№2697
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110129738 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от „А К П З" ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул.„П В” №..., представлявано от Я Б Я, с които е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Л. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.И №..., че
последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 917.44 лв., представляваща главница
по договор за паричен заем №../25.04.2018 г., сключен между ответника и "И А М“ АД,
вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с Приложение №/01.08.2019 г. към
рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 16.06.2020 г., договорна лихва в размер на 105.08 лв. за периода от 25.05.2018 г. до
19.02.2019 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 666.68 лв. и законна
лихва за забава в размер на 133.74 лв. за периода от 20.02.2019 г. до 09.06.2020 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.04.2018 г. между ответника и "И А М" АД е сключен
договор за паричен заем, по който е предоставена на ответника сумата от 1200.00 лв. Според
ищеца, ответникът е следвало да върне предоставените му в заем средства на 10 месечни
погасителни вноски от по 140.08 лв.
В исковата молба са описани подробно последиците от неизпълнението на процесния
договор, с които се обосновават претенциите за лихви и за неустойки. Сочи се, че падежът на
заема е 19.02.2019 г., до който момент, както и към настоящия ответникът във връзка с
предоставената му в заем сума е извършил плащания в общ размер на 709.00 лв.
Поддържа се, че ищецът е закупил от "И А М" АД вземането му от ответника с
приложение от 01.08.2019 г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата
30.01.2017 г.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковете. Ищецът не
1
изпраща представител, взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 24429/2020 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 917.44 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем №../25.04.2018 г., сключен между длъжника и "И А М“
АД, вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с Приложение №/01.08.2019 г.
към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 16.06.2020 г., договорна лихва в размер на 105.08 лв. за периода от 25.05.2018 г. до
19.02.2019 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 666.68 лв. и законна
лихва за забава в размер на 133.74 лв. за периода от 20.02.2019 г. до 09.06.2020 г. Предвид
невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както
и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
съдът на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът с разпореждане от
15.04.2021 г. е дал указания на заявителя да предяви иск.
На 25.04.2018 г. Л. Б. е сключил договор за паричен заем с „И А М“ АД №... за
сумата от 1200.00 лв.
На 30.01.2017 г. кредиторът е сключил с ищцовото дружество рамков договор за
цесия прехвърляне на парични задължения. Със същия, видно от Приложение № от
01.08.2019 г., са продадени 1413 вземания, сред които на ред 1279 е посочено и това от Л. Б..
Цесията е потвърдена от цедента, а цесионера, въз основа на пълномощно от цедента, е
изпратил до Л. Б. уведомление в тази насока.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
процесния договор са заплатени общо 664.00 лв., с които са погасени главница от 282.56 лв.,
договорна лихва от 95.72 лв. и неустойка от 285.72 лв. Самите плащания са извършвани на
каса на кредитора, в обслужващ офис в периода от 21.06.2018 г. до 21.01.2019 г., като след
това са останали непогасени 7 вноски по кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че Л. Л. Б. и "И
А М“ АД са се намирали в облигационно отношение по договор за паричен заем
№../25.04.2018 г. Възраженията на ответника, заявени в о.с.з. от 13.09.2022 г. не се
възприемат от настоящия състав. На първо място ответникът не оспори подписа си под
процесния договор, след предявяването му в о.с.з. На следващо място, същият е сключен в
2
офис на дружеството-кредитор в ж.к.С Т, а не в ж.к.Л, както твърди ответникът /съобразно
вписаното в самия договор/, като отразеното за настоящия адрес на ответника не може да
обоснове извод, че той не е договарял, тъй като настоящият адрес не се съдържа в
документите за самоличност на гражданите, а се посочва от последните и се основава на
тяхната добросъвестност, доколкото за проверката му е необходим нарочен документ,
издаден от общинската администрация. В случая е ирелевантно и дали ответникът си
спомня лицето – представител на кредитора, с което е договарял.
С оглед обстоятелството, че ответникът не ангажира доказателства, които макар и по
косвен път да оборят отразеното в договора относно неговото авторство и съдържание,
следва да се приеме, че на 25.04.2018 г. между „И А М” АД и ответника е валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, по което последният е
получил заем сумата от 1200.00 лв. /съобразно отбелязването в чл.3 от договора/, при
посочените условия, а именно годишен лихвен процент от 35%, ГПР от 41.88% и срок за
връщане от 10 месеца с последна падежна дата 19.02.2019 г.
По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да се отбележи,
че видно от представените и неоспорени с исковата молба писмени доказателства, на
01.08.2019 г. ищецът и кредиторът на ответника са подписали Приложение № към рамков
договор за цесия от 30.01.2017 г. С това приложение са прехвърлени редица вземания на „И
А М“ АД, сред които е и това от Л. Б. по процесния договор за кредит. По делото липсват
доказателства цесията да е съобщена на кредитополучателя, както и последният изобщо да е
търсен, за да бъде уведомен за тази промяна на кредитора му. Въпреки това, съдебната
практика безпротиворечиво приема, че съдът следва да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3
от ГПК съобщаването на цесията с връчване на препис от исковата молба. В случая
уведомление за прехвърляне на вземането на „И А М“ АД от Л. Б. на ищеца „А К П З” АД е
приложено към исковата молба /л.20 от делото/ и връчено на ответника с разпореждането по
чл.131 от ГПК и преписите от исковата молба и останалите приложения към нея, на
26.04.2022 г.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация и по исковете.
По отношение конкретно заявените за установяване вземания, съдът намира
следното:
На първо място, с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се
посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря
на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му. В съдържанието му са посочени чистата стойност на
кредита – 1200.00 лв.; годишният процент на разходите – 41.88 % и годишния лихвен
процент – 35.00 % и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за
кредит.
Доколкото посоченият ГПР, който включва както дължимите лихви /вкл. и договорна
възнаградителна такава/, така и други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора, не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК, съобразно предвиденото в
ПМС № 426/18.12.2014 г., следва да се приеме, че клаузата за възнаградителна лихва е
действителна и се дължи такава в установените от вещото лице размери.
По отношение за претенцията за неустойка следва да се посочи, че критериите дали
е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ от 15.06.2010 г. по т. д. №/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този симсъл
решение №07/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза /чл.4 от
договора/ за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка в размер на 952.40 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на
чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.4,
ал.2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е приблизително
около 3/4 от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както размера
на вноските нараства с 95.24 лв. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото, както вече се посочи, процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното
задължение. С оглед на това и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
4
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума допълнително с още около 3/4 от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Ето защо така предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи
неустойка в размер на 666.68 лв., следва да се отхвърли.
Доколкото от извършените от ответника плащания, 285.72 лв. са отнесени за
погасяване на задължения за неустойка /в тази насока е отразеното в таблиците, поместени
на стр.4 и стр.7 от заключението по ССчЕ/, които са установени с нищожна клауза, то със
сумата за тях следва да се приеме, че са закрити задълженията на ответника за остатъка от
дължимата главница по погасителна вноска 3 и изцяло погасителна вноска 4 с падеж
24.07.2018 г. и 23.08.2018 г. на обща стойност 204.23 лв., а с остатъка от 81.49 лв. /до
сумата от 285.72 лв./ се погаси задължението за лихва за 5-та погасителна вноска и се намали
главницата по тази вноска до 58.59 лв. /съобразно отразеното в таблицата, поместена на
стр.5 от заключението по ССчЕ/.
При това съдът приема, че задължението на ответника за главница възлиза на 701.64
лв., а за възнаградителна лихва – в размер на 57.35 лв. Именно до тези размери исковете
следва да се уважат, а за разликата до пълните предявени – да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Върху приетия за основателен размер на претендираната главница, като законна
последица, следва да се присъди лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 16.06.2020 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Относно претендираната лихва за забава следва да се посочи, че в чл.8 от процесния
договор, е предвидена дължимостта на лихва за забава, в случай на закъснение на плащането
на погасителна вноска. Размерът на същата е в рамките на нормативно установените
пределни норми - ПМС № 426/18.12.2014 г. Както вече се посочи, ответникът не установи да
е изплатил остатъчните 5 вноски по кредита в срок. В тази насока е и заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Поради това ответникът дължи лихва за забава. Размерът
на същата за исковия период – от датата следваща последната погасителна вноска –
20.02.2019 г., до 09.06.2020 г., съдът определи в размер на 92.77 лв. с помощта на
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото.
За разликата до пълния предявен размер от 133.74 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. От страна на
ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК /л.76 от делото/. В съответствие с възприетото в
т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът констатира, че
ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 200.00 лв. и депозит за експертиза от
350.00 лв. Ищецът претендира и юрисконсултското възнаграждение в заповедното дело от
200.00 лв. и в исковото от 360.00 лв., срещу което не е направено възражение за
прекомерност. Доколкото обаче с издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 24429/2020 г. е присъдено възнаграждение от 150.00 лв., то
именно този размер следва да бъде калкулиран в разходите на ищеца, а не посочената от
него сума от 200.00 лв. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят 495.28 лв.
5
от направените от него разходи в общ размер на 1060.00 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, а и липсват данни за извършени
такива, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските, извършени от
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Л. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С, кв.И №..., че дължи на „А К П З" ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул.„П В” №..., представлявано от Я Б Я, следните суми, за които на
19.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 24429/2020 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 701.64 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем №../25.04.2018 г., сключен между ответника и "И А М“
АД, вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с Приложение №/01.08.2019 г.
към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 16.06.2020 г., договорна лихва в размер на 57.35 лв. за периода от 22.10.2018 г. до
19.02.2019 г., и законна лихва за забава в размер на 92.77 лв. за периода от 20.02.2019 г. до
09.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 917.44 лв., иска за договорна лихва над уважения размер до пълния
предявен от 105.88 лв. и за периода от 25.05.2018 г. до 21.10.2018 г. вкл., и иска за лихва за
забава над уважения размер до пълния предявен от 133.74 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на „А К П З" ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул.„П В” №..., представлявано от Я Б Я, за признаване за установено по отношение на Л. Л. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.И №..., че последния дължи на ищеца неустойка за
неизпълнение на задължение по договор за паричен заем №../25.04.2018 г., сключен между
ответника и "И А М“ АД, вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с
Приложение №/01.08.2019 г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., в размер на
666.68 лв., за която сума на 19.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 24429/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Л. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.И №..., да заплати на „А К П З"
ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.„П В” №..., представлявано от
Я Б Я, сумата от 495.28 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 24429/2020 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
24429/2020 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6