МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №41/21.05.2019 Г. ПО НОХД №317/2018
Г. ПО
ОПИСА НА
ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на
чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №317 по описа за 2018 година на Видински окръжен съд, както
следва:
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура
– Видин, с който е повдигнато обвинение на Т.Р.
– гражданин на Република С. **** роден на *** ***, Република СС, с персонален
номер *************, неженен и
неосъждан, в това, че на 31.03.2018 година в 08.00 часа на ГКПП „Връшка чука“,
област Видин, при влизане в страната от Република ССбез надлежно разрешително
пренесъл през границата на страната 4500броя таблетки „*****“-2mg, съдържащи рисково наркотично
вещество – „клоназепам“, на обща стойност 11475.00 лева – престъпление по
чл.242, ал.2, предл.2 НК.
В
разпоредителното заседание защитниците на подсъдимия – адвокати Ц.И. и С.С. ***,
поискаха разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.1 от НПК, което бе потвърдено от подсъдимия и съда съобразно
разпоредбата на чл.252, ал.1 от НПК пристъпи към незабавно разглеждане на
делото. Подсъдимият призва всички факти от обстоятелствената част на
обвинителния акт във връзка с фактическата обстановка, но не се признава за
виновен, тъй като предмета на престъплението „фабрично произведен и в търговска
опаковка лекарствен продукт “ривотрил“
не е наркотично вещество по смисъл на наказателното право на Република България
поради което не е включен в списък 1,2 и 3 от Наредба за реда и класифициране
на растения и вещества като наркотични“, както и че евентуален предмет на
престъплението могат да бъдат девет грама „клоназепам“/л.14 и 15 от отговорна
подсъдимия от настоящото дело/.
Представителят на
Окръжна прокуратура
– Видин в съдебно заседание заяви, че поддържа обвинението
така както е повдигнато с обвинителния акт и поддържа на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за три години, при условията на чл.66 от НК с
изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 30000лева, както и отнемане в полза на държавата на
наркотичното вещество.
Подсъдимият, представляван защитниците
си – адвокат Ц.И. и адвокат С.С. ***, в началото на съдебното заседание отказа по препоръка на защитниците си да даде обяснения, като до приключването на
съдебното следствие не изяви желание да даде такива. В собствена защита заяви, че
е съгласен и подкрепя напълно становището на неговите защитници, че съжалява, че е направил това и счита, че това
могло да приключи с административно наказание още на митницата, на границата при
установяване на деянието.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвокупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно се
установява, че на посочената в обвинителния акт дата –
31.03.2018
година около 08.00 часа на ГКПП „Връшка
чука“, област Видин, пристигнал за влизане в страната подсъдимия Т.Р., като
пътник в лек автмобил марка „*****“, модел „******“, със сръбска регистрацонен
номер ******. Обвиняемият и всички други пътници возещи се в колата били попитани дали имат нещо за деклариране,
като само водачът на лекия автомобил отговорил, че пренася чувал захар в
багажното отделение на автомобила. След проверка на автомобила била извършена
проверка на личния багаж на обвиняемия Р. – раница, торбичка и връхна дреха, в които били намерени 104броя кутии и
18блистера, съдържащи общи 4500броя таблетки от медикамента „******-2mg, който не е разрешен за
употреба в България и който съдържа активно вещество „клоназепам“. Веществото
„клоназепам“ е включено в Приложение №3 към чл.3, т.2 от Списък III „Рискови вещества на Наредба за
реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“, приета на основание чл.3, ал.2 и 3 от Закона за
контрол върху наркотични те вещества и прекурсорите.
По делото е назначена физико-химична
експертиза и същата е дала заключение, че медикамента „******“-2mg съдържа рисково наркотично
вещество „клоназапам“, като нетното тегло на 4500 таблетки на „******“-2mg е 765грама.
По делото е назначена и съдебно
оценителна експертиза, която е далазаключение, че стойността на 4500 таблетки
на „****“-2mg е 11475лева.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Т.Р. – гражданин на Република СС, сърбин, с
персонален номер **************, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав престъпление по чл.242, ал.2,
предл.2 НК, което се явява съставомерно поради следните съображения:
- от обективна страна - по безспорен начин е установено и самият
подсъдим не оспорва факта, че на инкриминираната дата 31.03.2018 година в 08.00 часа на ГКПП „Връшка
чука“, област Видин, при влизане в страната от Република СС без надлежно
разрешително пренесъл през границата на страната 4500броя таблетки „********“-2mg, съдържащи рисково наркотично
вещество – „клоназепам“.
Първият спорен
въпрос по делото, който се поставя от защитата на подсъдимия е –„********“-2mg препарат ли е, уредено в чл.4, ал.2 от ЗКНВП, или е „лекарствен продукт, съдържащ
наркотични вещества“ уредено в чл.5 от ЗКНВП. От това разграничение защитата твърди, че „*****“-2mg не е препарат и поради това не
може да се приложи чл.4, а е лекарствен продукт, и като такъв се прилага чл.5
от Закона и от това следва, че държавата не е посочила „*******“-2mg в Списък III, защото е лекарствен продукт
на първо място и на второ – не е включила рисковото наркотично вещество „клоназепам“ в Постановление №23, защото го
няма на пазара и е част от някакви таблетки, в случая -„*********“-2mg. Оттук следвало, че няма
предмет на престъплението и поради това подсъдимият следва да бъде оправдан.
Съдебният състав след подробен анализ и обсъждане
и на базата на така събраните по делото доказателства, намира тези доводи за
неоснователни поради следните съображения:
-на първо място - препарат или лекарствен продукт
е „*********“2mg?
По делото, по искане на защитата на подсъдимия е
назначена Съдебна фармацефтично оценителна експертиза от експерт фармацевт, в
случая магистър фармацевт О.Н., която в съдебно заседание/л.72 от настоящото
дело/, уточни категорично, че „Търговското име на „клоназепама“ е „***********“, а сега вече е „*******“, а в бъдеще вероятно
ще има друго име….****** е лекарствен
препарат, както и клонарекса. Те фигурират в Списък III на Закона и са в рубриката
„рискови вещества“ и поради това, ривотрилът следва да се оценява като
таблетка, а не като процентно съдържание на „клоназепам“ в таблетката
„ривотрил“. Следователно, от разясненията дадени от вещото лице, рисковото наркотично
вещество „клоназепам“ фигурира в Списък III на Закона и е в рубриката „рискови вещества“, чието търговско
наименованието е „********“ към момента на извършване на деянието, а
към настоящия момент търговското му наименование е „*******“. Горните
съображения на съда показват неоснователността на твърдението на защитата на
подсъдимия – адвокат Ц.И. относно това, че „В Наредбата изчерпателно е посочено
кои вещества са наркотик по смисъла на българското законодателство и в тази
Наредба, в списък №3 , не фигурира „*********“, по който въпрос спор не може да
съществува“./л.38 от настоящото дело/, тъй като в Списък III на Закона фигурира „клоназепам“, който е рисково наркотично вещество
- на второ
място, съгласно Параграф 1, точка 12 от ЗКНВП, с изменението в ДВ, бр. 56 от 2003 г., „Препарат" означава всеки разтвор, смес или
материал, в което и да е физическо
състояние, съдържащи едно или няколко
наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози.“ Тоест лекарствата, съдържащи рискови наркотични
вещества са вид препарати по смисъла на тази разпоредба и попадат под
действието на ЗКНВП. С други думи, препаратът „*******“, който съдържа в
състави си в неделимо състояние наркотика „клоназепам“, също е наркотично
вещество,, е „клоназапама“ е наркотично действащ компонент, тоест препарат
съдържащ в състава си наркотик, също е
наркотик. Всъщност „*********“ е с двойно предназначение – лекарство и препарат.
-на трето място
– „препарат“ съгласно Тълковния речник означава – „фабрично изработено и готово
за употреба химическо вещество с различни предназначения“, а продукт означава
„резултат, последица, фабрикант, следствие. Тоест те са синоними, но по-точния
термин относно „******“ е препарат, тъй като това е действително фабрично
изработено и готово за употреба
химическо вещество с съответното психотропно предназначение.
С оглед на
горните уточнения от вещото лице и значението на думата препарат, настоящият
състав прие, че ривотрилът е лекарствен препарат, тоест той е и препарат и
лекарство, поради което следва да се приеме регламентацията на чл.4, ал.2 от ЗКНВП от една страна, а от друга
оценяването му следва да бъде във вид на таблетка, а не по процентното
съотношение на рисковото наркотично вещество в таблетката.
Вторият основен спорен въпрос е: след като „******“-2mg и „клоназепама“ не са включени
в Постановление №23 на МС, може ли да бъдат предмет на престъплението в този
конкретен случай и освен това може ли да бъдат оценени, като няма дадена цена в
същото постановление, което определя цените на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството? По този въпрос съдът се
позова преди всичко на назначените и изпълнени експертизи от специалисти
– съдебна фармацевтично-оценителна от магистър фармацевт и главен инспектор
„Наркотични вещества и лекарствена политика“ в Дирекция „Медицински
дейности РЗИ град Враца О.Н. и физико-химична експертиза от магистър по
химия и държавен експерт Б. Д./л.88ДП/
и направи следния извод: от по-горните съображения е безспорно установено, че „********“
не фигурира както в Постановление №23, така и в Приложение №3 от Закона, тъй
като както обясни вещото лице Н. в тези нормативни актове няма търговски
наименования. Пак вещото лице Н. посочи, че търговското име на „клоназемапама“
е „**********“. Но „клоназемпам“ е включен в Списък III „Рискови вещества“ на Наредба
за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“, приета на основание чл.3, ал.2 и 3 от Закона за
контрол върху наркотични те вещества и прекурсорите, тоест клоназепама е рисково наркотично вещество.
Това беше потвърдено и от двете вещи лица посочени по-горе, а вещо лице Н.
/л.73 от делото/ посочи, че „Основната действаща съставка е важна, а как ще
се казва съответния препарат, е въпрос
на търговска марка. Няма значение как ще се казва съответното лекарство, а
е важно активно действащото вещество, което
е в основата на таблетката…Основната движеща сила в една таблетка с активно
действащия компонент, в случая е „клоназепама“. Същевременно в Списък III „Рискови вещества“ е включен
и „бромазепам“, който от своя страна е
включен и му е дадена оценка и в Постановление №23 на МС за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Двете вещи лица – Н. и
Благова са категорични,че „клоназепам“ и „бромазепам“ са от една и съща група – „бензодиазепините“.
Двете имат сходна химическа структура, но с различно химическо
вещество/в.л.Благова на л.74 от делото/. Тоест
в Постановление 23 е включен представител на тази група като рисково
наркотично вещество.
Вещото лице Н. от своя страна уточнява, че „*********
и ********* са генерици и съдържат активното вещество „клоназепам“, независимо,
че са едни и същи, дори и процентното
съдържание е едно и също. Поради това, че го няма в Постановление 23 за нуждите
за съдопроизводството, не мога да дам тази оценка“/л.73/.
В тази връзка вещото лице Н. поясни на съда, че
„Клоназепама“ не фигурира в Постановление №23 от 1998 г. Не фигурира по
необясними причини, няма актуализация“/л.72 от делото/, тоест намира, че са
касае за пропуск в Постановление №23. Но е безспорно доказано от Списък III „Рискови вещества“ на
Наредбата, че „клоназепама“ е рисково
наркотично вещество, поради което възраженията в тази насока, съдът ги
намира за неоснователни.
Третият основен спорен въпрос освен това е, в
какъв вид следва да се оценява предмета на престъплението, но и как да бъде
оценено, като не е включен в Постановление №23 на МС от 29.01.1998 година за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. По
този въпрос е безспорно, че в
Постановлението не фигурира „клоназепам“, но фигурира „бромазепам“.
Относно този пропуск, вещото лице е заявило, че
понеже точно това вещество го няма в Постановлението поради пропуск, не може да
го оцени. Съдът обаче намира, че този
пропуск може да бъде преодолян и не би било логично именно само и поради него
да приеме, че деянието не е съставомерно от обективна страна, тъй като този
пропуск по метода на сравнението може да бъде преодолян, за което има
достатъчно данни по делото, а именно: “клоназепама“ и „броназепама“ са от една
и съща група – бензодиазепините. От
друга страна както в „********“, така и в „*********“ активната съставка е
„Клоназепам“, в.л.Н. казва, че те „са едни и същи, дори и процентното
съдържание е едно и също“. Н. установява също, че последната установена
цена преди спирането от продажба на „********“-2mg х 30бр.таблетки в Република
България, цената му е била 15.00лева на
една кутия. След спиране на вноса на „*********“ в България е осигурено
заместващо лекарство със същото активно действащо вещество „клоназепам“ с името
„*********“ -2mg х 30бр.таблетки с цена от 14.90 на една кутия. При това сравнение, с
оглед това, че двата лекарствени препарата са едни и същи, с едно и също
процентно съдържание и с почти еднаква
цена, съдът намира, че напълно обективно и справедливо е да приеме приеме
последната установена цена преди спирането от продажба на „*********“-2mg х 30бр.таблетки в Република
България, а именно - 15.00лева на една
кутия, при което положение цената на
една таблетка възлиза на 0.50 стотинки/15.00лв. : 30т.=0.50ст./ А както посочи по-горе съображенията на вещото лице Н.,
„********“ следва да се оценява като таблетка, а не като процентно съдържание
на „клоназепам“ в таблетката „*******“. Тоест цената на 4500таблетки „***********“-2mg възлиза на 2250.00лева,
каквато я прие съда с оглед на горните си съображения.
В крайна сметка, с оглед единодушното приемане от съдебния състав на
горните съждения, съдът намира, че от обективна страна деянието е съставомерно,
тъй като:
-
предмет на престъплението са 4500таблетки „***********“, в които основната активна съставка е рисковото
наркотично вещество „клоназепам“. Таблетките
са пренесени от подсъдимият Р. от Република Сърбия в Република България на
инкриминираната дата и намерени по посочения начин, което намиране не е
оспорено от подсъдимия.
-
за пренасянето им, подсъдимият Р. не е имал надлежно разрешително да
пренесе през границата рисково наркотично вещество. Съгласно чл.46, ал.1 от
ЗКНВП внос и износ на наркотични вещества или прекурсори може да се извършва само
от лица, получили и притежаващи лиценция по реда на чл.32, ал.1 и чл.35, ал.1
от ЗКНВП, а такава не е представена от подсъдимия.
- от субективна страна - деянието е извършено при условията на умисъл, под формата на пряк умисъл, който
се извежда от самите факти по фактическата обстановка – пренесени са 104броя кутии и 18блистера,
съдържащи общи 4500броя таблетки от медикамента „***********“-2mg, количество което само по себе
си говори за това, че е предназначено за
продажба, тъй като „**********“-2mg не е
разрешен за употреба в България от една страна и от друга в него се съдържа рисковото наркотично активно вещество
„клоназепам“. Пак самото количество води до извода, направен от съда, че
подсъдимият е знаел, че продажбата му не е разрешена в България, именно поради
което същият е пренесъл толкова голямо количество с цел неговата реализация в
България. Което означава, че подсъдимият е съзнавал обществено-опасният им
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието
си, а именно – пренесъл през граница на
страната рисково наркотично вещество което е активната съставка на 4500таблетки
–„*********“-2mg . Всички гореизложени съображения
по-горе дадоха основание на съдебния състав единодушно да вземе решение за
наличие на пряк умисъл при извършването на престъпленията.
По отношение на наказанието:
1. За извършеното престъпление по за престъплението по чл.242, ал.2, предл.2 НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет
години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.
Съдът след като прецени всички
доказателства по делото прие, че с оглед индивидуализацията на наказанието
следва да бъдат преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: смекчаващите – чистото съдебно минало на подсъдимия Р.
и количеството таблетки и неговата стойност от 2250/две хиляди двеста двадесет
и пет/ лева от една страна и от друга -
отегчаващите – високата обществена опасност на деянието и прецени, че наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващите такива. Поради това съдебния
състав единодушно прие, че наказанието следва да бъде определено в неговия
предвиден от закона минимум, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от три
години, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, като определи изпитателния срок
отново на три години считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в
минималния й размер от 10000.00/десет хиляди/лева.
Съответно с цитираните по-горе
разпоредби, съдът отне в полза на държавата предмета на контрабандата.
Съдът постанови подсъдимият да заплати направените разноски на
досъдебното производство в размер 2530.26/две
хиляди петстотин и тридесет лв. и двадесет и шест ст./ /лева, а за съдебното
производство разноски в размер на 271.52/двеста седемдесет и един лв. и
петдесет и две ст./ лева.
Съдът
се произнесе и относно останалите веществените доказателства.
Водим
от горните съображения, Видинският окръжен съд постанови присъдата си по
н.о.х.д.№317 по описа за 2018 година.
Мотивите
са изготвени на 10.06.2019 година.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: