, че в конкретната хипотеза не е налице дерогиране разпоредбата на чл.4, пар.1, б.“а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания, тъй като ОП“ПР“ е осигурило паркоместа за хора с увреждания, поради което липсва дискриминационен признак, а освен това, видно от писмо изх. № 0023-3444/24.06.2022г. АХУ е съгласувала без забележки проекта за изменение и допълнение на Наредбата. Настоящия съдебен състав е на мнение, че не са налице предпоставките за инцидентно произнасяне относно настояването, че разпоредбата на чл.15 от Наредбата е нищожна, тъй като подобно искане се разглежда по друг процесуален ред и с участието на различни страни. След като по делото не са налице данни тази разпоредба да е обявена за нищожна, същата има пряко действие по отношение на своите адресати. Жалбоподателя не посочва на кой акт от по-горна степен противоречи Наредбата, по смисъла на чл.15, ал.3 от ЗНА, който следва да бъде приложен.

Принудителната административна мярка по чл. 26, ал.1 от Наредбата се прилага по отношение на ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ и може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. В конкретния случай всички предпоставки за прилагането на обжалваната ПАМ са налице.

Преценявайки законосъобразността на оспорения акт, съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да установи, че превозното средство е паркирано в нарушение на приложената норма от Наредбата, поради което наложената ПАМ не се явява засягаща адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й. Горепосочените обстоятелства мотивират настоящият съдебен състав да приеме, че е налице дерогиране на принципа за съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В случая община Пловдив е осигурила на хората с увреждания специално обозначени за целта места за паркиране, с цел задоволяване на техните потребности, АХУ е подкрепила изцяло нормите на приетата Наредба.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е издадена в съответствие с целта на закона, представлява законосъобразен административен акт, постановен при липса на отменителните основания, предвидени с разпоредбата на чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски, съгласно надлежно представени списъци по чл.80 от ГПК, в размер на 2400 лева, които са под минималните на предвидените в нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения граници, поради което направеното възражение за тяхната прекомерност следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. С., срещу прилагането на принудителна административно мярка, на основание чл.26, ал.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив – принудително блокиране на ППС, ул.“Кръстью Пастухов“ с/у №12а, марка „Опел Астра“ с ДК № [рег. номер], с водач В. С. С., със скоба № 38, инкорпорирана в констативен протокол за принудително блокиране сер. 0110300/20.09.2022г., издаден от П. Н. К. и Х. Т. М. – блокиращ екип при ОП “Паркиране и репатриране“ - община Пловдив.

ОСЪЖДА В. С. С. да заплати на община Пловдив сумата от 2400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.