№ 52249
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110115192 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност, което налага
оставяне на производството по делото без движение, като на ищеца бъдат дадени указания
да отстрани нередовностите на исковата молба - да представи адвокатско пълномощно в
полза на подалия исковата молба адвокат, както и да внесе дължимата държавна такса по
исковете.
При определяне на държавната такса по иска по чл. 109 ЗС съдът съобрази, че съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г.,
ОСГК на ВКС, когато негаторният иск по чл. 109 ЗС съдържа осъдителен петитум –
претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да
бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и
размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато
се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия,
цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за
осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато
оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай се иска ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими
действия – почистване и поправка на сифона на терасата на апартамент № 10, поставяне на
хидроизолация и покриването й с фаянсови плочки или с друг материал, така че да се
осигури водонепропускливост. Следователно цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд. Доколкото на този етап от производството е невъзможно
определянето на стойността на тези разходи, то цената на иска следва да бъде определена от
съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че действията, чието извършване се иска,
могат да бъдат оценени приблизително на 5 000 лева, поради което и първоначално
дължимата държавна такса е в размер на 200 лева.
1
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 87316/15.03.2024 г., подадена от К. Д. Д.,
като
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите в подадената искова молба, като:
- представи доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на общо 474,18 лева, дължима на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /224,18 лева по иска за
имуществени вреди, 50 лева - по иска за неимуществени вреди и 200 лева - по иска по чл.
109 ЗС/;
- представи доказателство за представителната власт на адв. Ю. С. или да потвърди
действието по подаване на исковата молба;
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности,
исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2