№ 3394
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110133175 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника ***, ЕИК
*********, гр. София, ул. Ястребец №23Б за признаване за установено, че ищецът Л. СТ. Д.
с ЕГН **********, гр. София, ул. Гургулят №31, ет.1, адв. Л. не дължи на ответника
следната сума поради липса на облигационна връзка и доставка на топлинна енергия, а в
условията на евентуалност – поради погасяването й по давност (уточнена с молба от
18.10.2021г.): 637, 21лв. – главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 157745
за периода м.1.2011г.-м.3.2013г.
В срока по чл.131 *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Неоснователно е възражението, че искът е недопустим поради наличие на по-рано
образувани производства със същия предмет и страни. След служебна справка съдът
установи, че ч.гр.д. №24535/16г. касае различен и по-късен период, а именно м.4.2013г.-
м.4.2015г.; гр.д. №56740/2020г. – също – м.10.2015г.-м.4.2018г., а ч.гр.д. 36530/2021г. – има
други страни и предмет.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че има правен интерес от предявяване на
иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което *** доставя топлинна
енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ищецът е бил собственик или носител
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния период; стойност на
доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период и размер на
обезщетението за забава.
1
Предявен е насрещен иск за сумите:
- 365,49лв. – главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 157745 за периода
м.11.2018г.-м.4.2020г. (съгласно уточняваща молба от 26.8.2021г.), ведно със законната
лихва от 21.7.2021г. до плащането;
- 44,89лв. – обезщетение за забава за периода 15.9.2019г.-31.5.2021г.;
- 29,06лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода м.5.2018г.-м.4.2020г. .),
ведно със законната лихва от 21.7.2021г. до плащането;
-5,25лв. – обезщетение за забава за периода 1.7.2018г.-31.5.2021г.
Л. СТ. Д. оспорва насрещните искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което *** доставя топлинна
енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ищецът е бил собственик или носител
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния период; стойност на
доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период и размер на
обезщетението за забава.
Относно първоначалния иск: ответникът е запазил право на ползване върху топлоснабдения
имот /видно от нотариален акт за дарение №179/16.12.2003г. на нотариус ***/. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, а
съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Предвид изложеното
ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот и дължи плащане на
стойността й.
От представения договор от 2002г. между ЕС и *** се установява, че в сградата, където се
намира топлоснабдения имот, се доставя топлинна енергия и че е избрано дружество, което
да извършва дяловото разпределение. За периода м.1.2011г.-м.3.2013г. са представени
фактури за начислените суми за доставена топлинна енергия. Предвид изложеното съдът
намира, че не се установяват заявените основания за недължимост на сумите – липса на
облигационно отношение и на доставка. Следва да се посочи, че едва с отговора на
насрещния иск от 18.10.2021г. ищецът е конкретизирал по - кратък период, за който твърди
претендира вземанията на ответника да са погасени по давност. С молба от 5.11.2021г.
ответникът е посочил, че не оспорва, че вземанията за периода м.1.2011г.-м.3.2013г. са
погасени по давност. Не се спори и че размерът на задължението за главница за този период
е 637, 21лв. Не се установява същото да е било предмет на принудително изпълнение.
Предвид изложеното възможността сумата 637, 21лв. за доставка на топлинна енергия в
2
периода м.1.2011г.-м.3.2013г. да се събере по принудителен ред е погасена по давност и
искът е основателен на това основание.
Относно насрещните искове: от СТЕ се установява, че за периода м.11.2018г.-м.4.2020г. е
доставена топлинна енергия на стойност 384,26лв. От ССчЕ се установява,че е начислена
по-малка сума – 365,49лв. Относно размера на дължимите суми съдът кредитира ССчЕ. От
представените фактури се установява, че в тях са посочени дължимите суми за дялово
разпределение, следователно ищецът е поставен в забава относно плащането на главницата
за топлинна енергия и за дялово разпределение. Насрещните искове са основателни.
По разноските: Съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019
г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***: „не следва да се счита, че ответникът е дал повод за
водене иск с включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя
съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не
прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в
исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от
възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно
пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени
съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото
производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017
г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, с предявения отрицателен
установителен иск за погасяване на възможността за принудително събиране на вземането,
длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата
на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118
ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
3
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.“
С оглед на изложеното съдът намира, че разноски на ищеца по първоначалния иск не се
дължат. Дължат се разноски на ответника по първоначалния иск в размер на 75лв. –
юрисконсултско възнаграждение и по насрещните искове в размер на 675лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. СТ. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гургулят №31, ет.1,
адв. Л. срещу ***, ЕИК *********, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б за признаване за установено, че не дължи сумата 637, 21лв. –
главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 157745 за периода м.1.2011г.-
м.3.2013г. поради липса на облигационна връзка и доставка на топлинна енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. СТ. Д. с ЕГН **********, гр. София,
ул. Гургулят №31, ет.1, адв. Л. срещу ***, ЕИК *********, представляван от ***, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б че е погасена възможността за принудително събиране
на сумата 637, 21лв. – главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 157745 за
периода м.1.2011г.-м.3.2013г. на основание изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА Л. СТ. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гургулят №31, ет.1, адв. Л., да плати
на ***, ЕИК *********, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б,
сумата 75лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
ОСЪЖДА Л. СТ. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гургулят №31, ет.1, адв. Л. да плати
на ***, ЕИК *********, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б,
сумите:
- 365,49лв. – главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 157745 за периода
м.11.2018г.-м.4.2020г. (съгласно уточняваща молба от 26.8.2021г.), ведно със законната
лихва от 21.7.2021г. до плащането;
- 44,89лв. – обезщетение за забава за периода 15.9.2019г.-31.5.2021г.;
- 29,06лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода м.5.2018г.-м.4.2020г. .),
ведно със законната лихва от 21.7.2021г. до плащането;
-5,25лв. – обезщетение за забава за периода 1.7.2018г.-31.5.2021г.
- 675лв. – разноски по насрещния иск.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5