№ 1708
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511125 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11987/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 67991/2023 г.
по описа на СРС, 42 състав, е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът „Софийска вода“ АД дължи на ищеца В. К. Б. парична сума в
размер на 370,80 лева, представляващи удържани и разпределени такси и
разноски по изп.дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ С.Х., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 23899/2023 г. по описа на СРС,
42 състав.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца В. К. Б., чрез адвокат Р. Р. (с пълном. – л. 9 дело СРС), с доводи за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът излага, че по
процесното изпълнително дело са настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК и същото е прекратено поради настъпила „перемпция“ на 11.04.2019
г. Сочи, че разноските по прекратеното изпълнително дело остават за сметка
на взискателя – чл.79, ал.1 ГПК, а от длъжника са дължими само тези, които
взискателят е сторил, след като е подновил изпълнителното дело. Намира, че
молбата от „Софийска вода“ АД от 11.01.2019 г., с която се иска извършване
на опис е нередовна поради невнасяне на дължимите такси, поради което
същата отново не прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Софийска вода” АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. К. Б. против „Софийска вода“ АД с
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че съществува вземане на ищцата в размер от 370,80 лева – удържани и
разпределени такси и разноски по изп. дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ
С.Х..
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, които стават част от правните
съждения на настоящото решение. Във връзка с доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД:
Правопораждащият фактически състав за възникване правото на
обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без
основание включва следните елементи:
1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника;
2. Разместването на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт – правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство.
Спорно между страните в настоящото въззивно производство е
обстоятелството дали е прекратено изпълнително дело № 425/2017 г. по описа
на ЧСИ С.Х. поради перемпция по силата на закона на 11.04.2019 г. и дали
всички заплатени от длъжника в изпълнителното производство следва да
останат за сметка на последния.
Между страните не се спори, че:
Изп. дело № 425/2017 г. е образувано по молба от „Софийска вода“АД от
19.01.2017 г. за събиране на суми по изпълнителен лист от 10.11.2016 г.
2
по гражд. дело № 46375/2016 г. по описа на СРС,151 състав, за
задължение на В. К. Б. към „Софийска вода“АД в общ размер от 3832,61
лева;
В молбата за образуване се съдържа овластяване на съдебния изпълнител
за избор начин на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ;
Определени са за събиране разноски в изпълнителното дело в размер от
314 лева, такси в полза на ЧСИ в размер на 578,39 лева;
Постъпили са като плащане от длъжника суми в общ размер от 4 411
лева, които са разпределени между взискателя и съдебния изпълнител;
На 09.03.2017 г. са изпратени искания за справка относно наличието на
открити банкови сметки и на същата дата са изпратени запорни
съобщения до банкови институции;
На 11.04.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника;
На 18.05.2017 г. е постъпило писмо от „ОББ“АД относно наложен запор
върху банкова сметка;
На 11.01.2019 г. е постъпила молба от „Софийска вода“АД относно
искане за насрочване опис върху движими вещи;
На 04.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ и до банкови
институции, като в постъпил отговор НОИ уведомява,че получаваната
пенсия е под размера на минималната работна заплата;
С постановление от 05.12.2019 г. е наложена възбрана върху идеална част
от недвижим имот ап. *******“;
На 02.03.2021 г. взискателят отправя искане за налагане на запор върху
трудови възнаграждения и/или пенсия, запор върху банкови сметки,
насрочване опис на движими вещи, налагане на възбрана върху
недвижими имоти;
С писмо от 13.10.2022 г. НОИ уведомява ЧСИ за наложен запор върху
пенсия в размер от 112,65 лева,считано от 01.11.2022 г.;
На 15.11.2022 г. длъжницата е поискала да бъде уведомена за размера на
дълга, като с молба от 17.11.2022 г. е представено преводно нареждане
относно внасяне от В. К. Б. на сума в размер от 4250,35 лева по
изпълнителното дело;
На 22.11.2022 г. е разпоредено приключването на изпълнителното
производство, вдигане на наложената възбрана и е прекратена удръжката
от пенсията.
Изпълнителното производство съгласно императивната норма на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.
10 на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по
тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това
3
дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил
на частния съдебен изпълнител чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника, да справки справки, да набавя документи и да избира
по своя преценка съгласно чл. 18 ЗЧСИ прилагането на изпълните способи за
осребряване на имуществото им.
Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, както и
проучването на имущественото състояние на длъжника не са действия по
изпълнението. „Валидно изпълнително действие“ по смисъла на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС, е всяко
действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от
съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение с посочен
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, съгласно
изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК или молбата е при условията на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в периода 09.05.2017 г.
до 04.07.2019 г. не се установява неактивност на взискателя по делото, поради
наличието на запор върху банкова сметка през на 09.05.2017 г., както и на
молбата от 11.01.2019 г., подадена от взискателя, съдържаща искане за
насочване изпълнението върху движими вещи чрез насрочване на опис.
Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС
активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Искането за извършването на опис на
движими вещи е с незабавен прекъсващ ефект на срока за „перемпция“, без
значение дали са платени авансови такси от взискателя. Правно и фактически,
действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва
и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена
воля пред орган на принудително изпълнение в писмен вид, пред който е
депозиран оригинал на изпълнителния титул – чл. 426, ал. 1 ГПК, с посочен
изпълнителен способ или възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Дължимото авансовото
заплащане на такси за осъщестяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1,
т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, само ако невнасянето им е
довело до връщане на молбата. На така посочените дати (09.05.2017 г. и
4
11.01.2019 г.) е прекъснат 2-годишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
С направените искания за насрочване на опис на движими вещи,
налагане на запори на банкови сметки и на възбрана на недвижимо имущество
на 04.07.2019 г., 05.12.2019 г. и 02.03.2021 г. отново е прекъсван 2-годишния
срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице период по-дълъг от две
години, в който взискателят да е бездействал. Ищецът не може да се ползва
срещу ответника от санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която за взискателят
при „перемирано“ дело се състои в загубата на възможност да събере от
имуществото на длъжника вече направените разноски по вече прекратеното
по силата на закона изпълнителното дело.
Неоснователни са доводите на въззивникът, че след прекратяване на
изпълнително дело по силата на перемпция материалното право се
превръщало в естествено право. Както е прието в т. 3 от ТР № 2/2023 г. по
тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията е процесуален институт,
при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не
и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Кредиторът по изпълнително дело,
допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия,
вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново.
Съдът намира, че не се доказа липса на основание за направеното
имуществено разместване. С оглед изложеното следва изводът, че за платилия
не е възникнало правото да иска връщане на платеното.
По изложените в мотивите съображения, поради напълно съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ответник не претендира такива за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11987/18.06.2024 г., постановено по гр. д.
№ 67991/2023 г. по описа на СРС, 42 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6