Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216
гр. Русе, 26.VI.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание на 29 май 2020
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГАВРАИЛОВА
в.гр.д. № 130 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция“ – МВР чрез гл.
юрк. Й.С. против Решение № 2125 от 16.12.2019 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 5499/2019 г. по описа на РРС, с което е осъдена да
заплати на ищеца сумата 1253,68лв, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд и сумата 108,60лв. представляваща равностойността на неполучени
ободряващи напитки, дължими за периода от 11.09.2016г.-10.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 11.09.2019г. до окончателното им изплащане,
както и разноските по делото. Жалбоподателят
излага доводи за неправилност на решението,
поради противоречие с материалния закон. Моли въззивният
съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове,
при законните последици.
Въззиваемият Л.М.Б., от гр.Русе, чрез адв.Д.П.,***, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.
По делото няма спор, че за
периода от 11.09.2016 г. до 10.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност
„старши полицай ВПА“ при Гранично полицейско
управление – Русе към Регионална дирекция "Гранична
полиция" Русе. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано.За процесния период Б. е работил на смени, като е полагал труд и през нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./
съгласно утвърдени графици. От констативно-съобразителната част на приетата
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че съгласно графиците служителят е положил общо 1416 часа
нощен труд, който е заплатен съобразно
нормативната уредба. На същият са изцяло заплатени положените часове нощен труд,
но без да е извършвано преобразуване на нощния към дневния труд. След
преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се
получава положен извънреден труд от 202,488часа, който не е заплатен от
работодателя. От заключението на експертизата се установява, че размерът на
възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1253,68 лв.За същия период
съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки
възлиза на 108,60лв.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
в размер на 1253,68лв. по съображения, че за този период в действащите Наредба
№8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация, липсва правна
норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент,
прието е, че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно
следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният
иск, основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото
експертиза.Районният съд е уважил и претенцията за заплащане на левовата
равностойност на непредоставените ободряващи напитки в размер на 108,60лв.,
като е посочил, че работодателят не е
изпълнил основно задължение / за предоставяне на анпитки
в натура/ и при неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира
паричната равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена
натурална престация.
Въззивният съд намира, че
обжалваното решението в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преобразуване на нощния към дневния труд
по правилата на чл.9 от НСОРЗ е правилно, по следните съображения :
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд,
регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание
чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в
действащите Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от
29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният
съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се
приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
и решение № 311 от 8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от
системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът
е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд,
положени от служителя в процесния период и дължимото му се възнаграждение
съобразно заключението на вещото лице. По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението е
неправилно в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична
равностойност на непредоставени на служителя ободряващи напитки.Въззивният съд намира, че искът по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР
за заплащане равностойността на непредоставени ободряващи напитки, е
неоснователен.Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигуряват ободряващи напитки като редът и
условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите
и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч., издадена на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР.
Безспорно е по делото, че служителят е полагал труд и през нощта, поради което
същият има право на тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му
предоставени. Задължението на работодателя
е да престира в натура, като в чл.10 от
Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението на това
задължение не може да се компенсира с пари. Предвид специалната правна норма,
изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът
се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което искът като неоснователен се отхвърли.
С оглед изхода
на спора ответникът дължи на ищеца 322лв.
разноски за адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника следва да се
възложи и държавната каса, в размер на 50,14лв. и 270,68лв. за назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза. Предвид изложеното решението на
районния съд в частта, с която е осъден да заплати разноски и държавна такса
над посочените размери следва да се отмени.
Мотивиран така
и на осн. чл.271,ал.1,предл.3
ГПК окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2125 от 16.12.2019 г. по гр.
д. № 5499/2019 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР е
осъдена да заплати на Л.М.Б.,ЕГН **********,
от гр.Русе, сумата от 108,60лв., представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки за периода 11.09.2016г.-10.09.2019г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска Л.М.Б.,ЕГН **********, от гр.Русе , против Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР за заплащане на
сумата 108,60лв., представляваща
паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки.
ОТМЕНЯ същото решение и в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР е осъдена да
заплати на Л.М.Б.,ЕГН **********, от гр.Русе разноски поделото в размера
над 322лв., а по сметка на Районен съд – Русе разноски по делото в размера над 270,68лв.
и държавна такса в размера над 50,14лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2125 от 16.12.2019
г. по гр.д.№ 5499/2019
г. по описа на Районен съд
Русе в останалата част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :