№ 3582
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208301 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 8301 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*** срещу Наказателно постановление (НП)
№ 104 от 16.04.2021 г. издадено от инж. ** – Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. София, с което на
дружеството жалбоподател на основание чл. 34, ал. 1 от Закон за защита от
шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 3 000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС.
В жалбата от „**** се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и нецелесъобразно. Твърди се, че е била налице обективна
невъзможност за намаляване на причинения от трансформаторите наднормен
шум с оглед техните производствени шумови характеристики, като след
дадено предписание от РИОСВ – гр. София са били изградени шумозащитни
бариери. Развиват се доводи за липсата на виновно поведение, поради което
дружеството не следвало да бъде санкционирано. Сочи се, че атакуваното НП
е издадено извън шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Излагат се
съображения за маловажност на случая. С оглед изложеното до съда се
отправя искане да постанови решение, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „****, редовно
призовано, се представлява от юрк. ****** който поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения моли за отмяна на обжалваното НП. В
1
допълнение представя писмено становище, в което се сочи, че процесното
нарушение е било отстранено от дружеството след изпълнение на даденото
му предписание, като също така се твърди, че административнонаказващият
орган е следвало да приложи санкционната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗЗШОС
вместо тази по чл. 34, ал. 1 от цитирания закон.
Въззиваемата страна – РИОСВ – гр. София, редовно призована, се
представлява от юрк. Борис Бозов, който оспорва жалбата, счита нарушението
за безспорно доказано и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
В Министерството на околната среда и водите постъпил сигнал, който
впоследствие бил препратен до РИОСВ – гр. София и в който били изложени
данни за наднормено излъчване на шум в околната среда от трансформатор,
разположен в гр. Банкя, в подстанция, стопанисвана от „****.
Въз основа на подадения сигнал на 25.09.2020 г. свидетелят Б. М., на
длъжност „младши експерт“ при РИОСВ – гр. София, с негови колеги,
извършили проверка на **, находяща се на **** и стопанисвана от „****.
Проверяващите установили, че на територията на подстанцията са
разположени два броя силови трансформатори (№ 1 и № 2). Трансформатор
№ 1 бил с номинална мощност от 25 MVA, а трансформатор № 2 – с
номинална мощност от 50 MVA. Представителят на дружеството информирал
служителя на РИОСВ – гр. София, че двата трансформатора не се използвали
едновременно, а работели съгласно диспечерско разпореждане. Към момента
на проверката работел само Трансформатор № 2 с натоварване от 7,8 MW,
което се явявало 10,4 % от общата мощност на подстанцията.
В хода на проверката били извършени контролни измервания на дневно
ниво на шум, излъчван в околната среда от дейността на **. Измерването
било извършено в шест броя измерителни точки (ИТ), в един измервателен
контур и три броя точки в места на въздействие (MB) – жилищни сгради,
находящи се на ул. „Цар Симеон“ № 83В (MB 1), ** (MB 2) и № 85A (MB 3),
гр. Банкя, и един брой ИТ фоново ниво. Измерванията били извършени
съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 54 за дейността на
националната система за мониторинг на шума в околната среда и за
изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на
информация от промишлените източници на шум в околната среда.
Операторът бил представил по надлежния ред в РИОСВ – гр. София с вх. №
11821/28.08.2020 г. информация, доказваща обстоятелствата съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредбата. За обстоятелствата при извършване на измерването и
констатациите за производственото натоварване на обект ** бил съставен
протокол за проверка № 61/25.09.2020 г.
На 08.10.2020 г. от страна на Изпълнителна агенция по околна среда
(ИАОС) с писмо вх. № 14042/08.10.2020 г. в РИОСВ – гр. София били
2
представени протокол № 1790/25.09.2020 г. за проведени контролни
измервания на нивата на шум и протокол от изпитване № 01-2018/02.10.2020
г. на „Централна лаборатория София – 01“ към ГД „*********лед анализ на
така представените резултати в цитираните протоколи се установило, че в три
броя точки в места на въздействие (MB) – жилищни сгради, находящи се на
ул. „Цар Симеон“ ***** (MB 1), № 83Г (MB 2) и № 85A (MB 3), гр. Банкя, е
била превишена граничната стойност за еквивалентно ниво на шум,
определена в Приложение № 2, Таблица № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от
26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и
на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба № 6 от
26.06.2006 г.), както следва:
за измерителна точка в MB 1 (жилищна сграда, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ *****) била измерена стойност 57,0±0,4 dB(A) при гранична
стойност за еквивалентно ниво на шум от 55 dB(A), определена съгласно
Приложение № 2, Таблица № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г.;
за измерителна точка в MB 2 (жилищна сграда, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ **) била измерена стойност 59,5±0,4 dB(A) при гранична стойност за
еквивалентно ниво на шум от 55 dB(A), определена съгласно Приложение №
2, Таблица № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г.;
за измерителна точка в MB 3 (жилищна сграда, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ № *****) била измерена стойност 66,7±0,4 dB(A) при гранична
стойност за еквивалентно ниво на шум от 55 dB(A), определена съгласно
Приложение № 2, Таблица № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г.
Във връзка с констатираните обстоятелства с писмо с изх. № 6429/
16.10.2020 г., получено на 21.10.2020 г., „**** било поканено на 28.10.2020 г.
да изпрати свой представител в сградата на РИОСВ – гр. София за съставяне
на констативен протокол и на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН).
На 28.10.2020 г. в сградата на РИОСВ – гр. София се явил Добрин
Найчев – упълномощен представител на „****. В негово присъствие за
резултатите от извършената проверка бил съставен констативен протокол №
ККФОС-БМ-30 от 28.10.2020 г., с който за обект ** на „**** било дадено
предписание до 27.11.2020 г. да предприеме мерки за недопускане на
излъчване на шум в околната среда над граничните стойности, определени в
Наредба № 6 от 26.06.2006 г., и да представи в РИОСВ – гр. София писмен
отчет, удостоверяващ изпълнението на даденото предписание.
На същата дата – 28.10.2020 г., въз основа на установеното при
извършената проверка свид. Б. М. съставил против „**** АУАН № 188/2020
3
г. от 28.10.2020 г. за нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, а именно за това, че
на 25.09.2020 г. в обект **, находящ се на ****, осъществявайки дейността си
дружеството е допуснало предизвикване на шум в околната среда над
граничните стойности, определени с Наредба № 6 от 26.06.2006 г. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител
на дружеството, като бил подписан от актосъставителя и свидетелите и
предявен за запознаване срещу подпис на упълномощеното лице, което
вписало в акта, че писмени възражения ще бъдат подадени в срок.
Действително, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН постъпили
писмени възражения, в които били изложени съображения за маловажност на
случая.
Въз основа на така съставения АУАН, при същото словесно описание
на нарушението и същата правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление № 104 от 16.04.2021 г. от инж. ** – Директор на
РИОСВ – гр. София, с което на „**** на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.
16, т. 1 от ЗЗШОС. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 20.04.2021 г., като на 27.04.2021 г. пред наказващия орган
била депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Б. М. и С. А., протокол за проверка №
61/25.09.2020 г., протокол № 1790/25.09.2020 г. за проведени контролни
измервания на нивата на шум, протокол от изпитване № 01-2018/02.10.2020
г., писмо с изх. № 6429/16.10.2020 г., констативен протокол № ККФОС-БМ-
30/28.10.2020 г., заповед № РД-75/29.06.2020 г. на Директора на РИОСВ – гр.
София, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната
преписка писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. М. (актосъставител) и
С. А. (свидетел при съставяне на акта) като обективни, последователни и
логични, като същите изцяло кореспондират с писмените доказателства по
делото. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелствата
около извършването на процесната проверка, резултатите от нея,
констатираните превишения на допустимите нива на шум в трите измерени
точки и места за въздействие, както и съставянето на констативен протокол и
АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда, включително относно
извършените измервания и резултатите от тях.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
4
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В производството по чл. 63, ал. 1 и следващите от ЗАНН районният съд
е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили, респ. издали АУАН и НП.
Процесният АУАН е съставен от Б. М., заемащ длъжността „младши експерт“
при РИОСВ – гр. София, който е длъжностно лице, определено да съставя
АУАН по ЗЗШОС със заповед № РД-75/29.06.2020 г. на Директора на РИОСВ
– гр. София, с което е изпълнено изискването на чл. 36, вр. чл. 17 от ЗЗШОС.
Атакуваното НП също е издадено от компетентен орган – директора на
РИОСВ – гр. София, с което е спазено правилото на чл. 37, вр. чл. 17 от
ЗЗШОС.
Настоящият съдебен състав констатира, че давностните срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени.
Двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
като минимално изискуемо съдържание реквизити. Както в акта, така и
издаденото въз основа на него НП нарушението е достатъчно ясно описано,
коректно са отразени датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, като му е дадена и съответната правна квалификация. Не е налице
противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна
квалификация на нарушението. АУАН е съставен в присъствие на двама
свидетели и на упълномощен представител на дружеството – нарушител, на
който актът е предявен и връчен в деня на съставянето му, поради което не са
налице нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта.
Дружеството е упражнило правото си на защита, като е подало писмени
възражения срещу АУАН, които наказващият орган е отхвърлил като
неоснователни. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП
също е редовно изпълнена. С оглед изложеното съдебният състав приема, че
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното
лице да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, респективно да организира защитата си.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС
5
физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци осъществяват
дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната
среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, както и в
помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните
стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.
Съгласно чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС министърът на здравеопазването,
съвместно с министъра на околната среда и водите, издава наредба, с която се
определят показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум в
околната среда, както и методите за оценка на вредните ефекти от шума
върху здравето на населението.
Въз основа на цитираната правна норма е издадена Наредба № 6 от
26.06.2006 г., като съгласно т. 1 от Таблица № 2, Приложение № 2 към чл. 5
от наредбата дневната гранична стойност за еквивалентно ниво на шум в
жилищните зони и територии е 55 dB(A).
От формираната по делото доказателствено съвкупност безспорно се
установява, че от обективна и субективна страна юридическото лице „**** е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 16, т. 1 от
ЗЗШОС, тъй като на 25.09.2020 г., осъществявайки дейността си в обект **,
находящ се на ****, е допуснало предизвикване на шум в околната среда над
граничните дневни стойности, определени съгласно Приложение № 2,
Таблица № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. При гранична дневна
стойност за еквивалентно ниво на шум от 55 dB(A) дружеството е допуснало
предизвикване на шум със следните стойности: 57,0±0,4 dB(A) за
измерителна точка в MB 1 (жилищна сграда, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ *****); 59,5±0,4 dB(A) за измерителна точка в MB 2 (жилищна
сграда, находяща се на ул. „Цар Симеон“ **), както и 66,7±0,4 dB(A) за
измерителна точка в MB 3 (жилищна сграда, находяща се на ул. „Цар
Симеон“ № *****). Следва да се отбележи, че извършването на процесното
нарушение от обективна страна не се оспорва от страна на дружеството –
жалбоподател, а единствено се релевират доводи за наличието на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че нарушението е отстранено от дружеството,
тъй като същото е изпълнило дадените му предписания. Изпълнението на
последните не освобождава жалбоподателя от отговорност за осъщественото
нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна, безвиновна, то не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на нарушението. В този ред на мисли
6
възражението на жалбоподателя за липса на виновно поведение от страна на
дружеството се явява неоснователно.
Съгласно приложената санкционна норма на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС за
нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности
на шум, на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат
имуществени санкции в размер от 3 000 до 6 000 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият
орган е приложил правилната санкционна норма на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС,
която касае нарушения, свързани с превишаване на граничните стойности на
шум, и се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 33, ал. 2
от ЗЗШОС, поради което възражението на жалбоподателя в тази връзка е
неоснователно. В разглеждания случай на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от
3 000 лева, с оглед на което се явява безпредметно обсъждането на основания
за нейното намаляване.
Съставът на съда счита, че с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения процесното административно нарушение не следва да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. То е типично
за своя вид и не е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства. В
тази връзка следва да се отбележи, че е констатирано превишаване на
граничните стойности на шум и в трите точки в местата на въздействие.
Освен това, за процесния обект ** още на 24.04.2019 г. при извършено
измерване е установено предизвикване на шум в жилищни сгради над
граничните стойности, определени с Наредба № 6 от 26.06.2006 г. Доколкото
е ангажирана отговорността на юридическо лице – търговец, изискванията
към което са завишени, то обстоятелства, свързани със субективната страна
на нарушението, не следва да бъдат ценени като смекчаващи отговорността
такива. Дружеството следва да организира дейността си по такъв начин, че да
спазва законовите изисквания, включително тези по Закона за защита от шума
в околната среда. Предвид изложеното този съдебен съсав счита, че не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Воден от изложените съображения, съдът счита подадената жалба за
неоснователна, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 104 от 16.04.2021 г.,
издадено от инж. ** – Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр. София, с което на „***, на основание чл. 34, ал. 1 от Закон за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 16, т. 1 от
ЗЗШОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8