№ 608
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110108949 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, „Варна Тауърс-Г“ против С. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в
размер на сумите, както следва: 372,97лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена електроенергия по фактури за периода от 13.02.2019г. до 07.03.2019г. за обект
на потребление с кл. № ********** и аб. № **********, находящ се в ****, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 15.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 57,56лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 02.03.2019г. до 16.10.2020г., за което вземане е издадена
заповед № 7100/16.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 17890/2021г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответницата са в договорни отношения по продажба на
ел. енергия. Същата има качество на потребител с аб. № ********** и кл. № **********, за
обект на потребление находящ се в ****. Отношенията между страните се регламентират от
ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени
от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила договорните си
задължения по чл. 17, т. 2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в периода
22.12.2018г.-01.03.2019г., за остойностяване, на която са издадени две фактури в периода
13.02- 07.03.2019г. на обща стойност 372,97лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение
на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17890/2021г. по описа на ВРС.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Оспорва да има качество на
потребител за посочения обект на потребление. Оспорва това количество ел. енергия да е
1
доставено и реално потребено от нея. Оспорва СТИ да е било метрологично годно да
измерва и отчита ел. енергията в имота. Искането е за отхвърляне на претенциите.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за потребена и неплатена ел. енергия. Правният интерес от търсената
защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. №
17890/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410,
ал.1 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че с ответника се намират в договорни отношения за
доставка на ел. енергия в посочения период и обект на потребление, че в качеството му
доставчик на ел.енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия за
периода 22.12.2018г.-01.03.2019г., което е отчетено при изправност на средството за
търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното
количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия
съобразно редовните отчети, както и неговия размер. По претенцията за заплащане на
обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж на задължението и размер на
вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца фактури, както следва: №
**********/13.02.2019г. за сумата от 202,13лева, № **********/07.03.2019г. за сумата от
170,84лева за обект находящ се в гр. Варна, Траката, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, ап.
А2, както и справка за потреблението и извлечение от сметка към 16.10.2020г.
На първо място, между страните се спори за процесния периода да са били в
твърдяното договорно правоотношение по доставка на ел. енергия в посочения обект, както
и ответникът да има изобщо качество на потребител.
В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като
физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за
домакинството си. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се
определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия
за домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството
на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота,
респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим
ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за
топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на
потребяваната ел. енергия на първо място с качеството на собственик на имота /така
решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/.
Доколкото всички представени по делото от ответното дружество и съставени от него
документи, са били оспорени от ответната страна, то дружеството е следвало да установи, че
ответникът е собственик или ползвател на имота. По повод на това доказване, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че на 24.07.2017г. с
постановление на ЧСИ рег. № 711, лицето Сабин К.ов е придобил собствеността върху
2
имота обект на потребление. Това постановление е влязло в законна сила съобразно
направеното отбелязване в него на 02.11.2018г. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота.
Т.е считано от 02.11.2018г. ответницата вече не е собственик на имота и на това
основание на същата не може да й се придаде качество на потребител.
Ето защо, поставя се въпроса дали същата е имала качество на потребител бидейки
негов фактически ползвател. По това доказване ищецът е представил протокол за въвод във
владение изготвен от ЧСИ на 28.02.2019г. Съгласно официално удостовереното в него от
ЧСИ, длъжникът, сега ответник, не е присъствал, но за него е бил редовно уведомен.
Имотът е установен от ЧСИ отворен и във вида, в който е бил по време на описа. Входната
врата е била отключена, без оставени ключове в имота. Едното от мокрите помещения е
било наводнено. Свалени са показанията на електромера- по тарифа 1- 011319кВтч и по
тарифа 2- 030725кВтч. Удостоверено е още, че купувачът е сменил патрона на вратата.
Предвид на горното официално удостоверяване, съдът преценява, че ответницата е
имала качество на потребител на доставяна в процесния обект на потребление ел. енергия.
Купувачът от публичната продан е въведен в имота едва на 28.02.2019г. и доколкото
въводът е извършен срещу предишен собственик, то обосновано може да се изведе извод, че
до него момент именно предишният собственик е бил негов ползвател. Удостоверено, че
имотът е намерен във вида, в който е бил към момента на описа, изключва хипотезата
новият собственик да е извършвал в него междувременно ремонтни дейности и да го е
ползвал, в който смисъл са били възраженията на ответника. Видът, в който е установен
имотът, фактът, че в него не е установен никой и редовното уведомяване на длъжника,
изключва и хипотеза на ползване имота от други лица в такъв продължителен период от
време, без за това да има останали видими следи, за каквито липсва удостоверяване в
протокола на ЧСИ /пр. вещи, увреждания и прочие/.
Предвид горните изводи, регламентацията на договорните отношения между страните
за периода следва от ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение
на ДКЕВР. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане.
За доказване твърденията оспорени от ответника, че СТИ в обекта е било изправно и
правилно е отчитало потреблението, по делото бе изслушано заключение на в.л. М. по
допусната СТЕ, което като обективно и компетентно дадено след направата на нужните
справки и неоспорено от страните, бива възприето в цялост от съда. Съобразно експертното
заключение за процесния период ел. енергията в обекта на потребление се е отчитала от
електромер с фабричен номер 1102010707051306. Електромерът е от одобрен тип, преминал
метрологична проверка през 2016г. и следователно в метрологична годност към 2019г. В
подкрепа на този извод е и представен протокол за проверка от 31.03.2016г. изготвен от
Еллаб България ООД. В процесния период- 22.12.2018г. до 01.03.2019г. електромерът е
отчитан редовно всеки месец, от което в.л. обосновава извод, че начисленото за периода
количество ел. енергия касае реално отчетено потребление. Отчетеното количество ел.
енергия е реално доставимо и потребимо като касаещо зимни отчети на битов абонат.
Наличието на процесното задължение се установява от експертното заключение на
съдебно- счетоводната експертиза. Съобразно него, по кл.номер за обекта е налично
непогасено задължение за потребена ел. енергия по две фактури- № **********/13.02.2019г.
за сумата от 202,13лева с период на консумация 22.12.2018г. до 21.01.2019г. и №
**********/07.03.2019г. за сумата от 170,84лева с период на консумация 22.01-01.03.2019г.
Според в.л. остойностяването на потреблението е извършено съобразно утвърдените за
периода цени от КЕВР с решение № Ц-11/01.07.2018г. Размерът на дължимото обезщетение
3
за забава върху тези вземания е общо 57,56лева изчислено от деня, следващ падежа посочен
като такъв на плащане във фактурите.
В заключение, всички оспорвания на ответника са недоказани. Няма данни, СТИ да е
било неизправно и както в.л. е отразило, количеството ел. енергия посочено в издаваните
фактури съответства на редовните отчети на СТИ. Съобразно действащата цена за отчетните
периоди, установява се и че това количество е правилно остойностявано, а и принципно
спор по този факт не е въвеждан в предмета на спора.
Следователно, ел. енергията, за която са били издадени процесните две фактури касае
реална доставка. След като СТИ е отчитало редовна консумация на електроенергия, то
съгласно чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел.
енергия и дължимата сума за извършения пренос. В чл.18а от ОУ е разписано, че дължимите
от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа
изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане. В случая установява
се от фактурите и че потреблението за процесния период е отчетено съобразно показания на
СТИ, които са установени и удостоверени и от ЧСИ в изготвения протокол за въвод.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Съгласно чл.18а от ОУ
дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от него, а при изрично заявено желание
дружеството изпраща фактурата в електронен вид на декларирания от клиента адрес на
електронна поща. Фактурата следва да съдържа изрично посочените в ал. 2 реквизити, в
това число и срок на плащане. Така, че вземането на ответника става ликвидно и изискуемо,
считано от изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане, без да е
необходимо допълнително дружеството да изпраща съобщения до потребителя за наличните
му задължения и да го кани да ги заплати. Или, страните са договорили, че след изтичане на
определения срок за плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ
този като определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът й бива установен от експертното заключение. И акцесорният иск е основателен и
като такъв следва да се уважи.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са- 100лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 300лева внесен
депозит за в.лица и 300лева депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Така, общо в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски от 375лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 75лева, от
който 25лева платена държавна такса и 50лева юк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ съществува вземане срещу
4
ответника С. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** в размер на сумите, както
следва: 372,97лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия
по фактури издадени за периода от 13.02.2019г. до 07.03.2019г. за обект на потребление с кл.
№ ********** и аб. № **********, находящ се в ****, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда- 15.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и 57,56лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.03.2019г. до
16.10.2020г., за които вземания е издадена заповед № 7100/16.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17890/2021г. на ВРС, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 775лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 16416/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5