РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Елин Пелин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211820200288 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Р. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. К. ул. „С.” , срещу
наказателно постановление № 7383/ 30.08.2021 г. на Началника на отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба
от 4000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление,
като се иска изцяло отмяната му или намаляване на наложеното наказание. Твърди се, че със
смяна на УС на АПИ автоматично се изключва валидността на заповед № РД-11-1267/
17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019 г. на председателя на Агенция „Пътна
инфраструктура”. Твърди се, че няма пълно описание на нарушението съобразно чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН – не е посочено как е установено, че няма издадено разрешение или че не е
платена такса, тъй като непредставянето на разрешение в момента на проверката не води до
единственият възможен извод, че разрешение не е било издадено или че не е платена
дължимата такса. Не ставало ясно какви са характеристиките на пътя, дали е част от
републиканската пътна мрежа или е част от общинска пътна мрежа. Твърди се, че не е
посочено каква е максимално допустимата маса на провереното МПС и с какво окачване е
ППС. Твърди се, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС
1
носят лицата, които извършват превозите по чл. 15, ал. 3 от Наредбата - собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Твърди се, че
водачът на ППС, управляващ МПС с извънгабаритен товар следва да носи отговорност
единствено и само на основание чл. 177, ал. 3 ЗДвП за нарушение на въведената забрана в
чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не състава на чл.
53, ал. 1 ЗП. Посочената наказателното постановление разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона
за пътищата предвижда множество хипотези, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
а жалбоподателят следва да гадае за кое точно нарушение е наказан и правилно и
законосъобразно ли е сторено това. Твърди се, че наложената глоба от 4000 лева е силно
завишена и не е съобразена с чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание въззиваемата страна не изпраща представител, а се представя
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че наказващият орган е оправомощен да
издава наказателни постановления със заповед № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/
17.10.2019 г. на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Твърди се, че
отговорността е ангажиранана основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а” ЗП. Сочи се, че според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Сочи се, че ЗДвП регламентира правилата за
безопасност на движение по пътищата, а ЗП правилата за ползване и безопасността на
пътната инфраструктура. Твърди се, че нарушението е типично и не са налице предпоставки
по чл. 28 ЗАНН.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.08.2021 г. на път III-6002, км 1+200 м на 3 км преди с. Мусачево в посока гр. София
— гр. Елин Пелин свидетелите ЕМ. ЛЮДМ. СТ. и АДР. М. АНГ., служители на АПИ,
спрели за проверка товарен автомобил, управляван от жалбоподателя Р. КР. Т.. Автомобилът
бил натоварен с фракция. С електронна мобилна везна и техническо средство ролетка било
измерено разстоянието между осите. Установено било, че при максимално допустима
стойност от 19 тона, натоварването било към 36 тона.
2
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 0008056 / 02.08.2021 г. от ЕМ. ЛЮДМ. СТ., главен инспектор АРОК към
Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че на 02.08.2021 г., в 17.30 ч., на път III-6002, км
1+200 м на 3 км преди с. Мусачево в посока гр. София — гр. Елин Пелин, Р. КР. Т. е
управлявал МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел Арокс с peг. №
СВ2640СК, като водачът е осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно
средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без
разрешение за дейност от специално ползване на пътищата (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща
пътя (АПИ); ППС е тежко чл. 3, т. 2 на Наредбата - при измерено разстояние между осите
1.34 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 36.265 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата; измерването е извършено с техническо средство ел.
везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1304/18 /5 м/; ППС превозва фракция, с което е
нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Aктът e бил подписан от актосъставителя ЕМ. ЛЮДМ. СТ., свидетеля при установяване на
нарушението АДР. М. АНГ., както и от жалбоподателя Р. КР. Т., като последният получил
препис от него на 02.08.2021 г. срещу разписка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са
направени писмени възражения.
Приложена е разписка от ел. везна модел DFW-KR № 118844, която е подписана от Р. КР. Т..
В спедиционна бележка от 02.08.2021 г. е посочен материал фракция 0/63 за пътни основи
количество 35.200 т.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 7383/
30.08.2021 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е
наложено административно наказание глоба от 4000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП),
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС за горепосоченото нарушение.
Според представените заявление от 27.03.2008 г. и 16.04.2021 г. за проверка, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, подадено
от Агенция Пътна инфраструктура за извършване на периодична техническа проверка в
лаборатория в гр. Пловдив на електронна везна модел DFW-KR, с фабричен номер №
118844; паспорт на електронна везна модел DFW-KR, с фабричен номер № 118844; ЕО-
Декларация за съответствие и ролетка 1304/18 /5 м/ и Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на
Председателя на ДАМТН за определяне периодичността на проверките на везни с
неавтоматично действие, се установява, че използваните при проверката и измерването
преносима електронна везна и ролетка са одобрени технически средства, годни и
технически изправни за извършване на измервания.
3
Представен е трудов договор от 18.03.2013 г. и справка от 20.03.2013 г., според които Р. КР.
Т. е приел да изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил в „РОЯЛ СПИДТРАНС“
ЕООД, ЕИК ********* с основно месечно възнаграждение от 415 лева. Последното
изменено на 440 лева с допълнително споразумение от 30.01.2015 г. към трудов договор от
18.03.2013 г.
Представени са заповеди № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019 г. на
председателя на Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените
писмените доказателствата, както показанията на свидетелите ЕМ. ЛЮДМ. СТ. и АДР. М.
АНГ., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021 г. и е
обжалвано на 08.09.2021 г.
АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта, който
беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания съответстват на
останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е
припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването
му.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за непълноти в описанието на
нарушението. Съдът намира, че в АУАН прецизно словесно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа
обстановка. В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление ясно са
записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на
които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно. Няма
доказателства за издадено разрешение за осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство. Посочено е мястото на нарушението, което е част от републиканската
пътна мрежа. Максимално допустимата маса на провереното МПС и окачването на ППС не
са относими към констатираното нарушение. Съгласно Наредбата и ЗП разрешението се
изразява в това ППС да има издадено разрешително, за да може да се движи по
републиканската пътна мрежа или да е заплатило необходимата пътна такса, за което му се
4
издава квитанция. В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя ППС, не е било
снабдено с нито един от двата документа. Нормативно е предвидено, че е допустимо
движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение (при заплащане
на определена такса), но в конкретния случай управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, предвиждаща това
изключение.
В наказателно постановление е посочена санкционната разпоредба чл. 53, ал. 1 ЗП, като не е
конкретизирана съответната точка - чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Съдът намира последното за
несъществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като санкционната разпоредба кореспондира с фактическата обстановка
и съответната нарушена разпоредба.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че със смяна на УС на АПИ автоматично се
изключва валидността на заповед № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019
г. на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Издадените заповеди относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган запазват действието до изричното
има изменение с други такива.
Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. „Специално
ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки
към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната
експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в
обхвата на пътя от други лица (пар. 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата). Наказват се с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41
или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП). По смисъла на тази наредба „извънгабаритни
ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 (пар. 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.).
Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2 ЗП може да бъде, както превозвачът, така и лицето,
което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, каквото се явява водачът на
ППС, който извод следва не от нормите, указващи лицата, които изискат издаване на
разрешителното, а от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП. Обстоятелството, че жалбоподателят
не е собственик на превозната средство или превозвач, не го освобождава от вмененото му с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от № 11/2001 г. на МРРБ задължение да носи и представя при поискване
5
разрешително, след като управлява извънгабаритно или тежко превозно средство. Водачът е
следвало да не осъществява превоз при липсата на разрешение от администрацията,
управляваща пътя, тъй като това се забранява от нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ ЗП, а не
да твърди, че не носи отговорност в този случай. Преди да предприеме управление на
извънгабаритно ППС водачът следва да се убеди, че изискуемите за предприетия курс
документи са налични и няма да попадне в обхвата на нарушение по ЗДвП или по ЗП.
Движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешително е
забранено, независимо от дистанцията която изминава, а в случай на управление се носи
административно наказателна отговорност.
Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като
съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни
средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се
движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал. 3 на разпоредбата разрешителното се
издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на
чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по
отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл.
14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ.
В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които
се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, а именно: за тези, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В Раздел II са определени
норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, като допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: а) по-малко от 1 m - 11,5 t;
б) от 1,0 включително до 1,3 m - 16 t; в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t) (чл. 7, ал. 1,
т. 5 от Наредбата).
Установено е в случая, че при измерено разстояние между осите 1.34 м на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 36.265
т. при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т. т.е. в случая разпоредбата на чл.
6
14, ал. 3 от наредбата е неприложима, тъй като натоварване на ос превишава с повече от 30
% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II.
В случая деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП
- нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на
пътя. Безспорно са доказани съставомерните елементи на нарушението: процесното ППС,
което е било с четири оси с две управляеми оси има характеристики на „извънгабаритно
ППС“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. - то е тежко, тъй като
при извършеното измерване е установено превишение на допустимото натоварване на ос,
като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 36.265 тона при
допустими 19 тона според чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредба № 11/3.07.2001 г.; липсва
съответно разрешение за движението му по републиканските пътища; проверката е
извършена на път от републиканската мрежа. Съдът намира, че нарушението е извършено
при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят не е притежавал разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, съзнавал е обществено опасните последици, които могат
да настъпят от деянието му и е желаел настъпването на последиците му, тъй като съзнателно
е управлявал МПС, което е тежко по републиканската пътна мрежа без да има издадено
разрешение за това. Жалбоподателят е бил длъжен от една страна да познава разпоредбите
на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове, определящи допустимите
максимални маси на превозните средства, а от друга страна е могъл да формира представа за
това, че управляваният от него автомобил е претоварен.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП,
в разпоредбите на чл. 53, ал. 1 ЗП се предвижда административно наказание „глоба“ в
размер от 1000 лева до 5000 лева. В наказателното постановление действително не е
посочена конкретната хипотезата на санкционната норма (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП), която е
нарушена, но това според съда не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган е определил
и наложил на жалбоподателя наказание над средния предвиден в закона размер за
извършеното нарушение, като не е обосновал и изложил аргументи за налагане на глоба от
4000 лева. Доходите на жалбоподателя не са високи, което е видно от представения трудов
договор. Не са събрани доказателства за личността на нарушителя, както и други
отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства. Определяне на санкция над минимума
при липса на данни за предходни нарушения е прекомерно. Размерът на наказанието следва
да се редуцира на 1000 лева, доколкото съдът счита, че санкция в такъв размер би
постигнала целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН, а именно се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. С оглед това наказателно постановление
следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 1000 лева.
Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007 г. преценката на
административно-наказващия орган „за маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
7
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Административно нарушение е формално, а не
резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е
ирелевантно за правната му квалификация, а и такива не се констатират. В случая
особеностите на конкретния случай не разкриват нарушението да е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради което не следва да се
прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Правният
разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 АПК, изисква да бъдат заплатени
разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която
оспорването е приключило неблагоприятно – с отмяна на обжалвания административен акт,
респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради
оттеглянето на акта, съответно при отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата.
Според чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които
актът е благоприятен (чл. 143, ал. 4 АПК). Следователно, ако само се измени размера на
имуществената санкция или глоба, решението е благоприятно за наказващия орган, поради
което в негова ползва следва да се присъдят разноски. В случая разпоредбата на чл. 143, ал.
1 АПК предвижда хипотезите, когато се дължи възстановяване на разноски на
жалбоподателя, поради което не следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 100
лева за участието на юрисконсулт на въззиваемата страна, като следва тези разноски, с оглед
изхода на делото, да бъдат възложени на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7383/ 30.08.2021 г. на Началника на отдел „Контрол
на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Р. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
кв. К., ул. „С.” № .., е наложено административно наказание глоба от 4000 лева на основание
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
8
пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
от 4000 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА Р. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. К. ул. „С. № ... ДА ЗАПЛАТИ
на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес: гр. София бул. "Македония“ № 3,
разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9