№ 32
гр. Благоевград , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500093 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба на Г. И. Г. и М.
И. Г. против определения размер разноски от ЧСИ Ш. Д. по изпълнително дело 381/2020 г.
Жалбоподателите сочат, че след като са получили покана за доброволно изпълнение са
подали възражение за прекомерност на разноските, като са поискали от ЧСИ намаляването
им, както и да им даде подробна информация за начислените от него в своя полза такси по
реда на ТТР към ЗЧСИ. Според тях отказа е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма да се произнесе с постановление, като резолюцията на ЧСИ не съдържа
реквизитите на постановление. Изрично сочат, че не са оспорили разноските в частта
относно адвокатския хонорар, тъй като е посочен в минималния предвиден размер, а
оспорват само разноските, определени от ЧСИ по ТТР към ЗЧСИ. Сочат, че в срока за
доброволно изпълнение са внесли и дължимата към взискателя сума от 31,35 лв., за която не
са дали повод да се събира принудително.
От материалите по изпълнително дело 381 по описа за 2020 г. на ЧСИ, с рег. № 796, БлОС
намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на ЕТ „ххх – ИХ- 65“ против М. И. Г.
и Г И. Г.. В деня на постъпването й на 6.10.2020 г. ЧСИ е постановил разпореждане за
образуване на делото, като в него е посочил и действията, които следва да се извършат,
както и че признава извършените от взискателя и претендирани в молбата по
изпълнителното производство разноски от 200 лв. представляващи адвокатско
1
възнаграждение за представителство в изпълнителното производство, сумата от 434 лв., от
които 384 лв. обикновени такси с включено ДДС / 24 лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 24 лв. - 4 бр.
справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ; 240 лв. по т. 22 от ТТРЗЧСИ; 96 лв. – 4 бр. уведомления по т.
5 от ТТРЗЧСИ/ и 50 лв. допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ, за които не се дължи
ДДС.
За тези суми, без адвокатското възнаграждение, ЧСИ е изготвил сметки по чл. 79 от ЗЧСИ,
които са с номера съотв. № 25669 и № 25670.
От сметка № 25669, където ЧСИ е уточнил конкретно какви връчвания е осъществил е
видно, че сумите от поканата за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, касаят
уведомление на вещото лице, изпращане на 2 покани за доброволно изпълнение до двамата
длъжници и връчване на взискателя на постъпилото възражение от длъжниците за
становище. Или сумата по тази точка 5, при съобразяване, че таксата е 20 лв. за всяко едно
връчване, според БлОС следва че правилно е определена в общ размер на 80 лв./4х20/, която
с ДДС възлиза на 96 лв.
Сумата по т. 3 ТТРЗЧСИ, също БлОС счита - за правилно определена предвид извършените
от ЧСИ на 4 бр. справки за двамата длъжници съотв. от НБД, Население и от НАП за
имуществото им, за всяка една от която справки според т. 3 от ТТРЗЧСИ таксата е 5 лв., или
общият й размер възлиза на 20 лв. /4х5/, която с ДДС възлиза на 24 лв.
БлОС съобрази, че таксата за образуване на изпълнително дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ е
константа по размер - 20 лв., съотв. с ДДС 24 лв., а по т. 22 -за въвода във владение
минималната такса е 200 лв. съотв. с ДДС 240 лв., колкото са и размерите на сумите по тези
точки, посочени в сметката и в разпореждането на ЧСИ респ. в ПДИ.
Или към общата сума от 384 лв. за визираните до момента разноски по ТТРЗЧСИ, като се
прибави и адв. възнаграждение от 200 лв., което жалбоподатели сочат, че не оспорват, тъй
като размера му е минималния по Наредбата за минималните адв. възнаграждения следва,
че сумата за разноски възлиза общо на 584 лв.
За сумата от 50 лв., начислена в ПДИ и сметка № 25670 - по т. 31 от ТТР ЗЧСИ като
допълнителни разноски за разходи, ЧСИ не посочва, за какви конкретно от изброените в
точката услуги са извършени, за да прецени БлОС дължимостта й.
За всички коментирани до тук суми за разноски е видно, че ЧСИ е посочил общият им
размер в поканата за доброволно изпълнение до двамата длъжници, визирайки, че са
съобразно разпореждането му, като е добавил и сума за разноски от 12 лв. по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Добавената сума за такса очевидно ЧСИ я е определил въз основа на сумата от 125 лв., за
която е издаден изпълнителения лист по отношение на разноските за воденото гражданско
производство при съобразяване при изчисляване на конкретния й размер на т. 26, б. “б“ от
2
ТТРЗЧСИ, според който за изпълнение на парично вземане от 100 лв. до 1000 лв. се събира
такса в размер на 10 лв. +10 на сто за горницата над 100 лв. /10+2,50/. В случая обаче видно
е, че за сумата по изпълнителния лист, за която ЧСИ е изпратил ПДИ за плащането й е 31,25
лв., поради което таксата, която се следва е по б. „а“ на чл. 26 от ТТРЗЧСИ предвиждаща за
изпълнение на парично вземане до 100 лв. е да се събира такса от 10 лв. Или сумата за
таксата по т. 26 е завишена с 2 лв. Това че посочената сума от 31.25 лв. е платена в срока за
доброволно изпълнение не променя дължимостта на таксата към ЧСИ по т. 26, която според
съдебната практика се дължи и при доброволно изпълнение.
Длъжниците след връчването им на ПДИ на 16.10.2020 г. в едноседмичния срок подават на
23.10.2020 г. възражение до ЧСИ, с което по същество изразяват несъгласие с размера на
таксите с довода, че са завишени. ЧСИ след връчване на възражението и съотв. получено
становище от взискателя с резолюция върху възражението е оставил без уважение искането,
срещу която резолюция длъжниците подават жалба, също в едноседмичния срок, предвиден
от чл. 436, ал. 1 от ГПК за подаване на жалби.
Въз основа на изложеното БлОС счита жалбата срещу определените от ЧСИ разноски за
допустима, тъй като според чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските за изпълнението. Жалбата, според БлОС - касае Поканата за доброволно
изпълнение, в който акт е съобщено на жалбоподателите за дължимостта им в общ размер,
съобразно разпореждане на ЧСИ.
ЧСИ при получаване на възражението срещу размера им е следвало да уточни волята на
жалбоподателите с какво точно не са съгласни – с размера на всички разноски или на адв.
възнаграждение, за да прецени компетентността си да се произнесе по съществото й. Макар
и да не го е сторил, това не се налага, тъй като жалбоподателите са го сторили в жалбата
срещу резолюцията, с която е оставено без уважение възражението им, в която за застъпили
идентична на тезата си от възражението за прекомерност на определените разноски. Не
оставя съмнение, че длъжниците обжалват размера на разноските, визиран в ПДИ, като
изрично сочат, че не правят възражение за прекомерност на адвокатското възражение. Ето
защо БлОС счита, че е сезиран с жалба срещу акта за разноски, а това е ПДИ, след като
срещу размера на разноските е постъпило несъгласие, в едноседмичния срок за
обжалването им. С резолюцията на ЧСИ не е определено никакво задължение за разноски,
за да подлежи на обжалване като акт по см. на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Според т. 2 на ТР3/10.7.2017 г на ВКС по т.д. 382015 г. на ОСГТК всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се произнася по задължението за разноски по изпълнението, може да се
обжалва по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК като изрично е посочено в ТР, че това е и поканата за
доброволно изпълнение, в частта й съдържаща произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадени въз основа на
него изпълнителен лист. Затова и доводите в жалбата за нищожност на акта за разноски, тъй
като за дължимостта им се следва издаване на постановление от ЧСИ – са несъстоятелни.
3
По изложените съображения БлОС намира, подадената жалба срещу акта за разноски за
допустима и съответно основателна за размера от 52 лв. В останалата част задължението на
длъжниците за разноски по изпълнителното дело е законосъобразно определено, поради
което жалбата е неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя връчените на 16.10.2020 г. на всеки един от двамата длъжници на М. И. Г. и на Г. И.
Г. покана за доброволно изпълнение в частта им, обективираща размера на разноските по
изпълнението от 52 лв., от които 50 лв. начислена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 2 лв.,
представляваща над дължимия размер такса начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ, кто
незаконосъобразни.
Потвърждава връчените на 16.10.2020 г. на всеки един от двамата длъжници на М. И. Г. и Г.
И. Г. покана за доброволно изпълнение в останалата им част, обективиращ размера на
дължимите разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4