Р Е Ш Е Н И Е
№ 2099/22.11.2023 г.
гр. Пловдив
Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
с участието на секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа
докладваното от съдията Юрукова административно дело № 1569, по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила
на детето и е образувано след Определение на Административен съд София град от
14.06.2023г. по адм. д № 9421/2022г. по описа на АССГ, с което производството
по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Административен съд
Пловдив.
Образувано
е по жалба на М.И.Й., чрез адвокат Д.,***, срещу Заповед №
ЗД/Д-РВ-228/21.09.2022г. на директор на дирекция „Социално подпомагане“Пловдив.
С жалбата са представени фактите и обстоятелствата, посочени в административния
акт и преписката, възразява се срещу тях. Счита се, че не са налице правни
основания за издаването му. Иска се изцяло да бъде отменен, като се присъдят
разноските по списък.
Ответникът
директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, представя преписката.
Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени
бележки оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а обжалваният
административен акт - за правилен и законосъобразен.
Заинтересованата
страна - В.А.Й., уведомен за съдебното производство, не ангажира становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна - К.В.Й., чрез назначения по делото особен представител-адвокат П.,
оспорва жалбата като недопустима, съответно като неоснователна. Иска да бъде
оставена без разглеждане, алтернативно без уважение. Представя подробна писмена
защита.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от
разпореденото с нея - майка, по отношение на чийто син е прекратено
настаняването при дядото на детето В.А.Й..
С
оспорената Заповед № ЗД/Д-РВ-228/21.09.2022г. на директор на дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив е прекратено настаняването на детето К.К.Й., с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, с родители майка: М.И.Й. и баща:К.В.Й., в
семейството на В.А.Й. – дядо по бащина линия. В диспозитивната част на
заповедта е посочено, че детето, дядото и бащата живеят в едно домакинство с
подходящи битови условия. Г-н К.Й. полага адекватни грижи за сина си.
Като
мотиви за издаването на акта, е посочено, че на 25.08.2022г. в ОЗД при ДСП
Красно село е получена информация от СДВР, че майката на детето М.Й. и
малолетният К. Й., се намират на територията на СДВР. Спрямо майката е налице
международна заповед за задържане, издадена от органите на Великобритания. Към
момента на задържане бащата бил във Великобритания. Сочи се, че поради липса на
родителска грижа, считано от 25.08.2022г. детето К. Й. е настанено при дядо си
по бащина линия – В.Й.. На 26.08.2022г. бащата се е завърнал в България и поел
грижата и отговорността за сина си. Имал намерение да отглежда сина си във
Великобритания. Бащата е бил представил заповед на Върховен съд в Англия,
според която детето ще живее с баща си в Англия и ще прекарва време с майка си
на територията на Англия. Към мотивите е вписано, че към момента бащата живее
със сина си в България и полага трайни грижи за него. За учебната година
2022/2023г. г-н Й. е записал сина си да посещава училище в Англия, след
заминаването им от България.
Директорът
е приел, че са налице основанията на чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, т. 6 и т.
9 от Закона за закрила на детето и е прекратил настаняването в семейството на В.А.Й.
на детето К.К.Й..
Първоначално
делото е образувано пред Административен съд София град, където е представена
преписката, ведно с жалбата, към която са приложени писмени доказателства.
Съгласно Удостоверение за раждане детето К.К.Й., е роден на ***г., има
българско гражданство, с майка М.Й. и баща К.В.Й.. Бракът между родителите е
прекратен, за което е представено Решение № 1121/12.04.2017г. на Районен съд
Пловдив по гр.д. № 8666/2013г. С него са предоставени за упражняване на
родителските права спрямо детето К.К.Й., на майката М. И.Й. и се определя режим
на осъществяване на лични отношения с бащата.
В
становището и по преписката от делото от АССГ се установява, че е издадена
предходна Заповед № ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г. на директор на дирекция
„Социално подпомагане“Красно село, с която детето К. Й. е настанен при дядото
по бащина линия – В.Й., подлежала на предварително изпълнение. Същата е била
оспорена от М.Й. пред АССГ, който се е произнесъл с Решение № 6145/25.10.2022г.
по адм.д. № 8131/2022г. и е отменил заповедта.
Съгласно
представено копие на Удостоверение от
МВР, сектор „Български документи за самоличност“ бащата К.Й. е влязъл в
страната на Аерогара София на 26.08.2022г. и е излязъл на 22.09.2022г.
Представен
е Социален доклад от 26.09.2022г.(дата след издаване на процесната заповед от
21.09.2022г.), който е относно „Доклад за затваряне на случай“. След посочване
на личните данни по случая, е вписано, че причина за регистрация на случая е,
че майката и детето са на територията на СДВР, майката има международна заповед
за задържане, бащата е във Великобритания. Поради липса на родителска грижа, считано от 25.08.2022г. детето К. Й. ***,
в семейството на дядото по бащина линия – В.Й.. На 23.09.2023г. в телефонен
разговор бащата К.Й. е уведомил социален работник от ОЗД при ДСП Пловдив, че
той и детето се намират на територията на Англия, като на 26.09.2022г. тръгва
на училище. Мотив за приключване на социалната работа е, че момчето не е на
територията на България.
Друге
приложен документ е Протокол от преглед и оценка на случая и план за действие
от 21.09.2022г., изготвен от С. С. Г.(социален работник ЗД), съгласуван с
началник отдел ЗД. Посочено е в него, че на срещата са присъствали бащата,
дядото, детето и социален работник. От него се чете, че бащата веднага
след пристигането си от Великобритания е
посетил ДСП Пловдив, заявил е намеренията си да отглежда сина си във
Великобритания, където живее и работи. Детето било записано там на училище. За
емоционалното състояние на детето е вписано в протокола, че след изживения шок
по настаняване в Пловдив, при дядото, вече е спокойно. Посочва се, че детето
общувало с майка си, чрез телефона на баща си, като му е блокиран достъпа чрез
вайбър, за да се избегнат манипулации от майката. Посочено е, че майката е
посетила ДСП Пловдив на 07.09.2022г. и желае да окаже съдействие за предаване
на детето на нея. Разяснено й било, че не може да й се предаде детето без
съдебно решение. За промени е вписано, че бащата е в Пловдив, подава документи
за задграничен паспорт на детето. Като „Задачи“ е разписано „прекратяване на
мярката на закрила на ДСП – Красно село, а именно настаняване на детето К. Й. в
семейството на дядото по бащина линия“. Бащата е поел грижата за сина си,
живеят съвместно. На 21.09.2022г. е информирал социален работник от ДСП
Пловдив, че е закупил самолетни билети за заминаването им за Англия. Като
становище по протокола е вписано, че детето заявява, че се чувства добре при
баща си. Иска да остане да живее с него. Приложени са два протокола на социален
работник – от 21.09.2022г. и 23.09.2023г. Издадена е процесната заповед за
прекратяване на настаняването на детето К. при семейството на дядото по бащина
линия.
След
образуване на делото пред Административен съд Пловдив, ответникът - директор Дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив, е задължен да попълни административната преписка, като представи
всички документи, послужили за основание за издаване на заповедта, включително
представената от бащата К.Й. заповед на Върховен съд Англия, съдебните решения,
приложени към преписката(без обезличаване на данните, доколкото следва да се
съобрази тяхната относимост към оспорената заповед), данни за производство и
произнасяне на компетентния съд по чл. 28, ал. 4 от Закона за закрила на детето
относно производството по заповед №
ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г. на директор ДСП Красно село, както и за образувано
производство по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. относно настоящото прекратяване на
настаняването, адрес и контакти за връзка с бащата К.Й.(*** осъществява връзка
с него).
Заявява
се от ответника, че не е внесена молба в Районен съд Пловдив за потвърждаване
на предприетата мярка за закрила на детето по чл. 26 от ЗЗДет., съответно не е
образувано дело за предприета мярка на закрила, както и дело за прекратяване
мярката на закрила.
Има
данни по преписката за образувано адм.д. № 8131/2022г. пред Административен съд
София град по жалба на М.Й. срещу
Заповед № ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г. на директор ДСП Красно село, с която детето е настанено на
основание чл. 33 от ППЗЗД и чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет.
при дядото по бащина линия.
От
информация от МВР с писмо рег. № А-10444/08.09.2022г. се уведомява ДСП Красно
село, че СГП е компетентна за предприемане на последващи действия във връзка с
издадена международна заповед за задържане на лицето М.Й..
С
протокол от 07.09.2022г. социален работник при ДСП Пловдив е отразил среща с
г-жа Й., която казва, че обжалва заповедта от 25.08.2023г. Майката изисквала да
й се предаде детето.
С
протокол от 19.09.2022г. служители при ДСП Пловдив са провели среща с цел
обсъждане случая на детето К. Й.. В него се посочва, че се очаква издаване на
международен паспорт на детето. Следва да се изготви доклад до Софийски градски
съд, както и спешно да се изиска досието от ДСП Красно село.
Изготвен
е Доклад за оценка за постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-РВ/765/25.08.2023г.(л.33 от
делото). В него е описано, че детето е с баща си и дядо си. Проведени са срещи
с тях. Бащата е поел грижите за сина си. С постоянен адрес ***. Подал е
документи за задграничен паспорт. На 28.08.2022г. в телефонен разговор е
споделил, че е видял в телефона на сина си клип с нецензурно съдържание, като
спорен него синът му е живял в нездрава среда с майка си и се съмнява, че синът
му е станал свидетел на сексуални сцени. Бащата споделил, че върху синът му не
е упражняван необходимия родителски контрол, както и че е видял съобщения, в
които синът му пише до съжителя на майка му, че тя е пияна, като се оплаква, че
го бие. При игра на плейстейшън, синът му използвал нецензурни думи, нетипични
за възрастта му. Описва се жилището на бащата в гр. Пловдив. Заявената
готовност на дядото по бащина линия да полага грижи за внука си, който е
попълнил декларация. Служителите при ДСП Пловдив са получили информация от
адвоката на майката, че тя е освободена от задържането на 26.08.2022г.
Предложението по доклада е затваряне на сигнала.
Представен
е копие на сертифициран превод от английски на Заповед за уреждане на
взаимоотношения с дете по Раздел / от Закона за децата от 1989г. на Семейния съд,
заседаващ в Кралска съдебна палата, с
номер на делото. Вписано е, че детето ще живее с баща си в юрисдикцията на
Англия и Уелс до по-нататъшно нареждане, ще прекарва време с майка си, докато
настоящата заповед не бъде регистрирана в съответния български семеен
съд(предполага се, че това е Окръжен съд Пловдив).
Съставени
са: Протокол от среща на 31.08.2022г. за среща между социални работници от ДСП
Пловдив и бащата К.Й.; Протокол от 29.08.2022г. ; Протокол от 26.08.2022г.
Касае се за обстоятелствата, съдържащи се и в Доклад по сигнала от 25.08.2022г.
Въз
основа на горепосочените документи е издадена Заповед №
ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г. на директор ДСП Красно село, с която е наредено
настаняване при условията на спешност на детето К. Й. при дядото по бащина
линия - В.Й.. Приложени са към преписката относимите документи, свързани с това
настаняване и мярка- заявление от дядото и кореспонденция между ДСП Красно село
и Пловдив за спешност на случая.
След
конституиране на всички заинтересовани лица по делото, съдът ги е уведомил за
насроченото съдебно заседание. Заинтересованото лице К.Й., е с постоянен и
настоящ адрес ***, където не е открит за връчване на съобщенията. Усилията на
съда да бъде открит не бяха с положителен резултат. Съдът му е назначил особен
представител, след посочване от Адвокатска колегия Пловдив на адвокат Л.П..
По
делото по искане на ответника беше разпитана С. С. Г. – социален работник в
Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Пловдив. Тя споделя, че е работила по случая с детето на Й. около месец в
периода август 2022 г. до средата на септември, докато то замине за Англия с
бащата. Детето е дошло от гр.София, Красно село, като е настанено при дядото по
бащина линия в гр.Пловдив. При идването му от София тя е забелязала, че
детенцето е било с вехта дрешка с дупка на ръкава. Самото дете според нея
изглеждало на по-ниска възраст, отколкото било – един вид недохранено,
слабичко, по-ниско, било на 9 години, но изглеждало на около 7 години. Когато
го предадали на дядото, то било спокойно. След това го е виждала и с бащата,
щастливо. Срещите са били в Отдела. През септември 2022 г. г-н Й. си дошъл от
Англия(на втория или на третия ден, след като детето е докарано в гр.Пловдив),
като е предприел действия да извади документи да смени настоящия и постоянен
адрес *** и да извади задграничен паспорт, за да може да го изведе извън
страната. След това са заминали и са се обадили да кажат, че вече не са в България.
Казва, че са прекратили мярката при дядото, защото детето вече не е на
територията на България и няма как да е настанено при дядото в гр.Пловдив.
Във
връзка с въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя, свидетелката
уточнява, че нямам медицинско образование. Посочва какво е забелязала за възрастта на детето, което не е
изисквало да бъде назначен медицински преглед, тъй като в следващите дни на
провеждани срещи детето вече изглеждалое добре, спокойно, щастливо, усмихнато. Споделя,
че проучването по случая е правено спешно, като са научили, че детето е
задържано с майка си, която следва да бъде екстрадирана за Англия и трябва да
се предприеме мярка по настаняване на детето при дядото. Посетили са дядото в
жилището му, който е декларирал, че желае детето да бъде настанено в неговото
семейство. Това се е случило в началото на август, през 2022 г. Спомня си, че
майката е посетила Отдела, но не е представяла нещо, а е искала да й бъде
върнато детето. След като се появи бащата, но преди да се издаде заповедта за
прекратяване, майката е била в отдела. Служителите в Отдела са били наясно, че
страните през годините водят дела помежду си, че детето е живяло в Англия, че е
доведено в България. По случая са събрани голям набор от документи от ДСП в гр.София.
Те са предприели мерки, след като детето е останало без родителска грижа.
Заявява, че за срещата с майката е изготвила протокол, но не и доклад, след
като не й е поискан. Служителката споделя, че е говорила и със самото дете,
което е било положително настроено и обича и двамата си родители. С оглед
липсата на актуални данни по преписката за връзка с бащата на детето,
служителката посочва, че за него Дирекцията разполага с координати само за
гр.Пловдив. Когато са издавали заповедта за прекратяване на настаняването при
дядото, не са имали координати на бащата, той нямал български номер. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката. Същите не противоречат на
събраните по делото писмени доказателства. Разясняват на съда изпълнението на
служебните задължения от страна на социалния работник, на когото е възложен
случая на детето К. Й. и процесуалните му действия по проучване и движение на
преписката.
Въз
основа на така установеното по делото съдът прави следните изводи:
Съгласно
чл. 1 на Закона за закрила на детето той урежда правата, принципите и мерките
за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие
при осъществяване на дейността по закрила на детето, както и участието на
юридически и физически лица в осъществяването на такива дейности. Съгласно чл.
1, ал. 4 от ЗЗДет. държавните органи в рамките на своята компетентност
провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия
за неговото развитие. Органите за закрила са посочени в чл. 6 от ЗЗДет. сред
които са и Дирекциите „Социално подпомагане“.
Мерките
за закрила на детето са регламентирани в чл. 23 и сл. от ЗЗД. В чл. 27 от
ЗЗДет. е уредено временно настаняване по административен ред, което се извършва
със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане, като в месечен срок
от издаването й се прави искане до районния съд за произнасяне. Тази заповед се
издава и обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така издадена
заповедта като административен акт може да се обжалва от адресатите. В случая
настаняването на детето К. Й. е извършено с друга заповед, предмет на съдена
проверка по адм.д. № 8131/2022г. на Административен съд София град.
Настаняването
по съдебен ред се извършва от районния съд съгласно чл. 28 и сл. ЗЗДетето. По
делото няма данни след временното настаняване на детето при дядото по бащина
линия да е отпочната процедурата по настаняване по съдебен ред.
Основанията
за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от Закона и се прекратява
от районния съд по искане на сочените лица в чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет. Тази
регламентация в нормативната уредбата не предвижда правомощие на директор на
дирекция „Социално подпомагане“ да прекратява настаняване на детето, извършено
като мярка за закрила.
Мотивите
на процесната Заповед № ЗД/Д-РВ-228/21.09.2022г. на директор на дирекция
„Социално подпомагане“Пловдив са
свързани с предхождащо настаняването на детето К. при дядото по бащина линия по
чл. 27 от ЗЗДет., завръщането на бащата от Великобритания и намерението му там
да отглежда сина си. Бащата е представил заповед на Върховен съд в Англия и
твърдения от него, че е записал сина си на училище в Англия.
Издаването
на заповед по чл. 27 от ЗЗДет.(в случая това е Заповед № ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г.
на директор ДСП Красно село) е временно
настаняване по административен ред, като осъществяване на мярка за закрила.
Няма
данни за производство и произнасяне на компетентния съд по чл. 28, ал. 4 от
Закона за закрила на детето относно
производството по заповед № ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022г. на директор ДСП
Красно село, както и за образувано производство по чл. 28, ал. 4 от ЗЗакр.Д
относно настоящото прекратяване на настаняването с процесната Заповед №
ЗД/Д-РВ-228/21.09.2022г. на директор на дирекция „Социално подпомагане“Пловдив(ако
се твърди, че е временна мярка). Ответникът заяви, че такива не са образувани.
В
процесния казус административният орган е разпоредил прекратяване на
настаняването на детето в семейството на дядото, като постоянна мярка, а не
като временна, изземвайки правомощията на районния съд, уредени в чл. 30, ал.1
от ЗЗДет. и действайки в противоречие с предоставената по чл. 30, ал. 2 от
същия закон компетентност. В случая компетентен да се произнесе по въпросите,
обсъждани в мотивите на заповедта е районният съд, съгласно чл. 30 от Закона.
Правомощията
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ дават възможност за временно
прекратяване на настаняването до произнасянето на съда. Произнасяйки се вместо
районния съд, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив е издал
административен акт извън своята компетентност по чл. 30, ал.2 от ЗЗДет, което
обуславя неговата нищожност. Съдът споделя и се съобразява и с трайната
практика на Върховен административен съд по сходни казуси – Решение № 1482 от
09.02.2023 г. по адм. д. № 7075 / 2022 г. на ВАС; Решение № 3029 от 26.02.2020
г. по адм. д. № 14047/2019 на ВАС; Решение
№ 4163 от 11.04.2016г. по адм. д. № 10563/2015 на ВАС.
Съдът
добавя и изводите си, че с обжалваната заповед реално е разпоредено окончателна
промяна в мярката на настаняване на детето. Липсва посочване на каквито и да са
срокове, свързани с прекратеното настаняване при дядото и с фактически новото
му настаняване при бащата. Липсва навсякъде в мотивите и в диспозитива
посочване, че предприетите мерки са с временен характер. Следователно с
обжалвания административен акт е наредено окончателното прекратяване на
настаняването на детето в семейство на дядото и окончателното му настаняване при
баща му. С мотивите, изложени в обжалваната заповед, не се обосновава
временната необходимост да бъде прекратено настаняването, докато се произнесе
районният съд, а с тях се мотивира необходимостта от постановената окончателна
промяна в мярката на настаняване на детето. Това е незаконосъобразност до
степен на нищожност, тъй като според съда е съществено противоречи на
разпоредбите от Закона за закрила на детето, уреждащи прекратяването на
настаняването на деца в приемни семейства:
Директор
ДСП Пловдив с процесното прекратяване на настаняването на детето в семейството
на дядото е иззел правомощия от друг орган, а именно – на районния съд. В
случая прекратяването на настаняването на детето ще бъде осъществено в нарушение
на императивните законови изисквания не с решение на съда, а с административен
акт, издаден от административен орган.
Заповедта
е нищожна и следва да бъде прогласена от съда.
С
оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по
производството пред първа инстанция, които се установяват в размер на 10 лева
за държавна такса, 300 лева внесен депозит за възнаграждение за особен
представител, 720 лева адвокатско възнаграждение(представен договор и фактура).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив
Р
Е Ш И:
Обявява
нищожността на Заповед № ЗД/Д-РВ-228/21.09.2022г. на директор на дирекция
„Социално подпомагане“Пловдив.
Осъжда
Агенция за социално подпомагане, със седалище в гр. София, да заплати на М.И.Й.,
със съдебен адрес ***, сумата от 1030(хиляда и тридесет) лева, представляваща
съдебни разноски за производството пред първа инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: