РЕШЕНИЕ
№ 260
С., 06.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 367 по описа на същия съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
П.Я.И. *** е предявил срещу С.Ю.И. *** за прекратяване на брака им чрез развод поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответницата. Поискал е да му
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца, а ответницата да бъде осъдена да заплаща
издръжка на всяко от децата в размер по 300 лв. месечно. Също така ищецът е
поискал след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име.
Твърди се в
исковата молба, че страните сключили брак на 08.12.1998 г. като от брака имат две
ненавършили пълнолетие деца. През време на съвместното съжителство между
съпрузите ответницата започнала да проявява признаци на психическо заболяване,
но отказвала да се лекува въпреки полаганите от ищеца грижи за нея; напускала
семейното жилище без да предупреди никого и отсъствията й продължавали с дни, а
понякога и със седмици; ищецът я намирал в жилищата на непознати за него мъже,
но въпреки това я приемал отново и двамата продължавали да живеят заедно. В
края на м. декември 2020 г. ответницата отново напуснала дома си без
предупреждение и след няколкоседмично издирване ищецът установил, че съпругата
му е заживяла с друг мъж в гр. И., като поддържала това съжителство и към
датата на предявяване на иска. Поради това ищецът счита, че бракът му с
ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. С.Ж., който заявява, че ищецът не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между страните.
Пред съда ответницата
не се явява, не се представлява и не заявява становище по иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК и е на общо основание допустим, а по същество
е основателен.
Видно е от
представения по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, че
ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 08.12.1998 г. в гр. С., за
което на същата дата е съставен акт за граждански брак. При сключване на брака
съпругата е приела фамилно име И..
Установява
се от приетия по делото социален доклад изх. № ПР/Д-СО-СК/19-001 от 27.08.2021
г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. относно положението на
непълнолетната А.П.И., че от брака си съпрузите имат три живи деца – И.П.И.,
който към датата на предявяване на иска е пълнолетен, И.П.И., родена на *** г.
и А.П.И., родена на *** г.
Твърденията
на ищеца в исковата молба относно поведението на ответницата, обусловило
състоянието на отношенията им в брака към датата на предявяване на иска, не са
оспорени от ответницата, косвено се потвърждават от съдържанието на приетия
социален доклад и не се опровергават от други доказателства. Ето защо съдът приема,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен с развод. Съдът не следва да се произнася относно вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, тъй като ищецът не поддържа искането си за
произнасяне в тази насока, а такова искане не е направено и от ответницата.
Към датата
на приключване на съдебното дирене детето И.П.И. е навършило пълнолетие, поради
което съдът не следва да се произнася по въпросите относно упражняване на родителски
права по отношение на нея, определяне режим на лични отношения и издръжка от
родителите й.
Детето А.П.И.
е непълнолетно и с оглед неоспореното от ответницата обстоятелство, потвърдено
и от приетия по делото социален доклад, че това дете се отглежда от неговия баща
- ищеца, а ответницата - негова майка не полага грижи за него и не е отправила
никакви искания и възражения във връзка с родителските права по отношение на
детето, упражняването им след прекратяване на брака следва да се предостави на
ищеца и местоживеенето му да бъде определено при него.
На ответницата
като майка на детето следва да се определи режим на лични отношения с него. Не
са събрани доказателства за заинтересуваност на ответницата от пълноценен
контакт с детето, а от друга страна в интерес на детето е да бъде осигурена
възможност то поддържа лични отношения с майка си. Затова съдът следва да
определи режим на тези отношения, при който ответницата ще има право да вижда и
взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00 ч. до
19,00 ч., както и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен
отпуск на ищеца. Детето е в училищна възраст, поради което е подходящо пълният
месец за лични контакти с майката да е през лятото.
С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетното дете А.П.И. се предоставя на неговия баща,
то майката следва да бъде осъдена да му заплаща издръжка. Предвид разпоредбите
на чл. 142, ал. 1 и 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършило пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна заплата, т. е от 162,50 лв. при действието на чл. единствен, ал. 1 от
ПМС №
331/26.11.2020 г. (обн. ДВ, бр.
103/2020 г., в сила от
01.01.2021 г.). При определяне на общата сума, необходима за месечна
издръжка на всяко ненавършило пълнолетие дете, която да осигурява условия на
живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК
съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата му
родители.
В конкретния случай от събраните доказателства не се
установява нуждите на детето да надхвърлят обичайните нужди на дете на 14
години, нито се установяват конкретни обстоятелства за възможностите на
родителите за осигуряване на издръжка на детето. При това положение съдът
следва да определи издръжка на детето в размер, не много по-висок от минималния
съгласно чл. 142, ал. 2 от СК – ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на
детето си А. издръжка в размер 190 лв. месечно, платима до 10-то число на
месеца, за който се отнася, считано от предявяване на иска за развод до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума. Не е доказано ответницата да не е
в състояние да заплаща този размер на издръжката, еквивалентен на 6,33 лева
дневно. За разликата над 190 лв. до 300 лв. месечно искането на ищеца за
осъждане на ответницата да заплаща издръжка на детето е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение относно присъдената с него
издръжка, поради което съдът следва да посочи това в диспозитива на решението.
Поради
това, че от брака има ненавършило пълнолетие дете, съдът служебно следва да се
произнесе относно ползването на семейното жилище след развода. Твърди се в
исковата молба и не е оспорено от ответницата, че до фактическата раздяла между
съпрузите те са живели в жилище на адрес гр. С., ул. „З.“ № 334. Посочено е в
приетия социален доклад и не е опровергано от други доказателства, че това
жилище представлява масивна едноетажна къща и е собственост на ищеца, като в
една от стаите живеят той и дъщеря му А.. Поради това и на основание чл. 56,
ал. 1, изр. второ от ГПК съдът следва да предостави на ищеца ползването на
семейното жилище след развода.
Ищецът е
поискал ответницата да носи предбрачното си фамилно име след развода, а тя не е
оспоР. това искане. Поради това и на основание чл. 53
от СК съдът следва да постанови след развода ответницата да възстанови
предбрачното си фамилно име Г..
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в
размер на 25 лв. Основанието на тази държавна такса е различно от основанието
на държавната такса, дължима в размер 25 лв. при подаване на молбата съгласно
чл. 6, т. 1 от същата Тарифа, която е внесена от ищеца. Съгласно чл. 329, ал.
1, изр. второ от ГПК в случаи като конкретния, когато съдът не установил
вина на никой от съпрузите за развода, сторените от тях разноски остават в
тяхна тежест, така както са ги направили. За разноските, които страните не са
направили, но са дължими на съда за производството, смисълът на тази разпоредба
е те да не се възлагат само на единия съпруг, ако няма произнасяне по вината за
развода. Затова за заплащане на държавната такса по чл. 6, т. 2 от Тарифата в
полза на държавата по сметка на РС - С. следва да бъде осъдена ответницата. С
оглед осъждането на ответницата да заплаща издръжка на детето си А.П.И., на основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответницата
следва да заплати в полза на държавата по сметка на съда и сумата 273,60 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, определена съгласно
чл. 1 от посочената Тарифа в размер, изчислен върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка. Така общият размер на дължимите от ответницата
държавни такси е 298,60 лв.
Също по съображения, основани на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК,
искането на пълномощника на ищеца за присъждане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на минимално
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ и
съдействие, е неоснователно. При липса на произнасяне по вината за развода
разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили, тъй като в
случая предявяването на иска е законно необходимо за прекратяване на брака и отговорността
за разноските не се разпределя по общите правила на чл. 78 от ГПК. След като в
този случай ответницата не би била осъдена да заплати на ищеца сторени от него
разноски, тя не дължи и заплащане на пълномощника на ищеца на адвокатско
възнаграждение за предоставена на последния безплатна адвокатска помощ. Това е
смисълът на чл. 38, ал. 2 от ЗА, според която разпоредба вземането на адвоката,
предоставил на една от страните безплатна адвокатска помощ в някоя от
хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, за адвокатско възнаграждение, е
обусловено от отговорност на насрещната страна за разноски, а в случая
ответницата не е отговорна спрямо ищеца за разноски, поради което не дължи
такива и на адвоката му. Отговорността на страните за разноски не се включва в
предмета на предявения иск, поради което по неоснователността на искането на
пълномощника на ищеца за осъждане на ответницата за заплащане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗА съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива
на решението.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 08.12.1998 г. в гр. С.
с акт за граждански брак № 147/08.12.1998 г. на Община С., между П.Я.И., ЕГН ********** и С.Ю.И., ЕГН **********, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на роденото през време на брака непълнолетно дете А.П.И.,
ЕГН **********, на неговия баща П.Я.И., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.Ю.И., с фамилно
име след прекратяването на брака Г., ЕГН **********, с детето й А.П.И., ЕГН **********,
като майката ще има право да вижда и взема детето със себе си всяка първа и трета
неделя от месеца от 09,00 ч. до 19,00 ч., както и един месец в годината през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.Ю.И., с фамилно име след прекратяването на
брака Г., ЕГН **********, да заплаща на детето си А.П.И., ЕГН **********, лично
и със съгласието на неговия баща П.Я.И., ЕГН **********, издръжка в размер 190,00
лв. (сто и деветдесет лева) месечно, платима до 10-то число на месеца, за който
се отнася, считано от предявяване на иска на 06.04.2021 г. до настъпване на
основание за прекратяване или изменяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
искането на П.Я.И. за осъждане на С.Ю.И., с фамилно име след прекратяване на
брака Г., да заплаща издръжка на детето си А.П.И., В ЧАСТТА МУ за разликата над
190,00 лв. месечно до 300,00 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на П.Я.И., ЕГН **********, ползването
след развода на семейното жилище, находящо се на адрес гр. С., ул. „З.” № 334,
представляващо масивна едноетажна къща, собственост на П.Я.И..
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата С.Ю.И.,
ЕГН **********, да възстанови предбрачното си фамилно
име – Г..
ОСЪЖДА С.Ю.И., с фамилно име след прекратяването на
брака Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понастоящем с адрес за
призоваване и съобщения гр. И., ул. „Р.“ № 6, да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – С. сумата 298,60 лв., от която 25,00 лв. са дължимата
държавна такса за производството, определена при решаване на делото на основание
чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, а 273,60 лв. са дължимата държавна такса върху сбора от тригодишните платежи
на присъдената издръжка на непълнолетното дете А.П.И., както и сумата 5,00 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената по-горе
сума не бъде внесена доброволно.
За присъдената в полза държавата сума за заплащане по
сметка на С.ския районен съд да се издаде служебно
изпълнителен лист след влизане на решението в сила, в случай че тази сума не
бъде внесена доброволно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен
срок от връчване на препис, а в частта му с характер на определение относно
предварителното му изпълнение за присъдената издръжка – с частна жалба пред СОС
в едноседмичен срок, считано от същия начален момент.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: