№ 822
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110209018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****” АД, с ЕИК ***, срещу наказателно
постановление № Р-10-433/01.06.2021 г., издадено от М.Ф., в качеството си на
заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от
ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, вр. чл. 23,
ал. 6 от наредба № 48 за изискванията към възнагражденията, на „*****” АД,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500 лева за извършено нарушение на параграф 20 от ПЗР на НИД на Наредба
№ 48/20.03.2013 г. на Председателя на КФН.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество. В нея се
сочи, че НП било неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че не е
извършено административно нарушение. В условията на алтернативност се
сочи, че процесното нарушение било маловажно и се иска съдът да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на оспореното
наказателно постановление
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Г. която
оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и
правилно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/01.06.2021 г./, датата на връчване на същото /07.06.2021 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /11.06.2021 г./, съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
„*****“ АД, гр. София, притежава статут на публично дружество и е
вписано под № РГ-05-1607 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и следователно е адресат на
разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите актове по прилагането му.
В § 20 от ПЗР на НИД на Наредба № 48 е предвидено, че публичните
дружества следва да приведат своите политики за възнагражденията в
съответствие с изискванията на наредбата в срок до 30 септември 2020 г.
Справка в интернет и в масива на портала сочи, че „Уеб финанс холдинг“ АД
не е предоставило на обществеността отчета за изпълнение на задълженията
си по облигационна емисия с ISIN код BG2100023121 на консолидирана база
за първо тримесечие на 2020 г., в законоустановения срок за 2020 г., а именно
- до 30.09.2020 г.
Чрез единната електронна система на КФН - e-Register, с вх. № 10-05-
4392 от 31.08.2020 г., е представена покана за свикване на редовно годишно
общо събрание на акционерите на дружеството на 01.10.2020 г., съответно
предвидена била втора дата за 16.10.2020 г. като видно от предложения
дневен ред на вниманието на акционерите, е предложена за гласуване точка,
отнасяща се до приемане на политика за възнагражденията на членовете на
съвета на директорите на дружеството. Това се потвърждава и от
представения протокол от проведеното на 16.10.2020 г. редовно годишно
общо събрание на акционерите на публичното дружество „*****“ АД, от
който е видно, че събранието е приело политиката за възнагражденията на
16.10.2020 г.
От доказателствата по делото се установява, че на първата дата, за която
било насрочено общото събрание на акционерите – 01.10.2020 г., не е
проведено такова, защото не е бил налице необходимият кворум.
При извършена проверка на дружеството, служителят на КФН В. Ц.
приела, че е налице извършено нарушение на нормата на пар. 20 от ПЗР на
НИД на Наредба № 48 за изискванията към възнагражденията и съставила
АУАН на дружеството за това.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи
фактическа обстановка и издал атакуваното № Р-10-433/01.06.2021 г., с което
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл.
222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, вр. чл. 23, ал. 6 от наредба № 48 за изискванията
към възнагражденията, на „*****” АД, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено
нарушение на параграф 20 от ПЗР на НИД на Наредба № 48/20.03.2013 г. на
Председателя на КФН.
2
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената фактическа
обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля В. Ц., както и
останалите писмени доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Ц., като намира
същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в
процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените по
делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В този смисъл от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че актосъставителят по делото е
оправомощена да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол
за спазване разпоредбите на ЗППЦК. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК -
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”.
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително
мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Най-накрая, съдът следва да отбележи, че в диспозитива на НП е
допусната техническа грешка досежно субекта, на който е наложено
3
наказанието. В него е посочено, че наказанието се налага на „Зенит
инвестмънт холдинг“, но след това е посочено на „*****“ АД, като правилно
са посочени и индивидуализиращите белези на дружеството. Съдът намира,
че е очевидно, че името на първото дружество е останало от предишно
изготвено наказателно постановление, като наличието на това име в
диспозитива се дължи на техническа грешка.
Съгласно нормата на пар. 20 от ПЗР на НИД на Наредба №
48/20.03.2013 г. лицата по чл. 1 привеждат политиките си за
възнагражденията в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30
септември 2020 г.
В конкретния случай това е сторено на 16.10.2020 г., с 16 дни
закъснение.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
Размерът на наказанието, предвидено за това нарушение, е визиран в
нормата на чл. 221, ал. 8, т. 1 от ЗППЦК и е от 500 до 2000 лева, а на
наказаният субект е наложено наказание имуществена санкция в размер на
500 лева, т.е. минималното посочено в закона.
Съдът обаче намира, че процесният случай е маловажен, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено, а нарушителят – предупреден, че при повторно нарушение, ще бъде
санкциониран. В конкретния случай няма спор, че дружеството жалбоподател
е закъсняло с привеждането на политиката на възнагражденията в
съответствие с изискванията на Наредба 48. Това обаче е сторено с
минимално закъснение от крайния срок за това (до 30.09.2020 г.), а именно на
16.10.2020 г. Съдът намира, че в конкретния случай, макар формално да не са
изпълнени изискванията в срок, то нарушението е отстранено още преди да
бъде констатирано от КФН. По-нататък следва да се има предвид, че няма
данни по делото процесното дружество да има налагани административни
наказания за други извършени нарушения. На следващо място, 16 дни
закъснение не са период, който да обуславя такава обществена опасност, че
деянието да съставлява административно нарушение. В случая обществената
опасност е значително по-ниска от обичайната, а самата тя е незначителна, и
от него не са произтекли никакви вредни последици. В заключение съдът
намира, че наложеното наказание, макар в минималния му размер, е
несъответно на обществената опасност на нарушението, а нарушителят може
да бъде дисциплиниран чрез отправянето на предупреждение, че при
повторно маловажно нарушение ще бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, то съдът не
следва да присъжда такива.
При тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление
4
следва да бъде отменено, а нарушителят - предупреден, че при повторно
маловажно нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото
решение, ще бъде санкциониран.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийският
районен съд, 112-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-433/01.06.2021 г.,
издадено от М.Ф., в качеството си на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл.
222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, вр. чл. 23, ал. 6 от наредба № 48 за изискванията
към възнагражденията, на „*****” АД, с ЕИК ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за
извършено нарушение на параграф 20 от ПЗР на НИД на Наредба №
48/20.03.2013 г. на Председателя на КФН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „*****” АД, с ЕИК ***, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5