РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. Б.
като разгледа докладваното от Т.Д. М. Административно наказателно дело №
20222120204705 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от И. Р. П. с ***, против Наказателно постановление № ***, издадено от Началник
група към Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-Б., с което за нарушение по чл. 104а, ал.1
ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание –
„Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, се явява, като
моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя лично на 15.11.2022г., а жалбата е депозирана по пощата на 23.11.2022г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 09.05.2022 г., около 11:33 часа, в гр. Б., на ул. ***, между управлявания от
жалбоподателя П. л.а. *** с рег. № *** и управлявания от лицето М. Х.Е. л.а. *** настъпило
ПТП. На място пристигнал *** от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас- Г. Д., на
когото М.Е. и лицето М.Х. заявили, че П. е използвал телефона си по време на движението
си.
1
Д. съставил АУАН с бл. № ***, като записал, че на 08.05.2022 г. П. е извършил
нарушение по чл. 104а ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като
записал, че има възражения.
Въз основа на АУАН, на 21.10.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, поради което и на
основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 50 лева, като
записал, че нарушението е извършено на 08.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП и в частност от показанията на свидетелите, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Р. П. – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Б. а АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество обаче, съдът намира, че не се доказа извършването на вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в
нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач,
който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е
длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в
тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при
същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна
квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в
2
АУАН, както и за различно деяние.
Иначе казано, един от съществените елементи на деянието, като човешка проява
изобщо, е времето на неговото осъществяване. Пренесено на плоскостта на
административнонаказателното право, съществен момент във връзка с едно нарушение, е
моменттът на неговото извършване.
С оглед на това, първият признак от обективна страна на нарушението по чл. 104а от
ЗДвП, който следва да е налице, е санкционираното лице да е имало качеството водач на
МПС на сочената в АУАН и НП дата и час, а именно- 08.05.2022 г. Видно обаче от
показанията на всички свидетели и най-вече тези на актосъставителя, че ПТП-то, описано в
постановлението, се е осъществило на 09.05.2022 г. За извършването на нарушение на тази
дата обаче не е било повдигано обвинение с АУАН, респ. не е била налагана санкция с НП.
В тях е посочена датата 08.05.2022 г., за която липсват доказателства да са осъществени
описаните в акта и постановлението обстоятелства. От това следва, че на описаната дата и
час не се установява изобщо П. да е имал качеството водач на МПС, при което няма как да
са се осъществили и останалите признаци от обективната и субективната страна на
нарушението, което му е вменено във вина.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че нарушението за което е бил
санкциониран жалбоподателят е недоказано, поради което и наказателното постановление
следва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** издадено от Началник група към Сектор
„Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на И. Р. П. с ***, е наложено наказание – „Глоба” в размер
на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3