Определение по дело №1679/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по искане вх. № 20687/19.10.2023 г. на С.К.Ш. за изменение на определение № 2206 от 28.09.2023 г., в частта относно разноските. Твърди се, че с постановеното определение неправилно са присъдени разноски на Община Куклен, доколкото не били представени доказателства за заплащането им, съответно на заинтересованата страна З., тъй като молбата, с която бил приложен договорът за правна защита, не му била връчена своевременно.

Препис от искането за изменение на решението в частта за разноските е връчен на насрещните в производството страни.

Постъпили са писмени отговори от кмета на Община Куклен и Д.Г.З., в които се посочва, че молбата за изменение на съдебния акт е неоснователна.

Административен съд Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 248 ГПК и от надлежна страна.

По същество същото е неоснователно.

Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между кмета на Община Куклен и адв. Н. на 01.06.2023 г.(л.19 от делото) с отразено уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв. В същия като предмет е посочено подаване на отговор по жалба против определение, постановено по гр. д. № 10448/2022 по описа на РС Пловдив, 14 състав.

Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.Г.З. и адв. Я. на 28.08.2023 г.( л.41 от делото), видно от който реално заплатени са 1000 лева.

Настоящият състав намира извършените плащания на сумите за доказани. Направеното от С. Ш. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение едва с подадената молба за изменение на съдебния акт е несвоевременно предявено, поради което не подлежи на обсъждане. В допълнение съдът намира, че следва да изложи, че възражението за прекомерност, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е приложим институт и в настоящото съдебно производство, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК. Според утвърдената съдебна практика, това възражение може да се направи най-късно до приключване устните състезания, т. е. последното открито заседание по делото, в случаите, когато спорът следва да бъде решен с акт по същество и делото е обявено за решаване. Предвид горното и поради това, че не е заявено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания, се формира извод за липсата на основания за уважаване на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх. № 20687/19.10.2023 г. на С.К.Ш. за изменение на определение № 2206 от 28.09.2023 г., в частта относно разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател:
Членове: