Решение по дело №2376/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  236 / 26.04.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански съст

На двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2376 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК – отрицателен установителен собственически, с претенция по чл.537 ал.2 от ГПК – от Н.П.Я. с ЕГН ********** ***; Е.П.Я. с ЕГН ********** ***; и П.Б.Я. с ЕГН ********** ***0; тримата със съдебен адрес *** - адв. Т.В.; против К.К.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; с настоящ адрес ***.

Този иск е обективно съединен с иск за съдебна делба на същия недвижим имот, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, предявен от същите трима ищци против Д.А.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; и със съдебен адрес *** - адв. М.Г..

Ищците твърдят, че са преки наследници на Е. К.Я. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Хасково, починала на ***., като Н. и Е. били нейни деца, а П. - преживял съпруг. Ответницата К.К.Х. била сестра на починалата Я., като двете били родени от брака на П.З.А. и К.К.А.. Двете имали още една сестра - З.Ж.Б.с ЕГН **********, родена от предишен брак на майка им П.. В наследство от К.К.А., починал на *** и П.З.А., починала на ****., останал следният недвижим имот, закупен от двамата с договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, на 18.04.1979 г., вписан в СВ - Хасково в том X на 08.05.2012 г. под № 83, вх. per. № 3211, а именно: Самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.710.11.1.31, по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес:******, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.11, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 61.47 кв.м, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.710.11.1.30, под обекта: 77195.710.11.1.25, над обекта: 77195.710.11.1.37, ведно с прилежащо избено помещение № 25 с площ от 3 кв.м, при граници: коридор, стълбище, избено помещение на Р.В.Р.и избено помещение на А. и Й. К., както и ведно с 1.619% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. След смъртта на П.З.А., трите й дъщери, заедно с К.К.А., придобили по наследство притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от СОС, при което възникнала съсобственост при квоти 5/8 ид.ч. за К. А. и по 1/8 ид.ч. за всяка една от дъщерите. След смъртта на Е. К.Я. на 09.10.1995 г., притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от наследствения СОС била придобита от преживелия съпруг и двете й деца, всеки по 1/24 ид.ч. На 01.11.2011 г. починал К.К.А., в резултат на което дъщеря му К. и децата на починалата му дъщеря Е. – ищците Н. и Е., придобили по наследство притежаваните от него 5/8 ид.ч. от процесния СОС - 5/16 ид.ч. /10/32 ид.ч./ придобила К. и общо 5/16 ид.ч. придобили Н. и Е. /по 5/32 ид.ч. всеки един/. С нотариален акт № 75/ 08.05.2012 г. том II peг. № 2964 д. № 229/2012 г. на нотариус с peг. № 352, З.Ж.Б.дарила сестра си К.К.Х. с 2/16 ид.ч., или с 1/8 ид.ч. от процесния СОС, получен по наследство от майка й П.З.А.. В резултат на наследяването от двамата си родители и дарственото разпореждане от страна на сестра си З., ответницата К.Х. станала собственик на 9/16 ид.ч. от процесния СОС /2/16 + 5/16 + 2/16/. Останалите 7/16 ид.ч. били притежание на ищците на основание наследяване, както следва: 1/24 ид.ч., или 4/96 ид.ч., притежавал ищецът П.Я., получена по наследство от съпругата му Е. Я., и по 19/96 ид.ч. притежавали Н.Я. и Е.Я., получени по наследство от починалата им майка и от дядо им К.К.А. по заместване /1/24 + 5/32 = 19/96/. Независимо, че не била собственик на целия процесен имот ответницата К.К.Х. се снабдила с констативен нотариален акт за цялата собственост върху него на основание наследство и давностно владение - НА № 171 от 16.05.2012 г. том I peг. № 2808 дело № 153/2012 г., на нотариус с peг. № 079. А с НА № 112 от 16.04.2013 г. том I peг. № 2328 дело № 106/2013 г., на нотариус с peг. № 079, тя продала имота на ответника Д.А.Д., придобит от него в режим на СИО през време на брака му с ответницата Д.П.Д..

Изложеното давало основание на ищците да оспорват констатациите в НА № 171 от 16.05.2012 г. като неверни, т.к. ответницата К.Х. не притежавала собствеността върху целия процесен СОС на основание наследство и давност, а притежавала само 9/16 ид.ч. от същия, на основание наследствено правоприемство и дарение. Ответницата никога не упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия наследствения имот, нито е отблъсквала правата на другите наследници на родителите си, поради което не е придобила собствеността върху него на основание давностно владение. Налице била хипотезата на TP № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяване на ОУИ бил налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. До смъртта си на 01.11.2011 г. наследодателят К.К.А. упражнявал фактическа власт върху целия процесен имот, като е владял притежаваните от него 5/8 ид.ч. и е бил държател на останалите 3/8 ид.ч., притежавани от дъщерите на П.З.А.. Ответницата К.Х. напуснала процесния апартамент след женитбата си и се е установила на адреса, посочен за нея в исковата молба, а от 2007 г. трайно живеела и работела в чужбина. От началото на 2010 г. до м. май 2012 г. в процесния апартамент живял ищецът Н.Я., тъй като в този период дядо му се е установил да живее в с. ***с жена на име П.А.Д., с която е съжителствал съпружески в последните години от живота си. През м. май 2012 г. К.Х. се върнала от чужбина и предложила на ищците да продадат заедно наследствения апартамент и да си разпределят получената за него цена, според притежаваните квоти от съсобствеността, за което те дали съгласие, което показвало субективното отношение на К.Х. към имота, като към наследствена собственост. Н.Я. извършил редица действия по подготовката на апартамента за продажба - освобождаване на апартамента от вещите в него, почистването му, заплащане на данъците за него за периода след смъртта на дядо му К. А.. На 08.05.2012 г. К.Х. била надарена с притежаваната от сестра й З. 1/8 ид.ч. от процесния апартамент, което категорично потвърждава субективното отношение на Х. към имота, като наследство, останало от родителите й. През м. юни 2012 г. тя променила намеренията си за извършване на съвместна продажба на апартамента заедно с ищците и поискала, те да й дарят притежаваните от тях ид.ч. от съсобствеността върху него, но те не се съгласили. Към датата на снабдяване с НА 16.05.2012 г. ответницата не е придобила процесния имот по давност, т.к. не осъществявала самостоятелно владение върху него, годно да я направи едноличен собственик в предходния 10 - годишен период от време, считано от 2002 г., включен в хипотезата на чл. 79 ал. 1 от ЗС, както и преди това. Касаело се за имот СИО на К.К.А. и П.З.А., закупен от тях с договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 18.04.1979 г., който двамата съпрузи владели до смъртта си, след което бил придобит от наследниците им на основание наследствено правоприемство. Едва през 2017 г., по повод справка в Данъчна служба при Община Хасково, ищците установили, че К.Х. е продала апартамента на ответника Д.Д., след като се е снабдила с нотариален акт за цялата собственост по давностно владение и наследство. Продавайки му целия процесен имот, ответницата К.Х. се разпоредила с имуществени права в частта над 9/16 ид.ч., които не притежавала, поради което купувачът Д. не могъл валидно да придобие собствеността върху целия имот, а по силата на договора за покупко - продажба, сключен с НА № 112 от 16.04.2013 г., придобил само 7/16 ид.ч. от собствеността върху него. Така възникнала съсобственост между ответниците Д. и ищците при квоти: 9/16 ид.ч., или 54/96 ид.ч., общо за ответниците Д., и общо 7/16 ид.ч., или 42/96 ид.ч., за ищците, от които: 4/96 ид.ч. за П.Я. и по 19/96 ид.ч. за Н.Я. и Е.Я..

Изложеното обосновавало правния интерес на ищците да предявят срещу ответниците следните искове относно собствеността върху процесния имот:

1.       отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу ответницата К.Х., с искане съдът да признае за установено, че тя не е собственик по наследство и давностно владение на 7/16 ид.ч. от процесния СОС към 16.05.2012 г. – датата на снабдяване с констативен нотариален акт, ведно с искане да се отмени НА № 171 от 16.05.2012 г. в частта на констатираните права на собственост на К.Х. с този НА за разликата над 9/16 ид.ч., или за 7/16 ид.ч.;

2.       иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС срещу ответниците Д.Д. и Д.Д., като съпрузи, с искане съдът да допусне и извърши делба на имота при квоти 54/96 ид.ч. общо за съпрузите Д., 4/96 ид.ч. за П.Я. и по 19/96 ид.ч. за Н.Я. и Е.Я..

Ищците се представляват от пълномощник в открито съдебно заседание, а ищецът Н.П.Я. се явява и лично, като поддържат предявените искове и искат уважаването им изцяло, като основателни и доказани, като им се присъдят направените по делото разноски.

Ответницата К.К.Х. представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло. Възразява, че след смъртта на сестра й Е., нейният съпруг – ищецът П. не е предявявал претенции към апартамента, не бил вписан като негов собственик и не плащал задълженията си по отношение на него, в т.ч. данъци. Затова през всички тези години собственици на апартамента били отв. Х. и нейният баща, а след неговата смърт той останал изцяло неин. Ответницата оспорва всички ищцови фактически твърдения. За процесния апартамент не били допринесли, нито ищците, нито тяхната наследодателка. През изминалите 22 години те не били стъпвали в имота и ищците и отв. Х. не се познавали. Искът им бил неоснователен. След като сключила брака си, отв. Х. живяла в този апартамент със съпруга си и с родителите си, както и по-късно сама с децата си. След като синът й завършил и започнал работа, отв. Х. и баща й решили, тя да замине на сезонна работа в чужбина. Още след смъртта на майка й, отв. Х. заплащала задълженията към Община Хасково. Тя не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответниците Д.А.Д. и Д.П.Д. представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Преди всичко, те считат обективното съединяване на предявените искове в едно производство за недопустимо. Производството по съдебна делба било особено исково производство и в него можели да се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения /чл. 343 ГПК/. В случая обаче били предявени отрицателен установителен иск за собственост и иск с правно основание чл. 537 ГПК, страна по които нямала връзка със съсобствеността на делбения имот. Не били налице и условията на чл. 201 ГПК за първоначално съединяване на исковете, т.к. обективно съединените искове не били предявени против един и същ ответник и не подлежали на разглеждане по реда на едно и също производство, с оглед на което предявяването им при първоначално съединяване, противоречало на процесуалния закон и се явявало недопустимо. С оглед изложеното, ответниците Д. искат прекратяване производството по делото, като недопустимо; като им се присъдят направените по делото разноски. Те оспорват иска за делба с насрещно твърдение, че ищците не са съсобственици на СОС 77195.710.11.1.31. Съпрузите го закупили с НА № 155 том 9 дело № 1104/2013 г. на СВп Хасково. Към момента на сделката ответниците Д. били добросъвестни, платили продажната цена на продавача, който се е легитимирал като собственик на имота с НА № 44 том 11 дело № 1151/2012 г. на СВп Хасково. Това сочело на съзнание у тях, че закупуват имота от единствения собственик - продавача К.К.Х.. Ответниците Д. били единствени собственици на имота, поради което искът за делба следвало да се отхвърли като неоснователен. Ищците не можели да се легитимират като съсобственици на имота, предмет на делбата, поради това, че правата на собственост върху целия имот възникнали за първия ответник, който ги прехвърлил на вторите ответници през 2013 г. В тази връзка, ищците нямали правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против първия ответник, праводател на ответниците Д., като се има предвид и TP № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС. Отрицателният установителен иск за собственост се характеризирал с това, че с уважаването му не се установявало, чия е собствеността върху спорната вещ, при което при уважаването му, съдът нямало да се произнесе, чия е собствеността, което пък било от значение за съдебната делба. Така дори и при положителен резултат по отрицателния установителен иск, ищците нямало да са установили правото си на съсобственост върху делбения имот, поради което искът за делба се явявал неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен.

Ответниците Д. правят и допълнителни възражения. На основание чл. 72 от ЗС, те заявяват претенция против ищците, в размер общо на 9 625 лева, представляващи част от общата сума, с която се увеличила стойността на имота, вследствие направените от ответниците подобрения след закупуване на имота, отговаряща на претендирания дял на ищците от делбения имот. Закупеният имот бил в много занемарено състояние пред основен ремонт и след сделката ответниците Д. започнали строителните дейности, включващи - ремонт и подмяна на ел. и ВиК инсталации, смяна на вътрешна и външна дограма, извършване на изкърпване на стени и тавани, шпакловка, боядисване и поставяне на тапети, поставяне на плочки и ламиниран паркет, оборудване на санитарното помещение и др. строителни работи. В резултат на извършените подобрения, стойността на имота се увеличила със сумата 22 000 лева, 7/16 ид.ч. от която следвало да бъде заплатена от ищците. На същото законово основание, ответниците Д. заявяват правото си да задържат имота, до изплащане на сумата 9 625 лева от ищците, както следва: 915 лева - от П.Я. и по 4 355 лева - от Н.Я. и Е.Я.. Те се явяват лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържат изцяло отговора си на исковата молба, в т.ч. и възражението за недопустимост на предявения установителен иск, съединен с иск за делба. Искат отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани, като им се присъдят направените по делото разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          По искане на ищците, по делото се събраха множество писмени доказателства. Представеният от тях договор с рег. № 1031 е за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ, сключен на 18.04.1979 г. между Стопанска дирекция „Изграждане на населени места” – Хасково, от една страна като продавач, и П.З.А. и К.К.А., от друга като купувачи, вписан в Служба по вписванията-Хасково под № 83, том X, рег.№ 3232, дв.вх.рег.№ 3211 от 08.05.2012 г. По силата му, А. са закупили и са станали собственици на следния недвижим имот: новопостроено жилище №*, находящо се в жилищна сграда****, построена върху държавна земя в комплекс ** в гр. Хасково, състоящ се от две стаи и кухня, на 61,47 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 25 и 1,619% ид.части от общите части на сградата, при описани съседи. Не е спорно по делото, че купувачите по този договор са били съпрузи, което обстоятелство се установява и от представените по делото удостоверения за наследници и на двама им с изх.№ 2037/09.08.2017 г. и с изх.№ 4243/ 29.09.2015 г., и двете издадени от Община Хасково. Видно от тях първа е починала съпругата П.З.А. на 08.07.1993 г., като е оставила за свои наследници по закон трите си дъщери - З. Ж.Б., ответницата К.К.Х. и Е. К.Я., както и съпруга си К.К.А.. Последвала е смъртта на дъщерята Е. К.Я. на 09.10.1995 г., която е оставила за свои наследници по закон ищците в настоящото производство – децата си Н.П.Я. и Е.П.Я., както и съпруга си П.Б.Я.. Съпругът на общата наследодателка К.К.А. е починал на 01.11.2011 г., като е оставил за свои наследници по закон – дъщеря си ответницата К.К.Х. и децата на починалата си дъщеря Е. К.Я. – ищците в настоящото производство Н.П.Я. и Е.П.Я..

          Гореописаният недвижими имот понастоящем се идентифицира като - самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.710.11.1.31, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: ***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.11, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 61,47 кв.м, с прилежащи части: избено помещение № 25 от 3 кв.м и с 1,619% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.710.11.1.30, под обекта: 77195.710.11.1.25, над обекта: 77195.710.11.1.37. Това обстоятелство не е спорно по делото и се установява от останалите представени по делото писмени доказателства. За така описания СОС е представената по делото актуална схема № 15-498692-11.10.2017 г., издадена от СГКК – Хасково, както и удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/12.10.2017 г., издадено от Община Хасково.

          На 08.05.2012 г. наследницата З.Ж.Б.е дарила на своята сестра ответницата К.К.Х. своите 2/16 ид.ч. от процесния недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75 том ІІ рег.№ 2964 дело № 229/2012г. на нотариус с № 352. На 16.05.2012 г. ответницата Х. се е снабдила с нотариален акт за собственост № 171 том І рег.№ 2808 дело № 153/2012 г. на нотариус с № 079 върху целия процесен недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство. По искане на ищците по настоящото дело се изиска и приложи в цялост копие от последно цитираното нотариално дело, образувано на основание чл.587 ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС. По същото са били приложени горецитираните договор за покупката на недвижимия имот и за дарението на ид.част от същия, разпитани като свидетели са били лицата А.М.А., И.Д.М.и М.Р.К.. Приобретателката на имота ответницата Х. е продала същия на ответниците Д.А.Д. и Д.П.Д., които са съпрузи, видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№ ФО-3932/02.10.2017 г., издадено от Община Хасково. За сделката им е съставен нотариален акт, за чиято дата цифром се сочи 16.04.2012 г., а словом – шестнадесети април две хиляди и тринадесета година, а именно - нотариален акт № 112 том І рег.№ 2328 дело № 106/2013 г. на нотариус с № 079, вписан в Служба по вписванията-Хасково под № 155 том ІX дело № 1104/2013 г., вх.рег.№ 3223, дв.вх.рег. № 3204 от 16.04.2013 г. Според справка в Регистъра на населението НБД „Население” към ГД „ГРАО” при МРР с рег.№ 2068/06.11.2017 г., ответницата К.К.Х. е с постоянен адрес ***, от 14.12.2001 г.; и с настоящ адрес ***.

По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.С.М. и Л.М.Т., посочени от ищците; както и свидетелите А.М.А. и М.Р.К., посочени от ответниците Д.. Св. М. е на 27 г., близък приятел от детинство на ищеца Н.П.Я.. От него той знаел, че са подготвили имота за продаване. Апартаментът бил от неговия дядо, който след като починал - Н. отишъл да живее там през 2010-2011 г., преди което свидетелят не знаел някой да е живял там. Тогава Н. имал проблеми с баща си и затова отишъл да живее там. Решението за продажба било взето от Н., сестра му и леля му. Е. намерила купувачи, но лелята отказала и поискала тя да намери нейни купувачи, след което обаче Н. споделил със св. М., че лелята е продала апартамента и не са си разделили парите. Лелята на Н. била в Испания доста време. От Н. свидетелят знаел, че този апартамент бил за него от дядо му, т.к. бил кръстен на него. Преди да напусне Н. този апартамент, с един приятел М. изкарали мебелите и го изчистили, за да има търговски вид за продажбата. Докато Н. живял в този апартамент, св. М. не знае от други роднини да е имало претенции, спорове или разправии. Свидетелят доста пъти ходил там, забирал го с колата и го е връщал там доста често, също се събирали в този апартамент и му ходили на гости. През 2010-2011 г., когато бил ученик, Н. се нанесъл в апартамента и до 2012 г. бил там, като напуснал заради продажбата му, след което за малко бил на село и после заминал за чужбина, не за месец – два, а за по-дълго време. Разбрал какво се е случило с този апартамент, защото ходил до данъчното и там разбрал, че е бил продаден. Н. не бил споделял на св. М., кой му е дал ключ от апартамента, за да се нанесе в него. Свидетелят сочи, че дядото май не починал в този апартамент – преди това той живял там, но след това е отишъл да живее в село до Минерални бани – с.***. От Н. той знаел, че леля му от много време не е живяла там, защото била в Испания. Споделял, че иска да ходи при нея на работа в Испания, но не го направил.

Св. Т. е втори братовчед на ищците Н.П.Я. и Е.П.Я., от страна на баща им, и знаел, че апартаментът е наследствен на тримата, получен от майката на първите двама. В последствие свидетелят разбрал, че има и друг наследник - сестрата на майката – К., като имали и трета сестра. Той бил в близки отношения с Н. и той всичко му споделял. Решили да продават апартамента - той, сестра му, баща му и леля му, около 2011-2012 г., но не се стигнало до продажба, а по-късно разбрали, че еднолично лелята К. го е продала. Свидетелят знаел апартамента от периода, когато Н. живеел в него около година и половина – две години, в периода 2010-2012 г., но не знаел, как е влезнал там и как е взел ключа. Той имал някакви недоразумения с баща си и решил да се изнесе от дома му и да живее в апартамента в ***в който преди това никой не бил живял. Споделял, че когато влезнал в апартамента, се виждало, че никой не е живял в апартамента от доста време – леля му живеела тогава в Испания отпреди 10 години, а дядо му починал в Община Минерални бани. Леля му се върнала и решили да го продават, като за това трябвало да изнесат мебелите, но през 2017 г. Н. разбрал, че е продаден апартаментът. Св. Т. живеел наблизо, в блок № **, а в ** блок имал роднини, при което видял, че на терасата на процесния апартамент има пране. Така разбрали, че е продаден. След като Н. напуснал апартамента през 2012 г., той бил в чужбина и затова чак през 2017 г. разбрал за апартамента. След 2013 г. до към 2016 г. той основно бил в Шотландия. Н., сестра му и леля им решили да продават апартамента. Е. намерила купувач, но лелята казала, че самата тя щяла да намери, на кого да го продаде. Имало период, в който за да ги улесни, лелята предложила да й дарят апартамента, а после да разделят парите, но Н. не се съгласил, защото явно й нямал доверие. После се стигнало до изпразването на апартамента - трябвало да се махнат мебелите и да го приведат в един добър пазарски вид, като мебелите отишли в тяхното мазе в ** Н. живял трайно в апартамента и когато ходили на село, св. Т. го забирал и връщал от там, както и му носел дърва, да се отоплява с тях в това жилище. Дядо му бил в село ***, и след смъртта на бабата живеел на съпружески начала с една жена доста години. Н. от време на време поддържал връзка с дядо си и бил на погребението му, като починал в Община Минерални бани, но бил погребан в Хасково. Лелята К. не била на погребението, а само нейните деца. Св. Т. сочи, че Н. считал апартамента като своя собственост, т.к. дядо му приживе му го обещал, защото бил кръстен на него. Неговите родители никога не били живели в същия, а в апартамент в *** където бащата останал да живее с децата и след смъртта на майката. До сватбата на родителите, майката Е. живеела в процесния апартамент при своите родители. Н. и леля му К. не били в близки отношения. Той искал да ходи при нея в Испания малко преди продажбата на апартамента и тогава поддържали някакъв контакт, но не близък. В периода, в който Н. живял в апартамента, той не е споделял на св. Т. за проблеми или спорове с лелята или с децата й.

Св. А. живее в процесния блок, но в друг вход от този на апартамента, и познава семейството – децата на К. и самата нея, като доколкото знаел, тя била в Испания. В този апартамент живеел дядо К. докато почине и К., която полагала някакви грижи за него. Свидетелят не знае кога и къде е починал той. К. била извън страната и работела в Испания. След като починал баща й, тя правела някакви неща по апартамента, но отношенията й със св. А. били само съседски на "здравей – здрасти" и нищо повече. Може би е правила ремонти, идвала от време на време. След раздялата със съпруга й, тя останала в апартамента за известно време, което било преди да замине за Испания, но свидетелят не помни, дали тогава баща й е бил жив – самият той през 2007 г. бил Англия и после в Русия, като отсъствал за кратко. Той живеел в ***от 1979 г. и израснал заедно с трите дъщери на дядо К. - К., С.и Е.. За семейните им неща обаче не знаел и не слушал, какво се говори за това, на кой ще остане апартаментът. Св. А. познавал децата на К. и ги виждал да идват, по не и децата на Е., която починала, макар да виждал и ищецът Н. покрай блока и входа. Той познавал и новите купувачи, откакто се нанесли там. За последно е контактувал с някой от семейството им, когато свидетелят се е явявал пред нотариус, за да удостовери, че тези хора са идвали и т.н., като въпросите на нотариуса били обичайни - дали е виждал тези хора, живели ли са там, правили ли са нещо по имота и т.н.

Св. К. е на 48 г., живее от 38 години непосредствено до процесния апартамент, като е била първа приятелка на Е. - майката на ищците Е. и Н.. В имота до смъртта си живели родителите на Е. и К., като последно в апартамента починал баща им. След това в апартамента нямало наематели, а Н. и баща му разбили вратата, за да влезнат в него, т.к. нямали ключове. Това станало малко след смъртта на  дядото и Н. влезнал да живее там. Дядото не бил в добри отношения със зет си П. - не искал да го види изобщо, т.к. го обвинявал за смъртта на дъщеря му, затова той почти не е ходил там. Само дядото и К. имали ключ за апартамента. Тя била в Испания по това време - работела там, ходела и се връщала 3-4 г., като когато се връщала, отсядала при баща си в апартамента, т.к. се развела с мъжа си. Св. К. не знае, как К. е реагирала на настаняването на Н. в апартамента, не са разговаряли за това, но малко след това К. прехвърлила апартамента на себе си. Свидетелката се е явила и пред нотариус, за да каже, че К. се е грижила за баща си, а не някой друг. Тя не знаела за уговорка между роднините да имота. Третата сестра никога не е живяла в апартамента. След като починала Е., докато дядото бил жив, св. К. знаела от него, че Н. е идвал 2-3 пъти. Свидетелката не била виждала Е. от дете, дори не я познавала. К. заминала за Испания малко след развода и от 3-4 години св. К. не я била виждала. Н. живял там няколко 2-3 месеца, нямало година, и се изнесъл, т.к. бил проблемен - съседите викали полиция, т.к. често се събирал с приятели и създавал проблеми. Св. К. допуска, че той само се е събирал с приятели в апартамента, след което си е отивал в *** Тя влизала в жилището преди да се нанесат купувачите, като можело да се живее там, но било в доста лошо състояние, искало основен ремонт. Преди да почине, дядо К. никога не бил живял другаде. Той имал вила в село***, която продал приживе, и там той никога не е живял с друга жена на семейни начала. Той живял с една жена известно време – П., но свидетелката не знае, колко време преди да почине. Грижите за дядото били полагани в процесния апартамент, след като се разболял - 3-4 години преди да почине и тогава К. си идвала по-често. Тази жена я наемали, за да се грижи за него, плащали й. Те живели заедно до последно в процесния апартамент, но П. го заключвала, биела го, викали полиция. Нямали добро впечатление за тази жена и свидетелката уведомила К. за това, след което се изнесла, но после пак се върнала. Дядото починал изненадващо и нито К., нито св. К. били в града и не присъствали на погребението. Свидетелката ходела зимата или лятото на почивка при приятели до един месец. Тя разказва емоционално, че е имала близки отношения с дядо К., като с баща, но по отношение на апартамента, не й е казвал, какво ще се случи. Зетят П. никога не бил идвал в жилището, той дошъл там след смъртта на дядото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно и субективно съединени искове:

          Преди всичко, няма промяна във вече изразеното от съда становище за неоснователност на възражението на ответниците Д., поддържано от тях и в хода на устните състезания, че процесуално недопустимо било съединяване на отрицателния установителен иск с иск за съдебна делба на същия имот, както и че липсвал правен интерес от предявяване на първия иск. Съображенията си за това, съдът подробно изложи в определението си по чл.140 от ГПК, според което бе извършен и докладът по делото, а именно – определение № 98/15.01.2018 г. от закрито заседание. Същите не следва да се преповтарят в настоящия съдебен акт. Ето защо, съдът приема предявените искове за процусуално допустими, а разгледани по същество – за изцяло основателни.

          Процесният недвижими имот понастоящем се идентифицира като - самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.710.11.1.31, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес:***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.11, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 61,47 кв.м, с прилежащи части: избено помещение № 25 от 3 кв.м и с 1,619% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.710.11.1.30, под обекта: 77195.710.11.1.25, над обекта: 77195.710.11.1.37. Страните по делото не спорят относно съсобствеността върху процесния недвижим имот, що се отнася до смъртта на общия наследодател К.К.А.. Той и съпругата му П.З.А., през време на брака си, са закупили процесния апартамент през 1979 г., придобивайки го в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ - чл. 13 ал.1 от СК /от 1968 г. - отм./. Със смъртта на съпругата през 1993 г., на основание чл. 26 ал.1 пр.І от СК /от 1985 г. - отм./, е била прекратена имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са равни, на основание чл.27, вр. §4 от ПР на СК /от 1985 г. - отм./. Преживелият съпруг е станал изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а останалата ½ ид.ч. на съпругата е била наследена поравно между преживелия съпруг и общите им деца Е. и К., както и дъщерята на наследодателката З. /чл.9 ал.1 и чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Така през 1993 г. съпругът К.К.А. е станал собственик на общо 5/8 ид.части от процесния имот, а всяка от дъщерите на наследодателката – по 1/8 ид.част от същия. През 1995 г. умира една от дъщерите – наследодателката на ищците в настоящото производство Е. К.Я., при което нейната 1/8 ид.част от имота се наследява поравно между преживелия съпруг – ищецът П.Б.Я. и децата им – ищците Н.П.Я. и Е.П.Я. – в размери на по 1/24 ид.част за всеки от тримата /чл.9 ал.1 и чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Общият наследодател К.К.А. умира през 2011 г. и неговите 5/8 ид.части от процесния имот се поделят поравно от по 5/16 ид.части за дъщеря му – ответницата К.К.Х. и общо за децата на починалата му дъщеря Е. К.Я. – ищците Н. и Е., всеки от двамата, получил по 5/32 ид.ч. Прибавяйки тези си ид.части към вече притежаваните от тях по наследство от общата им наследодателка, тези трима наследника притежават следните идеални части от имота - К.К.Х. 42/96 ид.части /1/8 ид.ч. от майка й + 5/16 ид.части от баща й/, Н.П.Я. и Е.П.Я. – всеки по 19/96 ид.части /1/24 ид.част от майка им + 5/32 ид.части от дядо им/. Приравнени идеалните части на останалите двама съсобственика към онзи момент възлизат на 4/96 ид.части за ищеца П.Б.Я. и 12/96 ид.части за З. Ж.Б.. Последната през 2012 г. е дарила своите идеални части от имота на сестра си – ответницата К.К.Х., която е станала собственик на общо 54/96 ид.части от същия. По изложените обстоятелства страните по делото не спорят, а и се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства. Основният спорен въпрос помежду им е, дали ответницата Х. е придобила на валидно правно основание и останалите общо 42/96 ид.части на ищците, при което да може да се легитимира като едноличен собственик на целия имот. След съвкупния анализ на събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал, съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос.

          За правото на собственост на ответницата Х. върху целия процесен имот по делото се представи издаден й на 16.05.2012 г. констативен нотариален акт за собственост № 171 том І рег.№ 2808 дело № 153/2012 г. на нотариус с № 079, придобит по давностно владение и наследство. Прави впечатление, че същият е съставен едва около седмица след, като ответницата Х. е получила като дарение от сестра си З. нейната 1/8 ид.ч. от процесния имот. Нотариалният акт за тази сделка е бил представен пред нотариуса по обстоятелствената проверка, въпреки което съществуването му не е отразено в съставения констативен нотариален акт, респ. не е отчетено различното основание, на което Х. е собственик на посочената част, а именно – въз основа на дарение. Вместо това, тя  е била призната за собственик на целия процесен имот и то изцяло въз основа на давностно владение и наследство. Последното от посочените основания, що се отнася до гореописаните 42/96 ид.части /без дарените й 12/96 ид.ч./, притежавани от ответницата Х. по наследство от нейните родители – се доказа по категоричен начин по делото, а и не се спори за тях. Не се установи обаче тя да е придобила въз основа на давностно владение и останалите общо 42/96 ид.части на ищците. Част от тези части тримата ищци са получили през 1995 г. след смъртта на пряката им наследодателка Е., съответно тяхна майка и съпруга, а именно – по 1/24 ид.ч. за всеки от тримата; а със смъртта на дядо си през 2011 г. неговите внуци – ищците Н. и Е. са придобили още по 5/32 ид.ч. от същия. По отношение на последните части, не е била изтекла и една година от откриване на наследството, считано от смъртта на дядото на 01.11.2011 г. до датата на снабдяването на ответницата Х. с констативния й нотариален акт за собственост върху целия имот. В този смисъл, по отношение на тези ид.части не е налице дори и първата от законоустановените предпоставки – изтекъл необходим период от време - за придобиване правото на собственост по давност върху недвижим имот - непрекъснато владение на същия в продължение на 10 години /чл.79 ал.1 от ЗС/. Това е достатъчно основание, да се приеме, че ответницата Х. не е могла да бъде собственик на това основание към датата на снабдяване с констативния нотариален акт на собствените на ищците Н. и Е. по 5/32 ид.ч. от имота, които те са придобили по наследство от дядо си. По отношение на останалите ид.части на тримата ищци от имота – по 1/24 ид.ч. за всеки от тях – са били изтекли 16 години от откриване на наследството, считано от смъртта на тяхната майка и съпруга Е. на 09.10.1995 г. до датата на снабдяването на ответницата Х. с констативния й нотариален акт за собственост върху целия имот. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че ответницата е придобила по давност тези техни ид.части. Преди всичко, през този период от време ищците Н. и Е. са били и малолетни и непълнолетни, на възраст съответно – 3-19 и 6-22 години, като през това време са били представлявани или са действали със съгласието на своя баща – ищецът П.Б.Я.. През същия период дядото е споделял, че внукът му Н. го е посещавал 2-3 пъти. От гласните доказателства по делото по категоричен начин се установиха силно влошените отношения между ищецът Я. и неговият тъст, който го е обвинявал за ранната смърт на своята 25-годишна дъщеря, не го е допускал до процесния апартамент и не е искал да го вижда. Следва да се приеме, че поради тази причина, както ищецът Я., така и неговите тогава малолетни и непълнолетни деца ищците Н. и Е. не са посещавали имота и са нямали ключ от него, а не поради причина, че са се дезинтересирали от същия. Напротив те явно и категорично са демонстрирали интереса си към имота - непосредствено след смъртта на дядото, двамата ищци разбили вратата на апартамента и ищецът Н. се нанесъл да живее там, за около година до към 2012 г. По същото това време 2011- 2012 г. ответницата Х. е била в Испания, но е поддържала връзка с племенника си - ищецът Н., като тя и тримата ищци достигнали до общо решение, да продадат апартамента и да си разделят парите. Тя не одобрила намерените от ищцата Е. купувачи, а настояла сама да намери такива, дори предложила за улеснение – ищците да й дарят своите ид.части, а след продажбата тя да им даде полагащите им се пари, но й нямали доверие. Поради предстоящата продажба на апартамента, през 2012 г. ищецът Н. го напуснал и освободил от старите мебели, които прибрал при себе си, след което до към 2016 г. бил в чужбина, а през 2017 г. узнал за извършената от леля му продажба, като на 19.09.2017 г. е предявен настоящият иск. Същевременно, самият той бил със знанието, че процесният дядов му апартамент е за него, т.к. бил кръстен на него. Ирелевантно е обстоятелството, дали и доколко трайно ищецът Н. е живял в апартамента през 2011-2012 г., още повече, що се отнася до наследените от неговата майка ид.части. Достатъчно е, че и той и баща му ясно и категорично са демонстрирали отношението си към имота, като към и техен, на което всъщност ответницата Х. не се е и противопоставила. По отношение на същите части, по делото не се установи още, ответницата Х. да е упражнявала явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, годно да я направи собственик на същите. При откриване на наследството на сестра й Е., К. е била 30-годишна и омъжена, като се установи, че в регистъра на населението тя е фигурира с постоянен адрес ***, от 14.12.2001 г.; и с настоящ адрес *** – различни от адреса на процесния апартамент. Действително, от гласните доказателства се установи, че след развода си, тя се върнала да живее при баща си в жилището му, но за известно време, след което трайно заминала да живее и работи в Испания. Когато се връщала от чужбина, тя отсядала при баща си, а през последните 3-4 години от неговия живот се връщала по-често, поради влошеното му здравословно състояние. Тези обстоятелства всъщност свидетелите А. и К. си мислели, че удостоверяват пред нотариуса при съставянето на констативния нотариален акт в полза на ответницата. Ето защо, не може да се приеме, че тя е упражнявала гореописаното владение върху ид.части на ищците за предвидения от закона срок, годно да я направи техен собственик по давност. Ответницата Х. не проведе пълно и главно доказване на тези обстоятелства, в чиято тежест бе същото. Напротив от гореописаните й действия следва да се приеме, че тя е била с ясното съзнание, че апартаментът не е единствено неин, а и на ищците, получили идеалните си части по наследство.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответницата Х. не доказа по несъмнен начин, да е установила и демонстрирала фактическата си власт върху ид.части на ищците от процесния имот с намерението да ги свои, и това й владение на техните ид.ч. за себе си да е било необезпокоявано от никого. Тъкмо обратното, установи се, че както ищците никога не са губили интереса си към наследствения им имот; така и ответницата Х. през годините е била с ясното съзнание, че апартаментът приживе на родителите й е бил техен собствен в режим на СИО, а след смъртта им и смъртта на сестра й Е., както и след дарението на сестра й З. в нейна полза - е в съсобственост между нея и ищците. След смъртта на общите наследодатели, сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имот, който в случая не се и установи по категоричен начин от ответницата Х., не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на ид.части на останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец само на собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху него по давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си, да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Такова намерение, да държи за себе си ид.части на ищците от процесния имот – ответницата Х. по изложените съображения, не доказа, изрично да е демонстрирала пред останалите сънаследници в продължение на законоустановения придобивен давностен срок. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно, тази ответница да е владяла целия процесен имот непрекъснато и необезпокоявано от никого в продължение на 10 години, предвид на което да е станала негов едноличен собственик.

Предвид изложените съображения, предявеният отрицателен установителен собственически иск следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответницата К.Х., че тя не е собственик по наследство и давностно владение на общо 42/96 ид.части /или 7/16 ид.ч./ от процесния имот към 16.05.2012 г. – датата на снабдяването й с констативен нотариален акт. Претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК е акцесорна и следва съдбата на главния иск. На посоченото основание, следва да се отмени частично процесния нотариален акт, а именно: констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 171 том І рег.№ 2808 дело № 153/2012 г. на нотариус с № 079 - в частта му, в която е признато правото на собственост на ответницата Х. върху 42/96 ид.части /или 7/16 ид.ч./ от процесния имот. Същите идеални части от имота са останали в съсобственост по наследство на ищците, поради което ответницата Х. не е могла валидно да ги прехвърли на ответниците – съпрузи Д. с последвалата възмездна сделка помежду им, обективирана в нотариален акт № 112 том І рег.№ 2328 дело № 106/ 16.04.2013 г. на нотариус с № 079. В този смисъл съпрузите са станали собственици в режим на СИО /чл. 21 ал.1 от СК/ единствено на притежаваните от ответницата Х. общо 54/96 ид.части от имота. Останалите идеални части от същия се разпределят между ищците по гореизложените съображения, както следва – Н.П.Я. и Е.П.Я. за всеки по 19/96 ид.части /1/24 ид.част от майка им + 5/32 ид.части от дядо им/ и за П.Б.Я. 4/96 ид.части от съпругата му. При тези квоти помежду им следва да се допусне делбата на процесния апартамент, респ. като изцяло основателен и доказан следва да се уважи и искът за допускане на съдебна делба. По категоричен начин се установиха собственическите права на съделителите - ищците и ответниците Д., както и квотите, при които те съществуват. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан, при което следва да се уважи, като се допусне извършването на делбата при цитираните квоти. По безспорен начин е установено наличието на съсобственост между страните, както и това, че те са пълен кръг от лица, които следва да участват в делбата на процесния недвижим имот. Не се установяват пречки за допустимостта на делбата от рода на несъвместимостта й с естеството и предназначението на вещта. И тъй като, част от съсобствениците искат прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, то делба на същата следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.

Ответницата Х. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски по установителния иск – до размерите, в които са доказани, а именно – на ищците Н.П.Я. и П.Б.Я. сумата от общо 800 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение за този иск /л.5/; на ищцата Е.П.Я. сумата от 200 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за този иск /л.6/; както и на тримата ищци - сумата от общо 154,16 лв., представляваща заплатена от тях държавна такса за този иск /л.38/. Ищцовата претенция за присъждане на разноски в по-големи размери е неоснователна, т.к. разликата в платения от първите двама адвокатски хонорар /л.5/ касае делбеното производство, към което се отнасят и разноските по съдебни удостоверения и вписване на исковата молба, последните и без доказателства за разходването им, или респ. е невъзможно разграничаването – каква част от тях е относима към установителния иск и каква към иска за съдебна делба.

Мотивиран така и на основание чл.124 ал.1, чл.537 ал.2 и чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; с настоящ адрес ***; че тя не е собственик по наследство и давностно владение на общо 42/96 ид.части /или 7/16 ид.ч./ от процесния имот към 16.05.2012 г. – датата на снабдяването й с констативен нотариален акт № 171 том І рег.№ 2808 дело № 153/2012 г. на нотариус с № 079, а именно от - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.11.1.31, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес:***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.11, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 61,47 кв.м, с прилежащи части: избено помещение № 25 от 3 кв.м и с 1,619% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 77195.710.11.1.30, под обекта: 77195.710.11.1.25, над обекта: 77195.710.11.1.37.

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 171 том І рег.№ 2808 дело № 153/2012 г. на нотариус с № 079 – В ЧАСТТА МУ, в която на К.К.Х. с ЕГН ********** е признато правото на собственост върху 42/96 ид.части /или 7/16 ид.ч./ от подробно описания в акта имот.

ОСЪЖДА К.К.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Я. с ЕГН ********** и П.Б.Я. с ЕГН ********** сумата от общо 800 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение; както и на ищцата Е.П.Я. с ЕГН ********** сумата от 200 лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение; както и на тримата - сумата от общо 154,16 лв., представляваща заплатена от тях държавна такса.

 

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н.П.Я. с ЕГН ********** ***; Е.П.Я. с ЕГН ********** ***; П.Б.Я. с ЕГН ********** ***; тримата със съдебен адрес *** - адв. Т.В.; и Д.А.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; и със съдебен адрес *** - адв. М.Г. – на следния техен съсобствен недвижими имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.11.1.31, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес:***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.710.11, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 61,47 кв.м, с прилежащи части: избено помещение № 25 от 3 кв.м и с 1,619% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 77195.710.11.1.30, под обекта: 77195.710.11.1.25, над обекта: 77195.710.11.1.37; при квоти:

- 19/96 ид.части за Н.П.Я.,

- 19/96 ид.части за Е.П.Я.,

- 4/96 ид.части за П.Б.Я. и

- общо 54/96 ид.части за съпрузите Д.А.Д. и Д.П.Д..

 

Назначава съдебно - техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице Т. М. М., която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите й проучвания, да даде заключение за поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и неговата действителна пазарна цена, при възнаграждение в размер на общо 350 лева, платими по сметка на ХРС, както следва – по 69,27 лв. от Н.П.Я. и от Е.П.Я., 14,58 лв. от П.Б.Я. и общо 196,88 лв. от Д.А.Д. и Д.П.Д..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: З.К.