№ 182
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000182 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК, образувано след отмяна на въззивното
решение, постановено по в.т.дело №70/2021г. на АС -Варна, с решение рег.
№50076/31.03.2025г. по к.т.дело №2306 по описа за 2021г. на ВКС, Първо т.о., с което след
отмяната на въззивния акт, с който е било потвърдено първоинстанционното решение за
отхвърляне на иск за неустойка за забавено изпълнение в размер на 28 608 лева, по
предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.2018г. с нот.заверка на подписите,
касационната инстанция е уважила предявения от БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД осъдителен
иск срещу ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД, за сумата от 28 608 лева, представляващи
неустойка за забавено плащане на разсрочена цена по предварителен договор за покупко-
продажба от 19.09.2018г., на мобилен багер Fuchs с ид.№*****/*****, по който Феникс
Силистра ЕООД има качеството купувач, забавил плащането на договорени разсрочени
части от продажната цена. С касационното решение делото е върнато на друг състав на
въззивна инстанция за произнасяне по предявения насрещен иск по чл.211 ГПК, поради
сбъдване на процесуалното условие за произнасяне по същия съгл.чл.271, ал.2 ГПК.
Съгласно дадените указания, въззивният съд дължи произнасяне за първи път по
предявен своевременно в производството от страна на ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД
насрещен иск за осъждане на БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД да заплати сумата от 28 608 лева,
частичен иск от общо 62 409.78 лева, представляващи сторени необходими разходи за
привеждане на наетата от ищеца по този иск движима вещ – багер Fuchs MHL 360 S, с ид.
№*****/*****, година на производство 2006г. – в технически годно за експлоатация
състояние според предназначението й, при твърдения за неизпълнение задължението на
наемодателя БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД по договор за наем от 19.09.2018г., сключен между
страните, да отдаде под наем вещта, предмет на договора, в добро техническо състояние
като уведоми страната за съществуващи скрити дефекти по нея.
1
При образуване на първоначалното въззивно производство страните не са правили
оплаквания, свързани с изготвения от първата инстанция доклад по спора, съответно не са
обосновали, при твърдени допуснати от съда процесуални нарушения, доказателствени
искания съгл.чл.266, ал.3 ГПК. Същевременно, за допуснати от първата инстанция
нарушения при водене на процеса и във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Дори когато във въззивната жалба или отговора страната се
позове на допуснати от първата инстанция такива във връзка с доклада, и ако прецени тези
оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено в чл.146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност
изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
Съобразно тези фактически твърдения, възпроизведени в доклада на
първоинстанционния съд от 31.01.2020г. /на л.106 и сл. по т.дело №72/2019г. на СОС/,
ищецът по насрещния иск основава претенцията си на сключен между страните договор за
наем и неизпълнението на основно задължение на наемодателя по същия да предаде годна
за ползване според предназначението й вещ на наемателя. Последният твърди, че във връзка
с това, по времедействие на договора за наем, е извършил разходи за поправка на вещта; че
тези повреди са съществени и ремонтните дейности са били неотложни; че повредите са
били известни на наемодателя и представляват скрити дефекти на вещта. Въвел е твърдения,
че непосредствено след получаване на машината и започване на експлоатацията й, същата е
дала дефекти, поради които ищецът Феникс Силистра ЕООД се наложило да направи
ремонти и да заплати същите. Посочва, че повредите наложили закупуването на нов
двигател от фирма Роланд трейдинг ООД, чиито служители извършили нееднократно
диагностика на багера; ремонт на климатика – наложило се закупуването на три броя
перки/вентилатори/; закупен бил чисто нов радиатор на Металик ЕООД; подмяна на
хидравлична помпа от ММ Хидравлик ЕООД. Твърди че общата стойност на ремонтните
работи /закупувани части и труд/ възлиза на сумата от 62 409.78 лева, които ответникът
отказва да му заплати. С насрещния иск претендира частично извършените разходи до
размера на 28 608 лева, частичен иск от посочената общо сума. С допълнителна искова
молба Феникс Силистра ЕООД /л.81/ обосновава отново основанието, на което е предявило
насрещния си иск, а именно като наемател, претендиращ обезщетение за понесените вреди
от неизпълнение задължението на наемодателя да му предаде годна съобразно
предназначението й, вещ, на основание чл.231, ал.2 ЗЗД. Обосновава допълнително, че
извършените ремонтни дейности не представляват дребни поправки, а такива, които касаят
ползването на вещта по предназначение. Твърди, че тези повреди са се проявили веднага
след вземането на багера. Излага твърдения, че поради сключен договор за преотдаване под
наем на същата вещ с Хидрострой България ЕООД, непосредствено след сключването на
договора – на 20.09.2018г. – извършените ремонти и заплатените за тях суми по
приложените фактури, са били префактурирани на името на Феникс Силистра ЕООД.
Твърди се, че багерът е бил пригоден да работи до напускане на базата на наемодателя, т.е.
че същият е имал скрити дефекти, за които наемодателят е знаел – „самият багер е бил
предаден от наемодателя с дефекти“. Въведени са и твърдения, че наемодателят е бил
уведомен за тези дефекти, но не е предприел и дори е оспорил основателността на
претендираните разходи за поправката на багера. Поддържа се предявения като частичен иск
за сумата от 28 608 лева, от общо 62 409.78 лева.
Съобразно отговорите на насрещната страна по иска БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД,
представлявана в настоящата инстанция от адв.Б.Г., искът е неоснователен. Претендира се
неговото отхвърляне ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Поддържат се
доводи, че договорът за наем, на който се позовава ищецът по насрещния иск, не е произвел
правно действие и е бил новиран от страните в договор за покупко-продажба, по който е
уважен главният иск по делото /по чл.92 ЗЗД/. Евентуално се твърди, че договорът за наем е
симулативен. Въведено е своевременно и се поддържа възражение за погасяване на иска по
2
давност съгласно чл.195 ЗЗД. Отделно от това, се твърди, че ищецът не е доказал
основанието на претенцията си, вкл. обстоятелството, че знаейки за дефектите на
предадената вещ, продавачът /наемодател/ е прикрил този факт от наемателя. Оспорва се и
размера на предявения иск както и естеството на извършваните ремонтни работи като
такива, които не представляват текуща поддръжка. Претендира се отхвърляне на иска.
В предходно въззивно производство страната /тогава въззивник/ се е позовала на
неоснователността на насрещния иск. На първо място се поддържа, че между страните
липсва договор за наем на вещта, същата предмет и на договор за покупко-продажба. Твърди
се, че не е установено от ищеца наличието на скрити дефекти на вещта, предмет на договора
за наем. Поддържа се твърдение, че вещта е била предадена в перфектно състояние като е
била тествана от самия наемател/купувач/. Твърди се, че изводите на съда за предаване на
Феникс Силистра ЕООД на машина със скрити дефекти, са необосновани. Неправилно съдът
приел, че ответникът /ищец по насрещния иск/ е упражнил правото си на задържане
съгласно чл.90 ЗЗД спрямо продажната цена. Към датата на предявяване на иска правото на
задържане е било погасено съгласно чл.197 ЗЗД, съгласно който посоченият 6 месечен срок
тече от предаването на вещта. Изтъква се довод, че ако действително Феникс Силистра
ЕООД е упражнил право по чл.90 ЗЗД, то той не е уведомил продавача и е продължил да
заплаща продажната цена, макар със забава, като в крайна сметка е придобил собствеността
на вещта. В случая страната поддържа, че е налице забава в изплащането на разсрочените
вноски от цената, а не упражняване от ответника право на задържане по смисъла на чл.90
ЗЗД. Именно това забавяне в цената е било санкционирано с предвидените в договора за
продажба неустойки, предмет на главния иск по чл.92 ЗЗД. Излагат се обстоятелства, които
правят свидетелските показания на св.Г. недостоверни и необективни. Във връзка с
повредата на машината, страната поддържа, че тя се дължи на експлоатацията й от страна на
купувача/наемател/. Претендира се отхвърляне иска въз основа на всички въведени с
отговора по същия, възражения и доводи.
С отговора по въззивната жалба Феникс Силистра ЕООД поддържа, че всяко забавяне
в изплащането на цената на багера е форма на задържане по смисъла на чл.90 ЗЗД поради
дефектите на машината. Поддържа се невалидност на уговорената в договора за продажба
неустойка. Дори при изтичане на срока по чл.197 ЗЗД, ищецът по насрещния иск поддържа,
че следва да се приложи чл.103, ал.2 ЗЗД. /относима към прихващането/ Отделно от това
поддържа, че доколкото се касае за скрити недостатъци, то срокът за упражняване на
правото на иск е 3 годишен. Поддържа се знание за дефектите от страна на наемодателя, а
евентуално съ-вина, поради което следва да се извърши компенсация на вини. Направено е
искане за намаляване на уговорената неустойка съгласно чл.83 от ЗЗД. Оспорва се наличието
на новация на договора за наем с договор за покупко-продажба. Твърди се, че двата договора
между страните са действали паралелно. Твърди се, че на една и съща дата 19.09.18г. са
подписани както договор за наем, така и предварителен договор за покупко-продажбата на
същата вещ – мобилен багер. Твърди се, че наемодателят не е изпълнил задължението си по
договора за наем да предаде машината в добро състояние като уведоми наемателя за
скритите дефекти. Сумата, която се претендира по насрещния иск представлява част от
сумата по фактура №498/01.11.2019г. на стойност от 66 372 лева с ДДС, с която на Феникс
Силистра ЕООД са фактурирани подменените по багера части и детайли по време
действието на договора за наем от 20.09.2018г. Поддържат, че веднага след приемането на
вещта от наемателя, последната е дала дефекти, а наемателят е започнал да извършва
разходи за привеждането й в експлоатационно състояние. Поддържа, че извършените
поправки са на такива повреди, за които отговорност носи наемодателят по арг. от чл.231,
ал.2 ЗЗД. Поддържат се въведените вече твърдения, че Феникс Силистра ЕООД е закупил
багера, за да го отдаде под наем на Хидрострой България ЕООД, като още със закупуването
му бил закаран от ищеца на обект на Шишеджам Аутомотив България ЕАД, гр.Търговище
във връзка с изпълнение на договор между Зазалар Иншаат ЕООД и Хидрострой България
3
ЕООД от 10.09.2018г. за демонтаж на пещ в обект, собственост на Тракия Глас България
ЕАД. Твърди се, че в обекта багерът, предмет на договора за наем, не е работил повече от
два дни, независимо че е бил управляван от професионален багерист, изпратен от Балкан
метал 2000 ООД. Посочени са били проблеми с турбото и двигателя на багера, радиатора и
перката му. Багерът бил натоварен и закаран до базата на Хидрострой, където вече бил
извикан екип от сервиза на марката Фуш.
Идентични уточнения е направил ищецът по насрещния иск, съответно въззиваем по
основната въззивна жалба, и пред настоящия въззивен състав с молба вх.№3744/22.05.2025г.
/л.28 по делото/ Твърдят се закупени във връзка с отстраняване на повредите по багера,
части, а именно: двигател, радиатор, уплътнения, съединения, перка, хидравлична помпа и
други детайли, свързани с описаните вече. Твърди се, че тези части са били поръчани от
Хидрострой България ЕООД от сертифицирани сервизи като специалисти извършили
ремонти в периода 25.10.18г. – 20.11.18г. Тези разходи били първоначално заплатени от
Хидрострой, а след това префактурирани на ищеца Феникс Силистра ЕООД. Поддържа се,
че към датата на извършване на разходите ищецът е имал качеството единствено на
наемател, което обосновава основанието на претенцията си.
За да се произнесе по иска съдът съобрази, че с отговора на въззивната жалба,
ответникът Феникс Силистра ООД, е поддържал при уважаване на главния иск, съдът да
разгледа неговия насрещен частичен иск срещу Балкан Метал 2000 ООД. Процесуалното
условие се е сбъднало с отмяната на въззивното отхвърлително решение на АС-Варна по
ВТД №70/2021г. и уважаване на главния иск по чл.92 ЗЗД срещу Феникс Силистра ООД.
Делото е върнато със задължителни за настоящата инстанция указания за произнасяне
единствено насрещния иск на Феникс Силистра ООД.
Въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №214/16.04.2025г. по въззивно дело №182/2025г.
Предмет на настоящото въззивно производство е единствено насрещно предявен
частичен иск по реда на чл.211 ГПК с правно основание чл.79 вр.чл.231, ал.2 вр.чл.230 от
ЗЗД. В решението по разгледания главен иск не е налице произнасяне по въведените от
ответника /сега ищец/ като защитни средства срещу този иск възражение за прихващане и
възражение за право на задържане върху разсрочените части от продажната цена, поради
което не е формирана сила на пресъдено нещо съгл. чл.298, ал.4 ГПК, от която настоящият
състав да е обвързан. По отношение на обективните предели на влязлото в сила решение по
главния иск с правно основание чл.92 ЗЗД, съдът намира, че не са налице релевантни към
настоящия предмет обстоятелства, освен наличието на валиден предварителен договор за
покупко-продажба – основание на иска по чл.92 ЗЗД. Ищецът по насрещния иск е упражнил
и правопогасяващо възражение за прихващане срещу главния иск за неустойката, по който
не е налице произнасяне. Съдът не се произнася по неоснователно възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно
средство срещу предявения иск.
Ищецът по насрещния иск категорично обосновава фактите от състава на договорната
отговорност по чл.79 вр.чл.82 и чл.231, ал.2 ЗЗД, като е избрал да реализира субективното
си имуществено право въз основа на договора за наем. Страните не спорят, че на датата на
подписване на предварителния договор за покупко-продажба с нот.заверка на подписите на
страните 19.09.2018г., същите страни са подписали и договор за наем по отношение на
4
същата вещ – мобилен багер FUSH /Фуш/ с идент.№*****/*****, 2006г., Германия, с
допустимо максимално тегло от 45 000 кг. и допустимо натоварване на преден и заден мост
25 000 кг., с мощност от 180 Кв на маховика. Не е налице спор, че такъв договор не е бил
реално изпълняван между страните, независимо от подписването му. /в този смисъл и
свидетелските показания на водените от Феникс Силистра ООД св.Г. и изслушаната по
делото счетоводна експертиза/ Всички изслушани по делото свидетели сочат, че страните са
сключили договор за продажбата на вещта, а не договор за наем, като предаването й на
купувача Феникс Силистра ООД било неотложно поради поети от последния ангажименти
към Хидрострой България ООД. Доказателство за това е и представеният договор за наем от
20.09.2018г. за същата вещ, сключен между Феникс Силистра ООД като наемодател и
Хидрострой България ООД, като наемател. Данни за осчетоводяване, фактуриране и
изпълнение на наемни правоотношения както между настоящите страни, така и между
Феникс Силистра ЕООД и Хидрострой България ЕООД, не са установени от назначената
икономическа експертиза. Не се спори, че в периода на действие на предварителния договор
за покупко-продажба на вещта с разсрочено плащане на цената, машината е била ползвана
от Хидрострой България ЕООД и Феникс Силистра ЕООД.
Не е спорно, че ищецът по насрещния иск е сключил с Балкан Метал 2000 ООД
предварителен договор за покупко-продажба едновременно с наемния договор, на същата
дата 19.09.2018г., с уговорка за отложено разсрочено плащане на цената за срока на договора
за наем /пет месеца/. Не е спорно, че вещта е била предадена на купувача Феникс Силистра
ООД незабавно със сключването на договора и заплащането на задатък в размер на 50 000
лева по сметка на продавача Балкан метал 2000 ООД, а и това е видно от представения
/неоспорен/ приемо-предавателен протокол на л.74 по делото – на 20.09.2018г. Както в
договора за покупко-продажба, така и в договора за наем, а и в приемо-предавателния
протокол е посочено, че вещта се предава в добро/перфектно/ техническо състояние и
купувачът е декларирал, че е запознат със състоянието на вещта към момента на сключване
на договора. /закупената вещ е била употребявана дълго време – с година на производство
2006г./ В тази връзка съдът приема, че купувачът е закупил употребявана вещ, след
тестването й вкл. в работен режим, като въз основа на това е преценил, че същата отговаря
на изискванията за работата, за която е закупена.
Не е спорно и се установява и от разпита на водените от страните свидетели, вкл. тези
на ищеца по иска, че преди покупката на багера, служители на Феникс Силистра ООД са
тествали същия в двора на продавача, разполагали са с време да преценят и едва при второ
посещение са взели машината. /св.Г., Г., К. и св.Г./
Не се спори и се установява както от гласните доказателства, така и от писмените
доказателства, а така и от изслушаните две технически експертизи, че след започване на
работа със закупения мобилен багер, същият е започнал да загрява, да пуши и е дефектирал.
В продължителен период от време се наложило багерът да бъде ремонтиран като били
подменени двигател, турбо, ремонтирана хидравлична помпа, сменен радиатор, нови
съединения, нови перки и др. Тези ремонти не позволили вещта да бъде ползвана по
предназначение в продължение на месеци. Свидетелските показания установяват, че след
ремонта машината е технически изправна и се ползва и до настоящия момент от
собственика й Феникс Силистра ООД.В тази насока са и събраните свидетелски показания
на служители на това дружество.
Не се спори, че към настоящия момент са изпълнени всички условия и купувачът
Феникс Силистра ООД е придобил собствеността върху багера чрез заплащане на
продажната му цена съгласно уговорките в т.II от предварителния договор за покупко-
продажба. Не се спори, че до изплащането на продажната цена владението на вещта е било
предадено на купувача съгласно уговорките в т.III от договора /и съгласно договора за наем/,
като за този период същият е имал положението на наемател/държател на вещта, до
5
изплащането на цената. Последната вноска от договорената продажна цена от 180 000 лева,
е заплатена на 22.07.2019г., след който момент ищецът е придобил собствеността на вещта.
Съгласно договор от 20.09.2018г. Феникс Силистра ООД са отдали багерът под наем на
Хидрострой България ЕООД /л.83/ за периода на договора за наем /за пет месеца/ от
19.09.18г., идентичен с периода за разсроченото изплащане на продажната цена по договора
за покупко-продажба.
С фактура №498/01.11.19г. Хидрострой България ЕООД е префактурирал сторените от
него разноски за ремонтни работи по багера на Феникс Силистра ЕООД, на обща стойност
от 66 372 лева. /л.87/ Фактурираните услуги са идентични с посочените като основание във
фактурите, издадени от Роланд трейдинг ООД /на л.45 – 53/, от ММ Хидравлик ЕООД и
Металик ЕООД – на Хидрострой България ЕООД /л.54 и сл./ Всички фактури са издадени в
периода от 25.10.2018г. до 29.07.2019г. като са били префактурирани и заплатени от ищеца.
Съгласно заключението на ССЕ /на л.134 и сл./, страните не са представили на вещото
лице издадени от Балкан метал 2000 ЕООД фактури срещу Феникс Силистра ЕООД за
дължима наемна цена по договор за наем от 19.09.2018г. Дружеството наемател Феникс
Силистра ЕООД не е извършвало плащания и няма осчетоводени вземания/задължения за
наемна цена за ползването на багера. Пак според заключението, по договора за наем от
20.09.2018г., сключен между Феникс Силистра ЕООД и Хидрострой България ЕООД, също
няма издадени фактури от наемодателя Феникс Силистра, съответно няма и плащания от
Хидрострой България ЕООД. Заключението съвпада със свидетелските показания на св.Р. Г.
и на св.С.Ц., поради което се цени от съда като обективно и компетентно. Същото посочва,
че фактура №498/01.11.2019г., издадена от Хидрострой България ЕООД, на стойност общо
66 372 лева, е осчетоводена и включена в дневника на покупките на Феникс Силистра ЕООД
под №4 и в Справка -декларация по ЗДДС, подадена до НАП -Варна на 13.12.2019г. В
счетоводството на Феникс Силистра ЕООД са осчетоводени разходите за поправка на
багера, префактурирани с цитираната по-горе фактура №498/01.11.2019г.
От друга страна, във връзка с предмета на доказване в настоящото производство /по
насрещния иск/, свидетелите К. и Г., съответно шофьор и товарач в свързано с ищеца Балкан
метал 2000 ООД, дружество – Метал флейт интернешънъл ООД, посочват, че при закупуване
на багера от страна на Феникс Силистра ООД, машината била в добро техническо
състояние. Купувачът сам се убедил в това, тъй като дошъл два пъти да я огледа и изпробва,
вкл. със свой багерист. Била извършена демонстрация на работата на машината в двора на
продавача. Съдът кредитира тези показания, доколкото са непосредствени и пряко изразяват
впечатленията на двамата свидетели, а и не противоречат на останалите доказателства по
делото. Същите сочат, че този багер бил в много -добро техническо състояние, обслужван
бил редовно, вкл.15 дни преди продажбата.
От друга страна, водените от настоящия ищец свидетели /на л.161 и сл./ посочват
също, че бил извършен предварителен оглед на вещта, при който багерът си работел
нормално. Веднага след като купувачът го взел от Варна започнали да се проявяват
дефектите, като всички свидетели описват проявите на тези повреди, извършените ремонти
и сменените части.
САТЕ /на л.153 по делото/ посочва сумата, необходима за извършване на ремонтните
работи на багера, състояли се в периода от 25.10.18г. до 20.11.2018г., в размер на общо
51 372.40 лева с ДДС. От оценката са били изключени част от описаните във фактурите
позиции, които представляват текущи разходи, а не такива за поправка на основни детайли
на машината. Разходите за извършване на ремонта в периода от 09.05.2019г. до 17.05.2019г.,
възлизат на 2 519.10 лева, като отново е налице изключване на разходите за текущи ремонти
и поддръжка. Вещото лице посочва, че повредата на двигателя и турбото са направили
ползването на вещта по предназначение невъзможно. Вещото лице е извършило оглед на
багера в състояние на отремонтирането му. Поради това обстоятелство, вещото лице не
6
може да посочи каква точна повреда е имал двигателят. От повторната експертиза /л.206 и
сл./, изготвена от друго вещо лице Ж. се установява, че вероятно двигателят на процесния
багер не е бил изправен след получаване на машината, като е било възможно прикриване на
тази неизправност. Вещото лице заявява, че извършените ремонтни дейности от наемателя са
за такива прикрити от продавача дефекти на двигателя. Повредата на двигателя е резултат от
извършен ремонт, при който са монтирани части и възли от охладителната система,
различни от оригиналните части. Според устните обяснения на това вещо лице,
прегряването на двигателя е резултат от проблеми с охладителната система на багера.
Счупването на турбокомпресора е довело до теч на масло в двигателя и получаване на
маслен удар. Това от своя страна е довело до избиване на биелета. Според вещото лице,
проблемът тръгва от смяната на радиатора с неоригинален, несъответстващ на габаритите на
двигателя, съотв. с различна от нужната охлаждаща способност. Избиването на биелета е
резултат от прегряването и счупването на турбокомпресора.
Действително, повредите, които са установени посредством свидетелските показания и
разпитаните по делото експерти сочат, че Феникс Силистра ООД е закупил вещ с
недостатъци, поради което е извършил разходи за привеждане на машината в
експлоатационно състояние. Вещото лице установява, че разходите за необходимите
поправки по принцип са в по-голям размер от частично предявения насрещен иск от 28 608
лева. Установява се, че тези разходи са толкова съществени, че са попречили на ищец по
иска да използва вещта по предназначение. Установява се, че тези повреди не са текущи
съгласно чл.231, ал.1 ЗЗД, а представляват дефекти на работните механизми на багера
/двигател, турбо/, т.е. попадат сред визираните в чл.231, ал.2 ЗЗД. Същевременно, те са
такива, за които отговорност носи и продавачът по арг. от чл.193 ЗЗД. /както и наемодателят/
Съдът не кредитира заключението на повторната СТЕ /в.л.Ж./ в частта, в която вещото
лице изразява предположение/допуск/, че процесният двигател на багера най-вероятно не е
бил технически изправен при получаването му от Варна като е било възможно да се
прикрият увреждания и неизправности по него; че настъпилите повреди и увреждания са
резултат на прикрити от продавача такива. Вещото лице Д.Ж. посочва, че повредата в
двигателя, която е първопричина за последващите, е следствие от ремонт, при който са били
монтирани части и възли от охладителна система, които са различни от оригиналните за
багера./л.213/ В устните си обяснения посочва, че първопричината е прегряването на
двигателя и получения от това маслен удар. Становището на вещото лице, което се отнася до
вероятната причина за поредицата повреди по вещта и тяхното инженерно обяснение
съвпадат в голяма степен със становището на първоначалното заключение. Същите не
следва да бъдат кредитирани обаче в частта, в която вещото лице Ж. е давало становище по
въпроси, които са извън неговата компетентност /макар недопустимо включени в задачата/, а
именно дали съществуващи дефекти по машината са били прикрити от продавача. В тази
част заключението е и недопустимо. То представлява предположение и правен извод на
вещото лице, каквито правомощия са извън експертизата му. От друга страна, съдът намира,
че направеното искане за повторна експертиза, е било и преклудирано и съдът
неоснователно е допуснал такава нова задача при пропуск на страната да направи
своевременно доказателствено искане. Въпреки твърдението си за скрити дефекти Феникс
Силистра ООД не е ангажирал допустимите и относими доказателствени средства за
установяване на релевантното обстоятелство – че е предадена вещ със скрити недостатъци,
за които продавачът /наемодател/ е знаел, т.е. че съзнателно са били прикрити дефекти по
продадената вещ. Такива указания са били дадени на страната и с доклада, но тя е
пропуснала своевременно ангажиране на доказателства. Извън повторната експертиза, от
разпитаните свидетели не се установява знание за дефектите на машината преди продажбата
й, от страна на продавача и съзнателното им прикриване. Изразените догадки и внушения от
свидетелите не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, вкл. с оглед
основанията за тяхната пристрастност с арг. от чл.172 ГПК. /св.Р. Г., действал като
7
пълномощник и посредник при закупуването на багера, който се чувства лично отговорен за
направения избор/ Те по същество и не установяват, че продавачът съзнателно е прикрил
повредите по вещта, предмет на договора. Не на последно място съдът съобразява, че
купувачът е имал време за преценка и оглед на машината, изпробвал е същата и с оглед
търговското му качество, следва да се предполага, че е могъл да съобрази състоянието й.
Съдът съобразява и обстоятелството, че предмет на покупката е бил багер с година на
производство 2006г./на 12 години/, която фигурира и в договора за продажба.
Съдът кредитира първоначалната експертиза на в.л.К., а и част от уточненията,
направени по характеристиките на повредите и извършения ремонт в повторната експертиза
на в.л.Ж., независимо от преклудиране в останалата й част. От съвкупния анализ се
установява безспорно, че непосредствено след предаването на вещта /през м.10.2018г. е
първата фактура/ са се проявили дефекти и повреди по машината, които безспорно /от двете
експертизи/ са попречили на нормалната й експлоатация и ползването й по предназначение
без извършване на съответните ремонти. /вж.л.156-157/ Безспорно, тези повреди биха
попаднали в обхвата на материалната норма на чл.231, ал.2 вр.чл.230 ЗЗД, като отговорност
за тях би носил наемодателят, съответно се обхващат и от отговорността на продавача по
чл.193 ЗЗД, дори същият да не е знаел за тях. Продавачът не е изключил отговорността си
като се позове на хипотезата на чл.193, ал.2 ЗЗД и доказателства за това не са били
ангажирани.
Въз основа на изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен поради
липса на правоотношението, на което се позовава ищецът, съответно материална
легитимация на страните в качеството им на наемодател и наемател на вещта - за
ангажиране договорната отговорност на ответното дружество Балкан метал 2000 ЕООД, в
качеството му на наемодател, по договора за наем. Безспорно е, че такъв договор, макар
подписан между страните, не е породил действие между страните по общо съгласие.
Неговото съществуване се опровергава от неоспореното успоредно правоотношение,
възникнало въз основа на предварителния договор за покупко-продажба на същата вещ. В
него страните са постигнали съгласие за продажбата на вещта съгласно чл.205 ЗЗД – чрез
продажба на изплащане със запазване на собствеността. В този случай страните се уговарят,
че продавачът запазва собствеността на продадената вещ, докато не получи последна вноска
от цената, като в този случай рискът преминава върху купувача от момента на предаването.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗД, това условие може да бъде противопоставено дори
на кредиторите на купувача, щом е писмено уговорено и има достоверна дата. В случая,
такава уговорка е налице в договора за покупко-продажба от 19.09.2018г., който е с
нотариална заверка на подписите на страните /вж.т.III от договора на л.7/ Именно поради
спазване на по-строгата от изискуемата форма – писмена с нотариално удостоверяване
подписите на страните съгл.чл.144 ЗДвП – съдът намира, че процесният договор разкрива
характеристиките не на предварителен договор за покупко-продажба, а на договор за
покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността съгласно чл.205 ЗЗД. В този
случай, характеристиката на правоотношението включва и предаването на вещта преди
окончателното й изплащане.
Задължение на купувача е да прегледа стоката. С оглед на посочената по-горе
специфика на договора, багерът му е предаден веднага, още със сключването на договора.
При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът
трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма
значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, тъй като са
скрити и не са могли да бъдат забелязани. Същественото в разпоредбата на чл.194 ЗЗД е
задължението за незабавно уведомяване, тъй като в противен случай правата на купувача се
преклудират. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.324 ТЗ за преглед на стоката при
търговска продажба. Крайният срок за предявяване на иск при всички случаи на
недостатъци в закупената движима вещ е шест месеца от предаването й. Исковете за
8
обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на
сроковете по чл.197 ЗЗД или гаранционните срокове, които са независими едни от други.
Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент.
Насрещната по този иск страна Балкан метал 2000 ООД изрично е релевирала в процеса
правопогасяващо възражение срещу иска по чл.197 ЗЗД. При така установените факти,
отчитайки обстоятелството, че и двете страни са търговци, съдът приема, че сключеният
договор, макар наименован предварителен договор за покупко-продажба, разкрива белезите
на търговска продажба на изплащане, която се урежда от чл.335 ТЗ и общите принципи за
търговските сделки, а субсидиарно и от чл.205 и сл. ЗЗД. Уговорките между страните и
обстоятелството, че предмет на договора е мобилен багер, прехвърлянето на собствеността
върху който се извършва в проста писмена форма, тъй като не подлежи на регистрация в
КАТ /евентуално с нотариална заверка на подписите/ сочи, че волята на страните е била
продавачът да запази собствеността върху вещта до изплащане на пълната й цена, след
което, доколкото предвидената от закона форма е спазена, купувачът придобива
собствеността. Именно такива изявления е направил и Балкан метал 2000 ООД. Характерът
на правоотношението напомня и на договор за лизинг по смисъла на чл.342 и сл., които
препращат с някои изключения към правилата на договора за наем – чл.230 и сл. от ЗЗД.
/страните обаче не са придали на разсрочените плащания на цената характер на наемни или
лизингови вноски/ Към настоящия момент не е налице договор за наем, нито договор за
покупко-продажба, прекратени с изплащането на цената и настъпване транслативния ефект
на договора. Намерението на страните е било да се обвържат от договор за покупко-
продажба като през времето на разсроченото плащане на цената, положението на купувача
да е като на наемател на вещта. /държател/ Съгласно чл.205 ЗЗД, при този тип продажби на
изплащане, рискът преминава върху купувача от предаването. Разпоредба не се отнася до
съществуващите скрити дефекти, а касае единствено възникнали повреди и погиване.
/подобно и при чл.343 ТЗ при лизинга/
При положение, че единственото договорно правоотношение между страните е
продажбата, то искът, предявен на основание наемно правоотношение се явява
неоснователен. Държането на вещта преди транслиране на собствеността й не е неотменна
характеристика на наема при липса на останалите реквизити. Впрочем, в цялостната си
защита по иска ищецът не оспорва, че страните са постигнали съгласие именно за
продажбата на вещта.
Независимо от това, доколкото договорът за продажба на изплащане съдържа
относими и към договора за наем клаузи /преди придобиване на собствеността/, то ако се
приеме, че съдът е сезиран с идентични фактически твърдения за обезщетяване на вредите
от сторени от страната по договора разходи за ремонт на предадената вещ /въз основа на
договора за продажба/, то съдът достига до извод за неоснователност на иска с правно
основание чл.195 ЗЗД. Съгласно чл.193 ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност за употреба, доколкото
тези недостатъци не са били известни на купувача при продажбата. Такива твърдения не са
били направени от Балкан Метал 2000 ООД, поради което и не са установени по делото.
Продавачът отговаря дори да не е знаел за недостатъка. Знанието му за дефектите на вещта е
от значение единствено като основание да не се изисква уведомяването му по чл.194 ЗЗД.
Ако пък съзнателно е премълчал недостатъка на вещта, срокът за предявяване на исковете по
чл.195 ЗЗД е тригодишен, а не шестмесечен от предаването.
В случая, ищецът твърди, че е установил недостатъка на вещта веднага след започване
на ползването й - първата издадена от Хидрострой България ЕООД фактура е от 25.10.2018г.
Независимо от това, ищецът не е ангажирал доказателства, че е уведомил своевременно
насрещната страна за претенцията си за заплащане на разходите за поправяне на вещта или
за реализиране на някое от останалите права по чл.195 ЗЗД. Насрещният иск е предявен с
подаване на отговора по исковата молба, на 02.10.2019г., след изтичане на шест месеца от
9
предаването й на 20.09.2018г, съгласно приемо-предавателен протокол, неоспорен от
страните. Представената от продавача покана, подадена от страна на Феникс Силистра
ЕООД, не е адресирана в сроковете по чл.194 и чл.197 ЗЗД. /от текста й е видно, че същата е
изпратена след плащането на вещта през юли 2019г./ Ищецът по иска не е ангажирал
доказателства, че е отправил своевременно претенцията си спрямо продавача за реализиране
отговорността му по чл.193 ЗЗД. Изслушаните свидетели също не установяват това
обстоятелство, доколкото свидетелстват за препоръчано от продавача, лице за управление на
машината. Освен това, защитното действие на купувача се изразява в предявяване на иск
или възражение, какъвто е упражнен едва в настоящото производство по реда на чл.211
ГПК. В тази връзка ответникът по насрещния иск е упражнил правото си на възражение за
погасяване по давност на правото на иск по чл.195 ЗЗД с изтичане на шест месеца от
продажбата/предаването на вещта/, т.е. към март 2019г. Насрещният иск е бил предявен едва
през м.10.2019г. като защитно средство срещу предявения иск по чл.92 ЗЗД. Не са
ангажирани доказателства, въпреки твърденията за това, към кой момент Феникс Силистра
ЕООД е уведомил Балкан метал 2000 ООД за проявените дефекти и сторените разходи. Не са
представени доказателства, че купувачът е направил възражението по чл.193 и чл.195 ЗЗД
спрямо продавача с конкретно искане за отбив от цената, разваляне или заплащане на
сторените разходи. Същевременно, купувачът твърди, че тези дефекти по вещта са се
проявили веднага след започване на експлоатацията й. По време на извършените поправки и
ремонти ищецът по насрещния иск е продължил да заплаща, макар със забава, дължимата
покупна цена като не е възразил срещу размера й и качествата на вещта. Въведеното от него
възражение за право на задържане по чл.90 ЗЗД не е предмет на настоящия иск, а и не е било
заявено по отношение на разсрочената продажна цена до продавача.
Поради изложеното, правото на иск по чл.195 вр.чл.193 ЗЗД се е погасило с изтичане
на шестте месеца от предаването на вещта на 20.09.2018г. и към датата на предявяване на
насрещния иск /едновременно с отговора на исковата молба/ на 02.10.2019г. същият е
погасен по давност. Този извод също води до неоснователност на иска.
За да се преодолее погасителния решителен срок относно движимите вещи, съгласно
чл.197 ЗЗД, ищецът следваше да установи, че продавачът съзнателно е премълчал
недостатъка, в който случай срокът би бил продължен до три години. Съдът намира, че
въпреки епизодичното позоваване на това обстоятелство ищецът не е установил
недобросъвестност на продавача си. Както бе посочено по-горе съдът не кредитира
свидетелските показания на св.Г. /поради заинтересованост съгл.чл.172 ГПК/ и заключението
на повторната СТЕ на в.л.Ж. /преклудирано и недопустимо в тази част/ Поради изложеното
настоящият състав достига до извод за неоснователност на иска.
Необяснимо е поведение на купувача, който едновременно заплаща разсрочената цена
по договора за продажба и успоредно прави разходи за ремонтиране на продадената вещ, без
да се позове на чл.193 и чл.195 ЗЗД, без да образува производство за защита на накърнените
си имуществени права и без да се позове на право на задържане съгласно чл.90 ЗЗД или
отбив от цената. В исковата и допълнителната искова молба по насрещния иск липсват
въведени обстоятелства, които съдът да квалифицира по друг ред освен очертания от самия
ищец по чл.231, ал.2 ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може да
преквалифицира фактите от спорното право, които безусловно се основават на договор за
наем, какъвто не е проявил действие между страните.
Поради неоснователност на иска, разноски за производството се следват на
насрещната страна по същия Балкан метал ООД в установения по делото размер, а именно:
сумата от 6 780 лева адв.възнаграждение с ДДС за въззивна инстанция, която се явява и
първа разгледала насрещния евентуален иск. Поради направено възражение за прекомерност,
съдът на основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да прецени действителната фактическа и правна
сложност на спора. Заявеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
10
претендирания от Балкан метал 2000 ООД адвокатски хонорар, съдът намира за
основателно. С оглед препращащата разпоредба на чл.36, ал.2 ЗАдв., относима при преценка
размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, която съдът следва да откаже да приложи, тъй като установените с нея
правила за минималните размери на адвокатските възнаграждения представляват нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС, с оглед даденото от СЕС
задължително тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Както е прието в
определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на ВКС,I т.о., посочените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир и не са
обвързващи за съда. Същите, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от
адвоката процесуални действия и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая, за настоящата инстанция страната претендира 5 650 лева възнаграждение ведно с
1 130 лева ДДС, или общо 6 780 лева, който размер съдът намира за несъответен на обема на
престираната услуга и на действително извършените по делото процесуални действия.
Съдът преценява, че фактическата и правна сложност на спора не предпоставя по-завишена
правна защита нито са ангажирани нови доказателствени средства. Поради изложеното,
адв.възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 3 600 лева за настоящата
инстанция. По отношение на заплатения пред касационната инстанция хонорар от 3 600
лева, съдът намира, че същият не е прекомерен и съответства на извършените от
пълномощника процесуални действия, вкл. при преценка на по-разширения предмет на
защитата /по главния иск/. В полза на Балкан метал 2000 ООД следва да се присъдят и
сторените в касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 573 лева, на
основание чл.78, ал.1 вр.ал.3 ГПК и чл.294 ГПК.
Съобразно изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД, ЕИК *********,
гр.Силистра, ул.Петър Берон №1, по реда на чл.211 ГПК насрещен иск за осъждане на
БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД, ЕИК *********, гр.Варна, в качеството му на наемодател, да
му заплати сумата от 28 608 лева, предявени частично от общо сума в размер на 62 409.78
лева с ДДС, представляващи сторените от ищеца по насрещния иск Феникс Силистра ЕООД
/в качеството на наемател/ разноски за неотложен ремонт на повреди на мобилен багер
Fuchs MHL 360 S, с ид.№*****/*****, година на производство 2006г., предмет на договор за
наем от 19.09.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 02.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 вр.чл.230, ал.2 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД, ЕИК *********, гр.Силистра, ул.Петър
Берон №1, да заплати на БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД, ЕИК *********, гр.Варна, сторените
в производството разноски, вкл. сторените в касационната инстанция в размер на 573 лева за
държавна такса в касационното производство и 3 600 лева адв.възнаграждение за
касационна инстанция, съответно 3 600 лева адв.възнаграждение за настоящата инстанция,
на основание чл.78 вр.чл.294 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12