№ 1124
гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102582 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ДКЦ“Ескулап-Цитомед“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.Архангел“№19А, представлявано
от управителя К. Н. Н. ищецът АС. В. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Е.“№**
твърди, че с решение от 22.02.2021г. е бил избран за управител на ответното дружество
като изпълнявал тази длъжност до 11.02.2019г., когато с решение на Общото събрание на
съдружниците за представляващ на ДКЦ“Ескулап-Цитомед“ООД бил избран К. Н. Н. .
Ищецът твърди, че от 20.02.2019г. до 01.03.2021г. продължил да работи в същото дружество
, но на трудов договор като заместник управител с основно месечно възнаграждение в
размер на 2000лв., платимо до 30 то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.
С трудовия договор било уговорено заплащане на допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж
на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Твърди, че със
Заповед №10 от 01.03.2021г. трудовото му правоотношение било прекратено. Общият му
осигурителен стаж съгласно удостоверение, издадено на 07.06.2021г от ответната болница ,
който е придобил в това търговско дружество е 19 години и 5 дни. Придобил право на
пенсия по врече на работата му в ответното дружество. Твърди се,че му се дължи сумата от
2000лв., обезщетение за неползвал платен годишен отпуск съгласно Заповед №10 от
01.03.2021г. Твърди се, че му се дължи и сумата от 2000лв., съгласно Заповед №10 от
01.03.2021г., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие от страна на работодателя. Твърди, че работодателят не му е заплатил
дължимото му нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2020г. до 01.03.2021г.
1
Твърди, че работодателят му дължи сумата от 13 200лв.,представляваща обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ , дължимо поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж.
В уточнителна молба вх.№14387/04.08.2021г. ищецът сочи, че му се дължи
обезщетение за неплатен годишен отпуск за 40 дни , от които 17 дни за 2019г, 20 дни за
2020г. и 3 дни за 2021г. Твърди, че договореното по трудовия договор основно месечно
възнаграждение е в размер на 2000лв. и към него следва да се добави допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка
година трудов стаж. Сборът от основно и допълнително трудово възнаграждение месечно е
2 216лв. като след приспадане на дължимите данъци и осигуровки общия нетен размер
възлиза на сумата от 1 719.58лв. Периодът от 01.01.2020г. до 01.03.2021г. включва 14 месеца
, а дължимото за него трудово възнаграждение / основно и допълнително/ е на обща
стойност 24 074.12лв. – 14 месеца по 1719.58лв. Обезщетението за забава върху всяко едно
неизплатено нетно трудово възнаграждение е както следва:243.13лв. законна лихва върху
сумата от 1719.58лв./ възнаграждение за месец януари за периода 02.03.2020г. до
23.07.2021г., сумата от 229.28лв. обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение в
размер на 1719.58лв.за месец февруари 2020г за периода 31.03.2020г. до 23.07.2021г., сумата
от 214.47лв. законна лихва за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец
март 2020г. за периода 01.05.2020г.до 23.07.2021г., сумата от 200.14лв. законна лихва за
забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец април 2020г за периода
31.05.2020г до 23.07.2021г., сумата от 185.81лв. законна лихва за забава върху трудовото
възнаграждение от 1719.58лв. за месец май 2020г. за периода 30.06.2020г до 23.07.2021г.,
сумата от 171лв. законна лихва за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за
месец юни 2020г. за периода 31.07.2020г до 23.07.2021г., сумата от 156.20лв. законна лихва
за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец юли 2020г. за периода
31.08.202г. до 23.07.2021г., сумата от 141.39лв. законна лихва за забава върху трудовото
възнаграждение от 1719.58лв. за месец август 2020г. за периода 01.10.2020г до 23.07.2021г.,
сумата от 127.06лв. законна лихва за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв.за
месец септември за периода 31.10.2020г до 23.07.2021г. ,сумата от 112.25лв. законна лихва
за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец октомври 2020г.
01.12.2020г. до 23.07.2021г., сумата от 97.92лв. законна лихва за забава върху трудовото
възнаграждение от 1 719.58лв. за месец ноември 2020г. за периода 31.12.2020г. до
23.07.2021г., сумата от 83.11лв. законна лихва за забава върху трудово възнаграждение от
1719.58лв. за месец декември 2020г за периода от 31.01.2020г до 23.07.2021г. , сумата от
68.78лв. законна лихва за забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец
януари 2021г. за периода 02.03.2021г. до 23.07.2021г. и сумата от 54.93лв. законна лихва за
забава върху трудовото възнаграждение от 1719.58лв. за месец февруари 2021г. за периода
31.03.2021г. Или общата стойност на обезщетението за забава за заплащане на трудовото
възнаграждение за периода 01.01.2020г до 01.03.2021г. е 2 085.47лв. Моли съда да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца горните суми като върху всички главници се
претендира и лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
2
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, проведено на 16.11.2021г. на основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на исковите претенции както следва: претенцията за неплатени нетни трудови
възнаграждения се счита предявена общо за сумата от 20 249.96лв., обезщетение за забава
върху неплатените нетни трудови възнаграждения за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г. се
счита предявена за сумата от 1 694.89лв. Исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск се счита предявена за сумата от 4000лв. и претенцията
по чл.222, ал.3 от КТ се счита предявена за сумата от 12 000лв.Подробни съображения по
същество на спора за развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище
по исковете.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото писмени
доказателства, съдържащи се на лист 5-12 от досието на делото, че с решение от
22.02.2021г. е бил избран за управител на ответното дружество като изпълнявал тази
длъжност до 11.02.2019г., когато с решение на Общото събрание на съдружниците за
представляващ на ДКЦ“Ескулап-Цитомед“ООД бил избран К. Н. Н.. Между страните е
сключен трудов договор № 1 от 20.02.2019г., по силата на който ищецът е заел длъжността
„заместник управител по медицинската част , с код по НКПД-1120 7027, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2 000лв. Уговорено е допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година. В т. 5 от трудовия
договор е уговорено основното и допълнителни трудови възнаграждения да са прати
еднократно до 30 то число на месеца, следващ месеца, за който се полага труда. Уговорен е
основен платен годишен отпуск -20 работни дни. Видно от разпореждане №********** на
ТП на НОИ-Пазарджик , считана от 07.02.2019г на ищеца е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Между страните няма спор.
Със Заповед№10 от 01.03.2021г. на управителя на ответната болница трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.03.2021г. В тази заповед изрично е
вписано, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2000лв., и
обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата.Между страните не е
спорно, а и от представеното удостоверение изх.№2021-01 от 07.06.2021г. е видно, че
общият осигурителен стаж на ищеца в ДКЦ“Ескулап –Цитомед“ООД е 19 години и 5 дни.
За изясняване на делото от фактическа страна бе изслушана съдебно счетоводна
експертиза, която депозира две заключения- първото на 25.10.2021г и второ на 08.11.2021г.
3
Съдът подлага на анализ и кредитира заключението, депозирано на 08.11.2021г., като по-
обосновано и аргументирано, тъй като вещото лице е имало възможност да борави с по-
пълен набор от относима писмена документация. Вещото лице заключава, че дължимото на
ищеца нетно трудово възнаграждение за исковия период 01.01.2020г до 01.03.2021г. е в
общ размер на 20 249.96лв. , а обезщетението за забава за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г
е в общ размер от 1 694.89лв.и дадено помесечно в табличен вид както следва:1 /сумата от
1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 219.43лв. за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г., 2/ сумата от
1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 206.93лв. за периода 31.03.2020г. до 23.07.2021г., 3/ сумата от
1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец април 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 180.63лв. за периода 31.05.2020г до 23.07.2021г., 4/ сумата от
1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец май 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 168.70лв.за периода 30.06.2020г до 23.07.2021г., 5/ сумата от
1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 155.26лв. за периода от 31.07.2020г до 23.07.2021г., 6/ сумата от
1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец юли 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 141.82лв. за периода 31.08.2020г до 23.07.2021г., 7/ сумата от
1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец август 2020г и обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 128.37лв. за периода 01.09.2020г до 23.07.2021г., 8/ сумата от
1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец септември 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 115.36лв. за периода 31.10.2020г до 23.07.2021г., 9/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2020г. и
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 101.92лв. за периода 01.12.2020г до
23.07.2021г., 10/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец ноември
2020г и обезщетение за забава в размер на 88.91лв. за периода 31.12.2020г до 23.07.2021г.,
11/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец декември 2020г и
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 75.46лв. за периода 31.01.2021г до
23.07.2021г., 12/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари 2021г
и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 62.51лв. за периода 02.03.2021г до
23.07.2021г.,13/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари
2021г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 49.58лв. за периода 31.03.2021г
до 23.07.2021г. Вещото лице заключава, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск както следва : за 2019г -17 работни дни, за 2020- 20 работни дни и за
2021г.- 3 работни дни или общо 40 дни . При БТВ от 2000лв. за месец февруари 2021г
вещото лице е изчислило, че обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40
работни дни е в размер на 4 000лв. Според вещото лице обезщетението на ищеца поради
придобито право на пенсия при прекратяване на трудовото възнаграждение е равно на 6
брутни работни заплати, всяка по 2000лв. или общо 12 000лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
4
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , по чл.221, ал.1 от КТ , по
чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ.
По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с
чл.242 от КТ за неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода 01.01.2020г до
01.03.2021г и обезщетение за забава върху тези вземания съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно
учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение
между тях е прекратено, считано от 01.03.2021г. на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради
забава от страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение/ факт, който
не бе спорен/ Установи се, а и този факт не бе спорен между страните, че ищецът е
престирал работната си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно
разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според
разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е
престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от
ответната страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищецът е
изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за
работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща
уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза , че
дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са в общ размер на
20 249.96лв. за исковия период 01.01.2020г. до 01.03.2021г., който размер е в рамките на
заявената искова претенция след направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение на тази
претенция като помесечно дължимото нетно трудово възнаграждение е подробно
обсъдено по-горе в мотивите на съда при анализ на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.. Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира
доказателства за плащане на процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за
процесния период. При това положение исковете са изцяло основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
По акцесорните претенции по чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД:
Основателността на главните искове обуславя и основателността на акцесорните
претенции за мораторни лихви върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на
парично задължение, при което длъжникът изпада в забава и се дължи обезщетение за
забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да се осъди ответника да заплати на
5
ищеца мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата се дължи от момента на
изискуемостта на всяко отделно трудово възнаграждение. От обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност се установи, че изискуемостта на всяко едно от неизплатените
трудови възнаграждения е настъпила на 30- то число на месеца, следващ месеца на полагане
на труда и работодателят е в забава от първо число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба, в който времеви порядък са и заявените искови претенции.От
анализа на заключението на вещото лице се установи и мораторната лихва върху всяка от
главниците, съставляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за исковия период
01.01.2020г до 01.03.2021г.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
нетно трудово възнаграждение за исковия период 01.01.2020г до 01.03.2021г. в общ размер
на 20 249.96лв. и обезщетението за забава за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г в общ
размер от 1 694.89лв. помесечно както следва:1 /сумата от 1 551.96лв. нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
219.43лв. за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г., 2/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер
на 206.93лв. за периода 31.03.2020г. до 23.07.2021г., 3/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово
възнаграждение за месец април 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
180.63лв. за периода 31.05.2020г до 23.07.2021г., 4/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец май 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
168.70лв.за периода 30.06.2020г до 23.07.2021г., 5/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец юни 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
155.26лв. за периода от 31.07.2020г до 23.07.2021г., 6/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
141.82лв. за периода 31.08.2020г до 23.07.2021г., 7/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец август 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на
128.37лв. за периода 01.09.2020г до 23.07.2021г., 8/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец септември 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер
на 115.36лв. за периода 31.10.2020г до 23.07.2021г., 9/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2020г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер
на 101.92лв. за периода 01.12.2020г до 23.07.2021г., 10/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2020г и обезщетение за забава в размер на 88.91лв. за
периода 31.12.2020г до 23.07.2021г., 11/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение
за месец декември 2020г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 75.46лв. за
периода 31.01.2021г до 23.07.2021г., 12/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение
за месец януари 2021г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 62.51лв. за
периода 02.03.2021г до 23.07.2021г.,13/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение
за месец февруари 2021г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 49.58лв. за
периода 31.03.2021г до 23.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
20 249.96лв, считано от датата на подаване на исковата молба 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
6
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/
работодателят забави плащането на заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието /
съгласно чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този между
страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не
повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са се възползвали от
дадената им правна възможност, поради което съдът приема , че в конкретния случай е
приложим законовия регламент от 30 дни. Установи се, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото
правоотношение и което БТВ е базата/ според чл.228, ал.1 от КТ/ за определяне на
обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е в размер 2000лв. Ето защо и тази претенция се явява
доказана по основание и по размер. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.07.2021г до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
възниква при прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяването на трудовото
правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която
предпоставка в настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване на този иск е
работникът или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск
през процесния период. Фактът, че ищецът не е ползвал 40 дни платен годишен отпуск, от
които 17 работни дни за 2019г, 20 работни дни за 2020г и 3 работни дни за 2021г.От
кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че дължимото обезщетение за 40
работни дни неползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 4 000лв./ който размер е
в рамките на заявената искова претенция след допуснатото по реда на чл.214 от ГПК
увеличение на този иск. Не е спорен факта, че това обезщетение не е било изплатено към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.224,
ал.1 от КТ сумата от 4 000лв.,обезщетение за неползван платен годишен отпуск както следва
: 17 дни за 2019г., 20 работни дни за 2020г и 3 работни дни за 2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -23.07.2021г до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ постановява при прекратяване на трудовото
7
правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
два месеца, а ако е работил при същият работодател през последните 10 години от трудовия
му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца като
обезщетението се изплаща само веднъж.От редакцията на разпоредбата е видно, че
фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на
гратификацията по чл.222, ал.3 от КТ включва два позитивни елемента- прекратяване на
трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
един негативен – плащането се дължи само веднъж, тоест работникът или служителят преди
това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е
обусловено от един допълнителен критерий- работникът или служителят да е придобил
последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател , преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Преценката за наличието на предпоставките се извършва от
работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол. От посочените
елементи, формиращи фактическият състав на плащане по чл.222, ал.3 от КТ съществено
значение има предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само
веднъж при настъпване на посочените в правната норма условия- прекратяване на
трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива само веднъж , съответно обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да се получи
само веднъж- при възникване право на пенсия. Плащането по чл.222, ал.3 от КТ се дължи от
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е
придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ако в последствие работникът
или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо
прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение.
Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се
запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси
гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.
В контекста на гореизложеното безспорно се установи, като този факт не бе спорен
между страните, че през времетраенето на трудов договор, сключен на 20.02.2019г ищецът
е придобил право на пенсия са осигурителен стаж и възраст. Към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът е работил в ответната болница 19 години.Ето защо
същият има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни работни
заплати, които според кредитираното заключение на вещото лице възлизат на сумата от 12
000лв./ която сума е в рамките на заявената искова претенция след допуснатото изменение
на тази претенция по реда на чл.214 от ГПК./
Предвид изложеното искът по чл.222, ал.3 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху тази
8
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 23.07.2021г до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на
1597.72 лв./ по обективно и кумулативно предявени осъдителни искове и искове/ и сумата
от 370 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от
управителя К. Н. Н. да заплати на АС. В. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Е.“№**
на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ нетно трудово възнаграждение в общ
размер на 20 249.96лв. за периода 01.01.2020г до 01.03.2021г. и обезщетението за забава за
периода 02.03.2020г до 23.07.2021г в общ размер от 1 694.89лв. помесечно както следва :1
/сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари 2020г и обезщетение
за забава върху тази сума в размер на 219.43лв. за периода 02.03.2020г до 23.07.2021г., 2/
сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2020г и обезщетение
за забава върху тази сума в размер на 206.93лв. за периода 31.03.2020г. до 23.07.2021г., 3/
сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец април 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 180.63лв. за периода 31.05.2020г до 23.07.2021г., 4/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец май 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 168.70лв.за периода 30.06.2020г до 23.07.2021г., 5/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 155.26лв. за периода от 31.07.2020г до 23.07.2021г., 6/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец юли 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 141.82лв. за периода 31.08.2020г до 23.07.2021г., 7/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец август 2020г и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 128.37лв. за периода 01.09.2020г до 23.07.2021г., 8/
сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец септември 2020г и
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 115.36лв. за периода 31.10.2020г до
23.07.2021г., 9/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец октомври
2020г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 101.92лв. за периода 01.12.2020г
до 23.07.2021г., 10/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец ноември
2020г и обезщетение за забава в размер на 88.91лв. за периода 31.12.2020г до 23.07.2021г.,
11/ сумата от 1 561.27лв. нетно трудово възнаграждение за месец декември 2020г и
9
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 75.46лв. за периода 31.01.2021г до
23.07.2021г., 12/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари 2021г
и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 62.51лв. за периода 02.03.2021г до
23.07.2021г.,13/ сумата от 1 551.96лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари
2021г и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 49.58лв. за периода 31.03.2021г
до 23.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 20 249.96лв, считано от
датата на подаване на исковата молба 23.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от
управителя К. Н. Н. да заплати на АС. В. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Е.“№**
на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2
от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба -23.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от
управителя К. Н. Н. да заплати на АС. В. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Е.“№**на
основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за 40 дни
неползван платен годишен отпуск/ от които 17 дни за 2019г, 20 дни за 2020г., 3 дни за
2021г/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -23.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от
управителя К. Н. Н. да заплати на АС. В. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Е.“№**
на основание чл.222, ал.3 от КТ сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение,
дължимо поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
23.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДКЦ“ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано от
управителя К. Н. Н. да заплати на Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на 1
597.72 лв. и сумата от 370 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в
частта за трудовите възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11