РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Сандански, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101171 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л. /М./, с ЕГН-
**********, от гр*********, ж.к.*********”, №*******, вх.******,
ет.*******,ап.*********, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от САК, срещу „*********“-
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”*********, №
*********, ет.******, ап*********, представлявано от Г. Т. Т., с която са предявени
обективно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.4 от
договор за паричен заем №*********, сключен между страните на 04.12.2018г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 150 лева, като неравноправна и поради
заобикаляне на закона-ЗПК, и накърняване на добрите нрави, и за заплащане на сумата от
50лв.-частичен иск от 150лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Правно основание на първия иск- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от
ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Правно основание на втория иск-чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание е допуснато изменение размера на предявения осъдителен частичен
иск- за заплащане на сумата от 89,16лв.
1
Сочи се в исковата молба, че на 04.12.2018г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 3389277, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 300лв., а
видът на вноската-седмична. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
поръчителите следва да отговарят на определени условия. Твърди се, че в ал.2 на чл.4 от
договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят ще дължи на
заемодателя неустойка в размер на 150лв., която ще се заплаща от заемателя разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в
общ размер на 150 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг
вид обезпечение, посочени в процесния договор. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло
сумата по сключения договор преди завеждане на исковата молба. Твърди се, че
предвидената в чл. 4 от процесния договор клауза за неустойка е нищожна, като
неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка,
а клаузата не е уговорена индивидуално. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна и
поради заобикаляне на закона- чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и води до
оскъпяване на кредита.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни, а първият иск и като недопустим, поради липса на правен интерес. Същият
оспорва твърдяната нищожност на клаузата за неустойка. Твърди, че същата има
обезщетителна функция-да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора.
Твърди, че с нея не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при
изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора, а и ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва.
По делото са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.12.2018г., в гр.София, е сключен договор за паричен заем № *********между
„*********-АД, в качеството на заемодател, и В. Й. Л., с ЕГН-**********, в качеството на
заемател, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от
300лева, а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 12 седмици
чрез 12 седмични погасителни вноски в размер на 26,27лв., като първата вноска е дължима
на 14.12.2018г., а последната-на 01.03.2019г., при което общата сума дължима от заемателя е
315,24лв., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00%, и годишен
процент на разходите на заема- 45,53%. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители,
всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, като при неизпълнение на
това задължение е уговорена неустойка в размер на 89,16лв. Страните са уговорили
неустойката да се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като към размера на вноските се добавя сума в размер на 7,43лв.
2
По договора В. Й. Л. е извършила плащания в общ размер на 404,40лв., с които е
платила главницата в размер на 300лв., лихвата-в размер на 15,24лв. и неустойката в размер
на 89,16лв. /представената справка за извършени плащания, заключението на вещото лице/.
От заключението на вещото лице е видно, че предвидената в договора неустойка по чл.4
не е взета предвид при изчисляването на ГПР, като размерът на ГПР по процесния договор
/включвайки размера на неустойката по договора/ възлиза на 935,26%.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба.
Твърди се, че страните по делото са страни по договор за заем, по който ищцата е
погасила изцяло сумата по сключения договор. Всяка страна по един договор може да се
позове на нищожност на договора, респ. на отделна договорна клауза и да иска връщане на
платеното по нищожния договор, респ. по нищожната договорна клауза.
Възражението на ответника за недопустимост на първия иск, поради липса на правен
интерес с оглед предявяването и на осъдителен иск, е неоснователно по съображенията
изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.
Предявените искове са основателни:
По отношение на първия иск ищецът твърди три основания за нищожност на клаузата
по чл.4 от процесния договор за паричен заем. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
нищожност на договорната клауза не в поредността заявена от ищеца, а според тежестта на
сочения от ищеца порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според
това дали наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и уговорката, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока
неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
Установи се, че в чл.4 от сключения между страните договор за паричен заем /с предмет
на договора-предоставяне в заем на сума от 300лв./ е предвидено заплащане на неустойка в
размер на 89,16лв. при неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави на
заемодателя обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора.
Непредоставяне на обезпечение по договора от страна на длъжника не води до
претърпяване на вреди от кредитора, за да се заплаща неустойка за това. Учредяването на
надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от кредитора към момента на сключване
на договора, като неизпълнението на това задължение може да обоснове негов отказ да
отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна сума по договора и то в
размер на близо 1/3 от размера на предоставената в заем сума, както и надвишаващ 6 пъти
размера на договорната лихва по заема. Недобросъвестно е от страна на заемодателя да
прехвърля в тежест на заемополучателя риска от неизпълнение на свое задължение -да
извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника /чл.16 от ЗПК/.
Евентуални вреди за кредитора могат да настъпят от това, че длъжникът може да не изпълни
задължението си да върне заетата сума в сроковете предвидени в договора, но тези вреди се
обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с неустойка води до
3
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Не се доказа от ответника, върху когото е доказателствената тежест, че процесната
клауза е индивидуално договорена.
Предвид на изложеното съдът намира, че клаузата на чл.4 от процесния договор е
нищожна като неравноправна.
Съдът не разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
процесната договорна клауза, тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са
идентични.
Поради нищожността на неустоечната клауза, същата не е породила правно действие,
поради което извършването на плащания по нея е при начална липса на основание.
Установи се, че ищцата е заплатила по тази клауза от договора сума в размер на 89,16лв.
Платената от нея сума е без основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила разноски
за платена държавна такса в размер на 100лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв. /по 500лв. за всеки иск/. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като делото не е нито с фактическа
сложност /по делото са представени две писмени доказателства и е прието заключение на
вещо лице по една поставена задача/, нито с правна сложност /изходът на втория предявен
иск е обусловен от изхода на първия иск, а относно предмета на първия иск е налице обилна
съдебна практика/, поради което, съобразявайки Наредба № 1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие /преди изменението с ДВ бр.88 от
04.11.2022г./, съдът намира, че следва да определи разноски за адвокатско възнаграждение в
размер общо на 600лв.-по 300лв. за всеки от исковете, съобразно чл.7 във вр. с чл.2, ал.5 от
цитираната наредба. Предвид на изложеното ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 700лв. за направени по делото разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата
от 342лв.-направени разноски за експертиза.
Водим от горното и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от
ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , като неравноправна, клаузата на чл.4 от договор
за паричен заем № *********, сключен на 04.12.2018г. между „*********“-АД, с
ЕИК:*********, и В. Й. Л., с ЕГН-**********, която клауза предвижда заплащането на
неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА *********“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр*********, бул.”*********, № ******* ет.*****, ап.*******, представлявано от Г. Т. Т.,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Л., с ЕГН-**********, от гр.*********, ж.к.”********* №
*********вх****, ет.*********,ап.******, сумата от 89,16 лева /осемдесет и девет лв. и 16
ст./, съставляваща част от вземане за недължимо платена сума за неустойка по договор за
паричен заем № 3389277 от 04.12.2018г, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска-01.11.2022г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА *********“-АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление-
гр.*********, бул.”****, №*****, ет**** ап.******, представлявано от Г. Т. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на В. Й. Л., с ЕГН-**********, от гр.*********, ж.к.”*********”, № *********,
вх.****, ет****,ап.***, сумата от 700 лева /седемстотин лв./ за направени по делото
разноски.
4
ОСЪЖДА „*********“-АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление-
гр********* бул.”*********”, № ****** ет.*****, ап******, представлявано от Г.Т. Т., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Сандански сумата от 342 лева /триста четиридесет и
два лв./, съставляваща разноски по делото.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5