МОТИВИ
към
присъда № 26/04.02.2020 г. по НОХД № 59/2020 г. на СлРС.
Гр.
С., 20.02.2020г.
РП-С.
е внесла обвинителен акт срещу Г.Х.Г. с обвинение за две престъпления по чл. 183
ал. 1 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. подсъдимия Г.Х.Г. лично и чрез своя защитник се признава за виновен, дава
обяснения по обвинението, иска делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие. Иска да му бъде наложено общо наказание
в минимален размер, което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок.
В
с.з. прокурора иска на подс. Г.Х.Г. да бъдат наложени минимални наказания „Лишаване
от свобода”, които да бъдат отложени с
по 3 год. изпитателен срок.
С
оглед искането на подс. Г.Х.Г. , съдът
премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК- чл.371 т.2
от НПК. Обяви на страните, че няма да се събират доказателства относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че самопризнанията на
подсъдимия ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
Подс.
Г.Х.Г. и свид. П.К.Г. сключили граждански брак на 21.06.2000 г. От брака им се
родили две деца - М.Г.Х., род. на *** г. и А.М.Г. Х., род. на *** г. До м. март
2013 г.
семейството живеело в гр. С., в апартамент, собственост на майката на подсъдимия.
През м. март 2013 г.
свид. Г., заедно с децата напуснала семейното жилище. През м. юли 2013 г. свид. Г. заминала за
Германия при майка си, а през м. август същата година взела и децата при себе
си. През 2014 г.
завела дело за развод. През м. октомври 2014 г., преди заседанието по бракоразводното
дело, подс. Г. дал на съпругата си 2000 лв., като й казал, че ги дава, за да
подпомогне нея и децата.
С
решение № 889/03.11.2014 г. по гр. дело № 3333/2014 г. на СлРС, в сила от 03.11.2014
г., бракът между подсъдимия и свид. Г. бил прекратен с развод. Упражняването на
родителските права върху двете деца било предоставено на майката - свид. П.Г..
Подс.
Г. бил осъден да заплаща на непълнолетния си син – свид. М.Г.Х., със съгласието
на майка му, ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от постановяване
на съдебното решение — 03.11.2014 г., ведно със законната лихва, до навършване
на пълнолетие или настъпване на законови основания за - изменение или
прекратяване.
В
съдебния акт било посочено, че дължимите вноски за издръжка следва да се
превеждат по банков път, до десето число на месеца, по сметка с IВАN ВG46
ВРВI
7936 1098 7202 01 на свид. П.Г..
Подс.
Г. бил осъден да заплаща на свид. П.К.Г., като майка и законен представител на
малолетната А.м. Г. Х., ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от
03.11.2014 г., ведно със законната .лихва, до навършване на пълнолетие или
настъпване на законови основания за изменение или прекратяване.
През
ваканциите свид. Г. и децата се връщали в България и се срещали с подс. Г.. В
периода след постановяване на бракоразводното решение подсъдимият не внесъл по
банковата сметка, посочена в съдебния акт, нито една вноска за издръжка.
Изпратил суми за издръжка по системите за бързо разплащане „Уестърн юниън“ и
„Мъни грам“, както следва: на 27.04.2018 г. - по „Уестърн юниън“, 167.90 евро,
равняващи се на 328.38 лв.; на 28.07.2018 г. — по „Мъни грам“ , 285 евро,
равняващи се на 608.72 лв.; на 15.02.2019 г. - по „Уестърн юниън“, 192.70 евро,
равняващи се на 376.90 лв.
В
преводните документи не било посочено основанието за заплащане на посочените
суми, периода, който касаят, както и за кое от децата се изпращат. С оглед
факта, че между подсъдимия и свид. Г. нямало неуредени финансови отношения, с
изключение тези свързани с издръжката на децата, е прието за достоверно
твърдението на подсъдимия, че сумите са били изпратени за заплащане на издръжка.
Същите са отнесени към най-старите задължаващи задължения на подсъдимия и
разпределени по равно за двете деца — по 657 лв.
На
02.10.2018 г. свид. М.Х. навършил пълнолетие и отпаднало основанието за
заплащане на издръжката му.
През
м. май 2019 г.
свид. Х. се прибрал в България за постоянно и заживял при баща си.
Видно
от изготвена по делото съдебно-икономическа експертиза подс. Г. не е заплатил
на сина си М.Г.Х. издръжка в размер на 4 143 лв. / остатък от 43 лв. за м. май 2015 г. и 41 вноски в общ
размер 4 100 лв., за периода м. юни 2015 г. — м. октомври 2018 г./ и не е заплатил за
дъщеря си Ана Мария Г. Христова издръжка в размер на 5 443 лв. /остатък от 43
лв. за м. май 2015 г.
и 54 вноски в общ размер 5 400 лв., за периода м. юни 2015 г. — м. ноември 2019 г., включително/.
Подс.
Г.Х.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ***, с адрес във В. – гр. Л.,
ПК CR0
2BG, кв. Кройдън, ул. Милтън роуд №., българин, бълг.
гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан.
Съдът
установи, че фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, се
подкрепят с гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
събрани по делото, както и че кореспондират със самопризнанията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание и в досъдебната фаза на процеса и взаимно се
допълват.
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс.
Г.Х.Г. е осъществил престъпния състав на чл. 183 ал.1 от НК, като за периода от м. май 2015 г. до м.октомври 2018 г. /вкл./, в гр.С.,
след като бил осъден с Решение № 889/03.11.2014 г. по гр.д. № 3333/2014 г. по
описа на С.ски РС, в сила от 03.11.2014 г., да издържа свой низходящ -
непълнолетния си син М.Г.Х., роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на 42 месечни вноски с общ размер 4 143 лева.
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подс. Г.Х.Г. е осъществил престъпния състав на чл. 183 ал.1 от НК, като за
периода от м. май 2015 г.
до м. ноември 2019г. /вкл./, в гр.С., след като бил осъден с Решение №
889/03.11.2014 г. по гр.д. № 3333/2014 г. по описа на С.ски РС, в сила от
03.11.2014г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря А. М. Г. Х.,
родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 55 месечни
вноски с общ размер 5 443 лева.
Подс. Г.Х.Г. е извършил деянията с пряк
умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с нормата на чл.373
ал.2 от НПК и наложи на подсъдимия Г.Х.Г. наказания
при условията на чл. 54 ал.1 от НК, след като съобрази смекчаващи вината
обстоятелства - самопризнанията, чистото му съдебно минало, тежкото имотно и
материално състояние, критичността към извършеното от него противоправно
деяние. Отегчаващи отговорността обстоятелства – не бяха установени. Счете, че
като най-добре отговарящи на степента и тежестта на извършените престъпления са
минимални наказания Лишаване от свобода
за срок от по три месеца. Тъй като няма пречки приложи института на условното
осъждане и на осн.чл.66 ал.1 от НК отложи изпълненията им за изпитателен срок
от по три години.
Съдът
на осн. чл. 23 ал.1 от НК за двете извършени от подс. Г.Х.Г. деяния наложи едно общо наказание, а именно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца и тъй като няма пречка приложи
института на условното осъждане, като на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи
изпълнението му за изпитателен срок от три години.
Това наказание би изпълнило своите специални
цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за
извършеното от подсъдимия противоправно деяние.
Съгласно
правилата на процеса подс. Г.Х.Г. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 151,20 лв. по сметка на ОД МВР - С..
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: