№ 18121
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110103774 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н. Я. М. е предявил срещу „К И И БГ" ЕАД отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи
на ответника сумата 640,99лв., представляваща главница, 125 лв. разноски (представляващи
сбор от 25 лв. държавна такса за образуване на заповедното производство и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение) и 112,99 лв. мораторна лихва за периода 20.07.2010 г. до
02.05.2012 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по ч.гр.д. №
24936/2012 г. по описа на СРС, 62 състав, въз основа на който е било образувано изп.д. № .. г.
по описа на ЧСИ Н М.
Ищецът твърди, че през януари 2025 г. е получил информация от КАТ, че има
запорирани 4 броя семейни автомобила от ЧСИ Н М по изпълнително дело образувано от
„К И И БГ" ЕАД. Счита, че не дължи процесните вземания, тъй като същите са погасени по
давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между „Б. П П Ф" ЕАД (предишно
наименование „Д Ф И" АД), с универсален правоприемник "Б. П П Ф С.А.", клон България,
в качеството му на Кредитор, от една страна, и Н. Я. М., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, е бил подписан Договор за кредит № ..., съгласно който за М. е
възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения
кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент
по сключения договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към
принудително изпълнение, за което е образувано изп. дело № ../2012 г. по описа на ЧСИ Н М
по молба на "Б. П П Ф" и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 2012 г. Счита, че
давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело, а след това нова давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г. Посочва, че в молбата си за конституиране от 19.08.2015 г.
„К И И БГ" ЕАД е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, с което действие давността
е била прекъсната. Твърди, че за периода от 14.12.2015 г. до 16.01.2025 г. давността е
прекъсвана многократно, като през този период не е било налице бездействие на кредитора.
Посочва, че е бил упълномощен по силата на нотариално заверено Пълномощно от
1
09.06.2015г. на нотариус В Б с район на действие PC - София от цедента „Б. П П Ф" ЕАД да
изпълни задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД в качеството на негов пълномощник и
да уведоми от името на цедента длъжниците по придобитите с Договора за цесия вземания
за сключването му. В изпълнение на това задължение ответното Дружество, в качеството на
пълномощник на цедента „Б. П П Ф" ЕАД, е изпратило до Н. Я. М. уведомление за
извършената цесия до адрес, което се е върнало като непотърсено писмо. Твърди, че не е
изтекла и абсолютна давност, доколкото същата е започнала да тече от 02.06.2021 г. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от
10.08.2012 г. по гр.д. № 24936/2012 г. по описа на СРС, 62 състав, ищецът Н. Я. М. е бил
осъден да заплати на „Б. П П Ф“ ЕАД следните суми: 640, 99 лв. главница, ведно със
законната лихва за периода от 19.05.2012 г. до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 72, 97 лв. за периода от 18.06.2010 г. до 20.09.2010 г. мораторна лихва в
размер на 112, 99 лв. за периода от 20.07.2010 г. до 02.05.2012 г. и 125 лв. разноски по
делото.
На 30.08.2012 г. „Б. П П Ф“ ЕАД е подало молба до ЧСИ Н М. По молбата е било
образувано изп.д. № ../2012 г. по описа на ЧСИ Н М.
На 30.08.2012 г. са били наложени запори върху банковите сметки на ищеца.
На 08.07.2014 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На 19.08.2015 г. ответното дружество „К И И БГ“ ЕАД е подало до съдебния
изпълнител молба с искане да бъде конституирано като взискател по реда на чл. 429 ГПК
поради извършена цесия на вземанията по изпълнителния лист. Съгласно молбата към
датата на прехвърляне на вземанията – 15.05.2015 г., вземанията са били в следните размери:
640, 99 лв. главница; 72, 97 лв. договорни лихви; 231, 38 лв. законна лихва върху главницата
и 17 лв. съдебни разноски. Дружеството е представило по изпълнителното дело известие за
доставяне на уведомлението за цесията, което се е върнало с отбелязване, че пратката е била
непотърсена.
На 09.11.2015 г., 01.06.2017 г., 01.08.2017 г., 23.08.2018 г., 22.07.2019 г., 08.01.2021 г.,
07.07.2022 г. и 01.02.2023 г. новоконституираният взискател и ответник в настоящото
производство е подал молби до съдебния изпълнител, с които е поискал да бъдат извършени
актуални справки и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
На 12.06.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху 4 броя моторни
превозни средства, собственост на длъжника.
На 15.07.2025 г. длъжникът лично е подал молба по изпълнителното дело, с която е
заявил, че ще погаси задълженията си по делото на вноски с първа вноска от 350 лв., а
считано от м. август, по 200 лв. на месец.
2
От отбелязванията, направени от съдебния изпълнител на гърба на изпълнителния
лист, се установява, че в полза на взискателя по изпълнителното дело са били направени три
погасявания, както следва: 90 лв. на 20.12.2012 г., 90 лв. на 21.02.2013 г. и 318, 50 лв. на
16.07.2025 г.
По допустимостта на исковете
Съгласно молбата на ответника, подадена по изпълнителното дело на 19.08.2015 г.,
към посочената дата непогасените вземания по изпълнителния лист са били следните: 640,
99 лв. главница; 72, 97 лв. договорни лихви; 231, 38 лв. законна лихва върху главницата и 17
лв. съдебни разноски. След конституирането на ответника като взискател, на 16.07.2025 г. е
била погасена и още една сума в размер на 318, 50 лв. съгласно молбата на длъжника от
15.07.2025 г. и отбелязването на съдебния изпълнител на гърба на изпълнителния лист. Ето
защо, съдът приема, че вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва от
112, 99 лв., както и вземането за съдебни разноски за разликата над 17 лв. до 125 лв. са били
погасени от длъжника чрез плащане в рамките на изпълнителното производство. За тези
платени суми той няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за
недължимост, тъй като разполага с осъдителен иск. В тази част производството по делото
подлежи на прекратяване като недопустимо и следва да продължи в останалата част за
сумите от 640, 99 лв. главница и за 17 лв. остатък от разноските.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 10.08.2012 г.
изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г.,
3
ОСГТК на ВКС, са дадени допълнителни разяснения в тази връзка, като е посочено, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. При настъпила перемпция преди
26.06.2015 г. нова погасителна давност тече от настъпването на перемпцията съгласно
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023
г., ОСГТК
Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на
изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната и такава не е текла до 26.06.2015 г. Преди тази дата не е настъпила перемпция,
тъй като няма период от две години, в продължение на които взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел такива по
силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. След тази дата на 09.11.2015 г. взискателят е
подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез извършване на опис на движимото имущество, а
впоследствие регулярно е подавал и нови молби за налагане на запори. Липсва период от
две години, в продължение на които да не са били предприети или поискани действия по
принудително изпълнение, поради което в рамките на изпълнителното производство нито е
настъпила перемпция, нито е изтекла погасителна давност за вземанията. Следва да се
акцентира изрично и върху обстоятелството, че длъжникът след завеждане на настоящото
исково производство с молбата от 15.07.2025 г. изрично е признал вземанията на ответника,
като е поел и задължение за разсроченото им заплащане, а на 16.07.2025 г. е извършил и
частично плащане, което съдът взе предвид по-горе при преценка допустимостта на
предявените искове. В този смисъл неоснователни са и възраженията му във връзка с
извършената цесия. На адреса, на който му е било изпратено уведомлението, е бил търсен
неколкократно и от съдебния изпълнител за връчване на съобщения, като също не е бил
намерен. Очевидно, ищецът е наясно кой е носител на непогасените вземания по процесния
изпълнителен лист, след като надлежно е насочил иска си срещу цесионера и след
завеждане на настоящото дело е признал изрично задълженията си към него, като дори е
извършил и частично погасяване.
По изложените съображения съдът намира, че в посочената по-горе част
производството по делото подлежи на прекратяване частично, а в останалата част искът
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така
мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. № 3774/2025 г. по описа
на СРС, 151 състав, в частта относно сумата от 112, 99 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 20.07.2010 г. до 02.05.2012 г., както и в частта за разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над 17 лв. до пълния предявен размер
от 125 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“,
бл..., вх. А, ет. 3, ап.., срещу „К И И БГ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „П...“ №..., Б. „Л.. – 6“, ет. 2, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Н. Я. М., ЕГН **********, не дължи
на „К И И БГ” ЕАД, ЕИК .., сумата от 640, 99 лв., представляваща главница, и сумата от 17
лв., представляваща разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 10.08.2012
4
г. по ч.гр.д. № 24936/2012 г. по описа на СРС, 62 състав, въз основа на който е било
образувано изп.д. № .. г. по описа на ЧСИ Н М.
ОСЪЖДА Н. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., вх. А, ет. 3,
ап.., да заплати на „К И И БГ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „П...“ №..., Б. „Л.. – 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5