МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 414/2020г. по описа на ПРС – I X
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Р.А.И. – роден на *** ***, адрес за
призоваване в ***, ***, български гражданин, средно образование, безработен,
женен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 12.01.2020 год. в гр. Пловдив, в
маловажен случай, без надлежно разрешително да е държал рисковонаркотично
вещество – 2 броя таблетки с общо тегло 0,342 гр. и съдържание на активен
компонент 4,0 мг. /0,004 гр./ от веществото Клоназепам на стойност 1 лев, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3, т. 2 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че по делото се събрани достатъчно доказателства в подкрепа на фактологията и
същата е установена безспорно, а именно – че на инкриминираната дата 12.01.2020
г. в гр. Пловдив И. е държал въпросните таблетки. Посочва,
че спорът, който
възниква по делото, е доколко същият е имал правно основание, разрешително да
държи тези таблетки, като поддържа, че от приложените по делото в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства се установява, че към въпросната дата 12.01.2020
г. такова правно основание липсва, като от постъпилите писмени доказателства – т. нар.
зелени рецепти, е видно, че последната е от 06.03.2019 г..
Още посочва, че основният
въпрос е доколко в конкретния случай се касае за маловажен, или малозначителен
случай,
като поддържа
обвинението като такова за маловажен случай, доколкото за преценката му следва
да се вземат предвид всички обстоятелства както относно извършеното, така и
относно дееца. Взема становище, че е безспорно, че двете таблетки са на ниска стойност, но
по отношение на Р.И. е видно от справката му за съдимост, че същият е осъждан
за престъпления, отново свързани с наркотични вещества, второто от които е в
сила от 30.04.2019 г. и касае управление на МПС след употреба на опиати, поради
което намира, че в конкретния случай е налице достатъчно висока обществена
опасност, доколкото да обуслови повдигнатото обвинение.
Сочи, че при определяне
размера на наказанието следва да се вземат предвид както цитираните предишни
осъждания, свързани с престъпления за наркотични вещества, които не са взети
предвид при определяне правната квалификация, както и обществената опасност,
поради което предлага по отношение на Р.И., за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал.
5 вр. ал. 3, т. 2 от НК следва да се определи наказание глоба в предвидения от
закона минимум, като по отношение на И. се присъдят и разноските по
делото.
Защитникът на подсъдимия И. – адвокат Б. поддържа,
че не може да се съглася с доводите, изтъкнати от представителя на РП –
Пловдив, като посочва, че обвинението за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК срещу И. в конкретния случай се явява
несъставомерно. Посочва, че изискването на закона в конкретния случай, за да бъде
осъществено от обективна и субективна страна съставът на визираното
престъпление, описано в обвинителния акт, рисковото наркотично вещество – 2
броя таблетки с общо тегло 0,342 грама и съдържание на активен компонент 4 мг
Клоназепам на стойност 1 лев, трябва да бъдат държани без надлежно
разрешително. Поддържа, че в конкретния случай обаче е очевидно, че такова
разрешително има и такова се явяват т. нар. зелени рецепти, които са издавани
на Р.И., за които има данни по делото – първата от 28.01.2019 г., а втората от
тях – на 06.03.2019 г., издадени от *** М.. Оспорва становището на прокурора в
тази насока за твърдяната престъпна деятелност, датираща от началото на 2020
г., около 10 месеца след издаване на втората зелена рецепта, като посочва, че няма
никакво задължение лицето, на което е изписано съответното лекарство – Ривотрил
в случая – да употреби цялото количество, което му е изписано за конкретно
определен срок, по делото не се събрани доказателства, от които да е видно например,
че Р.И. е длъжен да употреби изписания Ривотрил за месец, два или повече. Поради
това посочва, че повдигнатото обвинение и поддържане от представителя на РП –
Пловдив днес в съдебно заседание се явява несъставомерно, поради което и подс. Р.И.
следва да бъде изцяло оправдан. Алтернативно на последното поддържа, че ако
съдът счете, че въпреки всичко подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното престъпление, то е налице малозначителен
случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл поддържа, че видно от
справката за съдимост на И., същият действително е осъждан, но към настоящия
момент не може да бъде характеризиран като лице с висока степен на обществена
опасност, напротив – видно от същата справка за съдимост е, че предходното
осъждане не е за тежко умишлено престъпление. Още сочи пренебрежимо ниска е
стойността на двете таблетки Ривотрил – 1 лев, както и съдебна практика в този
смисъл, като посочва, че ако в конкретния казус Р.И. е рецидивист, донякъде би
могъл да се съгласи с прокуратурата, че следва да носи отговорност за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, но в конкретния случай обществена
опасност липсва, дори и да бъде намерено от страна на съда, че от субективна и
от обективна страна е осъществен съставът на визираното престъпление. В
заключение посочва, че алтернативно защитата е на становище, че поради
несъставомерност на деянието И. следва да бъде изцяло оправдан, а ако доводите
в тази насока не се приемат, то предлага оправдателната присъда да постаноена
на основание чл. 9, ал. 2 от НК поради малозначителност на деянието.
Подсъдимият И.
посочва, че поддържа казаното от своя защитник, не се счита за виновен, защото
тези таблетки ги използвал за лечение, а относно предишните му престъпления посочва,
че това няма нищо общо според него, како и че таблетките са били в него, но
зелената рецепта няма как да бъде в него, тя остава в аптеката.
В последната си дума заявява, че не се признава за
виновен, иска оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.А.И. е роден на *** ***,
адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, средно образование,
безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият Р.А.И. бил зависим от
наркотични вещества, а именно – от хероин, във връзка с което на 21.01.2019г.
бил настане на лечение в *** – Клиника по психиатрия и медицинска психология,
където престоял една седмица, а именно – до 28.01.2019г..
При неговото изписване от болничното
заведение, на 28.01.2019г., свидетелят И.Н.М. – *** при *** издал на подсъдимия
И. „зелена рецепта“ – Рецептурна бланка ***г., с която му преписал лекарствения
продукт Клонарекс.
На 06.03.2019г. свидетелят М. издал и
втора „зелена рецепта“ на подсъдимия И., а именно – Рецептурна бланка ***г., с
която отново му предписал лекарствения продукт Клонарекс.
Свидетелят М. предписал на подсъдимия И.
да приема Клонарекс според посочената в епикризата схема, след което като бавно
и постепенно намалява количеството, по своя преценка, във връзка с овладяване
ефекта на абстиненцията от наркотичното вещество.
Лекарствения продукт Клонарекс съдържа активно
действащо вещество Клоназепам и е идентичен с лекарствения продукт Ривотрил,
като има едно и също фармакотерапевтично действие.
На
12.01.2020г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, свидетелят Н.С. работел
като *** в 06 РУ при ОДМВР гр. Пловдив, като по утвърден план – график от началника
на РУ бил назначен в автопатрул, обслужващ Полицейски участък 13 при Шесто РУ –
ОД МВР – Пловдив. Последният, заедно с колегата му – свидетелят П.Т.,***, при
което около 11.00 часа на същия 12.01.2020г., непосредствено пред № 14 на същата
улица, забелязали лице, което им се сторил съмнително и решили да му извършат
проверка. За тази цел С. и Т. спряли със служебния автомобил в близост до
лицето, но същото виждайки ги побягнало. След кратко преследване, С. и Т.
застигнали и хванали беглеца, който установили, че е подсъдимият Р.А.И..
Свидетелите С. и Т. отвели подсъдимият И.
в сградата на 06 РУ при ОДМВР - гр. Пловдив, където бил задържан на
основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. При извършена проверка на лицето в неговия портфейл
открили два броя бели на цвят хапчета, съставляващи лекарството Клонарекс,
които подсъдимият И. предал доброволно и за действието е бил съставен протокол
за доброволно предаване.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа следното:
На първо място съдът съобрази
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.П.С., П.И.Т., Я.Г.И. и И.Н.М..
От показанията на свидетелите Н.П.С. /л.64 от делото/ и П.И.Т. /л.64 – 65
от делото/ – служители на 06 РУ при ОДМВР - гр. Пловдив се установява, че 12.01.2020г.,
около 11.00 часа, в гр.Пловдив, на ул. „Ландос“, пред № 14 забелязали лице, което им се сторил съмнително и което побягнало,
както че след задържането му последното било установено като подсъдимия И.. От
показанията на С. и Т. се установява още, че подсъдимия И. доброволно предал
два броя бели на цвят хапчета.
От показанията на свидетеля Я.Г.И. /л.65
– 66 от делото/ – майка на подсъдимия И. се установява, че подсъдимия И. бил
зависим от наркотично вещества, през месец януари на 2019г. бил на лечение,
след което свидетелят М. му изписал лекарствения продукт Клонарекс, който
подсъдимият си закупувал и приемал.
От показанията на свидетеля и И.Н.М. /л.110
– 111 от делото/ – *** при *** се установява,
че подсъдимият И. бил зависим от наркотични вещества, във връзка с което в
началото на 2019г. бил настане на лечение в ***, където престоял една седмица. От
показанията на свидетеля М. се установява още, че при изписването на подсъдимия
от болничното заведение, на 28.01.2019г., свидетелят му издал на „зелена“
рецепта, с която му преписал медикаменти, сред които и лекарствения
продукт Клонарекс, както и че на
06.03.2019г. му издал и втора „зелена“ за същия медикамент. От показанията на М.
се установява още и начина, по които било преписано на подсъдимия да приема
медикамента, а именно – епикризата схема, след което като бавно и постепенно
намалява количеството, по своя преценка, във връзка с овладяване ефекта на
абстиненцията от наркотичното вещество.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите Н.П.С., П.И.Т., Я.Г.И. и И.Н.М. кореспондират много добре по между
си, без практически да се установяват никакви противоречия, поради което и
преценява същите показания като логични, непротиворечиви и последователни, и
кредитира същите като истинни. От последните свидетелски показания се
установява описаната от съда като възприета фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на самия подсъдим И. /л.21 от делото/, който макар и
кратко, също посочва, че му е изписвано лекарството Клонарекс от свидетеля М.
за лечение на хероиновата му зависимост, закупувал е и приема медикамента, като
„зелената“ рецепта не е в него, защото последната остава в аптеката. Съдът
намира, че същите обяснения добре кореспондират с тези на свидетелите И.Н.М. и Я.Г.И.,
без да са налице никакви противоречия, поради което кредитира последните
обяснения.
На следващо място съдът съобрази и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство /л.35 от ДП/ и
приета по делото след изслушване на вещото лице К.А.В. /л.66 от делото/ физико
– химическа експертиза – Протокол № 62 от 12.01.2020г., съгласно която представените
два броя таблекти съдържат психоактивното вещество – клоназепам. Това вещество
е активна съставка на медикамент с търговско наименование „Ривотрил“.
Количественото съдържание на активен компонент – клоназепам във всяка от
таблетките е по 2 мг. Общото количество активен компонент – клоназепам,
съдържащо се в двете таблетки е 4,0 мг. Общото тегло на двете таблетки е 0,342
гр.. Съдът
намери, че същото заключение е компетентно изготвено,
с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана
област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява , че на 12.01.2020г., в гр.Пловдив,
подсъдимият И. е държал двете таблетки, които съдържат активно вещество клоназепам.
Въпреки горното следва изрично следва да
се отбележи, че от същото заключение по никакъв начин не се установяват данни,
от които може да се направи категоричен извод, че държаните от подсъдимия И.
таблетки са именно веществото „Ривотрил“. Действително, нямам причина да не се
даде вяра на посоченото в заключението, че
веществото клоназепам е активна съставка на медикамент с търговско
наименование „Ривотрил“. Както обаче сочи вещото лице, веществото клоназепам е
активна съставка и на други медикаменти, включително Клонарекс, като вещото
лице не може да заключи търговското наименование на таблетките, предмет на
изследване, включително дали се касае за Ривотрил или Клоназепам.
Във връзка с последното съдът намери, че
макар да е прието по делото заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство стоково оценъчна експертиза /л.38 от ДП/, приета по делото след
изслушване на вещото лице Б.Р.Д. /л.67 от делото/ и въпреки, че същата е компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, неоспорено от страните, то при преценка на същата в
светлината на цялата останала доказателствена съвкупност по делото, от същата
не се установяват относими по случая данни. Последното е така, доколкото вещото
лице е съобразило цената на двата броя таблетки като такива, съставляващи
лекарствения продукт Ривотрил, докато по делото не се установи, че таблетките са съставлявали лекарството
Ривотрил, напротив – събраха се достатъчно данни, че се касае за лекарствения
продукт Клоназепам.
Същевременно съдът съобрази заключението
на изготвената по делото /л.137 - 140 от делото/ и приета по делото след
изслушване на вещото лице Н.Г.Ч. /л.145 от делото/ съдебно – медицинска фармакологична
експертиза, съгласно която лекарствения продукт Клонарекс съдържа веществото
Клоназепам в количества 0,5 и 2 мг., както и че същият е идентичен с
лекарствения продукт Ривотрил, като има едно и също фармакотерапевтично
действие. Съдът намери, че същото заключение е
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От последното се установява, че предписвания
на подсъдимия лекарствен продукт Клонарекс съдържа активно действащо вещество Клоназепам,
както и че последния е идентичен с продукта Ривотрил.
Горната фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства, прието по делото, а именно – заверено
копие от Рецептурна бланка ***г. /л.94 от делото/ и заверено копие от Рецептурна бланка ***г. /л.95 от делото/ от които се установява,
че свидетелят М. е предписвал на подсъдимия И. лекарствения продукт Клонарекс;
оригинал на Епикриза /л.61А по делото, от която се установява, че подсъдимия И.
е бил настанен в *** – Клиника по психиатрия и медицинска психология от
21.01.2019г. до 28.01.2019г..
Последно по доказателствата следва да се
отбележи, че пазарната стойност на таблетките от лекарството Клонарекс,
установено като държано от подсъдимия И. е без всякакво значение за
съставомерността на изследваното деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК. Ето защо съдът, след като установи, че се касае за лекарството Клонарекс, а
не за лекарството Ривотрил, не назначи оценъчна експертиза за определяне
пазарната стойност на двете таблетки Клонарекс, държани от подсъдимия И..
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че не се установи със своите действия подсъдимият Р.А.И.
да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК – за това, на 12.01.2020 год. в гр. Пловдив, в маловажен
случай, без надлежно разрешително да е държал рисковонаркотично вещество – 2
броя таблетки с общо тегло 0,342 гр. и съдържание на активен компонент 4,0 мг.
/0,004 гр./ от веществото Клоназепам на стойност 1 лев, като деянието
представлява маловажен случай.
Основанията на съда за горният извод са
следните:
Установеното по делото като държано от
подсъдимия И. вещество Клоназепам е психоактивно вещество, което е поставено
под контрол и е включено в Списък III – „Рискови вещества“ на Приложение № 3
към чл.3, т.3 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като
наркотични, към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, като рисково вещество.
Въпреки това, за да осъществи състава на
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК, подсъдимият следва да държи рисковото
вещество Клоназепам „без надлежно разрешително“
по смисъла на същата норма. Такова надлежно разрешително в случая обаче се
установява, доколкото както вече бе посочено, на подсъдимият И. е бил предписан
лекарствения продукт Клоназепам, който съдържа активно вещество Клоназепам, от ***
– свидетелят М., за което са му били издадени Рецептурна бланка ***г. и Рецептурна
бланка ***г..
Именно този начин на държане на
рисковото вещество от подсъдимия И. - след предписване от *** на медикамент,
съдържащ последното и закупуване му с представяне на съответната Рецептурна
бланка съставлява държане на веществото с „надлежно
разрешително“ по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК,
доколкото друг надлежен ред за държане на такъв медикамент не съществува.
Също така, доколкото несъмнено се
установи, че на подсъдимия е изписван медицинския продукт Клонарекс, както и че
това лекарство съдържа веществото Колназепам, то липсва всякаква причина да не
бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, че държаните от него два броя
таблетки са били именно Колнарекс, което съдът приема за установено, а не
друго, включително споменатото от вещото лице лекарство Ривотрил.
Единствено да изчерпателност следва да
се посочи, че дори да не бе установено, че подсъдимият И. е държал предписаното
му лекарство – Клонарекс, а бе установено, че е друго, съдържащо Колназепам,
например – Ривотрил, то същият подсъдим отново не би осъществил състава на чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК. Това е така, доколкото след като на
подсъдимия е предписано по надлежен ред лекарство, съдържащо Колназепам, то последният
има право да държи това рисково вещество, дори и последното да се съдържа в
лекарство с друго търговски наименование.
Също така съдът намери, че не може да
бъда споделено възражението на прокурора в смисъл, че към 12.01.2020 год.
подсъдимият няма право да държи рисковото наркотично вещество Клоназепам,
доколкото съдържащия последното медикамент му е бил предписан на 28.01.2019г. и
06.03.2019г..
В този смисъл следва да се посочи, че не
се установи никакъв нормативно предвиден срок, в който едно лице, на което е
предписан медикамент, съдържащ рисковото вещество Клоназепам, да е длъжно да
употреби този медикамент, съответно – след изтичането на този срок да „губи“
право да държи медикамента с „надлежно
разрешително“ по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК.
Отделно от горното следва да се съобрази
и изложеното от свидетеля М. за начина, по който е предписал на подсъдимия И.
да приема медикамента, а именно – първоначално в голямо количество, след което
като бавно и постепенно да намалява количеството, във връзка с овладяване
ефекта на абстиненцията от наркотичното вещество. От последното е видно, че
медицинският специалист е предписал начин на приемане, който е в зависимост –
включително и по продължителност, и от индивидуалната преценка на самия
подсъдим, което прави съвсем невъзможно определянето на един конкретен момент,
от който може да бъде броен някакъв срок за „правомерно“ държане на
медикамента, дори такъв срок да бе нормативно предвиден.
Не последно място следва да се има предвид,
че периодът от изписване медикамента на подсъдимия – 28.01.2019г. и
06.03.2019г., до установяване държането на веществото Клоназепам от същия –
12.01.2020г. е около 10 месеца, който период не може да бъде определен за
очевидно прекалено голям – не се касае например за години, в който случай би
могло се изследва дали не е налице някаква самоочевидна отпаднала необходимост
на лицето да държи медикамента и др. подобни.
Предвид това съдът установи, че гореописаното
инкриминирано деяние, предмет на настоящото обвинение НЕ Е ИЗВЪРШЕНО, по
смисъла на чл.304, предл.I-во от НПК, доколкото не се установяват всички елементи от състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК, а именно – не се
установява подсъдимият И. да е държал без надлежно разрешително да е държал
рисково наркотично вещество – 2 броя таблетки с общо тегло 0,342 гр. и
съдържание на активен компонент 4,0 мг. /0,004 гр./ от веществото Клоназепам.
Напротив – установява се, че същият е държал 2 броя таблетки с общо тегло 0,342
гр. и съдържание на активен компонент 4,0 мг. /0,004 гр./ от веществото
Клоназепам, след като е имал надлежно разрешително да е държи рисково
наркотично вещество – Клоназепам.
Ето
защо, съдът призна подсъдимия
Р.А.И. – роден на *** ***, адрес за призоваване в ***, ***, български
гражданин, средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на 12.01.2020 год. в гр.
Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително да е държал
рисковонаркотично вещество – 2 броя таблетки с общо тегло 0,342 гр. и
съдържание на активен компонент 4,0 мг. /0,004 гр./ от веществото Клоназепам на
стойност 1 лев, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НК.
Поради това и на
основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия Р.А.И. по така повдигнатото му обвинение.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществените
доказателства – 1 брой прозрачен полиетиленов плик, запечатан със силиконов
печат с надпис „РДВР Пловдив 53“, съдържащ остатъци от таблетки, съдържащи
Клоназепам с общо тегло 0,260 грама – на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР – НОП“, следва
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
В случая лисва
основания за отнемане на остатъците от таблетки в полза на държавата, по реда
на чл.354а, ал.6 от НК, доколкото не се установи някои от „случаите по ал.1 – 5“, предвид липсата на данни за извършено престъпление,
още повече – установи се надлежно разрешително за подсъдимия да държи същите.
Въпреки това съдът намери, че същите остатъци от таблетки очевидно съставляват
вещи без стойност. Също така необходимостта от тяхно съхраняване, след влизане
в сила на присъдата, е отпаднала, с оглед приключване на наказателното
производство.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като съдът
намери подсъдимия Р.А.И. за невинен по така повдигнатото обвинение, съдът на
основание на чл.190, ал.1 от НПК намери, че направените
разноски по досъдебното производство в размер на 125,79 лева, както и
направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 239 лева следва
да останат за сметка на държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.