Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260380
гр.
Пловдив, 16.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7035/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Й.Ш. ***
против Наказателно постановление № 814/25.09.2020 г., издадено от Началник 03
РУ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.64, ал.1 вр.ал.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С жалбата се
моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено, като се излагат подробни съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и представляван от своите упълномощени защитници –
адв. Т.Е. и М. Д.-К. и двете от АК-Пловдив, които поддържат жалбата по
направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Постъпило е писмено становище, според което
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Жалбата
е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 12.09.2020 г. около 00 : 20 ч. в ***,
кръстовището с ул. *** било установено, че жалбоподателят не е изпълнил
отправено писмено полицейско разпореждане от 24.07.2020 г. в 01: 00ч. на
горепосочената улица.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел Ж.И.Ж., копие на писмено разпореждане от 24.07.2020 г., копие на Заповед
№8121к-4207/28.07.2020 г.
Разпитан пред съда, актосъставителят Ж.И.Ж.
потвърди направените в съставения от него акт констатции. Същият разясни, че на
24.07.2020 г. били изпратени по сигнал на
граждани, живущи на същия адрес като поводът за това били лица, които
употребяват алкохол в късните часове на денонощието и вдигат шум. На място
установили нарушителя, който не носел лична карта и употребявал алкохол на публично място,
нарушавайки обществения ред. За последното му бил съставен предупредителен
протокол да не употребява алкохол освен на определените за това места и му било издадено полицейско
разпореждане в писмен вид . На посочената в акта дата 12.09.2020 г. и място
нарушителят отново бил установен да не изпълнява отправеното му писмено
разпореждане, за което и бил съставен
акт за установяване на административно нарушение.
Във връзка с издаденото писмено разпореждане бил
съставен и акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на
него и обжалваното наказателно постановление.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител, като намира същите за последователни,
логични и непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
в частност с издаденото писмено разпореждане от 24.07.2020 г.
С оглед събраните устни и писмени
доказателства съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата и място нарушителят
не изпълнил писменото разпореждане.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица. Спазен е срокът за
съставяне на акта за установяване на администартивно нарушение, предвиден в
чл.34 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че нарушението е осъществено на датата,
на която е съставен и актът. Наказателното постановление е издадено в 6-месечния
срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
При преценка относно спазване на изискванията,
предвидени в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН съдът констатира, че актът не отговаря на
изискванията, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение не е описано по ясен начин в какво
се състои нарушението. Неизпълнението на писмено полицейско разпореждане, без
посочване на това какво е разпореждането не внася яснота за това какво не е
изпълнил нарушителят. При издаването на наказателното постановление наказващият
орган се е опитал да преодолее допуснатия пропуск в съдържанието на
наказателното постановление, като е допълнил, че нарушителят не е изпълнил
полицейско разпореждане да не нарушава обществения ред. Така издаденото наказателно
постановление обаче не отговаря на установеното с АУАН, във връзка с което е
било издадено и писмено разпореждане.
Както се установява по делото, АУАН е издаден за неизпълнение на писмено
полицейско разпореждане, според последното лицето следва да не употребява
алкохол извън определените за това места. АУАН не е издаден за това, че
нарушителят не изпълнява издадено писмено полицейско разпореждане да не
нарушава обществения ред. Налице е неспазване на изискванията, предвидени в
чл.42 т.4 от ЗАНН да бъдат описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
На свой ред наказателното постановление макар и да отговаря формално на тези
изсиквания не кореспонидра със събраните по делото доказателства в частност с
издаденото полицейско разпореждане, тъй като видно от съдържанието на
издаденото писмено полицейско разпореждане нарушителят е следвало да не
употребява алкохол извън определените за това места, а не да не нарушава
обществения ред и да не нарушава нощната тишина. Поради изложените съображения
издаденото наказателно постановление се явява необосновано.
Предвид констатираните процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, които
са съществени и неотстраними съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от
страна на пълномощниците на жалбоподателя, следва на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Посочената разпоредба
препраща към АПК. Съобразно чл.144 от АПК следва да намерят субсидиарно
приложение правилата на ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените разноски
за един адвокат се заплащат от ответната страна. Претендираният размер за оказана адвокатска
защита и съдействие, а именно 600 лв. не е в съответствие с чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 /2004 г. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. В случая делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира че така
претендираният размер в размер на 600 лв. е прекалено завишен и при направено
възражение за прекомерност следва да бъде
намален до предвидения минимум, а именно 360 лв. с включен ДДС предвид
обстоятелството че е налице регистрация по ЗДДС
съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 814/25.09.2020 г., издадено от Началник 03 РУ Пловдив, с което на Н.Й.Ш. ***,ЕГН
********* за нарушение на чл.64, ал.1 вр.ал.4
от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н.Й.Ш. ***,
ЕГН ********* сумата от 360 лв., представляващи сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните.
Районен съдия :…………………
Вярно с оригинала!
МК