Решение по дело №5659/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2516
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110205659
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2516
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЛ. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110205659 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „против електронен фиш, серия Г № 0048986, издаден от СДВР,
с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ),
на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, като излага съображения за неприложима процедура за ангажиране на отговорност;
за недопустимо смесване на санкционни норми; за непрецизно описание; за негоден субект на
отговорност. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се прдставлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. С писмено становище
намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в писмен вид. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.11.2022 г., в 10:46 ч. неустановено по делото лице управлявало МПС – „Опел
Зафира“, ДК № (собственост на „ в гр. , по бул. “, с посока на движение от бул. ” към бул. „“. В
района на ТЕЦ лекият автомобил бил заснет на пътното платно с АТСС CORDON MD2,
представляващо одобрен тип автоматизирана система, която към момента на нарушението била
преминала преглед за техническа изправност. Установено било, че за лекия автомобил няма
1
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и същият не е спрян от движение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разпечатки от кадър на средство за контрол на скоростта; снимков материал; справка за
собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол за
техническа проверка; удостоверение за одобрен тип; протокол за използване и снимки; справка за
датата на генериране; форма на отчет; справка от Гаранционен фонд; справка от ОДМВР-
Благоевград.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага (самият жалбоподател не оспорва релевантната
фактология, а атакува фиша на процесуално основание). Налице са надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за видеоконтрол, както и за вида и надлежното
му използване му.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че фишът е издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона
писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице (контролните органи са
извършили отбелязване на дата на връчване, без доказателства за това, пореди което и
възражението за недопустимост на жалбата не почива на доказателствената маса), но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал.
8 ЗДП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението (налице е изрично посочване, че това е
СДВР), мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
2
мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е издаден по утвърден образец. Същият
съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, сред които обсега на
действие на радара, режима на излъчване и момента на сработване на камерата, както и
уведомяването на санкционираното лице за правата му по ЗДП (които, принципно, би следвало да
са му известни, по силата на придобитата му водаческа правоспособност). Касае се за numerus
clausus предвидени в закона реквизити, формалното наличие на които обезпредметява излагане на
детайлни съображения по необходимост от допълнителни реквизити (в този смисъл Решение №
3893/ 11.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3025/2018 г., V кас. с-в; Решение № 2362/ 10.04.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 1337/2018 г., V кас. с-в и др.).
Въпросът – по кой ред е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя,
изисква значително повече внимание (налице е и зирично възражение, в тази насока). За
усъвършенстване на процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко законодателни промени. Първо,
с § 6, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е създадена нова т.8 в чл. 165, ал.2 ЗДвП,
предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява контрол за спазване правилата за
движение с автоматизирани технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на
пътни знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на
МВР. Второ, § 6, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е създадена нова ал.3 в чл. 165 ЗДвП,
която делегира на министъра на вътрешните работи да определи с наредба условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение. Трето, с § 8, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в чл. 189, ал.4 ЗДвП думите
"техническо средство" са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в дефиницията за "електронен фиш" по §
6, т.63 от ДР на ЗДвП е добавен изразът "и системи". П., с § 10, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015
г.) в § 6 от ДР на ЗДвП е създадена нова т.65 с нова дефиниция за "автоматизирани технически
средства и системи", според която те са "уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес." По новосъздадената делегация по чл. 165, ал.3 ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.)
е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за
движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с
използване на автоматизирана информационна система. Въведени са с чл. 7 – чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. правила за означаване на местата за контрол с мобилни и стационарни
АТСС, а с чл. 8–чл. 11 са регламентирани специални такива за използването на мобилни АТСС. По
време на извършване на процесното нарушение на 05.11.2018 г., действащата тогава и приложима
на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от
3
2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.),
независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид
нарушение. С изброените по-горе законодателни промени по ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) и
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приложното поле на ускорената процедура за издаването на
електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички
видове АТСС, в т.ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С
оглед горния анализ, процедурата за издаване на Електронен фиш серия К № 1115451 от СДВР за
налагане на глоба по чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е
проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189,
ал.4, изр.2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр.11 от 2011 г., доп., бр.19 от 2015 г.) вр. § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
(нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Спазени са изискванията за
използването мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение " като за
процесния пътен участък е важало специално ограничение за извън населено място, с което са
изпълнени изискванията по чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1
ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) предвижда електронният фиш да се
издаде в отсъствие, както на контролния орган, така и на нарушителя – специално нормативно
разрешение, което произтича от характера на това съкратено, несъстезателно производство за
реализиране на административнонаказателна отговорност и цели да дерогира общите правила на
ЗАНН. Електронният фиш има както установителни, така и санкционни функции, но доколкото
съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) се изготвя от административно-
информационна система, в тази процедура не е предвидено произнасяне на
административнонаказващ орган, така че не се налага да се допуска или да се изключва
присъствието или отсъствието му при издаване на електронен фиш (в този смисъл Решение №
3412/22.05.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 2548/2018 г. , XVIII с-в; Решение №
4002/14.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3980/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3911/11.06.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 3977/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3578/30.05.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3697/2018 г., VIII кас. с-в; Решение № 2506/13.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1792/2018 г., Х кас.
с-в; Решение № 2368/10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1029/2018 г., I кас. с-в; Решение №
2066/28.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1006/2018 г., I кас. с-в; Решение № 1941/23.03.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 656/2018 г., XVIII кас. с-в; Решение № 3654/6.01.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3932/2018 г., X кас. с-в и др.).
Не са налице и останалите твърдени от жалбоподателя отменителни основания. На първо
място, не е извършено, както се твърди, недопустимо смесване на санкционните норми на чл. 638,
ал. 1 и ал. 4 КЗ, доколкото, касателно размера на санкцията, ал, 4 изрично препраща към ал. 1. В
този смисъл и цитирането им, в привръзка една с друга, не просто не е недопустимо, но е и изцяло
законосъобразна правна конструкция.
На следващо място, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ изрично предвижда възможност за
ангажиране на отговорност както на физически, така и на юридически лица. Избраната от
контролния орган формулировка („… се налага имуществена санкция“), според настоящия
съдебен състав, не позволява да бъдат споделени съмненията на процесуалния представител,
4
относно това – чия отговорност се ангажира всъщност, като размерът на санкцията също е
показателен за изводите, в тази насока.
За пълнота на изложението, уместно е да се отбележи, че отправената от жалбоподателя
процесуална критика е частично основателна. Дори повърхностен прочит на атакувания
електронен фиш налага извод за липсваща конкретика: „…собственикът не е сключил
задължителна за МПС Опел Зафира, вид – лек автомобил, с регистрационен номер – … е
установено нарушение на КЗ…“. В конкретния случай, би могло да се спекулира – дали се касае до
пропуск от техническо естество или до пословично за определени държавни структури качество на
работата (за ниските диапазони на същото е показателно и обсъждането в атакувания фиш на
ограничение на скоростта в пътния участък и приспаднатия толеранс, които нямат никаква връзка
с предмета на производството). За целите на настоящото производство, съществено е да се
установи: дали това безспорно отклонение от процесуалните стандарти е от категорията на
съществените, т. е. дали съставлява отменително основание. Отговорът, според настоящия съдебен
състав, е отрицателен, доколкото в цитираните законови разпоредби е налице изрично посочване –
коя е задължителната застраховка, която превозните средства следва да имат сключена, за да могат
валидно да бъдат ползвани по предназначение, поради което и доколкото се касае до изводимо
обстоятелство, за което не са необходими специални познания, то и не би могла да бъде споделена
тезата за процесуално нарушение, от категорията на съществените (в този смисъл Р 4610/2015
АССГ, II кас. с-в).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав се разграничава от доводите на
жалбоподателя за наличие на процесуални нарушения, от категорията на съществените,
съставляващи отменителни основания.
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 28.11.2022 г., в 10:46 ч. неустановено по делото
лице управлявало МПС – „Опел Зафира“, ДК № въпреки че за лекия автомобил нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и същият не е спрян от движение.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ - да ползва моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване има сключен и действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При липса на данни
за конкретно физическо лице, ползвало автомобила, но и с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ,
законосъобразно фишът е бил адресиран срещу собственика на превозното средство.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина - непредпазливост, тъй като нарушителят е бил
длъжен да следи за наличието на сключена застраховка /общественоопасния характер на деянието/;
предвидими са общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с репариране на вреди от евентуално настъпило, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, без причините за това да се отразяват върху ангажирането на
отговорност (разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ има отношение към служебната дерегистарция на
превозните средства – виж ал. 11, но не и към задълженията на водачите да имат застрахователно
покритие).
5
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба
от 250 лева за физическо лице или имуществената санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или
едноличен търговец. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия Г № 0048986, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА „Гда заплати по сметка на СДВР сумата от 80 (осемдесет) лева – деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7