Особено
мнение на Съдията-докладчик Жана Маркова.
Не съм съгласна с възприетото от
мнозинството от съдебния състав, по следните съображения: След като
изпълнителното производството, макар и образувано при действието на ППВС № 3/80
г., е било висящо към момента на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено
по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то дадените с него разяснения следва
да намерят приложение. Така съобразно постановения диспозитив по т. 10 от ТР е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.)) нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие като Постановлението
на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. При действието на последното
новата давност започваше да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като тогава отпада ефекта на спирането на прекъснатата давност.
Отнесено към конкретния казус
горното води до извод, че след като перемцията по изпълнителното дело е
настъпила на 29.04.2016 г., след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г., то новият
5-годишен давностен срок е започнал да тече от датата на последното валидно
изпълнително действие, която е 29.04.2014 г. и е изтекъл на 29.04.2019 г., предвид
липсата на валидно прекъсване. При което към момента на предявяване на иска –
22.07.2019 г., вземането е било погасено по давност и правото на принудителното
му изпълнение не е съществувало, а предявеният иск като основателен следваше да
бъде уважен.
Съдия-докладчик: