Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Търговище,
21.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, в публично заседание на шестнадесети март, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДЕАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
Със секретаря
И.Г., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 249 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл.77от Закона за задълженията
на Р.Турция по отношение на първия ответник и чл.583-586 от същия закон по
отношение на втория ответник.
Предявен е иск от „Италголд Куюмджулук Санайи Ветиджарет“ Лтд, търговско дружество, регистрирано в Търговската палата
на гр.Истанбул с № 349107, с адрес кв.Мимар Кемалеттин, бул.Месихпаша“
№72Е-сутерен Лалели/Фатих,
чрез адвокат И.Д. *** със съдебен адрес:*** против В.В.Г. ***, ЕГН ********** и С.А.Й.
***, ЕГН ********** за връщане на: 46 бр.обеци по 2,82 гр. злато на бройка, без
камъни, с гравировка и без гравировка; 30 бр. детски обеци по 3,33 гр. на
бройка, без камъни, с английско закопчаване, машинна изработка с емайл, жълто злато;
166бр.мъжки синджири по 4,51 гр. за бройка машинна изработка, комбинация
жълто-бяло злато, без камъни, лазерна гравировка, кухи; 23 броя халки по 7,13
гр. бяло злато за бройка, тип-бомбе, плътни, без гравировка, между 2-6
см.широки, без камъни, ръчна изработка; 10 бр.годежни пръстени по 10 гр.за брой
бяло злато, с централен камък- цирконий, плътни; 14 бр. мъжки гривни, по 4 гр.
на бройка, машинна изработка, тип преса, кухи, без камъни, комбинация от жълто
и бяло злато, между 22-24 см.дължина, с черен емайл предадени без основание на
15.03.2010г. и на 02.11.2010г. в магазин на ищеца в гр.Истанбул на първия
ответник, без правно основание - чл.77 от Закона за задълженията и встъпилия
като съдлъжник
втори ответник, на основание чл.583-586 от същия закон. Претендира се солидарна отговорност между
първия и втория ответник, на основание чл.586 от Закона за задължениата
на Р.Турция.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от първия ответник
по делото, в който се оспорват така предявените искове. Възразява се, че никога
не е извършвана търговска дейност между него и ищеца по делото. На посочените
дати същият не е получавал претендираните златни
бижута, тъй като не е бил там. Оспорват се твърденията за наличието на каквито
и да са договорни отношение с ищцовото дружество в
периода 2009 и 2010г. Такива са съществували между дружеството на ответника „Карисима-Ко“ ООД и дружество на ищеца регистрирано в
Р.България „Итал Голд-Мега
Ювелири“ ООД за изработване на ишлеме златни бижута. Ответникът не познава
втория ответник, не се е срещал с него. Прави се възражение за изтекла давност
по отношение на доставените бижута на 15.03.2010г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник по делото.
Знае, че В. е получавал злато от ищеца, но е поел само задължението да
сътрудничи за неговото връщане а не и да отговаря с него солидарно. Подобна
договорка нито е постигана нито е оформяна по някакъв начин.
С определение №98/18.04.2016г., постановено по настоящото дело е признато наличието на международна
компетентност на българския съд по образуваното гр.дело. Изготвена е молба за
правна помощ до Република Турция и е получена информация относно
законодателството на Р.Турция относно института на „неоснователното
обогатяване“ и института на „прехвърляне на задължения“, уредени в Закона за
задълженията на Р.Турция.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните по него, поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа
страна следното:
Не се спори от страните по делото, че те се познават във връзка с търговска
дейност със златни бижута.
От представеното Удостоверение от 21.01.2017г. издадено от ОД на МВР
гр.Пловдив и приложената Справка за пътуване на български гражданин се
установява, че ответникът по делото В.Г. е посетил Р.Турция на 14.03.2010г. и
се е върнал от там на 16.03. с.г. както е посетил страната и на 01.11.2010г. и
се върнал на 02.11.2010г., като е посетил магазина за златни бижута на ищеца по
делото.
Целта на тези пътувания според последния е избиране на модели златни бижута
в дружеството на ищеца по делото, тъй като след това той предоставял злато на
регистрирано в страната негово дружество с цел изработване на ишлеме на избраните
модели златни бижута.
Според твърденията пък в исковата молба на 15.03.2010г. първия ответник е
получили 375 гр. злато под формата на златни бижута а на 02.11.с.г. е получил
925 гр. злато отново под формата също на различни видове златни бижута. Не ги е
заплатил, поради което и следва да ги върне.
Управителят на ищцовото дружество, разпитан по
реда на чл.176 ГПК във връзка с тези твърдения заявява, че притежава магазин и
склад с площ около 1000 кв.м. Когато „клиента идва в магазина, избира стоката,
плаща и след това го завеждат в склада за да му я предадат, като цената на
бижутата се определя съобразно фиксинга на златната борса в Лондон. От 10
години познава първия ответник по делото тъй като дълги години търгува с него
със златни бижута. Последно В. идвал на два пъти в неговия магазин, като първият
път взел 950 гр. злато обработено в
бижута, без да го плати. Той не бил в магазина, но разрешил на свой служител да
му го даде без да го плаща, тъй като му имал доверие. Няколко месеца по-късно В.
отново дошъл в магазина и поискал отново да вземе около 350 гр. злато без да го
плаща. Тъй като количеството било малко той отново разрешил/отново не бил в
магазина/ да вземе златото без да го плати.
От тези обяснения се установява противоречие в поредността
на полученото количество златни бижута с твърдяното в исковата молба, но съдът
приема за валидно твърдението в исковата молба тъй като с оглед изминалия
период от сделките е възможно объркване на тяхната поредност.
Във връзка с всяко едно от твърденията се представиха и гласни доказателства
и писмени доказателства. Свидетелката Ибрямова е служител във ищцовата фирма и обслужва български и руски клиенти. Тя
работи в магазина на фирмата като
предоставя на клиентите различни модели златни бижута, за да могат те да
направят своя избор. След това ги предава на касата където те се теглят и
където се плащат. В настоящия случай обаче тя предала на първия ответник на два
пъти златни бижута и то без последния да ги плати. Това й било разрешено от
управителя на фирмата, който по това време бил в гр.Анталия. Същата не си
спомня, но от бял лист прочете златните бижута, които е предала на ответника и
които се искат да бъдат върнати. Тя си ги записала в своя тетрадка за да се
отчете след това на управителя на фирмата. Тъй като последният и Г. „не се
споразумяха за цената“ тя била изпратена в Р.България да си вземе обратно
бижутата, но като грамаж. Заедно със служител от българската фирма на ищеца
отишли в магазина на ответника, но той отказал да им върне златото, написал им
запис на заповед, че им дължи това количество злато, но въпреки това не им го
върнал и отношенията им прекъснали.
Съдът не кредитира тези показания във връзка с обстоятелството за
предаването на посочените в исковата молба златни бижута на ответника по
следните съображения: На първо место този свидетел е служител в ищцовото дружество и заинтересована от изхода на спора.
Освен това, задължението на тази свидетелка е да помага на клиентите да си
избират златни бижута, които да закупуват. Самата тя твърди, че не се занимава
с тегленето на тези бижута, с даването на документ за закупуване на същите, не
се занимава със счетоводство. Независимо от това тя е служителят, който му
предава златните бижута, без да ги плати, за което получава разрешение от
управителя на фирмата. Изброените точно златни бижута предадени на ответника са
на база нейни записвания в нейна тетрадка, които бяха удостоверени от нея с
един бял лист със записвания.Други доказателства в тази насока не бяха
представени. Ходила е да иска от ответника да върне парите на дружеството а със
записа на заповед Г. се е задължил да върне на нея търсеното количество злато.
Свидетелят Баръш Реджеб е работил в дружеството „Италголд“
на ищеца, регистрирано в гр.София. Дружеството имало магазин за злато и сребро
в ЦУМ. В магазина се е работило и на „ишлеме“. Злато се изпраща в турското
дружество, там от него се изработват златни бижута и след това се връщат в
магазина от където далият златото си ги получава. Дейността на фирмата е приключила през 2011г.
когато трудовият му договор е прекратен. Познава първия ответник тъй като е
идвал в магазина им да търгува със злато. Идвал е да купува злато и си го е
плащал на касата в магазина.Знае за задължението му, ходил е заедно със
свидетелката Ибрямова при Г. за да искат връщането му. Ответникът им подписал
запис на заповед, че им „дължи злато, а не пари“. Ходил втори път в магазина на
ответника, но отново не получил дължимото злато.
Свидетелят А.А. е работил като управител в
българската фирма на ищеца, регистрирана през 2002г. и прекратила дейност през
2011г. Предмета на дейност бил търговия с благородни
метали. В магазина се продавали бижута, но се работило и на ишлеме. Различни
български фирми предоставяли злато, което се обработвало в златни бижута, които
фирмите закупували, като заплащали само изработката. Познава първия ответник
като клиент на магазина. Не знае за негови проблеми с ищеца. Самия той има
трудови дела в Р.Турция с ищеца по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, независимо от
съдебните му дела с ищеца и то в Р.Турция, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви и най-вече съвпадат както с обясненията на
управителя на ищцовото дружество за регистрацията на
негово дружество и в Р.България така и с показанията на свидетеля на ищеца –
Реджебов.
По делото са представени два броя запис на заповед от 28.11.2010г., с които
в първия Г. се задължил да заплати на Иксания
Ибрямова сумата от номинала на 1326 гр. злато,
без да е посочено кога ще стане това. Във втория Запис на заповед пък Г. се
задължава да върне на същото лице номинала на 0,500 гр.злато на 31.01.2018г.
Съдът не следва да обсъжда тези доказателства тъй като и да има някакво
задължение на първия ответник за стойността на получено злато то той го дължи
на лицето Иксания Ибрямова а доказателства, че тя
действа като пълномощник на ищцовото дружество не са
представени а и не се сочи такова в самите запис заповеди.
Втория ответник по делото обяснява, че добре познава управителят на ищцовото дружество и заради това е поел задължението да
намери ответника и да поиска да върне
дължимото от него злато. Не е поемал каквито и да е задължения да отговаря
заедно с него.
От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.77 от Закона за задълженията на Р.Турция лице,
което обогатее от имуществото или труда на друго лице без да има
основателна причина за това, е длъжно да върне придобитото.Това задължение
възниква особено в случаите, в които обогатяването се основава на невалидно,
неосъществено или приключило основание.
Съгласно разпоредбата на чл.583 от същия закон, Договорът за поръчителство
се счита за невалиден ако не е изготвен в писмена форма и в него не са посочени
максималният размер, за който поръчителят носи отговорност, както и срокът на
поръчителството. Солидарното поръчителство следва също писмено да е уговорено
чл.586 от Закона за задълженията.
Следователно да е основателен така предявеният иск е необходимо да е налице
обедняване от страна на ищеца, обогатяване от страна на първия ответник и да е
налице причинно следствена връзка между двете обстоятелства. Наред с това е
необходимо обогатяването да е без „основателна причина“ като под това понятие
следва да се разбира да липсва конкретен юридически факт, валидно
правоотношение между страните, с централен елемент права и задължения въз
основа на които е станало преминаването на имуществените блага.
За да е налице солидарна отговорност
между двамата ответници по делото пък е необходимо
втория ответник да е встъпил като съдлъжник в поетото
от първия ответник задължение за връщане на получените златни бижута, за което
да е сключен писмен договор за това.
От така приетата за безспорна фактическа обстановка е видно, че не са
налице нито един от фактическите елементи на този сложен фактически състав на
неоснователното обогатяване без основание.
На първо место съдът намира, че липсват безспорни доказателства ищцовото дружество да е предало на първия ответник твърдяните в исковата молба на 15.03. и 02.11.2010г. златни
бижута.
Единствените доказателства в тази насока са показанията на св.Ибрямова,
които обаче съдът некредитира по посочените по-горе съображения. Наред с това
следва да се отбележи, че тази свидетелка посочи, че по принцип който иска
документ му се дава, което прави напълно необяснимо предаването на близо
килограм и половина златни бижута без оформянето на какъвто и да е документ за
това, още повече, че първите получени количества, не са платени.
Ако се приеме пък, че процесните златни бижута са
предадени на първия ответник, то те са предадени на договорно основание.
Абсолютно категорични са доказателствата за трайни договорни отношения между
ищеца и ответника, независимо с коя от неговите фирми. Свидетелката Ибрямова
твърди, че страните „не се договорили за цената“ т.е. за един от елементите на
покупко-продажбата на златните бижута, поради което се стига и до прекратяване
на търговските взаимоотношения.
Не се установи и солидарната отговорност на двамата ответници
на основание Договор за поръчителство. Такъв в писмена форма няма сключен а
освен това втория ответник е категоричен, че е поел задължението пред
управителя на ищцовото дружество да намери първия
ответник за да върне дължимото тъй като живее в Р.България а не и да отговаря
заедно с него.
И на последно место дори и да се
беше установила основателността на така предявените искове то същите са
погасени по давност, съгласно разпоредбата на чл.82 от Закона за задълженията
на Р.Турция. Съгласно тази разпоредба двностният срок
на правото на изискване, породено от неоснователното обогатяване започва да
тече от датата, на която правоимащото лице узнава, че
има право да иска възстановяване и изтича две години след тази дата. Ако се
приеме, че ищецът е поискал връщане на 20.11.2010г. съгласно показанията на
св.Ибрямова, то това вземане се е погасило на 20.11.2012година.
Предвид всичко това така предявените
субективно съединени искове с правно основание чл.77 от Закона за задълженията на
Р.Турция и чл.583-586 от същия закон, са неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
по делото направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.Такива е представил
В.Г. за сумата в размер на 3000 лв. направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Ответникът Й. е направил разноски в размер на 50 лв. за
възнаграждение за преводач.Тези суми следва да им се присъдят като съдът счита
възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на първия ответник в размер на 3000 лв. за
прекомерно за неоснователно с оглед сложността на водения процес.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
субективно съединени искове от „Италголд Куюмджулук Санайи Ветиджарет“ Лтд, трговско дружество, регистрирано в Търговската палата на
гр.Истанбул с № 349107, с адрес кв.Мимар Кемалеттин, бул.Месихпаша“
№72Е-сутерен Лалели/Фатих,
чрез адвокат И.Д. *** със съдебен адрес:*** против В.В.Г.
***, ЕГН ********** и С.А.Й. ***, ЕГН ********** за връщане на: 46 бр.обеци по
2,82 гр. злато на бройка, без камъни, с гравировка и без гравировка; 30 бр.
детски обеци по 3,33 гр. на бройка, без камъни, с английско закопчаване, машинна
изработка с емайл, жълто злато; 166бр.мъжки синджири по 4,51 гр. за бройка
машинна изработка, комбинация жълто-бяло злато, без камъни, лазерна гравировка,
кухи; 23 броя халки по 7,13 гр. бяло злато за бройка, тип-бомбе, плътни, без
гравировка, между 2-6 см.широки, без камъни, ръчна изработка; 10 бр.годежни
пръстени по 10 гр.за брой бяло злато, с централен камък- цирконий, плътни; 14
бр. мъжки гривни, по 4 гр. на бройка, машинна изработка, тип преса, кухи, без
камъни, комбинация от жълто и бяло злато, между 22-24 см.дължина, с черен емайл
предадени без основание на 15.03.2010г. и на 02.11.2010г. в магазин на ищеца в
гр.Истанбул на първия ответник, без правно основание - чл.77 и чл.583-586 от
Закона за задълженията на Р.Турция за втория ответник..
ОСЪЖДА
„Италголд Куюмджулук Санайи Ветиджарет“ Лтд, трговско дружество,
регистрирано в Търговската палата на гр.Истанбул с № 349107, с адрес кв.Мимар Кемалеттин, бул.Месихпаша“ №72Е-сутерен Лалели/Фатих, да заплати на В.В.Г. ***,
ЕГН ********** сумата в размер на 3000 лв. разноски по делото а на С.А.Й. ***, ЕГН ********** сумата в размер на
50 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните по делото, пред Апелативен съд Варна, в
двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: