Решение по дело №21/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №185/09.11.23г.,постановено по АНД №229/23г.,Разградският районен съд е отменил Електронен фиш (ЕФ) №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с устройство № 10231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), намиращо се на път I-2 км 76+664. Санкционният акт е издаден затова, че на 30.06.2020г. в 10:40 часа, специален автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№***, е бил управляван по път I-2 км 76+664, с посока Нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП. Автомобилът е собственост на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“- Разград“АД и в хипотезата на чл.187а ал.2 т.1 във връзка с чл.179 ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“ в размер на 300 лева за установеното нарушение №А972303DC7837D98E053041F160A1B1D, квалифицирано по чл.139 ал.5 и ал.6 във връзка с чл.102 ал.2 ЗДвП.

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“,представлявана от Председателя на УС, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д.К. (л.7),с искане да бъде отменено обжалваното решение на РС-Разград и постановено ново, потвърждаващо първоначално атакувания ЕФ. С жалбата е релевиран довод за неправилно приложение на материалния закон, защото обратно на приетото от съда, процесният автомобил не попадал в обхвата на освободените от заплащане на винетни такси пътни превозни средства, съгласно чл.10 ал.9 ЗП и, преди използването на участък от платената пътна мрежа, за него е следвало да бъде заплатена такава такса. Поддържа се довод за липса на представителна власт за подписалия жалбата пред РС-Разград Т.И.Г., което сочело на нередовно сезиране на въззивната инстанция, поради което се моли за обезсилване на съдебния акт и прекратяване на производството, като недопустимо. Излагат се подробни съображения затова, че процесният автомобил, макар и регистриран като специален (л.31 АНД №229/РС-Разград) и обозначен като „линейка“, бил собственост на МБАЛ, която в структурата си, имала действащо Спешно отделение, но не бил със статут на специален автомобил, предназначен за осъществяване на неотложна медицинска помощ към Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Такива центрове, като самостоятелни структурни звена на извънболничната помощ,на пряко подчине- ние на Министерството на здравеопазването, попадащи в кръга на МПС с право на специален режим на движение, съгласно чл.91 ал.4 ЗДвП и, финансирани от републиканския бюджет, били определени с Постановление на МС №20/22.02.00г. за определяне на лечебни заведения по чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения и на техните специфични функции (Обн.ДВ, бр.17/00г.,изм.ДВ,бр.106/06г.).Видно от Приложение 1 към чл.1 ал.1 на същото ПМС било, че ЦСМП има във всички областни градове, вкл. в гр.Разград, който (център) бил напълно различна структура от „Спешно отделение“ в „МБАЛ „Св.Иван Рилски - Разград“АД. В обобщение се счита, че въззивната инстанция като не преценила правилно горните обстоятелства, била нарушила закона, което е отменително основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. В съдебно заседание се поддържа и алтернативното искане за обезсилване на съдебния акт като постановен в недопустим процес, поради нередовно/ненадлежно сезиране на РС гр.Разград. Моли се за присъждане в полза на АПИ, Национално тол управление, юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация-“Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“-Разград“АД, не се представлява и не депозира становище по жалбата.

Заместник окръжният прокурор при Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на Районния съд гр.Разград е незаконосъобразно, а касационната жалба - основателна. Дава заключение за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на процесния пред РС-Разград електронен фиш. Относно оплакването за нередовно сезиране на въззивния съд и следователно за постановяване на съдебния акт в недопустим процес, че процесуалното действие е било многократно потвърждавано от надлежни представители на оспорващата МБАЛ (предвид продължителното разглеждане на спора), която трайно е демонстрирала неотпаднал правен интерес от настоящото производство, поради което счита, че същото следва да бъде отклонено от съда като, неоснователно.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите от жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция, от кръга на нормираните с чл.348 ал.1 НПК, е за неправилно приложение на закона (чл.348 ал.1 т.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН). За валидността на решението и съответствието му с материалния закон, съдът следи и служебно, по аргумент от чл.218 ал.2 от АПК.

Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния въпрос - попада ли в нормативното изключение от чл.10 ал.9 ЗП процесният специален автомобил на ответника по касация или за неговото движение по републиканската пътна мрежа се е дължала винетна такса. Съдът е приел за безспорна следната фактическа обстановка: На 30.06.2020г. в 10:40 часа е било установено нарушение със Специализиран автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№РР7656АТ, в община гр.Разград, по път I-2 км 76+664, с посока на движение Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, според категорията на превозното средство. Нарушението е установено с устройство №10231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП. Прието е, че е нарушен чл.139 ал.5 и ал.6 във връзка с чл.102 ал.1 и ал.2 т.1 ЗДвП и, е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 300 лева. От Свидетелство за регистрация част I (л.31 АНД/23г. на РС-Разград), съдът установил, че автомобилът е регистриран като „специален“, а от приложените снимки на л.11-л.12 от АНД/22г. на РС-Разград - че е бил обозначен като „линейка“. Същият е собствен на „МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“АД, в което болнично заведение (не е било спорно между страните), имало действащо Спешно отделение. Съгласно писмено изявление от страна на жалбоподателя (л.30 АНД/23г. на РС-Разград),на процесната дата автомобилът е изпълнявал спешна хоспитализация на лице (до Държавна психиатрична болница гр.Бяла), което твърдение не било опровергано от касатора, носещ доказателствената тежест във въззивния процес.

Приел е, че съгласно действалата редакция на чл.91 ал.3 ЗДвП (към ДВ, бр.105/2018г.), т.е. преди изменението с ДВ,бр.71/11.08.20г. и приложима към релевираната дата - 30.06.2020г., законодателят е предвидил общо специален режим за МПС на спешна медицинска помощ, без да е визирал изрично само Центрове за спешна медицинска помощ. А щом е бил така уреден режимът към момента на извършване на процесното нарушение, то следвало, че и Спешните отделения в Многопрофилните болници, изпълняващи медицински стандарт „Спешна медицина“,утвърден с Наредба №3/06.10.2017г. (Обн.ДВ,бр. 86/17г.), попадали в обхвата на МПС със специален режим на движение от чл. 91 ал.3 ЗДвП в приложимата му редакция към 30.06.2020г., за които по арг. от чл.10 ал.9 ЗП (към ДВ,бр.105/2018г.),не се дължала пътна такса. Съдът е счел, че според горепосочения Медицински стандарт, вторичен наземен транспорт на спешен пациент може да се осъществи с наземни медицински транспортни средства (линейки) от центровете за спешна медицинска помощ и с линейки на лечебните заведения за болнична помощ, от където е извел заключение, че регламентацията е равнозначна (идентична) за специализираните автомобили на ЦСМП и на Спешните отделения при болниците. Формирал е извод, че спешна и неотложна медицинска помощ осъществяват не само ЦСМП, а и лечебните заведения с медицинска специалност „Спешна медицина“ и структура - отделение по спешна медицина, поради което всички специални автомобили на лечебни заведения за болнична помощ,осъществяващи спешна медицинска помощ, попадат в обхвата на чл.10 ал.9 от Закона за пътищата.

Изводът е неправилен. Съгласно нормативното изключение от чл.10 ал.9 ЗП, не заплащат таксата по ал.1 за движение по републиканските пътища, ППС на „[…] на центровете за спешна медицинска помощ и […]“ Не следва друго и от разпоредбата на чл.91 ал.3 ЗДвП (към ДВ,бр.105/2018г.), визиращ МПС на: Спешна медицинска помощ, което означава именно обособена структура за такава медицинска помощ (по хипотеза - извънболнична), а не различните спешни състояния и свързаните с тях неотложни и бързи действия в лечебни заведения за болнична помощ,съгласно утвърдената им структура и правила,вкл. алгоритмите по прилаганите медицински стандарти.

Съгласно чл.57 ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ), лечебно заведение от вида на ответното по касация (за болнична помощ) се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. Извън регламентацията на Глава осма „Структура, управление и персонал на лечеб-ното заведение“;Раздел I „Структура на лечебните заведения за болнична помощ“, е налице отделна, самостоятелна нормативна уредба с чл.5 ЗЛЗ на Центровете за спешна медицинска помощ; центровете за трансфузионна хематология; лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ; центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, МЗ, МО, МВР, МП и МТИТС, които се създават от държавата и битуват в нейния изключителен периметър на финансиране и контрол.

Последното влиза в конфликт с приетото от въззивния съд, който е приравнил като функции и нормативна регламентация, дейността и последици- те от същата на болничните лечебни заведения, които по дефиниция, са търговски дружества със или без участие на държавата и, изведените в чл.5 ЗЛЗ, лечебни заведения за извънболнична помощ, с изключителен държавен статут. В този контекст основателно е позоваването на касатора на Постановление №20 на МС от 22.02.2000г. за определяне на ЛЗ по чл.5 ал.1 ЗЛЗ и на техните специфични функции (Обн.ДВ,бр.17/2000г.), с което са определени и специфичните функции на ЦСМП по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛЗ. Правилно се възразява, че съгласно Приложение №1 към чл.1 ал.1 от същото ПМС, Центрове за спешна медицинска помощ по чл.5 ал.1 ЗЛЗ са определени във всичките 28 област, вкл. по т.17: Център за спешна медицинска помощ -Разград. Още повече, че в релевантната редакция на чл.10 ал.9 ЗП, към ДВ,бр. 14/18.02.2020г., са посочени ППС на Неотложната медицинска помощ, което нормативно разрешение се отдалечава от стриктната регламентация в утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ за болнична помощ , към датата на влизане в сила на Наредба №3/06.10.2017г. Още повече, че чл.10 ал.9 ЗП не изключва от кръга на задължените лица за ППС, регистрирани като специални (вкл. линейки), всички такива, а само лимитативно посочените в разпоредбата, а те са „на центровете за спешна медицинска помощ“ и толкова.

В обобщение настоящият състав приема, че изведеният извод от РС-Разград за идентичност на режима на движение на всички специални автомобили, регистрирани от ЛЗ и, следователно, на недължимост на процесната пътна такса, за несъответен на приложимия закон.

Като неоснователно следва да бъде отклонено оплакването за недопустимост на оспореното съдебно решение,като постановено в нередовен въззивен процес, поради ненадлежното сезиране на съда от лице, без нужната представителна власт. Същото дори и да има някакъв резон при проследяване на вписаните законни представители на ответното по касация АД, не издържа критиката на установените факти по делото и закона.Това е така, защото ответното АД„МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“ е участвало активно при двукратното разглеждане на спора от РС гр.Разград, демонстрирайки правен интерес и потвърждавайки действията,вкл. първоначалното оспорване на ЕФ, от вписан в ТР законен представител на болничното заведение. Няма колебания в съдебната практика,а това следва и нормативната регламентация на упълномощаването и обема на представителната власт, че правните действия, извършени от представител без представителна власт, винаги могат да бъдат потвърдени от представлявания, при което същите пораждат юридическо действие с обратна сила. Законът не определя преклузивни срокове, в които страната може да валидира действията на представителя без представителна власт,като е достатъчно това да е станало в хода на съдебния процес, преди постановяване на крайния съдебен акт, както е в настоящия случай.Ето защо, оплакването в горния смисъл е неоснователно, а оспореният съдебен акт е допустим и валиден, което не се отразява на крайния резултат от настоящия контрол, свързан с установяване на несъответствието му с материалния закон, поради което и подлежащ на отмяна.

В този контекст разгледано искането на касатора за съдебни разноски е основателно. Такива съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК означава,че същите следва да бъдат присъдени в полза на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е издателят на процесния пред РС-Разград електронен фиш. Такъв, по аргумент от чл.2 ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (Обн.ДВ,бр.100/09г., посл.изм.ДВ,бр.47/22г.) е Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл.33а ал.1 от с.пр. Националното тол управление е специализирано звено, което изпълнява всички функции на агенцията като лице, събиращо пътни такси по чл.10 ал.1 и ал.2 ЗП, по опериране с електронната система за събиране на пътни такси и т.н., но не е самостоятелен разпоредител с бюджет, поради което не може в негова полза да бъде възложено така поисканото юрисконсултско възнаграждение. Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, последното се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г., посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева.В случая,предвид фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на Разградския районен съд е валидно и допустимо. Същото обаче, е постановено в противоречие с установените факти по делото и със закона, при наличие на касационното основание от чл.348 ал.1 т. НПК за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.227 ал.1 и чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №185/09.11.2023г.,постановено по АНД №********* 00229/23г. по описа на Районен съд гр.Разград, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш №**********/30.06.2020г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата на „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“- Разград“АД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6, във връзка с чл.102 ал.2 от същия закон.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ - Разград“АД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Разград, ул. “Коста Петров“ №2, представлявано от изпълнителния директор С.К.Г., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ:********* и административен адрес: гр.София, бул.“Македония“ №3, сумата от 100.00 (Сто) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: