РЕШЕНИЕ № 74
гр.
Кнежа, 17.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 11 по описа на
съда за 2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 149 от СК.
Образувано е по искова молба на Д.А.С. ***, чрез
пълномощника – адв. С.Ш. от Плевенска АК, против Л.З.М. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с
което да предостави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство на страните дете Андреас Лидиянов З., роден
на *** год., на майката – ищец, да определи местоживеене на детето при майката
и режим на лични отношения на бащата с детето, да осъди ответника да заплаща
издръжка на детето в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване
на ИМ, както и издръжка за минало време – една година назад от датата на
завеждане на молбата.
В молбата се твърди, че от съвместното съжителство на страните
се родило детето Андреас Лидиянов З., роден на *** год. Твърди се, че около
година след раждането на детето, страните, които до тогава живеели в с.
Търнава, се разделили и ищцата заживяла с Андреас в дома на родителите си в гр.
Кнежа. Сочи се, че с ответника контактува по телефона и след раздялата им той е
посещавал детето само четири пъти, както и че не е предоставял никакви
финансови средства за издръжката му. Твърди се още, че майката полага грижи за
детето, което редовно посещава детска ясла, с помощта на своите родители.
Твърди се, че притежава родителски капацитет и може да осигури на детето
необходимите условия за живот и развитие, поради което ищцата желае да й бъде
предоставено упражняването на родителските права върху него, като на бащата
бъде определен режим на лични отношения. Претендира месечна издръжка на детето
в размер на 200 лв., както и издръжка за минало време – една година назад от
предявяването на иска, в същия размер.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Ищцата – редовно призована, в съдебното заседание се
явява лично и с адв. С. Ш., с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни
доказателства. В хода по същество, моли съда да предостави упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Андреас на майката, като определи
местоживеенето му при нея; определи режим на лични отношения на бащата с детето
и да присъди издържа в размер на 200 лв. месечно, както и издръжка за минало
време в същия размер. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
– редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не възразява родителските права да
бъдат предоставени на майката, като бъде определено местоживеене на детето при
нея, а на него да бъде определен обичайният режим на лични контакти със сина му
Андреас. Възразява срещу размера на претендираната издръжка с доводи, че не
работи, както и по отношение на искането за издръжка за минало време.
ДСП – гр. Кнежа не изпраща представител в с.з.,
представя социален доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.
2 от ГПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна
Представено по делото е удостоверение за раждане, видно
от което Андреас Лидиянов З. е роден на *** год. в гр. Кнежа, от майка Д.А.С. и
баща Л.З.М..
По делото са разпитани свидетелите Талия Габриелова
Емануилова, без родствени връзки със страните и Бисерка Маринова Колева – майка
на ищцата. И двете потвърждават изложените в исковата молба факти, че през 2018
год. ответницата е напуснала съвместно обитаваното с ищеца жилище, като заедно
с детето е заживяла в дома на родителите си. След раздялата на страните, ответникът
рядко е посещавал детето – около 5-6 пъти в рамките на 2 години. Основно
грижите за детето се полагат от майката, като помощ в обгрижването му, вкл.
финансова, тя получава от родителите си. При посещенията си, макар и редки,
ответникът е давал различни парични суми на детето, купувал му е играчки и
дрехи. Независимо от това, предоставяните парични средства били твърде
недостатъчни за задоволяване на ежедневните нужди на детето. Детето Андреас няма
специфични потребности, понастоящем посещава редовно детска ясла. Към настоящия
момент ищцата е безработна, регистрирана в Бюрото по труда.
В приложения по делото социален доклад е отразено, че
основните грижи за детето се полагат от майката Д.С.. Жилището, което обитават
с детето, е собственост на бащата на ищцата. състои се от три стаи и коридор, и
приземен етаж. В него има добри условия за пълноценен живот и развитие.
Родителите на ищцата я подкрепят по всякакъв начин в обгрижването на детето. Майката
Д.С. изразява готовност и желание да си сътрудничи с бащата Л.М. относно
възпитанието и отглеждането на детето. В заключение, ОДЗ към ДСП – Кнежа
изразява становище, че ищцата притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на детето, мотивирана е да полага грижи за сина си
Андреас На адреса, на който ищцата живее има необходимите битово-хигиенни
условия, както и сигурна и безопасна среда за отглеждане на дете. Близките на
ищцата заявяват подкрепата си към нея за отглеждането и възпитанието на детето
Андреас.
При така установените факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася
по посочените въпроси.
В процесния случай, родителите на детето Андреас не
живеят заедно, нямат спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето, но не могат да постигнат съгласие относно режима на лични отношения на
бащата с детето, в частност през летния период, както и относно размера на месечната
издръжка на детето. Затова по повод подаденото искане посочените в закона
въпроси следва да се решат от съда.
Местоживеенето на малолетното дете Андреас следва да
се определи при майката, каквото е и към момента. Майката Д.С. упражнява грижа
за сина си, осигурила е нормални битови условия и добра семейна среда.
Същевременно бащата Л.М. без основателни причини проявява тенденция на известно
дезинтересиране от детето си.
Родителските права по отношение на малолетния Андреас следва
да се упражняват от майката Д.С., при която детето ще живее. По делото липсват
установени обстоятелства, които да обосновават извод за необходимостта от
определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по
смисъла на чл. 59 ал.2 СК.
Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични
отношения на бащата с детето ищцата не е направила особени искания. В
приложения по делото социален доклад също не са отбелязани специфични
обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса. Затова съдът
прие, че следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на
лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до
17:00 ч., както и с оглед възрастта на детето – 20 дни през летния период (по
10 дни през месеците юли и август), когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като бащата следва да взима и оставя детето от дома на майката.
Претенцията за издръжка на детето е основателна, тъй
като съгласно чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от 1/4 (една
четвърт) от минималната работна заплата за страната (в размер на 610 лв.), т.е.
не по-малко от 152.50 лв. Ответникът заявява готовност да заплаща. месечна издръжка
на детето от 160 лв. Издръжка в такъв размер, съдът счита за адекватен на
нуждите на детето, които са в рамките на нормалните за дете на такава възраст. С
оглед на това, съдът приема, че иска следва да бъде уважен за сумата от 160
лв., като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 200 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за
минало време, за периода от 16.01.2020 год. до 16.01.2019 год., съдът счита, че
следва да бъде частично уважен до размера на 140 лв. (1/4 от МРЗ за страната за
2019 год. – 560 лв.), за период от 6 месеца, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че през исковия период от време детето е започнало да
посещава редовно детска ясла, не е имало специфични потребности, а майката е
работила по трудово правоотношение, като е реализирала доходи в минимално
установения за страната размер. Не се установи за претендирания период от време
ответникът да е реализирал каквито и да било доходи, но независимо от това за
процесния период издръжка на детето е била дължима. За този период издръжката е
била поета основно от ищцата с помощта на нейните родители. От друга страна,
през предходната календарна година, в макар и малкото проведени срещи с детето,
ответникът е давал различни парични суми и е купувал играчки и дрехи на сина си.
Съдът приема, че за този период от време ответникът, който е млад и в трудоспособна
възраст, е имал възможност да реализира доходи поне в минимално установения за
страната размер и да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в
минимален размер без особени затруднения. Искът за заплащане на месечна
издръжка за минало време за разликата от 140 до 200 лева и за периода над 6
месеца до 1 година следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски по делото общо
в размер на 325 лв., от които 25 лв. – платена държавна такса и 300 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за двата иска съобразно
уважената им част при цена, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.6 от ГПК – по
иска за издръжка за в бъдеще в размер на 230.40 лв. и по иска за издръжка за
минало време в размер на 33.60 лв., и двете суми вносими по сметка на РС –
Кнежа.
Мотивиран от гореизложеното,
Кнежанският Районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето АНДРЕАС
ЛИДИЯНОВ З., роден на *** год. в гр. Кнежа, ЕГН ********** (Акт за раждане № 0071
от дата: 26.05.2017 год., съставен в гр. Кнежа), на майката Д.А.С., ЕГН **********,***,
като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето на следния адрес:
гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. „Родопи” № 63.
ПОСТАНОВЯВА
режима на лични отношения на бащата Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с детето
АНДРЕАС ЛИДИЯНОВ З. с ЕГН ********** да е всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, както и 20 (двадесет)
дни през лятото – по 10 дни през месеците юли и август, когато майката Д.А.С. не
ползва платен годишен отпуск, като бащата следва да взима и оставя детето от
дома на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК бащата
Л.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплаща на малолетния
си син АНДРЕАС ЛИДИЯНОВ З. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.А.С. с ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
на 160.00
лв. (сто и шестдесет и два лева и 0
ст.), считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020 год., до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 160 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 149
от СК Л.З.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на малолетното си дете АНДРЕАС ЛИДИЯНОВ З. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.А.С. с ЕГН **********, сумата от 840.00 лв. (осемстотин и четиридесет лева и 0 ст.), представляваща
дължима месечна издръжка от по 140 (сто и четиридесет) лева за периода 15.07.2019
– 15.01.2020 год. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 140 лв. до пълния
претендиран размер от 200 лв. месечно и за остатъка от периода до 1 (една)
година преди датата на депозиране на ИМ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК Л.З.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Д.А.С., ЕГН
**********,***, сумата от 325.00 лв.
(триста двадесет и пет лева и 0 ст.) – деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК Л.З.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по приходната сметка на Районен съд – гр. Кнежа сумата
от 264.00 лв. (двеста шестдесет и
четири лева и 0 ст.), представляваща дължима държавна такса върху определения
размер на издръжката, както и сумата от 5.00
лв. (пет лева и 0 ст.) – държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
На основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо от ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решението в частта, в която се допуска предварително изпълнение има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Плевен, в едноседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: