Решение по дело №564/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Същото е образувано по жалба на Е. К. В. от [населено място], против Заповед № 24-1275-0003555/22.05.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, задето това ППС било управлявано от неправоспособно да управлява МПС лице.

В жалбата издадената заповед се оспорва като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което подробни аргументи ще бъдат развити в хода на съдебното производство, но в хода на делото страната не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата по подробно изложени мотиви за нейната законосъобразност и претендира за отхвърлянето й.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Заповед № 24-1275-0003555/22.05.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП “ е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново срещу Е. К. В. от [населено място] и с нея е разпоредено прекратяване на регистрацията на притежаваното от нея ППС за срок от 6 месеца, считано от 14.05.2024 г. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на адресата й на 18.06.2024 г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 14.05.2024 г., в 16.43 часа в [населено място], ул. Б. К. в посока към центъра на града е установено при полицейска проверка, че неправоспособният да управлява МПС А. Х. Е. управлявал лек автомобил БМВ с рег. № 9589 ВН - сив металик, собственост на Е. К. В. от [населено място]. За това нарушение на Е., който не го е оспорил, видно от писмените обяснения на същия, е съставен АУАН. В обстоятелствената част на АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка. Административното производство, образувано с този АУАН е прекратено с мотивирана резолюция от 22.05.2024 г., след като служебната проверка на ответника установила, че водачът Е. е неправоспособен, който управлява МПС повторно, в рамките на 1 година МПС, което е престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

От ответника е представена пълната административна преписка във връзка с издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН № 1293361, сведение от нарушителя и протокол за предупреждението му от 14.05.2024 г., Мотивирана резолюция № 24-1275-[рег. номер]/22.05.2024 г., както и доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Всички тези доказателства ще бъдат подробно обсъдени по-долу по съществото на спора.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 81213-16324/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на издателя на процесния акт – (т. 1.2). Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана от правна гледна точка с нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, изисква мотивиране чрез излагане на фактически и правни основания за издаване на акта. В текста на оспорената заповед, ПАМ се основава на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Съдът намира за неоснователно направеното бланкетно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, доколкото служебната проверка на съда не установява такива.

Оспорената заповед е и материално законосъобразна. При ПАМ от вида на процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен към извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно от водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Логиката на закона е, че всеки, който предоставя личното си МПС на друг, следва да се провери и да се увери, че водачът, комуто се предоставя за управление МПС е правоспособен. Нито в хода на административното, нито в съдебното производство е оспорен и опроверган факта, че МПС на жалбоподателката е бил управляван от неправоспособно лице. Този отрицателен факт се доказва косвено от депозираните от самия водач писмени обяснения, в които това изрично се признава. На нито един етап от производството не е оспорено и обстоятелството, че жалбоподателката е предоставила автомобила си за управление на това лице, за което няма как да се е убедила, че е правоспособен водач, защото това не е така. В конкретния случай изобщо не е било спорно, че установеният да управлява МПС водач е извършил това със знанието и без противопоставянето на собственика. При така изложеното, обосновани от доказателства по делото са изводите дори за причастност на собственичката на автомобила към деянието на водача, което обосновава прилагане спрямо нея на процесната ПАМ.

Оспорената ПАМ е издадена и при съблюдаване на целта на закона. Съобразно горното и при установените по делото факти съдът намира, че оспорваната заповед е издадена и при спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което е и сторено.

 

При така изложеното съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ с № 24-1275-0003555/22.05.2024 г. е законосъобразна, като издадена в съответствие с административно производствени правила и изискванията на материалния закон, при съобразяване на законоустановените цели на административната принуда, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.

 

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. К. В. от [населено място], против Заповед № 24-1275-0003555/22.05.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.